Архив за етикет: антропология

Най-близките ни генетично братовчеди живеят в Хърватска, Унгария и Северна Италия

Трансмедия ТВ 19.06.2016 .

Десислава Нешева: Най-близките ни генетично братовчеди живеят в Хърватска, Унгария и Северна Италия

Младата учена разказва за генетично изследване на проби от преди 5 000 години, които доказват, че и до днес носим гените на траки и прабългари.

Студия Трансмедия подкрепя дарителската кампания за набиране на средства, които ще позволят мащабния научен експеримент да продължи .

Дете се плаши от сянка на стената и пада

Meduza, 8.06.2016.

 

Американката Клер Холден си играла със своето дете, което в началото с интерес наблюдавало сянката от ръката на мама на стената, а после се изплашило и …паднало. Да, знаем че когато се преразкаже тази случка тя едва ли звучи много интересно, но както се вижда по- долу може да е наистина доста смешна.

Децата изобщо често се плашат от сянката си, особено своята.

Деца, които се плашат от своята сянка, Compilation 2013 / funnyplox

Русофобия от 3 март

Ако има нещо ирационално в нашия предимно рационален, леко навъсен балкански характер, свързан с оцеляването ни през вековете в битката “със свои и чужди гости”, то това е отношението ни към Русия, пъпната връв на Освобождението ни. Оттук, от националния образ на свободата, и яростната русофобия, и дълбоката почти архетипно религиозна русофилия – и двете от 3 март.

 

Много лично е и отношението на руснаците към нас, ако бяха безразлични, нямаше да ни напомнят постоянно, че като “братушки” сме ги “предали” по време на двете световни войни, нямаше да реагират така болезнено, защото като политически субект (да премълча по-тъжното “обект”) сме доста миниатюрни за вниманието на обществото им. Като културно присъствие липсваме в нова Русия, т.е. невидими сме. Туризмът у нас не е критерий за интерес, защото е за средната класа “нови руснаци”, повечето с мешчанската психология на провинциални помешчици, мнозина от които част от охраненото чиновничество, а там тънкости няма, има all inclusive.

Ирационалната русофобия у нас се дължи и на нашите известни резерви и даже ревност към афинитета на руснаците към сърбите, има даже едно понятие на тази руска слабост “историческо сербианство”, има също и друг термин: “сърбите са балканските руснаци” (много погрешно всъщност, защото сърбите никога не са се жертвали за друг народ или свещена месианска кауза, както руснаците с Великата отечествена война, но образът си е образ и е част от славянското приказно мислене, пробвай да ги разубедиш рационално – става само с друг образ). В същото време само за нас руснаците използват думата “братушки” (умалително и умилително нежно почти обръщение), докато сърбите са “братя” (емоционалното съдържание е различно като към равен, но “братушка” е като към по-малкия, блуден, но от това и по-скъп брат, това е на подсъзнателно ниво, изрича се, чувства се, не се дефинира).

Следосвобожденската ни история, разполовена от 1944 г. идеологически от същата тази Русия, превърнала се в СССР за почти целия ХХ век, поражда и друга форма на патологичен страх, русофобията на истеризираното съзнание, подчинено на идеологическо мислене. Руското се заклеймява като символ на “комунистите”, “червените”, избирателен подход, забравящ, че в Русия е имало и “бели”, че СССР не е Русия до 1945 г., когато победата се извоюва с възраждането на руското православие, на руските герои, забранени от ленинската глобалистка интернационална политика на тотално изличаване на Русия от панпролетарския проект.

Идеологизираното съзнание (след 10 ноември у нас такъв е подходът ни и към демокрацията, непогрешима като политически идол, обвит от политкоректна и леко воняща словесност) не може да разбере или по-точно да приеме Русия. Идеологическото изкривяване и на русофили, и на русофоби се плъзга по повърхността, избира си или “червените”, или “белите” след 1917 г., съветския  или имперския проект, а Русия е всичко това заедно в мощно движение като Енисей напролет.

Идеологическото “филско” или “фобско” етикизиране идва и от неразбирането на есхатологичния месианизъм на руснаците, времето, в което “мисли” Русия, е битката на абсолютното зло с абсолютното добро. Русия в този смисъл е христоцентрична, не антропоцентрична, ориентирът е навътре в човека и няма външна прецизност, подреденост, ред, законност, тази аптекарска прилежност на централния и северния Запад (южният е по-друг).

Русия е непредсказуема и стряска донякъде с основание западноевропейския законопослушен ум, свикнал на статичната сигурност на скучно планиран детайлизиран бит срещу руския динамичен хаос, в който всичко е “коль любить, так без рассудку, коль грозит, так не на шутку… коль простить, так всей душой” (Алексей Толстой).

Ние не сме законопослушни, упорстваме с балкански бунтовен инат, породен и от суровите места, които обитаваме, почти винаги обект на нечии интереси отвън, сблъсък на империи или постимперии, няма как при такъв исторически ландшафт да има солиден културен и духовен пласт, имаме отделни островчета в личности-гиганти насред остърганото/остриганото общество, неуспяло да си поеме дъх след поредния преход, защото “преходът” е политически кръстопът, който съвпада с географския.

Оттук обаче имаме повече сетива за руското, когато не пълзим в накъсана времева отсечка със смехотворни политически цели: влизането в ЕС и НАТО се представяше като “цивилизационен избор”. ЕС обаче е постевропейски проект, далеч не е цивилизация, ако приемем че за такава трябва не само техническо съвършенство и бизнес процъфтяване, но и духовна общност, докато ЕС отказа да приеме християнския си духовен (ценностен, истински) образ. “Избор” нямахме, защото от 90-те г. геополитически цяла

Източна Европа беше изоставена от руското постсъветско присъствие и беше предоставена на победителя в Студената война – САЩ. “Избор” без референдум също е проблематично, защото политическата власт в България не се довери на българските граждани нито за ЕС, нито за НАТО по понятни причини. Друг е въпросът, че мечтаната самостоятелност не може без обвързаност с велика сила или конфигурация от такива, но е възможно тази връзка да не е от позицията на слугинско преусърдие, а от тънко балансиране между слабите места на големите играчи и силните на стратегическата ни позиция в сърцето на Балканите като най-голямата славянска държава.

От тази ни зависимост отвън, приета като даденост на “преклонената главичка”, е и рационалната професионалната русофобия, т.е нищо лично, само политически/политологически бизнес; както и професионалната русофилия, които са нещо като политиканско занаятчийство в двете посоки и на ниво сергия на политически пазар с много съмнителен срок на годност.

И сега в навечерието на 3 март пак сме раздвоени с парламентарна комисия за разследване на Турция и Русия (парадоксът на партньорското слугуване, в един момент сливаш доброто и злото в историята си и „браниш“ с административно пустословие поредния биг брадър), от една страна, и двете църкви – нашата и руската, от другата страна, които заедно канонизират свой светец – св. Серафим Софийски – едновременното разновремие в съвремието…

А всеки избира свободно, защото свободата е несъвместима със страха или с идолите.

Източник: Гласове

Neanderthal-Human Trysts May Be Linked to Modern Depression, Heart Disease

Ancient trysts between Neanderthals and modern humans may have influenced modern risks for depression, heart attacks, nicotine addiction, obesity and other health problems, researchers said.

The Neanderthals were once the closest relatives of modern humans. Scientists recently discovered that Neanderthals and modern humans once interbred; nowadays, about 1.5 to 2.1 percent of DNA in people outside Africa is Neanderthal in origin.

„This raises several fascinating questions like, ‘What effect does the Neanderthal DNA that remains in modern humans have on our biology?'“ said study senior author John Capra, an evolutionary geneticist at Vanderbilt University in Nashville. [See Photos of Our Closest Human Ancestor]

Now, for the first time, researchers have directly compared Neanderthal DNA with the clinical records of a significant portion of adults of European ancestry. The scientists discovered that this archaic genetic legacy has had a subtle but significant impact on modern human biology, they said.

„Neanderthal DNA influences a broad range of traits relevant to disease risk in modern humans,“ Capra told Live Science.

The researchers first identified about 135,000 Neanderthal genetic variations found in modern humans. Next, the scientists analyzed a database of more than 28,000 adults of European ancestry from the Electronic Medical Records and Genomics (eMERGE) Network, a consortium of nine hospitals across the United States. This data linked patient genetic data with versions of those individuals’ electronic health records that were stripped of identifying details such as names and addresses.

The data helped the researchers determine if each person had ever been treated for medical conditions such as heart disease, arthritis and depression. It also helped the scientists determine what Neanderthal genetic variants each person carried.

Ultimately, the researchers found that Neanderthal genetic variants were significantly linked to increased risk of 12 traits, including heart attack and artery thickening.

Surprisingly, the investigators also found a Neanderthal genetic variant that significantly increased the modern human risk for nicotine addiction, the researchers said. However, this does not mean that Neanderthals smoked tobacco, Capra said.

„Tobacco was found solely in the Western Hemisphere until Europeans brought it back from expeditions to the Americas,“ Capra said. The Neanderthal DNA that boosts the risk of nicotine addiction may have had a completely different and potentially beneficial effect „that exhibited itself 50,000 years ago,“ Capra said.

Some of the scientists’ discoveries confirm previous ideas. For example, earlier research suggested that Neanderthal DNA influenced skin cells known as keratinocytes that help protect the skin from environmental damage such as ultraviolet radiation and germs. The new findings suggest that Neanderthal genetic variants increase the risk of developing sun-triggered skin lesions known as keratoses, which are caused by abnormal keratinocytes.

„When we started this study, we expected that if we found anything at all, we would find an influence of Neanderthal DNA on bodily systems that are involved in interactions with the environment,“ Capra said. „We hypothesized this because Neanderthals had been living in Central Asia and Europe for hundreds of thousands of years before our recent ancestors ever reached these areas — and thus had likely adapted to the distinct environmental aspects of these regions, compared to Africa, in terms of climate, plants and animals, and pathogens.“

Capra and his colleagues also found that a number of Neanderthal genetic variants influenced the risk for depression, with some variants increasing the risk and others reducing it.

„The brain is incredibly complex, so it’s reasonable to expect that introducing changes from a different evolutionary path might have negative consequences,“ study lead author Corinne Simonti, a graduate student of human genetics at Vanderbilt University, said in a statement.“

The researchers suggest that some Neanderthal genetic variants might have provided benefits in modern human populations as they first moved out of Africa thousands of years ago. However, those variants may have later become detrimental in modern, Western environments, the scientists said. One example is Neanderthal DNA that increases blood clotting; while this can help seal wounds and prevent germs from entering the body, it can also increase the risk for stroke, miscarriage and other problems, Capra said.

The researchers suggest that Neanderthal DNA may not have contributed to differences in skin colors between modern humans, unlike what previous research has suggested. Instead, differences in modern human skin color probably developed very recently, Capra said. „Neanderthals may also have had a range of skin colors,“ Capra added.

Future research can compare Neanderthal DNA with data gleaned from other sources of medical information, such as lab tests, doctors’ notes and medical images, the researchers said. „There is still much to learn about the effects of interbreeding on different populations in recent human history,“ Capra said.

Source: The scientists detailed their findings on (Feb. 11) in the journal Science.

Photo: Der Spiegel, Michael Smeltzer/ Vanderbilt University