черноморска флотилия

НАТО си измисля големия враг

„Сега ни тревожи най-много присъствието на извънрегионални сили – най-вече военноморските сили на САЩ, които доста често навлизат в Черно море. Ако става дума за такива кораби като есминеца „Доналд Кук“, то те пренасят няколко десетки високоточни крилати ракети „Томахоук“, но са оборудвани и със системата за противоракетна отбрана „Аеджис“. Нееднократно сме предупреждавали САЩ за опасността от приближаване на такива кораби до руските брегове. Това са дестабилизиращи крачки, които не само нанасят щета на регионалната сигурност, но и подриват стратегическата стабилност“. Това казва постоянният руски представител в НАТО Александър Грушко.

В петък във Варшава бе открита двудневната среща на НАТО с ключова тема “парирането на заплахата за евроатлантическата сигурност от страна на Русия” и бъдещите отношения с Москва. В навечерието на срещата на високо равнище постоянният представител на Руската федерация в НАТО Александър Грушко разказа защо въпреки известното смекчаване на реториката Алиансът продължава да  засилва източните си граници и каква може да е ответната реакция на Русия. Интервю на Павел Тарасенко.

– Външният министър на Франция Жан-Марк Еро обеща да работи върху това срещата да не изостря конфронтацията с Русия. Каква е прогнозата ви, какви ще бъдат  последствията от срещата във Варшава?

– Прогнозите са неблагодарно занимание. От общото усещане и анализирайки наличната ни информация, следва, че не могат да се очакват качествено нови решения във Варшава. Преди всичко имам предвид философията на НАТО по отношение на Русия. Днес тя се крепи на два стълба. Първият – да се “засилва отбраната”, за да се сдържа Русия. Вторият – да се поддържат каналите за политически диалог.

– В какво се изразява това сдържане?

– Срещата окончателно ще утвърди състава на силите на НАТО, обсъден още през юни от министрите на отбраната на пакта. Става дума за разгръщане на четири батальона на ротационен принцип в Полша и трите балтийски държави. Очевидно НАТО ще продължава да акцентира върху увеличената честота на ученията си по линията на границата ни. Ще се усъвършенстват системите за командване и управление: сега приключва организирането на шест щаб квартири в страни от Източна Европа.

Продължава реализацията на плановете по изграждането на европейския сегмент от глобалната ПРО на САЩ. Неотдавна в Румъния бе открит обект с разположени ракети прехващачи, а до 2018 г. трябва да бъде построен още един такъв и в Полша. В общи линии това е същината на решенията, които могат или да бъдат приети, или окончателно да се потвърдят във Варшава.

Освен това, очевидно е, че на срещата на НАТО ще има опит за по-прецизно формулиране на стратегията за южната периферия, и ще се определи как да се парират рисковете, свързани с нестабилността в Близкия изток и Северна Африка, и какъв ще бъде приносът на Алианса в борбата с тероризма.

Създава се впечатление, че засега се налагат привържениците на концепцията НАТО като “тренировъчен алианс”, готов за съдействие на силовите структури на държавите, оказали се в “зоната на турбулентност”. Днес НАТО обучава военни в Йордания, Тунис, Ирак. Обявено е, че Алиансът ще е готов със съответната програма и в Либия.

– Връщайки се към въпроса за активността на НАТО на източните граници, в близките планове на Алианса е засилването на военно-морското групиране в Черноморския регион. Какви ще бъдат ответните мерки на Москва?

– Те са очевидни. Ще направим всичко, за да не бъде нарушен балансът в региона. Това се отнася за въздушния, морския и всички други компоненти, със задължителните за това средства. Винаги сме били за запазването на Черно море като регион на сътрудничество. Миналата седмица в Сочи се проведе министерско заседание на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество и ние искаме в отношенията между страните от региона да доминират именно икономическите, социалните въпроси, културното взаимодействие, туризмът.

В продължение на много години работим над сериозни проекти, например, по създаването на транспортен обръч около Черно море. Беше създадена в региона Черноморска военно-морска група за оперативно взаимодействие (BLACKSEAFOR). Действаше уникална система от морски мерки за взаимно доверие. Изобщо налице са всички предпоставки и в бъдеще Черно море да не се превръща в арена на сблъсък.

Сега ни тревожи най-много присъствието на извънрегионални сили – най-вече военноморските сили на САЩ, които доста често навлизат в Черно море. Ако става дума за такива кораби като есминеца „Доналд Кук“, то те пренасят няколко десетки високоточни крилати ракети „Томахоук“, но са оборудвани и със системата за противоракетна отбрана „Аеджис“. Нееднократно сме предупреждавали САЩ за опасността от приближаване на такива кораби до руските брегове. Това са дестабилизиращи крачки, които не само нанасят щета на регионалната сигурност, но и подриват стратегическата стабилност.

– Доколко Москва се безпокои от ученията на НАТО?

– Безпокоят ни, разбира се.

– На свой ред ръководството на Алианса не спира да бие тревога по повод руските учения – най-вече внезапните. Ще успокоите ли НАТО?

– Наистина напоследък представителите на НАТО доста се оплакват от нашите внезапни проверки. Те обаче се осъществяват в пълно съответствие с ангажиментите, поети в рамките на международните договори. Нещо повече, ние действаме изключително прозрачно – на доброволен принцип информираме, в това число и по системата за комуникации на ОССЕ, за провеждането на такива непланирани учения. Организират се пресконференции за военни аташе в нашето Министерство на отбраната.

Аз обаче бих откроил друго. Всяка държава си има своя форма на военна организация. За нас проверката, съпътствана с прехвърлянето на голямо количество личен състав и техника, е най-ефективният начин за осигуряване на отбранителната способност. Да речем, има такъв показател като брой военнослужещи на граничен километър. По този показател Русия е на 42 място в света.

При днешните условия ние не можем да си позволим да притежаваме тримилионна армия, която да покрива всички стратегически направления. Именно затова за нас мобилността, оперативността в разгръщането на войските са оптимална форма за военна организация и като учебен процес също. Убеден съм, че натовските военни прекрасно го разбират. Всеки политик, гледайки географската карта, ще осъзнае, че нямаме друг изход, ако искаме да сме състоятелна във военно отношение държава. Поради това и ще продължаваме с тези учения.

Важното е, че всичките маневри са на територията на Русия. Докато, когато говорим за ученията на НАТО, става дума за прехвърлянето в една или друга държава на голям брой чуждестранни военни. Самият факт, че днес много страни изискват присъствието на чужди сили на своя територия е свидетелство за криза в европейската сигурност. Все пак в течение на много години в Централна Европа се смяташе, че най-доброто средство за сигурност е изтеглянето на чуждестранните сили от своя територия.

– До какво ще доведе тази политика на НАТО?

– Крачките, които Алиансът предприема в източното направление, абсолютно ще влошат положението. Става дума за създаването на нови разделителни линии на континента посредством ротация на военни и чрез мащабни учения, пречи се на реализирането на проекта “Голяма Европа” и се засилва зависимостта на европейските страни от САЩ.

Що се отнася до Русия, предлагат ни конфронтационен дневен ред, от който ние изобщо не сме заинтересовани. В НАТО трябва да си дават сметка, че от военна гледна точка тези мерки имат само обратен ефект. Защото за всички разумни хора (още повече военни) е очевидно, че от наша страна ще последва военно-технически отговор.

Ще предприемем всичко необходимо за осигураване защитата на отбранителната ни способност.  Затова страните, обявили се за “прифронтови”, скоро ще разберат: усилията, уж положени за увеличаване на сигурността им, в действителност подриват тази сигурност. НАТО ни принуждава да разглеждаме тези държави като територии, където може да бъде съсредоточен значителен военен потенциал, представляващ риск и заплаха за Русия.

– Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенбърг обаче многократно повтари, че става дума за реакция на политиката на Русия и топката е в полето на Москва. Какво очаква от нас ръководството на Алианса?

– Ако проследите натовските изявления в последно време, то всичко се свежда до ситуацията в Украйна. Преди всичко става дума за реализирането на Минските споразумения. На тази позиция не й липсва лукавство. Защо ли искат изпълнение на плана от Русия, която не е страна по него? Няма и признаци, че НАТО сериозно работи с Киев, който до ден днешен е блокирал реализацията на политическите точки от Минските задължения, преди всичко свързани с приемането на законите за амнистия и за специалния статут на Донбас; внасянето на съответните изменения в конституцията, а също така (това е ключово и основно задължение на Киев) поддържането на пряк диалог с властите в Луганск и Донецк.

Нещо повече, програмите за хуманитарна помощ, реализирани от НАТО в Украйна, подливат вода в мелницата на “партията на войната” и създават у някои сили в Киев чувството за възможен военен реванш. Безпокои ни и това, че подразделенията на военните сили на Украйна, подготвени от инструктори от натовски страни, се прехвърлят към контактната линия с Донбас.

– Конфликтът в Източна Украйна продължава вече повече от две години. През това време реториката на НАТО не се ли е променила?

– Справедливо ще е да се каже, че насоката в изявленията не се променя, но тоналността варира. В момента ни безпокои друго: политическият курс, избран от НАТО под предлог украинската криза, придобива формата на военно планиране, което е много опасно. Военно планиране, насочено срещу Русия, неизбежно ще генерира враждебна политика. НАТО ще трябва през цялото време да обяснява на обществеността защо Алиансът харчи такива ресурси за париране на заплаха от Изток. На всички е ясно, че такава опасност не съществува.

Виждаме обаче, че стереотипите от Студената война оживяват. Освен това в този кюп непрекъснато се подхвърлят нови сюжети. Напоследък различни, но уж сериозни аналитически центрове, публикуват доста материали, които трябва да докажат, че ако нищо не се предприеме, до 30–60 часа руските танкове ще се стигнат до Талин и Рига. Политиката и още повече военната стратегия не могат да се реализират на базата на такива апокалиптични сценарии, които нямат нищо общо с реалността. Всичко това свидетелства, че Алиансът се чувства дискомфортно в новата среда за сигурност. НАТО е създавано за отбиването на атака от Изток и затова сега изкуствено си съчинява големия враг и се бори с него.

Освен това ние виждаме, че всички въоръжени намеси на НАТО след края на Студената война водят до най-тежки последици. Преди всичко става дума за военната кампания срещу бивша Югославия през 1999 г. Много страни от Алианса участват и в иракската операция. Последният пример са бомбардировките над Либия през 2011 г. Сегашното положение в Северна Африка и проблемите, с които се сблъсква Европа, най-вече миграционният натиск, до голяма степен са резултат от действията на НАТО. Страните от пакта индивидуално и колективно носят отговорност за това.

– С първия “лост” за сдържане на Русия, за който говорите, всичко се изясни. А какво става с втория, с диалога? Подготвяте ли се за поредното заседание на Съвета Русия–НАТО (СРН)? Какви въпроси смятате за приоритетни?

– Заседанието на СРН е в процес на подготовка. На миналата среща на 20 април обсъдихме целия спектър от въпроси, влияещи на европейската сигурност. Разбира се, те ще останат в центъра на вниманието. По същество обаче ние нямаме дневен ред: НАТО прекъсна с нас всякакво сътрудничество. Това значително отслабва формата на Съвета Русия–НАТО.

По тази причина днес не разглеждаме НАТО като партньор в разрешаването на проблеми, засягащи в еднаква степен и нас, и европейците. Затова и сътрудничеството по уреждането на кризисните ситуации за противодействие на общи предизвикателства се реализира в други фомати, включително нормандския и на Международната група в подкрепа на Сирия.

Бих казал, че през главата на институционалните разделителни линии, които НАТО и ЕС се опитаха да конструират по отношение на Русия. При все това ние виждаме, че прагматичните интереси в сферата на сигурността стават първостепенни и европейските страни си дават сметка, че без сътрудничество с Русия няма да могат да се разрешат ключови проблеми.

– По-рано една от сферите на сътрудничество между Москва и НАТО беше Афганистан. При какви условия НАТО има готовност да възобнови практическото взаимодействие и при какви Русия?

– Ние не формулираме никакви условия, а само изхождаме от това, че с прекратяването на афганистанското сътрудничеството с Русия НАТО сериозно влошава положението в Афганистан. Ще напомня, че в рамките на Съвета Русия–НАТО беше реализиран най-мащабният международен антинаркотичен проект: съвместно подготвихме (основно в нашата учебна база) над 4 хил. кадри за службите за борба с наркотиците на Афганистан, Пакистан и страните от Централна Азия.

Също така заедно подготвяхме афганистански техници за ремонт на вертолети от съветско и руско производство – а тези вертолети са основната боева мощ на афганистанските ВВС, без които армията не може да осигури надежден контрол на територията на страната. Това не са мои оценки, а на американски генерали, с които сме контактували по време на реализацията на този проект. Прекъсването на сътрудничеството се отразява не само на Афганистан, но влошава ситуацията и в Европа в сферата на сигурността. Европейците страдат от потока наркотици и от неконтролираната миграция, в това число и от Афганистан.

– Напоследък зачестиха случаите на опасно сближаване между кораби и самолети на Русия и НАТО. Засега минава без инциденти, не е ли време да се разработят допълнителни мерки за доверие?

–  В днешно време имаме солидна база на двустранни отношения със страните от НАТО. Като основа за предотвратяване на инциденти това е напълно достатъчно. Що се отнася до конкретни сближавания, които се случват напоследък, именно Русия по време на преговори с американската страна формулира предложения, които уточняват някои точки в двустранното споразумение от 1972 г. – за предотвратяване на инциденти в открито море и във въздушното пространство над него. Затова и топката е в американското поле. Ние сме открити за диалог и с отделните страни от НАТО, които се заинтересуват от усъвършенстването на двустранните механизми.

– А Русия какви уточнения предлага?

– Няма да се впускам в подробности, защото диалогът тече по линия на военните. Става дума за минимално разрешени дистанции на сближаване между кораби и въздушни съдове, за честотите, на които трябва да влизат във връзка, и т.н. Тоест за целия комплекс от мерки, позволяващи по-ефективни действия и взаимно разбиране на маневрите един на друг при такива сближавания.

– По-рано Полша изказа идея за обновяването на Виенския документ на ОССЕ, предлагайки по-прецизно да се опишат правилата за предотвратяване на сблъсъците по море и по въздух. Доколко такава инициатива може да е ефективна?

– Фундаменталният проблем е в това, че никакви козметични подобрения на мерките за доверие няма да могат кардинално да променят негативните тенденции в сферата на военната сигурност. Само отказът на НАТО от сегашната му политика и военна стратегия в духа на сдържане от времето на Студената война може сериозно да оздрави положението и да създаде предпоставки за началото на разговор за мерки за доверие.

Докато сега става така, че НАТО придвижва инфраструктурата си към нашите граници, засилва военната си активност близо до нашия преден рубеж, провежда дестабилизираща военна активност и същевременно говори за нуждата от някакви мерки за доверие. Става ясно, че с тези мерки за доверие натовците просто искат да легитимират засилената си дейност.

От историята на контрола над въоръжаването знаем, че да се придвижим напред се получава само когато имаме общ поглед върху принципите за устройство на европейската сигурност. Доскоро в продължение на доста години точките от Основополагащия документ на Русия–НАТО от 1997 г. – за неразполагането на допълнителни “значителни бойни сили” на постоянна основа на територията на новите членове на Алианаса, беше опора за това, че сигурността в Централна Европа се осигурява не по пътя на натрупване на военен потенциал, а обратно, чрез сдържаане във военната сфера и минимализиране на военния фактор в отношенията между страните от региона.

Днес НАТО следва обратния курс на засилване на военния потенциал. Този път е задънена улица и никакви козметични мерки от типа на усъвършенстване на Виенските документи няма да променят ситуацията.

– Имайки предвид, че живеем при други условия, не си ли струва да коригираме Основополагащия документ?

– Ние вече го предлагахме. Например точката, за която стана дума (за “значителните бойни сили”), има доста размит характер. Навремето Русия внесе конкретни предложения (изразени с количествен показател въоръжение в основни категории) относно това какво ние разбираме под “значителни бойни сили”. Реакция от НАТО не последва.

Превод: „Гласове“

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Коментарите отразяват личното мнение на читателите и могат да не съвпадат с позицията на Редакцията.