zx450y250_2727380

„Ройтерс“: Визитата на Обама буди само скептицизъм сред най-бедните кубинци

Развяващите се американски флагове, ремонтираните пътища и прясно боядисаните колониални сгради в Хавана са само един от примерите за възраждащия се оптимизъм на Куба на фона на историческото посещение на президента на САЩ Барак Обама. Заради нарастващото социално неравенство обаче най-бедните в столицата не се радват на тази визита, разказва „Ройтерс“.Според Белия дом посещението на Обама – първото на американски държавен глава след революцията от 1959 г., е стъпка напред в подобряването на живота на кубинците, пострадали заради американското ембарго.Политиката на Обама в частност е фокусирана върху растежа на малкия, но постепенно увеличаващ се частен сектор в Куба чрез мерки като разрешаване на продажбата на оборудване за селското стопанство и строителния сектор.

Работниците от частния сектор вече се радват на привилегии спрямо най-нископлатените служители кубинци, зависими от оскъдните държавни заплати и помощи. На фона на растящите цени те се чувстват изоставени от всички. За тях посещението на Обама не носи надежда.“Той ще дойде, ще се разходи в няко ретро кола, ще запали пура и ще си тръгне“, обяснява Алберто Ернандес, уличен метач, чиято месечна заплата от 240 песос (около 10 долара) превръща обикновени стоки като пастата за зъби в лукс.Подобно на много свои съграждани, за Ернандес най-процъфтяващата епоха за страната е през 80-те години, когато СССР все още финансира островната държава. За разлика от тях дори ревностни привърженици на Обама в Хавана смятат, че все още действащото ембарго е основната причина за тяхната бедност.

Ниските заплати в Куба не са новина. Хранителните продукти са силно субсидирани, медицинското облсужване е безплатно, както и други административни услуги, но контрастът със сравнително успялата нова средна класа е огромен.

Няма точни данни за разпределението на благата в Куба, но социалната пропаст между бедни и богати тук е далеч по-видима спрямо други страни от Латинска Америка. По международните стандарти повечето новобогаташи на острова живеят по-скоро скромно.

Според правителството на президента Раул Кастро увеличаващите се цени на хранителните стоки – една от основните причини за недоволството на хората – донякъде се дължи на икономическите реформи, които дават на частния сектор по-голяма роля в дистрибуцията.

За да намалят донякъде цените, някои от кварталните пазари в Хавана се отказаха от договорките си с кооперативите и се върнаха към държавния модел с фиксирани цени.

Повечето от „печелившите“, облагодетелствали се от облекчаването на рестрикциите за изпращане на долари на роднини, както и от внимателното отваряне на Куба към частния сектор, са бели кубинци. Техните роднини, живеещи в САЩ, са се установили по-добре от кубинците с африкански произход.

Йоланда Санчес, кубинка от африкански произход, живее в малка, влажна стая без прозорци в подобна на лабиринт сграда, осеяна с миниатюрни апартаменти. В някои от тях вече започва да се усеща влиянието на атмосферните условия – като напуканите тавани например. Зданието, в което някога се е намирала редакция на вестник, е само на две пресечки от пребоядисаните и стегнатите в чест на визитата на Обама улици.

„Това е просто фасада“, разказва Санчес. Тя живее „временно“ в това общинско жилище от 12 години – в очакване на по-добър дом. „При нас нищо никой не ремонтира“.

Нейният син, който някога е бил физиотерапевт, а сега се опитва да се изхранва като шофьро на такси, е по-ожесточен в критиките си. „Промяна има, но не за хората, а за членовете на правителството и техните деца“.

Но не всички държавни служители се чувстват по същия начин. Докато тегли зеленчуци за клиентите в близкия пазар, Раймундо Гулет Оделин обяснява, че предимствата от сближаването със САЩ ще се усетят в дългосрочен план.

„Промените не се случват за 1 нощ. Внуците ми ще се могат да се възползват от това размразяване“, смята мъжът. „Това ни прави щастливи. Петдесет години бяхме противници, докато в действителност не сме врагове на никого“.

На челната снимка: Президентът на САЩ Барак Обама с кубинския си колега Раул Кастро. Визитата на Обама е първото посещение на американски президент в Куба след революцията от 1959 г.
Източник: Ройтерс/Дневник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Коментарите отразяват личното мнение на читателите и могат да не съвпадат с позицията на Редакцията.