1(40)

Удобната роба на демокрацията 10 правила за разпознаване на родния политик

Автор: Николай СЛАТИНСКИ

През своя 27-годишен неудачен като цяло политически и обществен, аналитичен и политологически опит, аз си формулирах 10 правила, по които определям мнението си за политиците.

Едно от тези правила е свързано с убеждението ми, че чуя ли политик, който твърди, че е демократ, да започне да ми говори, че:
– е много вредно да се хаби енергията на народа, като се обръщаш към него, към народа, да си каже мнението;
– народът не е компетентен за каквото и да било, освен да избира политиците си;
– имало ключови политически, държавнически въпроси, по които народът не може да бъде питан;
– когато народът мисли като него, този политик, той е умен народ, суверен, а когато не мисли като него, той е народ, жертва на популизъм,
то за мен, лично за мен, не натрапвам мнението си на никого, въпросният политик по никакъв начин не може да бъде демократ. За мен той е навлякъл демокрацията като удобна и носеща дивиденти роба. Както комунистите на власт някога бяха навлекли своята идеологизирана роба и първи я хвърлиха, когато хвърлиха България на произвола на съдбата, за да я контролират и да гледат самодоволно и преяждащо демократичния й сеир.

То някога явно древните гърци са давали най-точните определения кой какъв е. И, например:
– Демагог означава човек, който води народа.
– Педагог означава човек, който води децата на богатите на училище и ги връща обратно вкъщи.

Да продължавам ли? Продължа ли, може да се окаже, че ние се върнахме постепенно към самата същност на понятията, защото ги разсъблякохме от смисъл, оставихме ги да избождат очите ни със своята буквалност, с циничната си откровеност.

Източник: Студия Трансмедия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Коментарите отразяват личното мнение на читателите и могат да не съвпадат с позицията на Редакцията.