биг бен

Юнкер към Фараж: „Вие за какво сте тук?“

Европейският парламент в Брюксел се събра на извънредно заседание заради Брексит. Шефът на Ukip- Найджъл Фараж празнува своята победа, които други членове на парламента посрещнаха с освиркване.

 

Ukip-Chef Nigel Farage im EU-Parlament in Brüssel Zur Großansicht

AFP Ukip-шефът Найдъл Фараж в Европейския парламент в Брюксел

Европейският парламент се събра на извънредна сесия след Брексит- вота на британците. Когато шефът на британската UKIP,  Наджъл Фараж  пристъпи към подиума,  в пленума стана шумно – той бе освиркан с  подвиквания. Фараж, който от години ратува за излизането на Великобритания от ЕС,  отпразнува  Brexit – и своята победа. Когато прди 17  г. той представи своята капания за излизане на страната от ЕС,  всички му се смееха.

„Сега не ви е смешо, нали?“ каза Фараж.  Десният популист обвини европейските политици в измяна. Политическият съюз е останал скрит за гражданите, и се е наложил “ без да каже и частица от истината “ .

За публичността на Фараж се погрижи най-сърдечно лично Евро комисарят  Жан – Клод Юнкер . Двамата обсъдиха дебатите в парламентарната зала и размениха думи на четири очи. Когато Фараж понечи да се се отдалечи от Юнкер, Юнкер се раздели с десния популист като му изпрати въздушни целувки.

.

Nigel Farage und Jean-Claude Juncker Zur Großansicht

AP Найджъл Фараж и Жан-Клод Юнкер

По-късно обаче Юнкер здравата настъпа Фараж и хората на  Ukip, които аплодираха, когато Юнкер заяви, че демократичният вот на британците за Brexit  трябва да бъде уважен. „Това е последниият път когато те аплодират тук “ – заяви Юнкер. Той наистина  се чувствал “ изненадан, че те изобщо са тук. Те се бориха за излизането . Британският народ гласува за излизане. Тогава защо изобщо са дошли тук?

Фараж нарече Brexit- вота „земетресение“  „Великобритания няма да е последната страна, която ще напусне ЕС“ – заплаши шефът на партията  Ukip.

(Със съкращения)

Превод от англ.: Пл. К. Георгиев

Източник: anr/heb/dpa/Reuters

Бележка на редактора

Вие да не мислите, че всичко което се вижда по тв канали и евро-кабеларки даже  става за …ядене. Съвсем не. Няма много да ви бъркаме с коментари. Дидактиката не е наш стил. Хубаво си отвараяйте очите – не толкова за Найджъл, той е стара  „лисица“ , която отдавна играе за  Ситито. И знае как се редуцират символичнси разходи, за да се докарат реални печалби.Вие гледайте нашите „вражалци“ – хем по гладни, хем по отчаяни, како с два микрофона събират „съмишленици“ по кьошетата на София, че и в по големите градове…

Театърът в европренията обаче си е малко или много адвокатски. Там пред съдията може и косите си да скубят, сетне обаче си пият …ичкията. Вие нашите напр. евро палраментаристи по ичкията ще ги познаете, нали не сте вчерашни. А и още един не съвсем емпирично проверен, но все пак социолгически индикатор за „ху из ху„, сиреч кой кой е както се вика, и дебели справочници има по въпроса.

Един плаче за Англия, друг за Русия, трети за „Дойчлан юбер алес“. Четвърти за Францата разбира се нали всеки трети у нас вика мерси вместо благодаря. Имаме и такива, които се разплакват на турските сериали. Един даже сподели че снощи пракъл  главният герой един старец, почтен турчин иначе,  умрял.

Съчувстваме на всички. Но само  както се вика – дистанционно. Понеже Българияфсе изплака вече, бе братя,  това ясно ли ви е милички. И хич не вярва на въздушни целувки,  високопарни там заявления, обещания, закани, заклинания .  Даже като се играят Европарламента. Че ний нашия за какво го храним толкоз години, ако не сме разбрали досега нещо от демократичната мимикрия и демагогия даже.

Та, каквото дойде, ще си го срещаме пак, братя,  както сме го срещали. Това си го знаем като две и две четири. Нищо, че като правило българските политически  сметки никога не излизат аритметично. И като правило други обират парсата. Но и те хаир не виждат.

Така ни учи 1300 -та ни, че и кусур отгоре история.  Пък за културата да не говорим. Нея и министрите ни не схващат  до какво, аджеба се свежда. Пък то заради нея, пустата, която “ ни се яде, пие“, още по- малко се вижда, май че  пребъдваме сред други народи. Пък те си отиват във време- пространството. Къде от много гяволък, къде – ей тъй като „Цък- цък и ….язък“.

То нали викат, че човек каквото сам си направи, друг не може да му го направи. Макар тук изглежда някои са им помогнали, но то си е техен грях. Ние са най добре сами да си помогнем. Нали, пък сетне онзи Горе, ако го има няма начин да не помогне и на всинца ни.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Коментарите отразяват личното мнение на читателите и могат да не съвпадат с позицията на Редакцията.