1414864386_n_mixajlov

Д-р Николай Михайлов: Държавата няма да бъде покръстена с контрабанден внос на гръцко официално благочестие

Автор: Явор ДАЧКОВ.

Архимандрит Дионисий е натрапчиво декоративен, постмодерен монах, нехарактерен за православната традиция, странен и претенциозен, като герой от „Шифърът на Леонардо“. От литературата на мистическия кич.

 

- Архимандрит Дионисий нарече отричането на зарята навръх Великден „скверно и кощунство”. Той се позова на традиции от Гърция и от времето на княз Фeрдинанд. Какво мислите по този въпрос?

– Всичко това ми се струва някак неподходящо, за да не казвам отместено. Позоваването на Фердинанд внася допълнителна нелепост. Стрелбата във въздуха без предупреждение не отключи радост, а предизвика смут. От къде на къде и с каква цел плашат децата?

Камбанен звън и залп. Пушката пукна. Било „кощунствено“ да не приветстваш тази иновация. Светлината от барута била пасхална светлина. Душата го искала, ако имаш душа. Който не е съгласен, сквернослови и кощунства. Плаши трансцендентно архимандритът. Разделя по свой критерий на зли и добри. На възхитени и мърморещи…

Зарята не е изолиран случай, а специфичен стил, почерк и умение. Този монах е фанатик на церемонията, на дръзката ритуална импровизация. Талантът му беше забелязан около сагата с архонтите, но сега се разгръща в художествена пълнота, пред обектива на телевизионните камери. И понеже тези камери са всеядни, ще им стане „дарлинг“, ще го канят да разказва своите видения, да поучава и съветва. Ще бъде суперстар от жълтата боя, контроверсна медийна фигура, притча во язицех…

Зарята не е инцидент, а етапна кулминация. Ще има и други „озарения“, ще ни трябва търпение. Ден преди това, на Велики петък, имаше гвардейци с пера, строени в храма, траурен марш на Шопен, изпълнен от духов оркестър, озвучителна уредба с непоносими децибели, гъст тамян и трудно дишане… Попаднахме в свят на литургични изненади…

- Аргументът на предстоятеля на „Св. Александър Невски” е, че са опитва да привлече повече хора в църквата и да манифестира открито и тържествено вярата, която според него е била потискана през времето на турското робство и комунистическия режим.

– Никого няма да привлече в църквата младият монах по този начин. Това не става с церемониално творчество. Като смесват жанровете на държавния и църковния ритуал, ще получат кич, доловим и от широката общественост. Държавата няма да бъде покръстена с контрабанден внос на гръцко официално благочестие и с церемониален натиск върху публичните сетива.

Това се усеща като някаква повреда, като тържествена безвкусица, шумно и натрапчиво лицемерие. Не трябва да гърмят, а трябва да притихнат. Пиротехниката е неуместна в нощта на Възкръсналия. Защо им е този официоз, какво прибавя това банално впечатление? Камбанният звън стига, нека се радват без военна помощ...

И понеже се позовават на комунизма като индулгенция за всички безобразия и всякакво бездарие, да припомня, че по онова време този предстоятел на патриаршеската катедрала би бил невъзможен, а даже и нелеп. И то не защото е „антикомунист“, а защото е неподходящ за поверената му служба. Напълно неподходящ.На неговото място помня епископ Николай Макариополски, образцов духовник, ректор на Духовната академия.

Сравнението свива сърцето. Който помни миналото, знае за какво говоря.„При комунизма“ Църквата беше гонена, но поради това или по други причини имаше памет за себе си и не настояваше да бъде „модерна“. Сега се мъчи да бъде забелязана. Изкушава се да бъде интересна, съответна на масовия вкус. Не е изключено следващият път да включат и авиацията. Бойко е готов.Ще предложат заря и бръснещ полет.

Някой трябва да предложи референдум за вписване на кича в основния закон. Задължително гласуване и кич.

- Мислите ли, че всичко това би могло да се случи без знанието на патриарха и Светия Синод? Каква реакция от тях можем да очакваме според вас?

– Синодът е взел решение без въображение за последствията. Не вярвам да съберат сили за радикално решение. Освен да се опита петиция?

- Преди година архимандрит Дионисий трябваше да получи хиротония за епископ, но след активна обществена реакция не бе посветен в епископски сан. Как да си обясним, че бе избран за предстоятел на „Св. Александър Невски” и въпреки доста спорното си поведение (намерението да въвежда такса за влизане в храма и т.н.) той развива бурна дейност и непрекъснато е под светлината на прожектори и камери.

– Има някаква загадка. Неадекватността е очевидна, но няма последствия. Може би владиците са ценители на актьорската му дарба, на неговия артистичния замах. А може би не дръзват, защото има „окултна“ защита. Познава архонти. Каквато и да е истината, ще им се наложи да потърсят поприще без публичност за този млад постмодерен монах, нехарактерен за православната традиция, натрапчиво декоративен, странен и претенциозен, като герой от „Шифърът на Леонардо“, от литературата на мистическия кич…

На челната снимка – д-р Николай Михайлов

Бележка на редактора

Нашата социология оставете, че отдавна стана слугиня на политиката. Но повечето обективни анализи от европейски институти, еднозначно указват, че Българската Православна Черква е сред институциите в България която се ползва с най-солиден авторитет. Наедно с Армията. Защо и как – то е по дълга история, но е част от политическата ни култура, ясно указано от малцина наши изследователи по темата.

И докъде се докарваме, братя бълари, граждани, европейци ако щете /макар все наопъки и не до там, както казваше Алеко/. Не не е Държавна сигурност вече на власт по един, или друг начин сред редиците на Синода. Там се е вселил друг дявол. Този на разкола. На няколко брадати, които подобно на Козела дърпат, че да откъснат нещо от Снагата Българска.

Плащат ли им, коткат ли ги – нека стане ясно, има май все още хора да се посветят на Българската истина – тези там с килимявките всичките ли са читави, или Лукавият им е влязал под тях?  Бързото бракосъчетание между Армия и архимадрити, които ги бие съчмата за един реанимиран „цезаро-баптизъм“, какъвто никога не е видял Видьов ден у нас, е показателен не за друго, а за овчедушието на миряните, които могат еднакво добре да си купуват парафинени, както и истинки восъчни свещи.

Така е и с православната ни вяра, докарана до разменна монета. А ще ни стигне ли силата, духовната, моралната, като в Черквата „Св. Стефан“ в Истанбул през Българския Великден,  да запее народът най сетне на български вместо на гръцки. Че то от там тръгва и нашето освестване, бе братя /Тончо Жечев/.

Един даскал и писател от Дивдядово, Шуменско ви го го каза. Умря си с лист и перодръжка  ръката, писа човекът докато можа. Все да ни вразуми. Е, не го ли чухте най сетне.

Козлите са за опущение. Не за поклонение.

А доктора Николай Михайлов почитайте, че такива като него ни трябват тъкмо сега. Утре може и да е късно.

От „Философският клуб“

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Коментарите отразяват личното мнение на читателите и могат да не съвпадат с позицията на Редакцията.