IMG_2046

Казахстан стартира впечатляващ план за реформа

Автор: Проф. Пламен К. Георгиев
Heidelberg alumni
Доктор на социологическите науки

На 26 април 2015 г., Нурсултан Назарбаев бе преизбран за президент за още пет години с 98% дял от гласовете. Месец по късно той даде ход на план за институционална трансформация: реформите се свеждат до „100 конкретни стъпки за изпълнение на пет институционални реформи.“ Те се свеждат до: Формиране на модерни и независими обществени услуги; укрепване на върховенството на закона; постигане на индустриализация и икономическия растеж; обединение на единна нация; повишаване на прозрачността и отчетността на правителството.
Видни икономисти от Изтока и Запада аплодират плана, като го сравняват с програмата за развитие на страна като Сингапур. Отделен орган от девет висши служители е натоварен с извършването на процеса на реформи. В допълнение, централната банка обяви плановете си да се ориентира към режим за контрол над инфлацията до 2020-та година.

И се пита човек. Как тъй един 17 милионен народ, наследници на пастири, хора на земеделския труд, в условия на суров и далеч не благодарен климат, „дръпнаха“, има няма за едно десетилетие? И се нареждат сред най- привлекателните азиатски кътчета за правене на сериозен бизнес. От който печелят всички.

Според едни, тайната била в патерналистката култура на казахите. Те уважават и почитат „бащицата“. Но далеч не със сляпото покорство на поданици. А с едно съпричастие, което остава енигма за европееца. Тук, при нас, прагматизмът не отива по далеч от „cash and carry“ философията. Прочее каква философия – в родния казус изглеждаме обсебени от един пазарен еклектизъм – днес едно, утре друго. И на края каквото падне.

И като му сложим чертата за 25 г.- едно нищо. Е, не съвсем, мърдаме някак си, по-скоро напук на всичко. Мнозина дори до там „мръднаха“, че и насреща ни да вървят, пак няма да ги стигнем…

Като ги слуша човек по ориенталски напомпаните със самочувствие нашенски „лидери“, управници, министри, топ мениджъри , да не говоря за някои „служебни оптимисти“ , мисля, че може да издадем уникален речник на думи, кухи и нищо неказващи. На празни обещания и даже налудничави идеи. Своеобразен български принос към един „новоговор“ на нео-либерализма, който уж си е отишъл по света, но у нас се е настанил като в полог. И обещава да излюпи …камилче. Пък то се оказва обикновен запъртък. Че обществото ги търпи такива, не е съвсем вярно. То просто пуска подобни „посланията“ от едното ухо през другото. Защото е видяло и по лошо.

И с нашенската реформа нещата отиват пак натам. На никъде. То са дебати, то са експертни преценки на тъмно, то са полу- закърпени законодателни ревизии, преструктурирания, уволнения, орязване на социални придобивки – хайде да не я разпъваме тази номенклатура на „преподреждане“ , и пре-позициониране на партийни клиентели, близки, роднини, „калинки“, кандидати за гуверньори, от чиито визии може да се изправят косите на всеки добросъвестен инвеститор.

Прочее светът на модерния бизнес отдавна борави с категории на рационално пресметнат риск, математическа прогноза, че и усет към политическата динамика в един глобален свят.

Де го това в нашите управници, ще кажете? Трябва да е много дълбоко в подкорието, ако изобщо го има. Понеже не излиза на обществената повърхност. И времето изглежда безпомощно, понеже много мина, а пък еволюцията я няма никаква, нали?

Има няколко версии и „теории“ за нашите неудачи. Елитът ни толкова бил обръгнал, изчерпан от конспиративни теории, задкулисни машинации, че предпочита да си седи на сянка. Да не влиза в игрите, в които не се знае дали изобщо ще излезе.

Другата версия е, че една камарила е направила здрава комбина със „световния империализъм“, за да ни докара чрез системно разграбване до нищото. Да ни изтрие от лицето на земята, едва ли не. Демографската криза изглежда непоклатим аргумент в полза на нашите „апокалиптици“.

Има и още няколко „под-типажа“, които оставям на нашите полит-скудоумци. Те със сигурност ще ви ги разнищят, по блогове, разните там „хейтърски“ съображения и пр. Остава да им повярвате.

В същото време Казахстан, бележи обнадеждаващ растеж. Стъпва върху общонародна визия за единство на нацията, за справедливо разпределение и реинвестиране на общото благо. Праща и връща свои младежи – в т.ч. и у нас в България , да учат. Но само базисно висше, за бакалавър. Сетне най- добрите – отиват по Принстън, Йелс, Лъндън скул ъв економикс и Харвард даже. Връщат се изградени мениджъри. И поемат отговорността за напредъка на собствената си родина.

Имах 40 такива студенти от Казахстан. Казвам ви чак сега. И папка имах доскоро, не знам вече къде потъна по рафтовете на домашната ми библиотека, с благодарствени писма от колеги по западни университети. Какви момчета и момичета сме им пратили. Чисто злато. Първи по „IQ“, там, ред системи за атестация, с 4 езика най малко. А иначе на по 21-22 години. Дето се вика и времето работи за тях, нали?

Мислех си тогава, че то по рейтинга за езикова култура, казахският, като език на относително по малък народ, печели повече точки от английския напр. Но, като се натрупат в главите на младите казахски експерти повечко езици, даже и българския, какъвто отлично усвоиха за една година само „моите“ – по същата точкова система отиват най-горе в класациите и подбора.

Има и друго, обаче. Всичките бяха със „стипендии Назърбаев“. По 2000 долара месечно, да им стигат за всичко. Че и договорна обвързаност имаха с държавата си , с готово разпределение. И като се върнат, 10 години най-малко да работят и приложат наученото. Справедливо, нали? При това с ясни критерии за кариерно развитие – няма „шест пет“. Както у нас ги подмятат второразрядни бюрократи. Или ги питат – „Ти за какво се върна бе? Акъл имаш ли – тук няма да се оправим скоро…“.

И не знам каква реформа ни форматират днешните управници в коалиционна комбина, но си мисля, че нейната философия е сбъркана в зародиша си. Тя лежи на един мълчалив консенсус за регионалния протекционизъм. И срамежливо прикривана от цивилизования свят посредственост, да не река некомпетентност.

По закон уж сме отворени за всички и всичко. Ала вижте го в действие нашия управленец как чете кодексите – като дявола евангелието. Чуйте го как тихо прошепва в края на всеки бизнес разговор, или дори работна вечеря – „А за мен какво ще има?“ Е, нашите тук, местните, си знаят лептата…

Виж в Казахстан било друга работа. Като изтърси подобна фраза някой по-глупав, ако да е с пари – си взима самолетчето за обратно,, откъдето е дошъл. Казват, че момчетата на Назърбаев не си поплюват в това, че и ред още отношения.

Казват още, че средният предприемачески ешелон в Астана и други градове, имат средно габаритни апартаменти и домове, които изплащат със своя труд и от заплатите си. А не, както беше преди 30 г., от икономи и парици, колкото за хляб и за чай…А днес?
• В Казахстан съществуват 160 района, 85 града (вкл.40 града с републиканско и областно подчинение), 195 селища, 2150 аулни (селски) окръга. Всяка административно-териториална единица се оглавява от аким (кмет).
• Регионалното развитие на Казахстан се реализира в съответствие с основните приоритети на Стратегията за териториално развитие до 2015 г.
• В регионите са създанени Съвети по конкурентоспособност към акимите (областните управители), дейността на които се основава на принципите на публично-частното партньорство.
• С цел повишаване на конкурентоспособността на регионалния бизнес, осигуряване на организационни и икономически условия за привличане на инвестиции и за създаване на нови производства на базата на нерентабилни предприятия и ефективно използване на обекти на държавната собственост, правителството на РК създаде социално-предприемачески корпорации.
И това не е всичко.

Казват също, че и университета на името на президента Нурсултан Назърбаев е сред най- елитните притегателни средища за наука и знание в Средна Азия. И там е силата, там е изворът на растеж, благоденствие и респекта към един иначе малък , но способен народ. С късмет да си има управници като своя Нурсултан. И едно слънце, което грее за всички.

Да, „Изтокът е тънка работа…“, както се казва. Затова ще завърша с една казахска поговорка: „Вълкът го хранят краката, чобанина – гегата“ .

Но, понеже, с казахите минаваме за конен народ, в случай че с първата са ме разбрали криво, и още една: „Кушията печели не коня, а добрата грижа за него“.

Източник: „Рисърч Ренкап“.

Превод от англ.: „Философският клуб“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Коментарите отразяват личното мнение на читателите и могат да не съвпадат с позицията на Редакцията.