Автор: Кирил РОГОВ, политически наблюдател
Истинският отговор на стратегическите предизвикателства пред страната, може да бъде прехвърлянето на нефтени и газови активи на държавата в управлението на специален фонд, който ще гарантира прозрачност при използването на доходи от наем.
Фундаменталният избор
Докато Алексей Кудрин възнамерява само да започне да пише програмата за 2019 г., а Дмитрий Медведев предлага да се създаде комисия, която да „координира разработването на стратегическите параметри на социално-икономическото развитие,“ – Саудитският принц Мохамед бин Салман Ал Сауд обяви старта на реформа, която трябва драстично да намали зависимостта от петрола на Саудитска Арабия, за която може да кажем, че е основна страна в света, производител на петрол. Принцът казва, че тази зависимост е опасна и потиска развитието на страната.
Защо тази новина е толкова важна за Русия? Производството на петрол на глава от населението в Саудитска Арабия е около четири пъти по-висока, отколкото в Русия, и нефтената монархия може значително да увеличи този обем по всяко време. Това е в контраст с Русия, която може да живее от рента от петрола само на много високи цени. Докато Саудитска Арабия както изглежда , може просто да живее вечно от нея. Въпреки това, властите смятат, че е нужно спешно да се отърват от зависимостта от петрола. И самата поява на такива планове изглежда бележи края на една историческа епоха.
Каква е основната идея на програмата? Тя е проста: националната държавна петролна компания трябва да се превърне в публична, всички нейни финансови дейности ще станат напълно прозрачни, управлението на дружеството ще премине към държавен инвестиционен фонд, с изборен съвет на директорите, който ще направи компанията по-малко зависима от държавата и в крайна сметка да спечели от продажбата на акции на максимално висока цена.
Тези пари ще бъдат инвестирани в национален фонд, които ще започне да ги използва за стимулиране на диверсификацията на икономиката – инвестиции в образованието, здравеопазването и националния бизнес. В същото време, за да се повиши ролята на частния сектор , ще се използва схема за съвместни инвестиции – в допълнение към инвестициите от държавния фонд , като се поставя задачата едновременно да се увеличи делът на преките чуждестранни инвестиции от 3,8 до 5,7% от БВП. В резултат на това делът на частния сектор се очаква да нарасне от 40 до 65% от БВП.
Настоящите планове на руските власти изглеждат на този фон доста объркани. На първо място, когато в Русия програмата на Кудрин в най-добрия случай ще е само написана и ще постъпи за разглеждане от властите, Саудитска програма, в основната си част, трябва да бъде изпълнена (към 2020 г.). При това, в рамките на програмата за периода на нейната реализация е заложена цената от $ 30 за барел – докато в руското ръководство за такъв кошмар не смеят да помислят дори сериозно.
В Русия също изглежда, че се планира да бъде продаден пакет от „Роснефт“. Но руските власти се готвят да направят това в момента, в който достъпът на чуждестранни компании до пазара е максимално затруднен – т.е.. да продадат на умишлено ниски цени. В същото време, цялата информация за „Роснефт“, бързо и дори официално бива засекретявана. Е, получените пари вероятно ще бъдат използвани за погасяване на задълженията на дружеството, които то съумя да натрупа докато управляваше през периода на най-високи цени за петрола. Същото това управление, обаче, ще управлява и приватизацията, действителните данни за която, обществото е малко вероятно да узнае, защото компанията не може да бъде продадена прозрачно, като се запази в тайна информацията за финансовото и положение.
Прозрачността и нефтеното проклятие
В действителност, преходът към управленска прозрачност, при наеми от активи , е един от ключовите елементи на грижите икономиката да премине от икономика, основаваща се на рента към движение по посока на реална диверсификация. И ако в Русия , в някакъв момент , наистина се появи нужда от програма за либерализация и модернизация на икономиката, то механизмът на управлението на активи и рента, ще бъде една от централните му теми. Неконтролираността , непрозрачността и архаичната в своята идеология и целите на контрол над наемите и тяхното управление, е механизмът, който създава рентиерска, или както още я наричат хищническа държава (predatory state).
Вилицата тук е много проста. Хищническият начин на разпределение на рента включва вложенията и в това, което от една страна, има наглед у населението, а от друга –поддържа ренто-разпределителна коалиция. Ярък пример за този вид инвестиции са всички видове мащабно строителство и градски подобрения. От една страна, резултатите от дейността на правителството, сякаш са налице : ето – построени са толкова много нови обекти, подобрено е това и онова, от друга страна, в страни със слаби институции, строителството обикновено е бездънна яма за корупция, т.е. позволява паралелно в голям мащаб да се приватизира рентата в полза на ренто -разпределителната коалиция, което по този начин увеличава политическото си влияние и гарантира нейното възпроизводство и устойчивост.
Интересно е, че създадените в този процес работни места обикновено се премахват, когато намалява финансовия поток от наеми: съкращаването на заетостта в строителството започва веднага и рязко след бума на строителството, който след разпределението на рентата свършва.
Това е и механизмът на нефтеното проклятие: разпределението на приходите от наеми засилва ренто- разпределителната коалиция, която започва да гради държава за себе си, потискайки стимулите за развитие на свързаните с рента сектори. От друга страна, тя използва доходи от наеми, за да диверсифицира инвестициите, като включва доходи от тях за създаване на работни места и подкрепа за елита, който не е свърза с разпределението на наеми.
За периода 2010-2014 г. общият обем на приходите от нефт и газ в износа за Русия възлиза на на $ 1,64 трлн. Това е 1,7 пъти повече, отколкото през 2004-2008 г. От тях, можаха да се спестят като средства едва 160 млрд. , т.е. около 10%. Останалото повече , или по-малко, бе изразходвано за поддържането на ренто-разпределителната коалиция. Впрочем и спестените пари бързо се топят , без да оставят видими следи в икономиката. В действителност, днес те служат, за да не започне реформата, въпреки спада в приходите от петрола.
Пенсионната вилица
Шансът да се решат стратегически проблеми на страната чрез доходи от рента, до голяма степен е пропуснат. Ако потреблението на приходи от нефт и газ в ранните години след 2010 бе останало поне на нивото на общите приходи по време на петролния бум от 2004-2008 г. (960,0 милиарда $), то това щеше да позволи да бъдат спестени около 700 $ млрд. В резултат по-вероятно би било, че страната ще бъде заета през този период с търсенето на нови източници за растеж, а не с изяждането на приходи от наеми, докато годишната лихва върху тази сума би могла да бъде днес, най-малко $ 20-25 млрд., която би позволило например, да се увеличи средната пенсия с около 25%.
Тези възможности не могат да се върнат. И правителството днес, не случайно , все по-настойчиво говори за необходимостта да се повиши възрастта за пенсиониране, като изтъква, че това е необходимо, за да се решат стратегически проблеми на страната. Това, разбира се, не е вярно. Стратегическият проблем на страната, който пречи за нейното развитие, е рентиерският характер на нейната икономика, доминирането на елит в политиката, ориентиран към рента . И за да се реши този проблем, повишаване на пенсионната възраст няма никакъв смисъл. В действителност, това би било просто една фискална мярка, предназначена да подпомага ориентираната към рента, хищническа държава, в момента на рязко намаляване на доходите от наеми.
Реалният отговор на стратегическите предизвикателства пред страната, може да бъде прехвърлянето на нефтени и газови активи на държавата в управлението на специален фонд, всички приходи от които трябва да бъдат използвани целево – формирането на пенсионните спестявания, инвестиции в здравеопазването, възможно и в образованието. При това, за доходи на фонда трябва да се считат всички приходи от износа на петрол на цена над $ 30 за барел (или по-долу), както и приходите от продажбата на акции на фонда.
И когато програмата за доходите на фонда бъде одобрена, и тези очакваните приходи бъдат разпределени по понятна схема в отделните сметки на гражданите, когато гражданите разберат финансовото състояние на компаниите, държавна собственост, когато им стане ясно колко пари все още продължават да разходват за покупка на музикални инструменти чрез офшорни сметки, тогава едва ще можем да поговорим и за възрастта за пенсиониране. И този разговор този път няма да изглежда като нова фискална мярка на хищническата държава, а като нов обществен договор.
Но засега плановете на Саудитското кралство изглеждат за Русия като някакъв немислим либерализъм. Нашите настоящи институционални ориентири се намират далеч по на Юг от Саудитска Арабия – някъде по на юг от Сахара.
Гледната точка на авторите, чиито статии биват публикувани в „Мнения“, може и да не съвпада с мнението на редакцията.
Превод от руски: Пл. К. Георгиев
Източник: RBC