За да избегне фалит, президентът на Русия Владимир Путин иска да тласне ЕС към колапс, тъй като с разпадането на общността биха изчезнали поне част от санкциите срещу федерацията, смята Сорос.
Според Сорос ще има и срив на паунда, ако британците гласуват за напускане на ЕС. Той прогнозира дори по-голямо рухване за британската валута от Черната сряда през септември 1992 г.
“Ако Великобритания напусне ЕС, това ще има много ясен и незабавен ефект, който ще засегне всяко домакинство – стойността на паунда ще падне рязко”, написа Джордж Сорос в “Гардиън”. Той прогнозира спад от поне 15%. “Тогава, по ирония, един паунд ще струва около едно евро – метод за присъединяване към еврото, който никой във Великобритания не е искал.”Сорос предупреждава, че напускането на ЕС ще доведе до вдигане на цените и ще предизвика загуба на работни места, а потенциално и рецесия.
Бележка на редактора
Да ви прилича по нещо на „Турция ке падне“ написано с кабалистките „закономерности“ 1878 в една македонска кафана? На това в социологията се казва „самосбъдващо се пророчество“. И Бжежински и Хънтингтън, както и цяла плеада стратези на Запада бабуваха за последните 30 години върху глобализма. И какво стана? Не сблъсък на цивилизации, а по- скоро сблъсък на невежества. Небивала поляризация, инсценирана „трета модерност“ /Бек/, в която рисковете прогресивно растат.
Когато Сорос минава с дайрето, за да обере парсата от страховете и бъркотията в главите на цели нации и народи, според мнозина е симптоматично. Че Русия е последната, която има интерес да го няма ЕС, е близко до главите и на децата. Но, веднаж произнесено, „пророчеството“ започва да трови стари и млади. И ей, на тръгват да прехвърлят малкото, което е останало от една банка „Антинари“ в друга.. Докато на Сорос и сие им трябва много повече. В това число и тълпи от красиви и просветлени граждани, които да вървят и целуват ръка на филантропа.
Но затова пък илюзиите живеят по-дълго от хората, казват древните философи. По-евтино излиза, нали така? Е, не съвсеем, понеже по голямата част от капитала, се губи в джобовете на спекулативни играчи. Но такова е времето – амбивалентно, както се казва.
Но и то изтича през пръстите, особено като стиснат последните монети….Или по скоро ги оставят и удрят с пестник по масата. Тогава като правило големият покер се разваля. И картоиграчите тръгват по други градове да си търсят други балъци.
