Философският клуб

Предложението на група учени и бизнесмени да синтезират изкуствено човешки геном привлича остри критика за това, че избягва важните етични въпроси, които подобна стъпка повдига.

Автор: Антонио РЕГАЛДО , MIT Technology Review

Идеята е от синтетично създадена ДНК да бъде оформен човешки геном, способен да създаде живи клетки в лабораторни условия. Това заявиха водещите автори Джеф Боук отМедицинския център Лангон към Университета Ню Йорк и биотехнологът Джордж Чърч отМедицинското училище на Харвард в писмо с дължина две страници и половина, публикувано в научното списание Science.

В миналото друг научен екип успя да създаде бактерии с лабораторно изградени гени; човешкият геном обаче е значително по-голям. Според поддръжниците на новия план, озаглавен HGP-Write, основаването на един мегапроект ще намали  хилядократно разходите за лабораторното създаване на ДНК в рамките на десет години и съответно да предизвика революционен напредък в науката и индустрията. Но 25-те автори на текста остават безмълвни по отношение на задаващия се етичен дебат: ще бъдем ли способни да създаваме хора чрез изкуствени геноми и – ако да – трябва ли да го правим?

Дрю Енди, специалист по синтетична биология от университета Станфорд, заяви: „Преди да се впуснем в един проект от такова огромно значение, трябва да си отговорим на някои въпроси – включително дали въобще трябва да го започнем. Авторите не поставят тези фундаментални въпроси. Всъщност в своето предложение те не поставят абсолютно никакви въпроси.“

За щастие в близкото минало Джордж Чърч, ентусиазиран футуролог, чието участие в предложението е осезаемо, не само зададе големите въпроси, но също така им отговори. В своята книга „Възраждане: Как синтетичната биология ще промени природата и човешкия вид“, публикувана през 2012 г., Чърч описва как връхната точка на синтетичната биология ще бъде производството на хора чрез лабораторно създадени геноми, чиято имунна система е устойчива на всички вируси – включително ХИВ и херпес.

В своята книга от 2012 г. Джордж Чърч от Медицинското училище на Харвард предрече, че синтетичната биология може да направи възможно лабораторното създаване на хора, които да бъдат устойчиви на всички вируси.

Чърч е влиятелна личност в тази научна материя, а неговите студенти доминират в различни сектори на геномната технология и иновация. Той открито се е обявявал в подкрепа на създаването на хора чрез генно инженерство, както и използването на генна редакция с цел да бъдат поправени определени гени преди раждането.

Изработването на цели геноми обаче дава възможност за много по-големи и различни по вид изменения. Това, което вълнува Чърч най-много, се нарича „прекодиране“ – преобразуване на генома, така че той да не може да бъде атакуван от вируси. „Предлагаме… да го променим“, коментира Чърч по отношение на кода, който всички форми на живот споделят. „Да, звучи арогантно – добре.“

Създателите на HGP-Write заявяват, че целта им е да съберат 100 милиона долара, за да осъществят успешно синтезиране на човешки геном в рамките на десет години – единствено в лабораторни условия. „Целта на проекта е да развие и тества големи геноми в клетки и нищо повече“,каза Нанси Кели, който събира средствата и е главно изпълнително лице на проекта. До момента са събрани 250 000 долара чрез грант от софтуерната компания Autodesk.

Антонио РЕГАЛДО , е старши редактор в раздела „Биомедицина“ на MIT Technology Review – онлайн журнала на Масачузетския технологичен институт. Преди това живее в Бразилия, където пише статии в областта на науката, технологията и политиката в Латинска Америка за различни списания, сред които Science. От 2000 г. до 2009 г. е научен репортер и международен кореспондент за Wall Street Journal.

На челната снимка: Джордж Чърч