Архив за етикет: авторитаризъм

167 служители на научния съвет в Турция са уволнени

Турските власти са освободили от работа 167 служители от Съвета за научни и технологични изследвания. Това съобщи телевизия НТВ, като се позова на министъра на промишлеността Фарук Йозлю.

 

167 служители на научния съвет в Турция са уволнени
Реджеп Ердоган
Последните събития са част от чистката след неуспешния опит за преврат от 15-и юли. Над 60 хиляди души от армията, съдебната система, държавните институции и образованието бяха задържани, уволнени или разследвани вследствие на подозрения, че имат връзки с мюсюлманския духовник Фетуллах Гюлен. Анкара обвинява него, че е главният организатор на пуча. Гюлен живее от години в САЩ и отрича обвиненията.

Междувременно турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви, че ще „задуши“ бизнеса, спонсорирал мрежата от училища и благотворителни организации на проповедника Фетулпах Гюлен, съобщи Ройтерс. Тези, които финансираха превратаджиите от 15 юли, ще бъдат третирани като самите тях, каза Ердоган пред бизнес лидери в Анкара.

Междувременно съд в Истанбул издаде заповед за арестуване на Гюлен по обвинения, че е дал заповедта за военния бунт, струвал живота на повече от 240 души. Самият проповедник, който вече 17 години живее в Съединените щати и осъжда публично опита за преврат, коментира, че заповедта за арестуването му е още едно доказателство за авторитарните стремежи на Ердоган и за зависимостта на турската съдебна система.

Представител на Държавния департамент съобщи, че американското правителство анализира нови документи, предоставени от турската страна във връзка с искането за екстрадиране на Гюлен.

Държавният секретар на САЩ Джон Кери ще посети Турция на 21 август. Това съобщи турският президент Реджеп Ердоган, цитиран от Франс прес. Визитата на Кери ще бъде първата на високопоставен представител на Запада след опита за преврат от 15 юли.

На челната снимка: Корица на немския „Дер Шпигел“ с карикатуриста Бьомерман, който осмя Ердоган и породи обширен дебат в широк европейски контекст, за правата и свободите в един демократичен свят, от който Турция все повече се отдалечава.

Арестът на турски журналисти продължава

Meduza ,  29 юли 2016

В Турции продолжава чистката след неуспелия преврат : след армията и учебните заведения, властите се заеха със средствата за масова информация. При цялата сложност са зкрити над 100 издания, арестувани десетки журналисти, в това число и такива, които не са се занимавали с  политика. В Туитър турският журналист Махир Зеналов, който живее извън страната са събрани фотографии на някои от арестуваните журналисти.

 

Вижте галерията.

Journalist arrests continue in Turkey

World News Yesterday
Turkish journalist @MahirZeynalov has been documenting the arrests – as Erdogan continues to crack down post-coup attempt.

4,915 retweets 1,647 likes

Nazli Ilicak, 72 years old veteran of Turkish journalism. A staunch supporter of liberal democracy. Now under arrest

1,788 retweets 499 likes

Bulent Mumay. A hard-working man, who made enemies among Erdogan’s inner circle for top-notch journalism. Arrested.

1,778 retweets 489 likes

Bunyamin Koseli. We used to be roommates. An excellent mind, great investigative reporter. Jailed for doing his job.

1,669 retweets 453 likes

Arda Akin. Known for columns that deeply disturbed the government. Roared when necessary, without fear. Arrested.

1,924 retweets 506 likes

Busra Erdal. Veteran court reporter. Revered & reviled, made enemies because she never stopped writing. Arrested.

1,463 retweets 397 likes

Cemal Kalyoncu. He knew nothing in his life besides reporting and editing. Arrested because he did not bow to power.

1,512 retweets 415 likes

Ali Akkus. If Turkey has few excellent newsroom editors, he is among the top. Publisher of graft cases. Arrested.

1,345 retweets 360 likes

Abdullah Kilic. Supreme irony that he made headlines for investigating 1960 military coup. Arrested on coup charges.

1,416 retweets 388 likes

Ufuk Sanli. His Al Monitor columns shed light on Turkey’s economy. An avid reader, excellent reporter. Arrested.

1,366 retweets 378 likes

Emre Soncan. To learn anything about the military, he was the reporter to read. Extraordinary journalist. Arrested.

1,313 retweets 359 likes

Hasim Soylemez. A general assignment investigative reporter who wrote about almost anything. Price: Arrested.

1,426 retweets 377 likes

A talented journalist, unwavering editor. Published a series of court investigations. Now paying the price. Arrested

1,409 retweets 381 likes

Bayram Kaya. Made his career by digging into Turkey’s economic life. Now under arrest for excellent court reporting.

1,285 retweets 354 likes

Yakup Cetin. We know his face because he was live on TV when a story broke out. As every great reporter, arrested.

1,162 retweets 338 likes

Cihan Acar. Colleagues called him „cemetery Cihan“ for exceptional coverage of funerals, from Kurds to celebrities.

1,361 retweets 384 likes

Mehmet Gundem. Hardly anyone could get away when he asked questions. An interview geek. Arrested.

1,517 retweets 432 likes

Sahin Alpay. I don’t know anyone else who fought for Turkish democracy more than him. A champion of rights. Arrested

1,429 retweets 392 likes

Ali Bulac. A powerful mind, one of Turkey’s rare Islamist sociologists. Refused to bow to Erdogan. Arrested.

1,488 retweets 415 likes

Mumtazer Turkone. Tortured in jails after 1980 coup. With exceptional writing, always advocated liberties. Arrested.

1,926 retweets 611 likes

Hilmi Yavuz. Almost as old as Turkey itself, a great literary mind, an extraordinary poet and columnist. Arrested.

1,044 retweets 283 likes

Yakup Saglam. From riots to war, Yakup was on the spot when something went wrong. Refused to applaud govt – arrested

1,096 retweets 321 likes

Ahmet Memis. Guru of digital journalism. Give him a news portal and see its rating hit the roof. A critic – arrested

1,273 retweets 385 likes

Nuriye Akman. Give her a cup of coffee and she would ask the most amazing questions. Interview nerd. Arrested.

1,054 retweets 317 likes

Faruk Akkan. Perhaps the most prolific writer in Turkey. Made career by reporting from Moscow. Arrested.

1,413 retweets 396 likes

Ahmet T. Alkan. He made his point through satire. Was a marvelous novelist. Now with head held high, going to jail.

Фотографиите  са компонирани с помощта на технологията Twitter Moments. Тя позволява да се следят събитията в он лайн режим с помощта на подбрани съттрудниции обслужващи твитовете. .

Културната революция – преди 50 години 2 млн. души загиват, за да овладее Мао партията

Преди 50 години на днешната дата Китай навлиза в една от най-кървавите си политически конвулсии през ХХ век. Тя е известна като Културната революция, но изследователите са единодушни, че на практика това е предизвикване от Мао Цзедун на гражданска война с цел да задържи ръководството на комунистическата партия.

Погромите, последвали призива от 16 май 1966г., водят до гибелта на стотици хиляди. Вероятно 2 милиона души са убити или докарани до самоубийство и се налага да бъде изкарана армията, за да спре изстъпленията на Великата пролетарска културна революция.

В действителност, това не е едно събитие, а процес на социален хаос, продължил 10 години. В него са ликвидирани водещи интелектуалци и са унищожени културни паметници на хиляди години. Икономиката е съсипана, както и животът на милиони хора и доверието към властите в Пекин и репутацията на Китай.

Това следва друга голяма трагедия – трите години на масов глад, в който между 1959 г. и 1961 г. загиват по официални данни 15 милиона, а според изследователи – между 30 и 45 милиона души.

Разбираемо, официални възпоменателни събития в Китай практически няма и компартията предпочита годишнината да отмине тихомълком. Оценката на властите обаче е известна – Културната революция е била катастрофа, причинила „най-тежкият удар по партията, страната и народа от основаването на Китайската народна република през 1949г. насам“.

А всичко започва с призив младежта да прочисти партията и страната от „онези личности във властта, които са поели по капиталистически път“ и за да „се ускори сплотяването и развитието на социалистическата система“. Зад подобни фрази се крие замисъл на „Великия кормчия“ Мао да се разправи с враговете си в партията и извън нея – реални и въображаеми. Чиста борба са власт се маскира с лозунги за превръщане на Китай в център на световната социалистическа революция след смъртта на Сталин и „ревизионизма на последователите му“. Мао Цзедун ще стане „човекът, повел планетата към комунизма“.

На 16 май 1966 г. партийното ръководство разпространява съобщение, че партията е инфилтрирана от контрареволюционни ревизионисти, организиращи заговор да създадат „буржоазна диктатура“.

На 1 юни партийният печатен орган призовава масите „да прочистят дяволските навици от старото общество“ чрез всеобща атака срещу „чудовищата и демоните“. По училища и университета масово започва създаването на поделения на „Червената гвардия“. До август хунвейбините (буквално „червеногвайрдейци“) са развихрили разрушителна кампания в изпълнение заветите на Мао да унищожат „четирите отживелици“ – старите идеи, старите обичаи, старите навици и старата култура.

Училища и университети спират да работят и започват погроми срещу църкви, храмове, библиотеки, магазини и частни домове. С унищожаване или разграбване се ликвидират „феодалните традиции“, банди от червеногвардейци нападат по улиците хора в „буржоазно облеко“ и с „реакционни прически“, масово са изкъртени „империалистически“ улични табели.

На побои и публично унижение са подложени всякакви хора – от партийни ръководители до учители и професори. Само в Пекин през август и септември са избити почти 1800 души. Мао нарежда на полицията и армията да не се намесват.

Но червеният терор излиза извън контрол и довежда страната до ръба на гражданска война със сражения между силите на враждуващи фракции. През 1968г. Мао нарежда милиони градски младежи да бъдат върнати на село за „повторно обучаване“, а армията – да възстанови реда. На практика Китай се превръща във военна диктатура до 1971г.

Официалнитя край на Културната революция е поставен през 1976г. със смъртта на Мао на 9 сепетмври на 82-годишна възраст. В опит да бъде защитена от опетняване славата на Мао, вдовицата му Дзян Цин и група съратници, известни като „Бандата на четиримата“, са набедени за хаоса. Тя е осъдена през 1981 г. на смърт, но след това наказанието ѝ е намалено на доживотен затвор. През 1991г. в навечерието на 25-годишнината от Културната революция тя се обесва.
И до днес никой не знае точно колко са жертвите. Данните се движат в широките граници между 500 000 и 2 милиона души, като изследователят изтъкват, че над половината – и може би две трети – от тях са избити от армията в периода 1968-1970 г., а не от изстъпленията на хунвейбините, размахващи прочутата Малка червена книжка с повелите на Великия кормчия.

Ефектът от Културната революция е точно обратният на това, към което се е стремял комунистическият вожд. Вместо да стане стожер на комунизма, страната минава през такава катастрофа, че лидерите ѝ започват да следват железен принцип – стабилност на всяка цена и с плътен политически контрол, но в комбинация с икономически просперитет, стъпил на пазарни основи.

Показателно е, че сред репресираните и малтретирани в хаоса, в който партията е изтървала контрола над събитията – са се оказали Дън Сяопин, инициаторът на модернизирането на Китай, и бащата на сегашния президент Си Цзинпин.

Източник: Дневник

На челната снимка: Мао Цзедун по време на Културната революция.

Турция на Ердоган – разпадащ се съюзник и въображаем приятел

Автор: Саймън Тисдал, в. „Гардиън“.
Автоматичният отговор на турските лидери на последната терористична атака в страната – самоубийствения атентат от неделя в Анкара, при който бяха убити 37 и ранени над 100 души – предполага, че Реджеп Тайип Ердоган, силният президент на Турция, и неговата неоислямистка партия не са пълни с идеи как да сложат край на това, което все повече изглежда като плъзгане към хаос.
 
Големият проблем за американските и европейски съюзници на Турция е как да бъде укрепена стратегически важната мюсюлманска демокрация, член на НАТО и кандидат за ЕС, която от дълго време е смятана за жизнено важен преден пост на стабилност в опасния регион. Някога надеждна, Турция изглежда е в опасност от имплозия.
При Ердоган Турция е разпадащ се съюзник на Запада и въображаем приятел на Европа.Тази дилема ще достигне критично положение по-късно тази седмица, когато германският канцлер Ангела Меркел се опитва да сключи сделка с Турция за сирийските мигранти. Ердоган настоява за безвизово пътуване на турците, ускоряване разговорите за присъединяване и игнориране от страна на Брюксел на нарушаването на човешките права в замяна на неговото сътрудничество.
Няколко страни от ЕС, особено Франция и Кипър, са твърдо против. Ердоган определи атентата от неделя, вторият в Анкара за два месеца, в предпочитания от него контекст: като част от националната битка на живот и смърт срещу сенчести сили, целящи преследването и унищожението на Турция. Това е единствената мелодия в неговия репертоар. Той използва нейното ужасяващо послание за да печели избори, да сплотява националисти и да делигитимира опоненти.
„Нашата страна никога няма да предаде своето право на самозащита пред лицето на всякакъв вид терористични заплахи. Всички наши сили за сигурност, с нашите войници, полицаи и селски пазачи, водят решителна борба с цената на живота си срещу терористични организации“, заяви Ердоган, пренебрегвайки факта, че жертвите от неделя бяха цивилни.
Официални представители предсказуемо определиха за виновно страшилището на Ердоган – Кюрдската работническа партия (ПКК), въпреки че по-вероятният виновник е екстремистката отцепническа групировка „Ястреби за свобода на Кюрдистан“, която извърши атаката в Анкара на 17 февруари.Когато миналата година в столицата избухна бомба, кюрдите отново бяха първите обвинени. По-късно се оказа, че виновна е Ислямска държава. Следвайки обичайния си сценарий, Ердоган нареди въздушни удари за отмъщение в понеделник по цели на ПКК в северен Ирак, друг пример как турският лидер се разгневява под натиск. Това е опасен рефлекс.
Миналата година Ердоган нареди свалянето на руски боен самолет, който влезе за кратко от Сирия в турското въздушно пространство. Двустранните отношения са ужасни и досега. Силите за сигурност засилиха операциите в етническите кюрдски райони в южна и югоизточна Турция, при което убиха стотици хора и разселиха десетки хиляди от миналата година досега. В понеделник, подкрепяни от танкове, бяха наложени вечерен час и военно положение в Юксекова и Шърнак, близо до иракската граница, и в Нусайбин, близо до Сирия.
Вътрешният за Турция кюрдски проблем е само едно от предизвикателствата, което конфронтационният подход на Ердоган изостря. Турция е във война, с прекъсвания и започвания, със сирийските кюрдски милиции, биещи се срещу ИД в северна Сирия. Анкара се страхува, че те ще се опитат да създадат отделна политическа единица, свързана с автономния кюрдски регион в северен Ирак и дори със самата Турция.
Признаци на социално разпадане може да бъдат видени също в манипулирането на правосъдието от Ердоган, повтаряните заплахи за преследване на прокюрдски депутати и политици, орязване на свободата на медиите и независимата журналистика, необуздана корупция и неговия опит за приемане на нова конституция, която му дава президентски правомощия като тези на Владимир Путин. Той е обсебен от предполагаем заговор на „паралелна държава“срещу него, за която се твърди, че е водена от бившия му съюзник в изгнание Фетхуллах Гюлен, и нареди извършването на масови арести.
През уикенда лидерът на основната опозиционна Републиканската народна партия Кемал Кълъчдароглу каза, че управляващата Партия на справедливостта и развитието на Ердоган няма да се спре пред нищо за да остане на власт. „Стъпка по стъпка Турци се плъзга към авторитарен режим…ПСР в момента е в позиция да извърши всичко, за да не напусне властта, включително [да извърши] политическо убийство“, каза той. Позицията на Ердоган „С мен или против мен“ изправя Турция срещу дългогодишни съюзници.
Мигрантската сделка, която според ООН и хуманитарни агенции може би е незаконна, е само последният засега проблем. Миналата есен, когато посети Брюксел, той разгневено заплаши да наводни Европа с бежанци, докато ЕС не се преклони пред неговите искания за пари. Той често се присмива на ЕС и го мъмри, като го нарича елитарен, ислямофобски християнски клуб. Той решително отхвърля европейските критики заради засилващия се обезпокоителен контрол върху медиите и нарушенията на човешките права.
Ердоган попадна под ударите и на администрацията на Обама за това как най-добре да се сражава с ИД и за неговия трансграничен артилерийски обстрел срещу сирийските кюрдски милиции, на които Вашингтон гледа като на полезни съюзници срещу джихадистите и режима на Дамаск. В интервю наскоро Барак Обама описа Ердоган като провален и авторитарен. Когато Турция свали руския самолет, САЩ бяха почти толкова разтревожени, колкото и Москва, особено когато Ердоган поиска подкрепа от НАТО.
В лицето на Ахмет Давутоглу, министър-председателя на Турция, Западът има внимателен събеседник, който ще направи всичко възможно, за да сключи сделка за мигрантите и бежанците с ЕС тази седмица. Само че Давутоглу, бивш преподавател, който дължи политическата си кариера на Ердоган, не определя тона. Това прави сприхавият и трудно контролируем президент – и в неговите ръце е бъдещето на Турция като надежден партньор.
.
Източник: БГНЕС