вейдър1

Чудовищата, злодеите и референдумът за ЕС

От Джоан Роулинг.

Джоан Роулинг – британската писателка, най-известна с поредицата за Хари Потър, създаде книги, култови за цяло поколение, което сега е на възраст между 20 и 30 години. Това са хората, израснали в обединена Европа, а в същото време – най-малко склонни да гласуват на референдума за членство в четвъртък.

 

Вчера мадам Роулинг публикува на сайта си есе за кампаниите „За“ и „Против“ и мястото на Великобритания в ЕС, което препечатваме тук от в. Дневник. Още повече, че  „Философският клуб“ намира повечето от оценките на мадам Роулинг напълно  в контекста на разгърнала се и у нас дискусия , посветена на  масовите манипулации, респ мантрите, които спъват България /вж. поредицата есета от Георги Василев, под едноименно заглавие в карусела на нашия сайт/. Впрочем ние продължаваме  темата за системна спекула и подмяна на стойности в  т.нар. инсценирана „трета модерност“ /Бек/,  независимо от изхода от Британския референдум. 

****

Не разбирам от много неща, но знам как се създава чудовище. Всички запомнящи се измислени злодеи олицетворяват първични страхове и имат общи черти.

Толкова силни, че са на практика безсмъртни, те без угризения вършат зверства и не могат да бъдат победени от обикновен човек или по традиционен начин. Ханибал Лектър, Големият брат и Лорд Волдемор едновременно са не-човеци и свръхчовеци и именно това ни плаши най-много.

Мислих много за правилата за създаване на злодеи, докато тази страна навлизаше в една от най-враждебните и остри политически кампании, водени някога на територията ѝ. Питат ни дали искаме да останем част от Европейския съюз и двата лагера ни разказват приказки. Нямам предвид, че ни лъжат (макар че със сигурност бяха изречени и лъжи). Имам предвид, че ни говорят чрез универсалната нужда да осмислим света чрез приказки и не се побояха да призоват чудовища, измислени така, че да извадят на бял свят най-дълбоките ни страхове.

Това не е нещо ново, разбира се. Всички политически кампании разказват приказки. Представят ни се като юнаци, ласкаят ни с истории за това кои сме или какви бихме могли да бъдем, продават ни розови спомени за миналото и рисуват страшни опасности, които ни очакват, ако изберем грешните герои. Въпреки това приказките, които слушахме сега, са най-грозните, които съм чувала. Само тези, които се надяват да спечелят повече власт след гласуването, биха могли да се радват на референдума.

Кампанията за излизане от ЕС се свежда до внушенията, че Европейският съюз ни експлоатира или мами. Ако не виждаме, че само извън съюза Великобритания отново ще бъде суперсила, значи не сме патриоти, страхливци сме или сме част от продажния елит.

В борбата кампанията за оставане в ЕС залага не на оптимистичния образ на съюза, а на мрачни факти – вероятността за Брекзит води до отлив на пари, а експертите от всички сфери намират напускането за катастрофална грешка. Стреснете се, казват те, върнете се, докато още има време, втурнали сте се към пропастта. Но много хора не желаят да чуят страшните им предсказания.

Икономическата катастрофа през 2008 г. доведе до всепроникващото чувство, че на финансовите институции не бива да се вярва. „Върхушката“ стана синоним на „масови злоупотреби“. Живеем в цинична и несигурна епоха. Вярата в обективни източници е разклатена, а попкултурата превъзнася уповаването на подозрителността и инстинктите. В Америка наричат това „политика след истината“ (post-truth politics).

Забравете фактите, отдайте се на яростта.

Кампанията за излизане се възползва от масовия цинизъм и, естествено, го раздухва. „На хората в тази държава им омръзна от експерти“, каза Майкъл Гоув неотдавна по телевизията. Много важно, че според в. „Файненшъл таймс“, борсите, ръководителите на националната банка и Международния валутен фонд, Брекзит ще навреди жестоко на икономиката. Те просто ви плашат, отвръща Гоув. Лидерите и на двете кампании искат да се стряскаме само от техните чудовища.

Някои хора от лагера за излизане на ЕС намират съюза за злодейски, а не просто за несъвършен или нуждаещ се от подобрения. Съюзът, създаден заради общото желание в Европа никога вече да няма война, сега е изобразяван като Оруелиански монолит, жадуващ за контрол като Големия брат.
Масовото объркване за това какво прави и какво не прави ЕС помага на кампанията за напускане. Резултатите от скорошно проучване на IPSOS/Mori разкриха мащаба на невежеството ни. Драматично подценяваме размера на международните инвестиции, които идват от съюза, докато в същото време скандално надценяваме колко закони създава, колко харчи за администрация и колко са европейските имигранти. В някои случаи грешките ни са в порядъка на десетки пъти.

Имигрантите, разбира се, са в центъра на някои от най-неприятните спорове.

Разумната дискусия се оказа почти невъзможна.

Лагерът за оставане настоява да не налагаме граничен контрол и че се нуждаем от имиграция – не на последно място, защото голяма част от медиците ни идват от чужбина. Подчертават, че ЕС усилва способността ни за отбрана и антитерористичните ни стратегии. Доводите им успяват само отчасти, защото кампанията за излизане ни плаши с друго чудовище: цунами от безлични чужденци, запътили се към бреговете ни, а сред тях – изнасилвачи и терористи.

Непочтено е да внушаваме, че всички хора, които искат да излезем от ЕС, са расисти и фанатици. Това е невярно и позорно твърдение. Въпреки това е еднакво безсмислено да се преструваме, че расистите и фанатиците не се тълпят около тази кауза. Понякога те я ръководят. За някои от нас това е достатъчно. Снимката на Найджъл Фараж пред плакат със сирийски бежанци и с надпис „Точка на пречупване“ е, както безброй хора вече посочиха, почти точен дубликат на нацистката пропаганда.

Mirror Politics

@MirrorPolitics  Nigel Farage EU poster reported to police as it’s compared to Nazi propaganda

Национализмът е във възход в западния свят и се храни от ужасите, които сам разпалва. Всеки националист ще ви каже, че неговият национализъм е различен – естествен, мек отговор на нуждите и проблемите на страната, че няма нищо общо с някогашния национализъм, който доведе до изтребването на хора. Въпреки това всички академични изследвания на национализма разкриват едни и същи основни черти. Твоята страна е най-великата в света, крещи националистът, а всеки, който не го повтаря, е предател! Загърни се с флага – не се чувстваш по-голям и по-силен? Настоящето е страшно? Ще ти продадем златно минало, митична епоха, която ще изгрее отново, когато се отървем от мексиканците, напуснем ЕС или анексираме Украйна! Довери се на простите ни слогани и се наслаждавай на яростта си срещу Другия!
Гледайте Републиканската партия в Америка и треперете. „Да направим Америка велика отново!“, крещи мъж, който е фашист изцяло, освен по име. Късите му пръсти са ужасяващо близо до кодовете за ядрените оръжия. Постигна превъзходството си, като предлагаше недодялани, неприложими решения на сложни заплахи. Тероризъм? „Забранете мюсюлманите!“ Имиграция? „Да си построим стена!“. Има темперамента на неуравновесен охранител на нощен клуб, надсмива се на насилието, което избухва по събитията му, и се гордее с презрението си към жените и малцинствата.

Бог да е на помощ на Америка. Бог да е на помощ на всички ни.

Доналд Тръмп подкрепя разпада на ЕС. Наследник е на семейно богатство и никога не му се е налагало да си сътрудничи или да се кооперира. Изглежда неспособен да разбере нещо сложно или нюансирано. Само Владимир Путин и Марин Льо Пен сред чуждите настоящи и потенциални лидери го подкрепят за Брекзит. Извън тези тримата, няма нито един голям политик, който да не умолява Великобритания да остане заради политическата и икономическа стабилност на Европа и света.

Аз съм нечистокръвният продукт на този европейски континент и съм интернационалистка. Отгледа ме майка франкофонка, чието семейство бе гордо с френските си корени. Прародителите му са живели в тревожната провинция Елзас, която Германия и Франция са анексирали в продължение на стотици години. Живяла съм във Франция и Португалия, учила съм френски и немски. Обичам разнообразното си наследстви и многобройните културни връзки. Те ме правят по-силна, а не по-слаба. Гордея се с връзката си с културите на близките ми европейци. Границите не съдържат и не ограничават ценностите ми. Липсата на нужда от виза, за да мина през Ламанша, е символична за мен.

Може да не съм у дома си, но съм в родния ми град.

Кампанията за излизане се представя като смелия избор. Направете скок, като се уповавате изключително на вярата, казват. Прекрачете отвъд скалния ръб и нека знамето ви поеме! С арогантността на тълпа малки Тръмповци, те се кълнат, че бъдещето ще е славно, стига да игнорираме експертите и да послушаме тях. Отдайте се на гнева и вярвайте на инстинкта си. Найджъл Фараж със сигурност се надява, че той включва подозрение към цветнокожите хора, лекомислена патриотарщина и безразличие към поуките на историята.

Мисля, че за много от сънародниците ни гласуването за излизане ще бъде просто недоволен вой, среден пръст за фантомите, които ни преследват – тероризмът, който почти свръхестествено успява да ни удари в най-уязвимите места, огромните корпорации, които отказват да изпълнят основните си морални задължения, бюрокрацията, за която се боим, че ще ни задуши, сенчестите елити, за които ни казват, че ни мамят. Колко е лесно да хвърлим всичко това върху ЕС, колко приятно е да превърнем

референдума в протест срещу всичко, което ни плаши

в съвремието, независимо дали това е рационално, или не.

Но как може оттеглянето в егоистичен и несигурен индивидуализъм да бъде правилният отговор, когато Европа е изправена пред истински заплахи, когато връзките помежду ни са толкова силни, когато сме стигнали толкова далеч заедно? Как можем да се надяваме да се справим с огромните предизвикателства на тероризма и климатичната промяна, без да си сътрудничим и да си помагаме?

Не, не мисля, че ЕС е идеален. Кой човешки съюз няма нужда от подобрения? От приятелствата, браковете, семействата и работните места до политическите партии, правителствата, културните и икономически съюзи – винаги ще има недостатъци и спорове. Защото сме хора. Защото не сме идеални. Така че защо изграждаме тези амбициозни съюзи и общности? Защото ни защитават и ни правят по-силни, защото с тях постигаме повече и по-добри неща, отколкото когато сме сами. Трябва да сме горди от желанието си да се обединяваме, да правим живота по-добър, по-сигурен, по-справедлив за себе си и за милиони други.

Изследванията показват, че не знаем с какво разполагаме. Без да сме наясно какво получаваме, ползите от ЕС за нас са даденост. След няколко дни ще трябва да решим кои чудовища намираме за истински и кои – за измислени. Всичко ще се сведе до това чия приказка харесваме повече. Но в момента на гласуване ще спрем да бъдем читатели и ще станем автори. Краят на тази приказка, щастлив или не, ще бъде написан от нас.

Източник: Дневник, 21.06.2016

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Коментарите отразяват личното мнение на читателите и могат да не съвпадат с позицията на Редакцията.