пол

Пол Кругман: Страх, погнуса и „Брекзит”

New York Times,  22.06.2016.  „Брекзит“ може да послужи като оздравителен шок, смята проф. Кругман.

Все още има четири месеца и половина до президентските избори в САЩ. Но утре предстои гласуване, което може да има не по-малко значение за бъдещето на света: британският референдум за членството в Европейския съюз. За съжаление, този вот е избор между лошо и по-лошо – и въпросът е кое какво е.
За да не изглеждам сдържан: ще гласувам за оставане. Ще го направя с пълното съзнание, че дейността на ЕС е дълбоко разстроена и общността не показва почти с нищо, че ще се реформира. Но „Брекзит” вероятно ще влоши нещата, не само за Великобритания, но и за Европа като цяло. Преките икономически последици са ясни: „Брекзит” ще направи Великобритания по-бедна. Непременно ще доведе до търговска война, но определено ще навреди на британската търговия с останалата част от Европа като намали производителността и приходите.
По мои груби изчисления, които са сходни с други оценки, предполагам, че Великобритания ще се окаже с 2% по-бедна отколкото би била в противния случай, практически завинаги. Това е голям удар. Съществува и риск, който по-трудно се категоризира, че „Брекзит” ще засегне лондонското Сити – британският аналог на Уолстрийт, който е огромен източник на износ и приходи. Така че цената ще е значително по-висока. Какво да кажем за предупрежденията, че напускането на ЕС ще предизвика финансова криза?
Това е преувеличен страх. Великобритания не е Гърция: има собствена валута и взема заеми в тази валута, затова не е изложена на риск от влизане в цикъл, който да създаде паричен хаос. През последните седмици шансовете за напускане на ЕС видимо се увеличиха, но лихвите спаднаха, не скочиха, в съзвучие с глобалния спад на печалбите. Все пак, от икономическа гледна точка „Брекзит” изглежда лош вариант.
Вярно е, че някои застъпници на „Брекзит” твърдят, че напускането на ЕС ще освободи Великобритания и тя ще може да върши чудесни неща – да дерегулира и отприщи магията на пазара, което ще доведе до експлозивен растеж. Съжалявам, но това е просто вуду магия, загърната в британското знаме; това е същата фантазия за свободен пазар, която винаги и навсякъде се е оказвала измамна. Не, икономическото състояние е толкова сериозно, колкото винаги са сериозни подобни състояния.
Защо, въпреки това, съм за оставане? Част от отговора е, че въздействието на „Брекзит” ще е неравномерно: Лондон и Югоизточна Англия ще са най-засегнати, но „Брекзит” вероятно ще означава по-слаб паунд, което може да помогне на някои от старите производителни райони на Север. Още по-важна обаче, е тъжната реалност на ЕС, която Великобритания може да загърби. Така нареченият европейски проект започна преди 60 години и за дълъг период той беше огромен двигател с положителен заряд. Той не само даде тласък на търговията и подпомогна икономически растеж; той беше и опора на мира и демокрацията на континент с ужасна история.
Но днешният ЕС е страната на еврото, огромна грешка, усложнена от упорството на Германия да превърне кризата, която единната валута докара, в морална драма за греховете (на други хора, разбира се), чиито разноски могат да се покрият чрез осакатяващи бюджетни съкращения. Великобритания има нюх и запази паунда, но не е изолирана от други проблеми на европейското „изхвърляне”, а именно установяването на свободна миграция без тя да има споделено управление.
Може да възразите, че проблемите, предизвикани от, да кажем, румънците, които използват здравните услуги, са преувеличени, и че ползите от имиграцията значително надхвърлят тази цена. Но това е довод, който е трудно да изтъкнеш пред аудитория, разочарована от орязването на обществените услуги – особено когато благонадеждността на проевропейските експерти е толкова малка. Защото това е най-обезсърчаващото нещо, свързано с ЕС: изглежда никой никога не се учи от грешките си. Дори в Брюксел или Берлин да се прави болезнен анализ на ужасното икономическо представяне на Европа от 2008 година насам, е много трудно той да бъде открит.
Изпитвам съчувствие към британците, които просто не искат да бъдат впримчени в система, която предлага толкова малка отчетност, дори напускането да е икономически скъпо. Въпросът обаче, е дали британски вот за излизане ще подобри нещо. Това може да послужи като оздравителен шок, който накрая да раздруса европейските елити и да ги извади от самодоволството им, тласкайки към промени. Но, страхувам се, че всъщност нещата ще се влошат. Провалите на ЕС доведоха до плашещо нарастване на реакционерството, на расисткия национализъм, твърде вероятно е „Брекзит” да напомпа още повече тези сили, както във Великобритания, така и на континента.
Очевидно, може и да греша за тези политически последствия. Възможно е също моето чувство за безнадеждност спрямо европейските реформи да е прекалено. И ето какво: както посочва Саймън Рен-Люис от Оксфорд, Великобритания ще има и занапред възможността да напусне ЕС един ден, ако сега гласува за оставане, но вот за излизане ще бъде наистина необратим. Трябва да сте наистина напълно сигурни, че Европа не може да бъде „поправена”, за да подкрепите „Брекзит”.
Затова ще гласувам за оставане. Няма радостно чувство в този вот. Но трябва да бъде направен избор и точно тук приключвам.
Проф. Пол Кругман, икономист и носител на Нобелова награда. Анализът му е публикуван във вестник „Ню Йорк Таймс“.
Източник : БГНЕС

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Коментарите отразяват личното мнение на читателите и могат да не съвпадат с позицията на Редакцията.