Според една ширеща се теория, която впрочем се свързва отново с  Karl Marx , склонността за негативна нагласа трябва да се търси сред  долните нива на йерархиите, или по-точно там, където най остро се изявяват  недостатъците от неравномерното  разпределение.

Навред по света политиците са извеждали своите решения от тази теория, като правят извода,  че трябва да изравним неравенствата, ако искаме да избегнем масова съпротива, при това като заедно с шансовете за оброзование, растат и шансовете за кариерен растеж.  В по ново време това очевидно изпитано средство, се препоръчва и като „устойчиво“ в борбата срещу ислямския тероризъм.

От известно време обаче, и пак в глобален аспект, се оказва, че тъкмо образованите хора са тези, които не оплакват. Сред студентското движение това вече ясно пролича от  наименованието. Но и при появилите се по късно протести, като се абстрахираме от Pegida , между студентите и академиците съществува отчетливо изявяващи се дялови диспропорции. l.

Една теория за разочарованието, като основа за контрастното съществуване

Социолозите обясняват това , че удовлетвореността на човека, не е зависи на преди всичко от обективното му положение, а по скоро от взаимовръзката между неговите очаквания и досегашните му представи. Преди всичко неочакваното изоставане от  жизнен стандарт и действително влияние, следователно би могло да доведе до и прояви на радикална критика към обществото.

Ако тази теория за разочарованието като първопричина за противопоставянето е вярна, то покрай нейните класически постулати има и едно обезпокояващо поле, което е вградено в модерното общество. То се простира в  експанзията на самото оброзование.

С всяка изминала година расте делът на добре образованите хора и една генерация от политици в сферата на образованието отчитат това като голям успех. Но естествено

броят на влиятелните и  добре платени  места не расте със същия темп.  с който расте броя на добре квалифицираните . Разочарованията а с това и протестите са следователно програмирани.

Анти-движението на инженерите

За това обяснение за политическите безредици произтичащи от статусови различия на академиците свидетелства доклад, който вече е сложен на масата. Той анализира  не толкова повече или по малко радикално ориентирани  движения от изминалото десетилетие, които при всичката си правдоподобност  постигнаха своите цели само броени години. А по скоро терорът на ислямистите, за който било лекомислено да се счита, че ще се изтощи.

Социологът Диего Гамбетта и политологът Щефен Херцо са анализирали данни от образователните биографии на 4 000 активисти, за да стигнат до значими изводи относно начина по който се формира тази група „трегери“ на болното в обществото.

Изводите им гласят, че в случая имаме работа с едно движение на инженерите, както и завършилите техническси специалности.Докато специалистите с такова образование съставляват едва 1 процент от населението на страните от които произхождат и едва 10 процента от техните академични съсловия,  те са представени в отчетливо по висока степен сред терористите.Сред около 200 радикални ислямисти, които са извършили терористични нападения от 11 септември 2001 г. насам, те съставляват почти половината.

Образователни шансове без възможности за реализаация като причина

Както посочват авторите, причината не е в това, че те са били рекрутираниза технически помощници, тъй като са оставяли други да приготвят бомбите.

Дори и съществуващото недоволство срещу обществения ред което съществува в представите на инженерите, които са представени с твърде висок дял в дясно радикални групи с което по-богати страни се опитват да  обяснят тази тенденция, не  е според тях правдоподобно. Това още повече проличава, когато се отчетат  различията в родните страни на терористите,  доколко техническата интелигенция разолага с добри шансове за професионален и статусови позиции, или е лишено от тях.

Има страни като Египет , които изграждат образователната си система без каквото и да било обвързване с икономическото развитие. Има мюсюлмански повлияни страни като Саудитска Арабия, които разполагат с икономики,  умеещи да ценят техническите  специалисти. Има и страни от Запада, в които кариерата им не рядко завършва с безработица, или подценена заетост.

Дял , но както показват в последващи нови анализи  Гамбета и Херцог, но както показва анализът величината на този дял варира сред тези, които изпитват разочарование.. Лъвският пай принадлежи на страни като Египет, който първоначално създава представата сред своите инженери като бъдещ елит, за да ги остави след това да изпитват съдбата на изгубена генерация. .

Политическото послание на тази забележителна книга е еднозначно. Тези, които изграждат шансове за образование , без да се могат да се грижат за адекватна професионална реализация не служат в полза на социалния мир.

Превод от немски: Пл. К. Георгиев