vasilev123349

Трета мантра: Нищо не зависи от нас

Тук публикуваме третото поредно есе на  Георги ВАСИЛЕВ, основател на „Философският клуб“, от поредицата Петте мантри които спъват България.

Очакваме Вашите  коментари и конструктивни идеи за  създаването на  интелектуална среда , в която градивното в полза на България, да намери свое достойно място.

Още повече да бъде чуто!

/Вж. отправка към първите две публикации на автора, в края на текста, събрали над 18 000 прочитания в няколко български сайта/.

Бележка на редактора

 

О Господи, дай ни спокойствието да приемем това, което не може да се промени
Смелостта да променим това, което може да се промени,
И мъдростта да направим разликата на едното от другото
Райнхолд Нийбур(1892-1971)
O God, give us the serenity to accept what cannot be changed,
The courage to change what can be changed,
and the wisdom to know the one from the other
Reinhold Niebuhr (1892-1971)

Нищо не зависи от нас! Нашето съществуване би било безсмислено, ако тази така често не просто повтаряна, а набивана в главите на сънародниците ми мантра, беше вярна. Разбира се, че все нещо зависи от нас. Доказваме го всеки ден с малките, но важни за нас, за нашето самочувствие и за нашите близки и обични хора избори, които правим. Какво да закусим или не, какво да облечем, да прегърнем любимия или любимата, да поздравим или не съседа в асансьора? Всичко това си го позволяваме и понякога дори и го правим, без особени усилия. Нито умствени, нито физически.

Защо тогава, тази фраза се дава толкова често като препоръка за поведение
? Ами поради явната, макар и премълчавана от фалшива полит-коректност истина, че не всички ние сме с равни възможности! Някои са управляващи, други управляеми. Някои от нас имат достъп до повече материални, финансови и информационни ресурси, други по-малко. Някои са се постарали да се образоват, други не толкова. Някои мислят как да преживеят днешния ден, други мечтаят да покорят света. Някои сме хубави, други не толкова. Тези различни състояния определят и лимитите на нашите възможности и действия. И ако тази мантра се припява от тези с по-големите възможности и техните медийни прислужници, тогава престава да звучи като приятелска препоръка, а като зловещ и антихуманен инструмент за промиване на мозъците.

Именно нашите естествени ограничения ни налагат да се обединяваме в общество. Организирани в общество, ние като индивиди с разнообразието на нашите качества и способности придобиваме и възможността да получим решение на задачите, които сами не сме в състояние да решим. Най-базовата задача е да оцелеем. Да сме нахранени, подслонени и осигурени срещу заплахи за нашия живот и благосъстояние. За да получим тези блага от обществената организация обаче, всеки един от нас трябва и нещо да даде.

Да допринесе за общото благо. И не просто какво и да е, а това от което обществото има нужда. Ако не проявяваме желание да даваме, обществото е способно да ни принуди или с убеждение чрез религиозна или светска идеология, или като ни изпрати полицай, или данъчен инспектор, за не съблюдаващите законите.

Между впрочем, и живата материя е организация от различни клетки, подчиняващи се на строги правила. Ако една клетка престава да изпълнява своята предопределена функция, имунната система я унищожава. Ако все пак някои клетки покажат непобедим устрем към самоизява, то това състояние биолозите характеризират като туморно. И което в края на краищата унищожава организма или установената клетъчна организация, включително и разбунтувалите се туморни клетки. Важно е да се отбележи, че клетките все пак нямат свободна воля, а се подчиняват на физически и химически закони.
Това е теоретичната постановка. На практика, нещата винаги са по-сложни. Сложността, идва от това, което можем или имаме желание да дадем, и това което обществото има необходимост да получи, за да функционира то ефективно. Свободната воля или правото на избор, както биха я дефинирали юристите, е това, което ни прави хора и ни дефинира като индивиди. Свободната воля, не хармонизирана със свободната воля на другите обаче, може да се превърне в кошмар за всички. Можем лесно да си представим разнообразни ситуации, където се комбинират различни състояния на способности и желания. Ако някои от вас намерят сходство с реални битово-политически примери, навярно съвпадението не е случайно.

Обществената организация се реализира чрез институциите, които се създават в рамките на самото общество. Самите институции са проява и резултат на хармонизирано обществено взаимодействие на индивиди. За целта индивидите ангажират ресурсите на свободната воля – физически като мозък и нервна система и психически разум и знание. Получава се интересна ситуация: от една страна твърди лимити, наложени от физико-химическия капацитет на носителя на разума, или хардуера в терминологията на информатиците и неограничения полет на свободната воля, или софтуерната част на обществената система. Ограничения и тук има, но те са „меки“, препоръчителни във вид на морални норми, юридически правила и установени модели на поведение като традициите.

Налагащият се извод е, че макар обществената организация да е обективна необходимост, то тя може да се реализира само чрез субектите на свободната воля и поради това може да се прояви в различни форми и съчетания, като се съхранява нейната постоянна динамика. Обществената организация може да минава от по-несъвършени към по-съвършени нива на организираност. Така както и в обратна посока: от по-съвършени, към по-несъвършени. Тук е полезна да се отвори една скоба за изясняване на ролята на технологическото развитие, което може да внесе заблуда във възприятието на степента на обществена организация. Технологиите са само средство, инструмент. И като такъв, те могат да допринасят, както и да нанасят вреда на състоянието на обществена организация. Тоест, владеенето на технологии не е признак за по-висока цивилизация!

По-съвършените форми на обществена организация, характеризиращи се с хармония и просперитет, дефинираме като цивилизация. Разрушаването на достигнато високо ниво на обществена организация е проява на цивилизационен упадък. Струва ми се полезно да разграничим дефинициите на цивилизация и култура. Не добрата диференциация между тези два аспекта на човешкото общество води често до парадоксални и объркващи твърдения. Култура в своя глобален, философски смисъл се определя като установилите се трайно прояви на човешката дейност, било то материални или духовни. Затова говорим за материалната култура на древните траки, както и за културния живот на българската столица, например, извяващ се чрез концертната, театрална или изложбена дейност на нашите творци.

По тази логика, не може да има сблъсък на цивилизации, защото сблъсъкът предполага липсата на възможност за обществено-организационно решение на базови екзистенциални въпроси. Ако липсата на храна, подслон или сигурност стават видимо неразрешими въпроси за една обособена в общество със специфична културна идентификация човешка група, то нейните или чужди политически лидери могат да я тласнат по пътя на агресията и войната спрямо друга културно обособена група. Тоест, става дума за евентуален политически сблъсък на общества, които възможно могат и да са с характерно отличителни културни признаци. При всички случаи цивилизацията страда, нивото на цивилизационна организираност деградира. Хора умират и техният естествен и културен хабитат се разрушава.
• Концепцията за свободната воля е интересна и полезна концепция. Само, че тя не отговаря на въпроса, защо именно е необходима на човека свободната воля и какво еволюционно предимство тя предоставя? Няма сведения мравките или зебрите да притежават свободна воля и въпреки това, те успешно съществуват в този свят. Опит да се отговори на този въпрос правят някои биолози-еволюционисти като Джон Одлинг-Сми, Кевин Лаланд и Маркъс Фелдман. Те наричат своята концепция „Нишово-Строителна Теория“ (Niche Construction Theory).

Способността на човешкия индивид да разсъждава, да натрупва знания и да мечтае, с други думи да проявява свободна воля, му придава изключително еволюционно предимство пред другите живи същества. С тези свои качества, човек може да влияе върху заобикалящата го среда по начин и мащаби, както нито едно друго живо същество не може. Резултатите от тази негова дейност, която дефинирахме като култура, могат и довеждат до радикална промяна в еволюционния процес спрямо човешкия вид. Природните фактори престават да бъдат най-малкото доминиращи селекционни фактори. Вече няма съмнение, че културната дейност на човека, която изгражда адаптирана към човека среда за живот, има решаващо значение за еволюцията на човешките индивиди и общество. Човекът е единственият биологически вид, който може да си позволи да не адаптира към променяща се околна среда да оцелее, а е в състояние да адаптира околната среда към своите потребности, така че де осигури своето оцеляване.

Поне отпреди 50,000 години, човешкият род се разпространява от Африка до всяко кътче на планетата, преживява един Ледников период, започва да се изхранва със селско стопанство и промишленост, увеличава гъстота на заселване, променя радикално земната повърхност със строителството на градове, пътища и обработваеми полета, овладява източниците на енергия до степен да влияе на глобалния климат и т.н. Свободната воля и произтичащата от нея културна дейност практически премахват географските и климатични лимити, ограничаващи разпространението на човешката популация.

• Важен момент, който не трябва да се изпуска от внимание, че културната дейност и нейната нишово-строителна функция може да се осъществява само и единствено в рамките на човешките индивиди, организирани в общество. Природните селекционни фактори се заместват със социални такива. Както вече посочихме, свободната воля на индивида е недопустимо в едно цивилизовано, тоест високо-организирано общество да има деструктивен, разрушителен характер. Ако все пак индивидът нарушава обществената хармония, то както и в случая с раковите клетки, обществото реагира чрез своите институции и вкарва заблудилия се син в правия път.

В случай, че обществото не е в състояние да провежда ефективни полицейски функции спрямо смутителите, то това е признак, че обществото боледува и не е в състояние да функционира като съзидателна сила. Естествената селекция се връща с отмъщение и оцеляват по-силните, а не всички. Както след една ядрена война, казват, че ще оцелеят само хлебарките, а останалите живи същества ще загинат, защото не са адаптирани да живеят във високо-радиационна среда. Човешката експанзия може да придобие отрицателен знак и човечеството да се върне до тези естествени граници, позволяващи неговото оцеляване.

12

Cultural Niche Construction

Това на пръв поглед отвлечено изложение ми е необходимо за анализа на състоянието на нашето малко българско общество, така ценно за мен и за всеки, който желае то да е дом за неговото тяло и дух. Състояние, в което нашето общество се оказа след повече от 25 години търсения, приличащи по-скоро на лутания в пустинята в търсене на Обетованата страна. Трябва ми и за да обясня, защо съм против мантрата, че нищо от нас не зависи. Нашето общество не е по-различно в своето качество и субстанция от всяко едно друго. Нещо повече, то не се появява някъде от нищото, а е резултат на исторически трансформации от други предходни общества и на взаимодействие и влияние с паралелни обществени формирования на Север и Юг, на Изток и Запад в резултат на дифузията на универсалната по своята същност човешка култура.

Изводът е еднозначен: нашият живот и нашето благосъстояние зависят от самите нас. Защото сме надарени и ние като всички останали човешки същества със свободна воля да мислим, да се учим, да експериментираме, да преговаряме, да взаимодействаме и отново, и отново. Нашият генофонд се е зародил и оформил вероятно още от ранните зори на европейската и световна цивилизация, тук някъде по земите, които обитаваме и сега. Нашата история е не от векове, а от хилядолетия. Тази продължителна история ни е дала възможност да развием и собствена уникална култура, а така също да приобщим културните достижения на множество, ако не и практически всички останали културни традиции.

Защо тогава чувството за криза, за неудовлетвореност, за непълноценност в нашия живот? Защо говорим все по-често и все по-масово за „изгубения преход“? За разочарование, и изгубени мечти?

Предходната методология ни дава възможния отговор: нивото на организация и качеството на нашата културна адаптивност се намират на ниско ниво. На ниво, което не е в състояние да моделира реакции на нашето общество спрямо външните предизвикателства, било то от природен или социално-политически характер в такава степен и в такъв мащаб, както сравнителните примери с други общества биха ни посочили.

Щом знаем какъв е проблемът и щом знаем, че този проблем е решим, то остава да направим естествената следваща стъпка – да си начертаем пътна карта и план за действие. Казвам в множествено число, защото една системна задача се решава със системни средства. И тук е главната поанта в развенчаването на мантрата, че нищо не зависи от нас. Да, индивидуализирането, дори по-правилното е атомизирането на възможностите, които ни дава изолираното индивидуално усилие, е главното средство за манипулация и обезкуражаване ни от страна на враговете и недоброжелателите на България. Положителната промяна е резултат на множество координирани и хармонизирани индивидуални усилия с една цел и в една посока.

„Препъни-камъните“ на пътя на позитивното и ефективно обществено действие са следните:

1. Въведените институционални препятствия пред правото на обединение, политическа изява и действие.
2. Злостната пропаганда на идеологически концепции, разединяващи и де-солидаризиращи обществото.
3. Медийна среда и система, възпрепятстваща ефективния информационен обмен.
4. Задкулисната селекция на персонала, заемащ ръководните политически, държавни и административни функции.
5. Налагането на икономическа организация, която фаворизира изграждането на клиентелистски вериги и обезправява голяма част от обществото.
6. Разрушаването на държавността като основния инструмент за ефективна обществена организация.
7. Позволяването на практически безконтролна доминация на външно-политически интереси.
8. Допускането на демографски срив.
9. Допускането на изтичането на мозъци (brain-drain)и разрушаване на интелектуалния капацитет на обществото.
10. Недопускането до реалната политическа власт на обществени лидери-визионери, емфатични с проблемите на своето общество.
В заключение, искам да направя реклама на последния филм на Ридли Скот с Мат Деймон – „Сам на Марс“, заради мощната метафора, която се съдържа във фабулата на филма. Изправени пред въпроса за нашето оцеляване, ние не би трябвало да изпитваме колебание, какво да правим. Самият факт, че си задаваме въпроса, означава, че сме още живи. Щом сърцето снабдява с кръв нашите органи и нашият мозък е в състояние да функционира, не ни остава нищо друго освен да се концентрираме върху решаването на приоритетния проблем, пред който сме изправени. След това пред следващия проблем, и след това пред следващия…
Не е наша задача и грижа да мислим за края. Това е задача на смъртта. Ние сме създадени, за да оцеляваме и покоряваме.

Вж. отправка към предишните 2 публикации по темата.

http://philosophyclub.bg/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%82%D0%B5-%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%BF%D1%8A%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/

http://philosophyclub.bg/?s=%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B0+%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8+%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B2

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Коментарите отразяват личното мнение на читателите и могат да не съвпадат с позицията на Редакцията.