Berlin_humboldt_uni

Ще остане ли чиста чистата наука?

Как се развива Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”

проф. Николай  Денков,
Автор: д-р  Ваня ШИПОЧЛИЕВА
За никого не е тайна, че българската наука е зле финансирана. Статистики показват, че от 1989 до 2016 г. разходите за този сектор от брутния вътрешен продукт  са намалели близо 9 пъти (от 2,6%  до  0,24 % от БВП). Сега научната общност храни надежди за финансови инжекции, имайки предвид новата Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”.
 
В момента  Оперативната програма е в ръцете на новия зам.министър на образованието и науката Красимир Киряков, но дирекцията в Министерство на образованието и науката, която трябва да управлява програмата, още няма права за това, защото сертифицирането й е забавено от новия екип на МОН. Рисково ли е това забавяне? Ще има ли промени в Оперативната програма? Кой ще оценява проектите и дали ще се ползват т.нар. вътрешни оценители?
С тези въпроси се обърнахме към МОН, но от там ни обясниха, че сега е време за матури, зам. министърът е много зает и ако искаме можем да зададем въпросите си писмено. Избрахме по-краткия път  – потърсихме отговори отново от бившия зам.-министър на образованието и науката – проф. Николай  Денков, който доскоро ръководеше програмата. В момента той е преподавател в Катедрата по инженерна химия при Софийски университет „Св. Климент Охридски”. 

- Проф. Денков, неотдавна, като гост на „Инфохолиците в действие“ – една продукция на „Студия Трансмедия”, Вие представихте  Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж, която още не е стартирала в частта за наука. При това  парите за наука у нас не достигат. Липсата на средства спира развитието на научните изследвания в страната, води до изтичане на млади „мозъци“ в чужбина, блокира изграждането на циклотрон, с който биха се облекчили изследванията на онкоболни… Защо се получава така?

– Науката трябва на първо място да се финансира от националния бюджет и от бизнеса в България. Оперативната програми „Наука и образование за интелигентно развитие” е само допълваща. Тя е фокусирана върху определени елементи, които имат нужда от промяна. Чакаме всеки момент Министерство на образованието и науката да обяви конкурси  за центрове за върхови постижения и за центрове  за компетентност, които трябва да осигурят съвременно оборудване и среда за провеждане на качествени научни изследвания.

А за недостига на средства – страната ни отделя като национално финансиране много нисък дял за науката. Той е само 0,24 % от брутния вътрешен продукт (БВП) при положение, че по национални документи към сегашния период финансирането трябваше да е поне 0,4-0,5 % от БВП. Средствата, отделяни за наука в България, са в пъти под средните нива като дял от БВП, спрямо средните европейски стандарти. Така че първият проблем е националното финансиране. Тук влиза, както финансирането на Фонда за научни изследвания, така и финансирането на висшите училища, БАН, Националните програми за наука. Това са първите програми, които трябва да се обсъждат. Едва след тях идва Оперативната програма за наука и образование.

Нека да се върнем към гостуването Ви на „Инфохолиците в действие“. Вие пояснихте какво представляват центровете за върхови постижения и центровете  за компетентност. Казахте, че  едните са много повече фокусирани върху върховата, чистата наука, докато другите са повече центрирани върху приложните изследвания. Бихте ли посочили конкретни теми, които ще се финансират?

– Тези центрове трябва да правят наука на европейско и световно ниво в приоритетните направления на икономиката. Например: мехатроника, свързана с производството на автомобили и автомобилни части, машини, роботи. Също – в областта на софтуерния бизнес и електронните компоненти в България. След това – здраве, креативни и рекреативни индустрии, в които влизат медицина, туризъм, творчески индустрии. Има широк набор от актуални теми, които могат да се финансират. Сега въпросът е да бъдат подбрани най-добрите научни групи, които могат да развият изследванията си в тези области, като част от дейността им е и да подготвят специалисти за съответните области. Най-добрите специалисти се подготвят в практиката.

Как ще коментирате режима за държавните помощи, който не позволява да се използват средства в полза на конкретни предприятия?

–  Това се прави, за да не се изкривява пазара и да не се окаже, че някои определени предприятия имат предимство, ползвайки публични средства от данъците. Това е общоевропейска регулация и България е задължена да я спазва. Публичните средства трябва да се ползват за публични блага. Спазването на правилата се контролира от Министерство на финансите.

Има ли риск страната ни да загуби пари за наука, които евентуално могат да бъдат спечелени с проекти? Закъснява ли Оперативната програма „Наука и образование за интелигентно развитие”?

– До 2023 година включително могат да се изразходват средства по оперативните програми. В цяла Европа програмите тръгнаха с една година по-късно, тъй като имаше известно забавяне в договарянето. България не е изоставаща в това отношение. Някои от програмите тръгнаха много бързо. Например, Програмата за развитие на човешките ресурси. Другите вървят по план.

Кой ще оценява проектите? Ще има ли вътрешни оценители ?

– Трябва да се внимава как ще бъдат оценени проектите – кой ще ги оценява и ще бъде ли прозрачен процесът. Също – да се внимава по какви правила ще стартират центровете. Най-големите проблеми са свързани с това как ще бъдат подбрани печелившите проекти.

 Източник: Студия Трансмедия
18.05.2016

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Коментарите отразяват личното мнение на читателите и могат да не съвпадат с позицията на Редакцията.