хибридна война

България няма да участва в батальоните на НАТО на Изток

Не се предвижда България да участва под каквато и да е форма в предното разполагане, въпросът не е коментиран, каза пред журналисти във Варшава министърът на отбраната Николай Ненчев. Там водеща роля имат т.нар. рамкови държави, които ще поемат отговорностите си, добави Ненчев в отговор на въпрос, съобщава Дарик.


България няма да участва в батальоните на НАТО на Изток

 

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обяви вчера на форума решението за разширяване на военното присъствие в източната част на алианса с четирите батальона в Полша, Естония, Латвия и Литва на ротационен принцип.
Канада ще бъде рамковата нация за Латвия, Германия ще води батальона в Литва, Великобритания – в Естония, а САЩ ще бъдат рамкова нация за този в Полша.

Що се отнася до Черноморския регион, не само генералният секретар, но и редица други участници във форума са изразили безпокойство по отношение на района и липсата на баланси там. Така че това вероятно ще бъде предмет на среща на НАТО, която ще се състои през октомври, посочи Ненчев в отговор на въпрос.

Попитан как вижда по-засилено присъствие на НАТО в Черно море, министър Ненчев напомни, че по силата на споразумението от Монтрьо чужди кораби не могат да присъстват повече от 21 дни в акваторията му. Така че, ако има подобна инициатива, което вероятно ще се случи, тя ще бъде извършвана на ротационен принцип, отбеляза министърът.

За планираната в Румъния многонационална бригада, Ненчев отново изтъкна, че сме заявили готовност да участваме с до 400 души, което не означава, че точно толкова ще бъдат изпратени в Румъния и ще бъдат там постоянно.

„Ще участваме в различни обучения и тренировки съвместно с румънски и други колеги, с до 400 души, което може да означава, че 20 ще отидат, ще престоят известно време и после ще се върнат в България“, поясни министърът.

На въпрос има ли критики, че не сме хомогенни в позициите си спрямо заплахата от изток, тъй като отношението ни се различавало от това в североизточната част на източния фланг, министърът посочи, че критики не е имало.

„Позицията ни е изключително балансирана с оглед на възможностите, с които разполагаме, и мисля, че нашите колеги проявяват изключително голямо разбиране“, отбеляза Ненчев.

„Дойдохме с особено самочувствие на тази среща, изпълнихме решенията от Уелс, вече бяхме взели решение за повишаване на бюджета, имахме приета програма и план за развитие на отбранителните способности, утвърдени от парламента проекти за модернизация на армията“, коментира още министърът, който е в състава на делегацията за срещата на върха на НАТО във Варшава, водена от президента Росен Плевнелиев.

Бележка на редактора

Не можело  да се вкара малко здрав разум в главите дори на президенти, отиващи си в миналото?  По обясними причини от София, до Лондон, че и Брюксел, на чиито лидери се искат оставки и от ляво и от дясно. Може, може, дами и господа.

Това от година вече, досадно и за себе си, твърдение посочва в своите анализи и редовни сесии, посветени на националната сигурност на България  „Философският клуб“. Още повече  публичното, осветено „артикулиране“, ако не осъзнаване на българските национални интереси, които да се реализират в реални политики, а не вербални и книжни ноти и нормативи.

Че сме в НАТО, там сме. Че сме в Европа, все още, пак сме там. Но, както се знае, където не сме се „пришили“ , там не е изгорял бушонът. Нали се сещате? Веднаж в Отоманската империя, сетне дружки на Третия Райх, потом още 45 г. като Задунаяская губерния. Или,  както викаха по времето на Брежнев - „Курица не птица, Болгария не за граница“.

Но не мислете, че всичко това е рационален, респ. стратегически планиран ход на управляващите вече 25 години наша преходна и окаяна България. Не, не, то е дело наше, гражданско, на всичките, които смеят да се изправят от позицията на четири, или там три крака, даже /от които единият вдигнат на първото  дърво, както правят всички най-добри приятели на човека/.

Не се приспивайте от политическата логорея. И на НАТО му предстоят, като след Брекзита  някои трансформации. Подир казачока, който изигра в Берлин и Елцин, след падането на Берлинската стена, на две -три водки, /който не помни нека си намери клипчето за оттеглянето на Руските войски от Германия подир разпусканетона Варшавския договор/, иде и време ако не разделно, то по нашенски казано – ясно да стане „Кой сват и кой на булката брат“, нали разбирате?

С рогата никой не е отишъл по- далеч от счупената си глава, нали така? А тарикатлъкът, още повече в международните отношения към днешна дата, изглежда още по- скъп излиза. Но и пацифизмът, разпродаван на лизинг, не е решение за една българска външна политика, която върви подир вятъра. Но не на промяната, а на мимикрията, в името на своето оцеляване.

Както казваше един български социолог – “ Той българския елит на прехода е до Калотино“. И не без право. Какво повече може да ни даде? Към Гърция вече въведоха и тол такси. Време е и да се продухат и българските институции, там Външно, Военно, Вътрешно и както още си викат. Познайте до три пъти защо и как е нужно това да стане по-скоро и без поплюване?  Защото и малкото, което иска Европа и циливизования свят за общата ни сигурност,  ред, организация и грижа за просперитета , не са в състояние да свършат.

Москва не вярваше на сълзи, днес още по малко. На празни логореи и обтекаеми декларации  ли мислите  че вярва днешна Европа? Няма такова положение, ако да ги потупват по рамото.След като тъкмо тази позиция на „малките“, които чакат да се разберат големите, подпали чергата. В случая евро-килима, но не хвърчащия, а този на който стъпваме всички. Дано нямате проблеми с разбирането на алегорията. 

Ние от „Философският клуб“вярваме в този инстинктивен демократизъм Български, който тепърва има да си рече тежката дума ясно,   прямо и без каквото и да било шикалкавене. „До тук момчета – до Калотино“. И по далеч от сцената на държавната власт и управление. Това е позицията която заслужихте.

Иначе свободата за пътуване си остава, стига да сте си платили алиментите. Към една осиротяла  България на която изтекоха и сълзите, че и надеждите и стопихте даже.Вие на милост ли разчитате? Блажени са верующите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Коментарите отразяват личното мнение на читателите и могат да не съвпадат с позицията на Редакцията.