4511985

ПРЕКРАТЕТЕ ИНСТИТУЦИОНАЛНАТА ВАКХАНАЛИЯ

Проф. Пламен К. Георгиев     Heidelberg alumni     Доктор на социологическите науки
Проф. Пламен К. Георгиев
Heidelberg alumni
Доктор на социологическите науки

И сега, любезни, какво правим , когато 16-те милиарда лева нов дълг, който всъщност не бил нов , понеже отивал да погаси стари задължения , с които правителството обеща да ни „оправи“ с всичките там падежи, матюритети, дефицити и задължения, които се оказва че тихомълком сме „изпапали“?

Всъщност ставало дума за 8 милиарда лева, но тези 8 не били онези 8, поради което щели да останат цели 2 милиарда и никой нямало да ги пипа. Те един вид ще „топлят “ реформаторската политика на правителството и неговите подопечни.

Някой да вярва, че в окото на Капитана плува корабче? Аз не. Пък и все по-малко в подкрепата и ситния нощен кадрил, между совалки и договорености. По-скоро нещата отиват към „шушу-мушу“ къща разваля.

Но не мислете, че държавата си отива. Не, тя само минава в друго притежание.
Всичката тази среднощна тупурдия ми се струва прощаване с един елит на прехода , респ. няколко негови „деривата“, който си отива в заслужен отдих. Това е добрата новина.
Лошата е, че „алиментите“ от неговите безобразия ще плащат няколко генерации подред. А не, както е редно онзи, който си е разпасвал пояса къде трябва и къде не трябва да си носи отговорността.

От тук и горчилката , чувството за накърнена справедливост. А не само от тазгодишния грипен вирус, който изпотръшка бая народец с намалена имунна система.
Вакханалията, си е гръцка дума. И първото ми задължение тук е да ви припомня какво значи на български език.

В античността вакханалиите се наричали празненствата в чест на бога на виното Бакхус и веселието.

Или Дионисий, както бил известен при траките, които обаче свършили безславно в древния Рим , когато на всички привърженици на този култ им скъсили ръста с една глава.

Пак за да се опазят автентичните римски ценности и се наложи римския правов ред.

У нас останал само Трифон Зарезан, за тези дето не пеят по гръцки.

Но за сметка на това пък си „тричат“ кучетата за здраве.

Преносно, иначе, вакханалията означава „оргия, разгул, безразсъдство, безчинство изстъпление“.

Само едно стана пределно ясно в тези дни около „пренията“ за дълга, респ. принципната му и безпринципна подкрепа. Но обърнаха Парламента на Женския пазар с онази прословута игра на кибритените кутийки.

„Тука има, тука няма“. А българите на маймуни.

Ние тази отдавна я не играем.

Че то и досега сме вземали заеми.

Но без държавата да се е разплатила ни със „Сименс“ и 300 милиона за мотриси , докато БДЖ-то продължава да се готви за приватизация на скрап.

Без да има разчет и върху вътрешната фирмена задлъжнялост, още по-малко графици как тя да се възстанови.

Държавните плащанията, проточвани с години за свършена работа, отдавна са ерозирали това, което в цивилизования свят се нарича платежен морал.

Това се знае от добросъвестни инвеститори, които бягат като дявол от тамян от подобна неблагонадеждна и правно объркана среда.

Липсата на реформирани институции само ще ускори пропиляването на още един дълг, заробващ младите генерации.

Без да им гарантират растеж, чрез инвестиции в бизнеса, технологичното обновление на окаяната икономика, образование, което да им осигури нормален живот и възпроизводство.

И не случайно намусеното момче, поело кръста на финансист номер едно преля чашата на търпение. Една „репресивна толерантност“, заучена в блиц семинари за политически тренинг си каза думата.

Както с право отбелязват български икономисти с широк поглед над европейските реалности, Владислав Горанов изглежда достига свой рекорд в една растяща ентропия на некомпетентността.

И с право всеки демократичен парламент по света би поискал оставката му. Но не и българския.
Мечтата на младежа да заработи кариерно, като финансов министър със свой принос за превръщането на България в „мега клиент“ на съмнителни договорености за превъоръжаване, и пр. незнайни комисионни за лобисти-покровители, все пак срещна отпор. Но колкото да се хвърли прах в очите на хората.

Пита се докога в ръцете на съмнителни със своите credentials , прохождащи финансови експерти, ще се поверяват съдбините на цял народ?

Малко ли ни бе поуката с ексцентрика Дянков?
Че тези момчета не са се научили да водят политически диалог и по-скоро „чуруликат“, опиянени от технократските си просветления, респ. „визии“ за изход от кризата.
Един стойностен обзор на повечето политически агенти, ангажирали се с висшия ешелон на държавно управление – иде да накара всеки уважаван инвеститор да си вземе капата и да бяга по-далеч от нашите предели.
Тук първа работа на „експертите“, строени в няколко легиона лобисти, е да намигнат на първата работна закуска и да напишат на салфетката ????
Не, не е това , за което си мислите от Тефтерчето на Левски, към Народа.
По-скоро става дума за комисионни, а те по-често се подразбират, отколкото публично дефинират. И със сегашния дълг не се знае, знае ли се. Но всъщност се знае, поради което още нищо не е известно.

Със сигурност ще попитате. Как вакханалията се изявява в институциите ни ? Това е друга работа.

Няма да го научите в ни един от факултетите ни по административни науки. Тях прочее у нас ги „откриха“ с 70-годишна давност.

Дотогава си я карахме по традициите на немското канонично право – адаптирано както казват у нас още преди 9-ти.

Като оставим встрани някой остатъчни визии на „Вишински“, които 46 години гарантираха къде с декрети, къде с мека ръкавица – държавното устройство, нещата до днес остават спорни.

Дебелашкото „и ножът у мен и хлябът у мен“ – поддържаща до днес самочувствието на едно тъпоумие и самонадеяност, дето се има за „просветено“.

Че и едва ли не „орисано“ да управлява доживотен мандат. Да се разпорежда с оскъдното обществено благо, като безконечен властов ресурс.

Защото от тук именно „извира“ и волунтаризма на политически решения, ефектът от които става ясен едва след като изправят обществата пред нови рискове и заплахи. /Бек/.

Един поглед върху прословутото „разделение на властите“, с което като вездесъща мантра заспиват до днес нашите институционалисти от Монтескьо – нищо не обяснява как тъй през последните 40 години в Европа зачестиха и „кризите на легитимността“.

Ще рече, че гражданствата навред по света все по- често считат своите управления за незаконни, доколкото не гарантират устойчив растеж и благоденствие, респ. не се движат в рамките на ясни и прозрачни институционални правила и процедури . /Хабермас/.

И да си дойдем на думата.

Точка първа на Дневния ред на обществото, просветва с представата за Националния интерес. А той ще рече – не хвърляйте бремето на непосилни дългове на бъдещите поколения.
Постарайте се да си съберете такси, акцизи, данъци – да не говоря за милиардите, които се източват, чрез контрабандни и корупционни схеми, сивия сектор, обърнал ни в пословична държава с мафия.

Но преди всичко , господа „дисижън мейкъри“, обуздайте политическите агенти от ляво и дясно да спрат с институционалната вакханалия. И се заловете най-сетне за реформи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Коментарите отразяват личното мнение на читателите и могат да не съвпадат с позицията на Редакцията.