1.18721644.1459515493

„Ислямска държава“ в Европа: Армия на страха

Автор: Ерик ГУЕР,  Нойе Цюрихер цайтунг,  Internationale Ausgabe, April 2016

„Ислямска държава“ напразно е  подценявана. Тя очевидно изгради в Европа  терористични клетки, които въпреки интензивното разследване, могат последователно, една след друга, да нанесат удар.

Въпреки че европейците владеят до съвършенство изкуството на репресии и отказ от тях,  след експлозиите в Брюксел се откроиха някои факти, които не могат да бъдат пренебрегвани:

■ САЩ вече не са главният противник на ислямистките терористи, а страните от стария континент. След 11 септември 2001 г. не малко европейци се успокоиха, че биха могли да останат  на завет от бурята, която заплашва Америка. Това само успокоение в крайна сметка се оказа  самозаблуда. 5000 млади мъже ​​от Брюксел, Бремен или Винтертур  заминаха за Сирия. От този резервоар се захранва една армия на терора, която днес се обръща срещу Европа. Тъй като тези доброволци са на разположение на „Ислямска държава“,  тя обръща поглед преди всичко към Европа. Терорът понякога е прагматично решение.
■ Разузнавателните служби и полицейските власти дълго време подценяваха опасността. Те изхождаха от предположението, че предимно  отделни индивиди  биха могли да извършат ударите, такива които действат на своя глава, или  се радикализирали чрез самообучение от  съответните обекти на омраза в самия Интернет, без да имат  близък контакт с някоя мрежа. В действителност, през последните години бяха извършени  многократни атаки от „вълци единаци“ като във Франция, Белгия, Германия, или Дания. Пренебрегна се това, че  в Сирия и Ирак израсна ново поколение бойци. Те получиха  основно военно обучение,  заслепени са от изживените ужаси, фанатични и лесни за манипулиране. Пушечно месо за джихад и отгоре на това с паспорт от ЕС.
■ С извършителите се  променят и  сценариите. „Вълците единаци“ имат ограничен радиус; възниква остра опасност , след като те са обезопасени. ИД разполага с достатъчно хора, за да ги ангажира за това.  Пехотинци се придвижват, като в Париж , докато стрелят по улиците, или се взривяват . Специалистите владеят изработването  със смеси от  битовата химия на нестабилния експлозив TATP. Извършителите планират паралелни различни удари,  като постигат впечатляващ разрушителен ефект. В същото време, клетките са достатъчно устойчиви,  и въпреки интензивното разследване на даден атентат, могат да предизвикат следващ. За разлика от това на Кайда  след 9/11 и трябваше повече време , докато отново може да атакува на Запад. По-кратките интервали от време за почивка, увеличават ударната сила значително.
■ Мотивите и възможностите на „Ислямска държава“ бяха грешно оценени. Първоначално се предполагаше, че организацията няма международни амбиции,  като Кайда. Това се оказа погрешно, както  показаха нейните разклонения в Либия, Тунис и Египет.  Псевдо-държавата разполага с отдел, който  отговаря за атаките в чужбина. Те прехвърлят нелегално сред керваните от мизерстващи бежанци,  и изпращат целенасочени терористични отряди към Европа. Там клетките са изградени очевидно дългосрочно; При това, разполагат с инфраструктура ,с различни скривалища. ИД се опитва да не оставя нищо на случайността, и наблюдава бойците си. Тя изисква от тях  разходни отчети и доказателства, че  са пристигнали на местоназначението си. В тази дейност са ангажирани тайни счетоводители.

15 дълги години

Четирите фактора показват почти със сигурност, че в Европа, латентният страх от нападение  ще е част от ежедневието задълго. В същото време ние не сме адекватно защитени пред това предизвикателство. От сриването на кулите близнаци в Ню Йорк минаха 15 години, твърде много време, за да изградим ефективна защита от ислямизма.  Европейците критикуваха широко крайностите на успешната американска борба срещу тероризма. Изтезанието никога не е опция. Със сигурност е вярно също, че тероризмът не може да бъде победен само с военни средства. От само себе си се разбира, че едно плуралистично общество не трябва да  жертва свободата на олтара на сигурността.  Но независимо от тези баналности,  въпросът как  конкретно да изглежда Европейската алтернатива на „война срещу тероризма“, остава открит.

Дали това е поведението на Белгия, оставила да се размножават неконтролируемо и буквално убийствено паралелно общество в Моленбек,  и която живее с напрежението от всяко следващо разследване? Ако е  в реакцията на Германия,  която временно направи  невъзможна работата с информатори  като интервюират кандидатите за убежище и се възмути от службите на САЩ, въпреки че повечето инструкции за безопасност продължават да идват от тях? Какъв принос за борба с насилието прави Атина с отказа си да  защити уязвимия югоизточен  фланг, заедно с Турция?

Или Европейският отговор на терора е в процедурата на Швейцария?  Ръцете на службите за разузнаване изглеждат до днес вързани тъкмо в това.  Народът  сега трябва да решава дали компетенциите трябва да се издигнат най малко на следващо ниво,  както е обичайно, дори в страни, които са алергични към всяко ограничение на неприкосновеността на личния живот. От ляво се напомня за „наблюдаваното общество“  за десните това означава , че човек трябва да стои настрани от международното сътрудничество като се надява , че  джихадистите ще пренебрегнат Швейцария. Като цяло, това ражда климат на  безразличие, което доведе Белгия до катастрофа.

Словесна война

Великобритания и Франция  затегнаха своите закони, но това са изолирани случаи. Не съществува европейска зона на сигурност. Нито се прилагат задължителните минимални стандарти, нито функционира обменът на информация. Нищо няма да се промени върху мозаечния тепих, и това е може би цената за  разнообразието на Европа. Франсоа Оланд беше силно атакуван за  неговото изказване, че Франция се намира в състояние на война. Винаги е било европейска слабост да се спори за думи, вместо да се създадат дела. Докато дебатът за легитимността на военна операция бушува, 40 на сто от територията на   „Ислямска държава“,  беше откъсната, благодарение на кюрдско- иракски сухопътни офанзиви и  въздушните удари на Запада.  В дългосрочен план  борбата с тероризма, означава  де-радикализация , завръщане у дома  и интеграцията на мюсюлманите, за да се  прекъсне спиралата на отчуждение и омраза. В краткосрочен план  няма по-добро средство за отслабване на  ИД, от това да бъде притисната до земята  и да и бъде отнета аурата на непобедимост, която я прави тъй привлекателен в очите на младите европейци.

На челната снимка: Боец от Ислямска държава държи знамето на IS. Бойците на „тайната армия“ заграбиха танковете от правителствените войски на Асад / архивна снимка от август 2015 . ( Rased News Network via AP).

Превод от немски: Пламен К. Георгиев

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Коментарите отразяват личното мнение на читателите и могат да не съвпадат с позицията на Редакцията.