images

ДЕСЕТ ТОЧКИ ЗАЩО СМЕ В КРИЗА И ОЩЕ ДЕСЕТ КАК ДА СЕ ИЗЛЕЗЕ ОТ НЕЯ

 

Тук последователно публикуваме за нашите читатели анализите на участниците в поредната дискусия на „Философският клуб „ на тема: Институционална или политическа е кризата днес в България? Какви са възможните решения?Дебатът бе проведен на 2.07.2015 в малката зала на Съюза на архитектите в България, в гр. София.
Модератор – г-н Георги Василев, основател на „Философския клуб“, швейцарски бизнесмен и български инвеститор. .

***

Автор: Арх. Георги БАКАЛОВ ,
Председател на Съюза на архитектите в България /САБ/

ДЕСЕТ ТОЧКИ ЗАЩО СМЕ В КРИЗА:

1. Криза има, когато няма развитие и когато е налице упадък. Има ли бизнес няма криза. Най-опасна е кризата на духовността. По настоящем за култура се отделят 0.48% от бюджета на държавата (най-ниския в Европейския съюз), а обещанията за заделяне на 10% от печалбата от хазарта за спорт и култура все още не са реалност. Имаше една крилата фраза от миналото „спорта, спорта, но по-напред транспорта“. Няма ли тяло, няма и дух. Гладният не вярва на сития, а обещанията, измамата, мимикрията и демагогията властват. Културата е цвете, което трябва да се отглежда с грижа, тя не винаги се реализира на принципа на възвратимостта, така както е в търговията например.

2. В България в 2015г. все още няма съществена разлика между институционална и политическа криза, те са свързани в права и обратна връзка, което означава, че политиците, като брокери на задкулисния капитал са обсебили институциите, за разлика от експертите и представителите на средния и дребен бизнес . Тези, които знаят и могат, са силно дистанцирани от управлението на институциите, представляващи държавната и местна власт. Властта се крепи на тайната по принцип, но повърхността е също съществена. Медиите са предимно формална четвърта власт. Съдебната система е проникната от двоен стандарт. На експертите и бизнеса не остава друго освен да използват недоволството на част от неправителствения сектор.

3. В България има над 4200 неправителствени организации, съставени от по… 7 души, често от по двама-трима реално действащи, които в повечето случаи са регистрирани в обществена полза и са моста за усвояване на публични средства с механизмите на задкулисния консултантски бизнес.

4. В ЗЮЛНЦ (Закона за юридическите лица с нестопанска цел) браншовите професионални неправителствени организации, които всъщност са гилдиите са приравнени с всички други НПО-та. Някои от тях са регистрирани в частна полза, поради отминали хипотези за одържавяване на придобитото имущество, когато държавата ги обгрижваше. Това са съсловията на лекарите, юристите, архитектите и инженерите, творците на изкуствата и онези, които са свързани с науката, образованието, техниката, иновациите, IT технологиите, предимно носители на познанието и прогреса.

5. Установените профсъюзи в Р.България съзнателно не се съобразяват с европейската директива за регистри на електоралния си състав, тъй като такъв или отсъства, или е относително малък, като брой. Реалните, неправителствени професионални организации разполагат с редовно отчетен, доброволно осъзнат и значителен състав, с действащи структури в страната. Именно тези професионалисти са реална заплаха за конюнктурата, която се притеснява от развитие извън утвърдените схеми. Това обаче, е на пръв поглед, защото едно осъзнато бъдещо партнирането с институциите, е значима възможност за неформално управление, вкл. чрез участие в тричленката Държава-Работодатели-Синдикати.

До колкото го има големия капитал у нас и чуждестранен такъв, утре няма да има кого да коригина, ако продължаваме да се топим като нация, без интеиегенция, с преобладаващо малцинствено население, което в условията на ниска образованост и заетос,т не му остава нищо друго освен да се множи.

6. Относно нормите и законите, включително тяхното прилагане и контрол стои проблема с институциите и компетентността. Връзката е пряка и страхът, свързан с нарушаване на статуквото от евентуално преобладаващо експертно участие в управлението, е трудно преодолим. Създадените консултативни съвети по министерства и президенство са на принципа на наблюдателите, с малки изключения, без инструмент за коректив и обратно влияние (Прах на тъпан).

7. За обществените поръчки – абсолютна зависимост от институциите, подвластни на политиците, където не се въвежда ясна система за оценка и професионална експертиза. В експертните съвети и комисии представителите на зависимата администрация са в преобладаващо мнозинство, спрямо експертите професионалисти, което също е вид манипулация. ЗОП (законът за обществените поръчки) е създаден с пробойни именно за контрол и предварителен избор за номиниране от страна на възложителите.

Причина за провал на европейски проекти е честата смяна на управлението на държавно и местно ниво и постоянните битки между лобитата за съответните поръчки. В този случай некомпетентността, често изиграва лоша шега, но всичко е на гърба на данъкоплатеца. Европейските проекти в първия етап минаваха през Гърция, а през втория през Румъния. Къде са представителите на България в европейските коридори или „наколенките“ са естествено състояние на нашите избраници там.

8. Относно администрацията, която е част от институционалната среда. Цифрата на чиновниците е застрашителна, като количество в България, т.е. почти на половина от произвеждащите в Р.България, а като прибавим пенсионерите и младите, които се обучават, картината е потресаващо безперспективна. Администрацията по общини е начин на препитание и деструктурирането на държавата чрез засилване на местната власт, без ясна визия за приоритетите на държавата, прави администрацията несменяема, а при избори, образно казано тя е като „желе“.

Там властва принципа, ако се прояви самоинициатива, то началникът може да не е доволен от това и това да коства местото ти, ако колегата по хоризонтала има твоята информация, то шанса да оцелееш е минимален, тъй като няма да бъдеш и потърсен от началника, ако нещо изобщо се случи. На това се гледа като риск за статуквото на цялата система и шансът за оцеляване е единствено „снишаване“, а допълнителното заплащане, често нерегламентирано, е шанс за допълване на личния стандарт.

9. Съдебната власт е с възможно най-нисък рейтинг. Законите са взаимосвързани и за един казус се прилагат по няколко и повече закони. Вещите лица, т.н.“ зловещи лица“,  се подбират на принципа на този който заяви желание, без референции, без изисквания за компетентност и препоръки от браншовите организации. Оправданието за изчерпване на държавната субсидия , ниското заплащане на труда на експертите, нерегламентираната частна експертиза, изборът на експерти от съдиите, са предпоставка за корупция. Общините често са заложници на тази система, отделните граждани също. Бизнесът иска ясни правила, фронт за действие и гаранции по процедурата.

10.Често се оправдаваме с геополитическите фактори. Не че ги няма, но как да имаш претенции извън дома, когато не си си го оправил отвътре. Обективните фактори не изключват субективните.

ДЕСЕТ ТОЧКИ КАК ДА ИЗЛЕЗЕМ ОТ КРИЗАТА:

1. Трябва да се отчита фактора, че горните констатации важат не на сто процента и това е шанса да се търсят пробойните за излизане от кризата. Един от факторите е погледа на 360градуса, ясна и открита стратегия за геостратегическото разположение на България, в хармония с интересите на големите икономики. На принципа на кантара и малката тежест, която наклонява.

2. Образованието и бизнесът да се изведат като приоритет. Необходимо е създаване на регистър на първенците в олимпиадите и успеваемостта в обучението. Преподавателите да се включват в интересите на бизнеса и самите те да се стимулират от там. Създаване на ясни регламенти за включване на младите в бизнеса, още от студентската скамейка. Развитие на техникумите. Малцинствените групи да се приобщават и да се образоват.

3. Път за интелекта, но организиран, който да реализира плановост и конкурентност същевременно в бизнеса и в управлението.Този, който се занимава с политика, да не прави бизнес от нея. Лобизмът е инструмент на ръба между двете възможности, но е крайно необходим, така както и публично частното партньорство. Причина за бездействие в тази посока се дължи на факторите в сенчестата икономика. Сенчестата икономика няма интерес от ясна и контролируема нормативна база, там законите са други, бързия изяжда бавния, а не големия малкия.

4. Приложната наука и БАН. Потенциалът на учените е изключително важен, но стимулите трябва да се гарантират от две посоки-държава и бизнес.

5. Силен фактор за просперитета на България са българите зад граница и чужденците завършили образованието си в България, живеещи и работещи по света. Първите са моста към чуждестранния опит, а вторите връзка с бизнеса по света. Необходимо е създаване на база данни,целенасочена и активна комуникация, изграждане на мрежа на взаимния интерес и залагане на емоционалната принадлежност.

6. Пресичане на криминогенния политически и институционален живот. Системата за сигурност да работи, така че да има страх от наказание и възмездие. Престъпността да се доведе до степен на нетърпимост. За високите етажи –високи санкции и безкомпромистност, независимо от статута в обществото.Пред закона всички са равни,-но действието за неговото спазване да е действено и без декларативност. Когато „парата отива в свирката“, даже и да се свърши определена работа, съмнението остава.

7. Нормотворчеството да е без тълкувателност на законите и постоянните промени не трябва да са атестат за активност, имитацията трябва да се пресече. Необходимо е постепенно ограничаване на вратичките за изнудвачески бизнес на специалистите в правните и консултански услуги, в администрациите като цяло.

8. Социалната политика  да се основава изцяло на основата на държавен приоритет за доходоносните природни ресурси в Р.България и възпиране на големите търговски вериги, печелещи от ДДС спекулата. Задължително запазване на 10% данък.

9. Всяка мярка изисква активна разяснителна работа и медийно присъствие на принципа „Микробът умира на светло и чисто“. Държавната медия не следва да бъде поставена на тезгяха на конкуренцията на свободния пазар, така както и самата държава.

10. Пътят за преодоляване на кризата е създаване на действен Форум на професионалните НПО-та, представляващи гилдиите и увличане на младите с припознаване на традициите в организационен план. Историцизмът е основен лост за самочуствието им, както и на всички нас.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Коментарите отразяват личното мнение на читателите и могат да не съвпадат с позицията на Редакцията.