3131_600x400_fit

Иван Панайотов: Ако не променим нещата, България си заминава

Бяхме световен лидер в зърнената селекция, сега кретаме на опашката, макар че разполагаме с огромен научен потенциал.

Студия Трансмедия , 07.06.2016

ВИДЕОИНТЕРВЮТО ГЛЕДАЙТЕ ТУК

Легендата в семенната селекция проф. д-р Иван Панайотов в едно безмилостно видео откровение за аграрните стратегии, за провала на прехода, за ефективността и качеството, за Европейския съюз, отечеството и хляба.

Проф. д-р Иван Панайотов е специализирал в областта на генетиката и селекцията на пшеницата в Япония, посещавал е селекционните институти на почти всички европейски страни и основните институти в САЩ. ИЗнасял е лекции в университетите в Киото, Йокохама и Хокайдо в Япония, университета Реховот в Израел, университетите в Пекин и Янглин в Китай, университета в Мексико сити. Участвал е в почти всички значими международни симпозиуми и конгреси, конференции и работни срещи в областта на генетиката и селекцията на пшеницата от 1972 г. насам. Създател е на няколко основни сорта пшеница: Янтър, Пряспа, Теодора, Милена, Мерилин, Нове, Младен – кръстен на 8-годишния му син. С тези сортове ежегодно в страната се засяват над 6 млн. декара пшеница. Значителни площи тези сортове заемат и в някои съседни страни.

Бележка на редактора

В няколко поредни сесии „Философският клуб“ постави на вниманието на българските институции критичното състояние в което се намира хранителната сигурност на страната. И даде препоръки за реални политики, от които страната има вопиюща нужда. Става дума за изхранването, за необходимостта от строг контрол върху ресурсите ни – земя, сортови семена, натрупан опит, традиции, които изглеждат днес оставени на безотговорния административен произвол.

В 21 в. , както уверяват проникновени учени, не друга а ембрионалната енергия, това, което се съдържа като енергиен заряд в качествени храни, зърно, плодове, зеленчуци, ще се оказва все по-важно. Не толкова и само за оцеляването на човека, че и на цели народи и региони, а за здравето , благоденствието и просперитета им.

Всуе – „факторите“ от които зависи една рационална реформа в българското земеделие, селекцията на български семена, породи, приложението на нови методи за запазването на българската пазарна ниша като уникална житница, благодатна земя – тъне в безхаберие. Казват, че едва 10 на сто от семената на жито у нас са останали български. Другото е внос, който се дъвче  охотно само от …..добитъка, да знаете. Да не говорим, какви пари се трошат за генно- модифицирани вече храни и продукти от тях.

Докога? Докога ще търпи българинът да му слагат „силаж в яслата“. И да твърдят, че го „изхранват“ . Докога и учените в Селскостопанската академия, обърната на терен за бюрократични упражнения, закриване на лаборатории, недоплащане на учените и пр. , ще битува все тъй безметежно черпейки от ограничения ресурс на държавата. Или пък Земеделското министерство – профилирало се за последните години в разпределение на огромни евро средства между 100 тина взаимно зависими лица. Докато средния и дребен агро бизнес изнемогва и брои дните, преди „да тресне кепенците“, заради неизбежни фалити.

Нужна е нова политика , която да вдигне българското земеделие и селското стопанство от прахта. Колкото по бързо, толкова по добре. То може да стане само с хора, които имат качествата, доказани не пред партийни и други закрити форуми. А пред света и България. И най вече хора сърцати, съзидатели, които ако не „ангели хранители“, пак да застанат начело на един народ, за който милеят. Дано ни стигне и акълът, за да ги разпознаем и да ги избутаме напред. Че там, келешите станаха повече от достойните лидери, каквито повече от друг път са нужни на България. За да ни има.

  .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Коментарите отразяват личното мнение на читателите и могат да не съвпадат с позицията на Редакцията.