европа

Полша иска оставки по висшите етажи на евроинституциите

Френско-германският дует не е в състояние да постигне нещо ново за Европейския съюз, заяви полският министър-председател Беата Шидло.

Париж и Берлин смятат, че интеграцията в Съюза трябва да се засили. Ние обаче мислим, че не може да продължаваме по този път, каза Беата Шидло в телевизионно интервю, съобщава БНР.
Лидерът на управляващата партия „Право и справедливост“, Ярослав Качински, поиска преди дни промени в механизма за вземане на решения в Евросъюза с повече права за държавите-членки, а вчера външният министър Витолд Вашчиковски призова и за персонални промени:
Британски политици обявиха оставките си заради Брекзит, а ние обвиняваме европейските власти за грешките. Създалата се ситуация трябва да даде известно отражение и поне част от европейските политици трябва да си понесат последствията. Трябва да дадат възможност на нови хора да преговарят, нови експерти, които няма да са обременени с тези грешки и това поражение което беше Брекзит, и ще изработят новата позиция на Обединеното кралство и Европа, допълни полският външен министър.
Вчера лидерите на Германия, Франция и Италия призоваха от Берлин останалите страни от Евросъюза да дадат „нов импулс“ на сътрудничеството в сферите на сигурността и икономиката.
Бележка на редактора
Крилатата фраза на акад. Благовест Сендов – прочее библейска, но адресирана към отиващата си номенклатура от времето на тоталитаризма в Източна Европа, неволно изплува като асоциация и днес след Брекзит : „Всички съгрешихме и вкупом излишни станахме„. Дали всички, не е ли вината наистина конкретна, не се ли носи тя индивидуално? В правния смисъл със сигурност. В обществено-политическия, обаче,  тя изглежда  по-сложна, че и системно размивана. Знае се как стана това –  чрез купени медии, масово убеждение, чрез рупорите и глашатаите на „истината“. Но чия истина? Тази на масите, които нямат характеристиките посочени от Льо Бон вече, че дори и  Алексис Токвил, описани в неговата „Демокрацията в Америка“.
Тук, в глобалния свят, групите по интереси, отдавна се съюзяват в клъстъри. Прекрояват се стари сфери и области на влияние. Изнасят се рискове. Подклаждат се локални войни, които държат в страх и несигурност милиони хора. Екзистенцът върви по ръба на „сабите които се дрънкат“ . Мирът  стана „горещ“. А Студената война се връща в нови  форми на неверие,  насаждана параноя, ксенофобия и безогледно потъпкване  правата на другия.
Толкова по важна става външната политика, от която България вече години не е в състояние да извлече реална полза за българските интереси в един свят на конкуриращи се сили. Освен потупване по рамото, от  поредния Голям брат. И  в най-добрия случай снизходително „кеш енд кери“ признание от брюкселски бюрократи, срещу безотговорно отдадения наш суверенитет. Не мислете, че той ще почне да ни се връща. Не и с това брюкселско чинопочитание на официозна София. Още по малко  чрез припяване на българската външна политика в един „Хор на Нибелунгите“.
Колкото и да ни хвалят за напредъка по толкова „магистрали“ на модернизацията,  ето че и мадам Нюланд обяви и България и Румъния като две в едно, за най-вероятни „жертви на Кремъл“. А Стив Ханке, бащата на българския борд, каза, че „европейските страни  се превръщат в заложник, а не членове на ЕС“. Идва нещо, за което сегашното българско правителство изглежда колкото неподготвено, толкова и некомпетентно да посрещне. Като гарантира преди всичко мира и сигурността на България , довчера „интегрирана“, както се оказва вече върху пълзящите пясъци на Стара Европа.
И сега накъде?  В Евразия? Или да чакаме някой да ни покани в новия Европейски формат? Това може и никога да не стане с такова управление. С провалящи се  институции. Със слаба държава, която сама вижда че я няма сред други равни европейски държави. Но най- вече с една външна политика, вярна на позьорството, раболепието и  очакването “ нещата да се случат, за да не станат никога“,  както  бе рекъл философът Фриц Хауг – последният мохикан на  „интегративния марксизъм“ от Свободния университет в Далем,  Западен Берлин. 
Дали Брюксел  е виновен. И не му ли гледа сеира една безотговорна и корумпирана камарила на изток от Елба и Ниса. Дали  ние сами не си пречим, като се търпим такива,  е друга тема.
„Философският клуб“ очаква Вашите мнения, становища, анализи. Един широк обществен дебат може да ни помогне да намерим и  път преди всичко към себе си, към европейска, но суверенна България. Понеже вече е ясно, че и този мит се развенчава, а някой ни го подмениха с “ пътя към Европа“, който се оказа задънена улица.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Коментарите отразяват личното мнение на читателите и могат да не съвпадат с позицията на Редакцията.