pekin

Култът към силния човек

Путин, Ердоган, Орбан, Си Дзинпин… Култът към силния човек се възражда на всички континенти.

 

Реджеп Ердоган

От 2010 г. глобализацията навлезе в опасен период на турбулентност. На центростремителните сили, водещи към универсализиране на капитализма и технологиите, се противопоставиха центробежните сили на един многополюсен свят, осеян с конфликти между ценности и непримирими култури.

Сближаването в пазарната демокрация, възхваляно от Франсис Фукуяма, се оказа една голяма илюзия. Задълбочава се пропастта между начините да се упражнява властта. Правно-рационалната легитимност, свързана с модерността, се разпада заедно с гърча и разлагането на демокрациите под натиска на популизма, докато традиционната легитимност и харизматичната легитимност се възраждат от пепелта си, съпътствайки пробуждането на националистическите и религиозните страсти.

Култът към силния човек се възражда на всички континенти. Той придружава пробуждането на империите със свитта му от императори, царе, султани и други водачи.

Началото на това движение е през 1999 г. с Владимир Путин,

който постави на сцената своята лична власт, сливайки държавата, службите и големите монополи в индустрията, енергетиката и суровините.

В Китай нито един лидер след Мао не е концентрирал толкова правомощия, както Си Дзинпин, който разби модела, установен от Дън Сяопин, основан на равновесието между политическия монопол на Комунистическата партия, от една страна, колегиалността и ограничаването на мандатите до десет години, края на чистките, развитието на гражданско общество и предпазливостта във външната политика, от друга.

В Турция Реджеп Ердоган продължава с бързи темпове изграждането на модел от президентски тип, неразривно свързан с неговия авторитарен и религиозен уклон. В Египет маршал Ас Сиси ръководи с твърда ръка една военна диктатура.

Не са пощадени и свободните нации.

В Унгария Виктор Орбан отвори пътя за демократура,

суспендирайки обществените свободи и изграждайки стени по границите на страната си.

Във Филипините Родриго Дутерте бе избран за президент, поставяйки кампанията си под знака на юмрука.

В САЩ Доналд Тръмп успя, противно на всички очаквания, да превземе Републиканската партия, свързвайки възстановяването на величието на Америка с утвърждаването на лидерство, центрирано около личността му, и белязано от неговите крайности.

Завръщането на фигурата на харизматичния лидер

се случва в момента на икономически подем на нациите от Юга, опиращ се на глобализацията, на въздушната яма, в която изпаднаха демокрациите – начело със САЩ – след краха от 2008 г., на неуспеха на Арабската пролет. То се подхранва от  неудовлетворенността на народите, изправени пред неравенствата и корупцията, идентичностния безпорядък, рухването на идеологиите и традиционните ценности, които отварят огромно пространство за религиозния фанатизъм и националистическите импулси.

Фигурата на силния човек е характерна за големите исторически промени,

които дестабилизират институциите и народите. Тя е неразривно свързана със създаване на култ към личността, утвърждаване на превъзходството на правата на държавата над тези на индивидите и воля за контрол над обществото. Тя върви редом с едно постоянно състояние на война, което е оправдание за личната власт и се опира на

мобилизирането на народа срещу външните и вътрешни врагове: 

либералите според Си Дзинпин, който затяга впрочем властта си над Хонконг и Тайван, присвоявайки си същевременно Южнокитайско море;

чеченците и НАТО според Путин, който методично възстановява руската империя;

кюрдите според Ердоган, носен от неоосманската си мечта;

“Мюсюлманските братя” според маршал Ас Сиси;

мигрантите според Орбан;

нелегалните имигранти и мюсюлманите според Тръмп.

Силният човек има за свои спътници силовата политика и войната.

Той е източник на международна нестабилност. Силата му идва също и най-вече от слабостта на неговите противници, на първо място сред които са демокрациите. На упадъка на техните ценности, безсилие и разединение той противопоставя своя авторитет, ефикасност и бърза реакция, подобно на силовите демонстрации в Украйна, а след това и в Сирия на Владимир Путин.

Възраждането на силния човек е

сигнал за тревога за демокрациите.

Те трябва да го вземат на сериозно, защото алтернативните политически форми на империята и демократурата, които той насърчава, като връщането на войната, са трайни и представляват големи рискове. Демокрациите трябва първо да се реформират, за да поправят пропуските си, правилно отбелязвани от силните мъже: утвърждаване на лидерството, рестарт на институциите, провеждане на глобални и дългосрочни стратегии, борба с неравенствата и изключването. Те трябва да останат сплотени – в рамките на Европейския съюз, както и в отделните обединения – и да заложат на своето единство срещу съперничеството на силните мъже, като

смъртоносната кавга между сиамските близнаци Путин и Ердоган.

Но за това е необходимо да преоткрият първо вярата в собствените си ценности. Истинската противоотрова за изкушението от силния човек е свободният и отговорен гражданин.

Превод от френски: Галя Дачкова

Източник: Гласове

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Коментарите отразяват личното мнение на читателите и могат да не съвпадат с позицията на Редакцията.