Архив за етикет: Балкани

Турската икономика запада, запада и сигурността

Русия дава сигнал за стопляне на отношенията с всички държави около нас – Сърбия, Унгария, даже и с Румъния, но не и с нас. Ние нямаме интерес да враждуваме с Москва. Това заяви в „Още от деня” бившият външен министър Милен Керемедчиев.

 
М. Керемедчиев: Турската икономика запада, запада и сигурността
Милен Керемедчиев
Атентатът на летище Ататюрк в Истанбул може да е изготвен или от ИД или от групи, които симпатизират на ИД. Това коментира Йордан Божилов от „Софийски форум за Сигурност”.Това е 10-ти атентат от 1 година насам и трети от началото на 2016 г. Турция е под голямо напрежение, икономически много страда.
Турската икономика се разклаща, а това ще се отрази на техните въоръжени сили и на съпротивата срещу терористите, заяви пред „Фрогнюз“ Керемедчиев..

Външната политика на Ердоган катастрофира. Турция се изпокара с всички свои съседи и с големите сили – САЩ, Русия. Остана й да се съюзи със Саудитска Арабия. Саудитска Арабия финансира много сунитски структури, които се бият срещу Асад. Сунитите се подготвят в Турция и се пренасят в Сирия, добави Керемедчиев.

Стабилността на Турция е важна за България. Единият терорист е бил в България. Това е проблем за европейските служби. Може би България не е знаела за какво е издирван. Службите помежду си не споделят информацията, която имат, каза Йордан Божилов.

Керемедчиев коментира и желанието на Румъния за създаване на флотилия в Черно море: Румъния заема все по-крайна и отявлена страна между конфликта НАТО – Русия. Като политика тя се приближава повече към Полша и балтийските републики. Румъния бързо превъоржава своите войски по образец на НАТО. Румънците предприеха политика на крайна конфронтация”.

 

Бележка на редактора

Зад паравана на „стабилност“ и „сигурност“, както посочиха и няколко сесии на „Философският клуб“, посветени на проблемите на националната ни сигурност,  расте и ентропията на риска. Веднъж в региона като цяло и в частност за България.

Срещата на българският външен министър Митов и външния министър на Русия ясно показа, че обтекаемата позиция на официална София, не се посреща добре. Нещо повече и посещението на  президента на  Украйна из тези дни в София Порошенко, мина под егидата на анти-руски заклинания. Броени дни преди срещата на НАТО във Варшава, изглежда румънски, български и украински ястреби си разпределят „неуловената в Черно море риба“. Като капак и Военното министерство обяви, че вече сме си създали „наша флотилия“. Имаме и комодор, както се вика на главен капитан /по англ. образец/ на няколко военни плавателни съда. Но то е засега.

Де що е време, надяват се нашите стратези – пред нас е. То обаче изтича между пръстите на едно правителство, което не е в състояни да балансира между сложната плетеница на раздирани от апетити велики сили. И една нова доктрина на Медитерански Балкани, каквато витае в главите на глобални стратези. Криви сметки, все върху гърба на българските интереси и сигурността,  разбирана според кой къде е оставил залога си. Едни в Лондонското сити, други по швейцарски банки, трети, както се казва, „каквото сабя покаже“.

Така между медийната логорея на  експерти и старези, чезне и малкото останало от българския суверенитет. Да не говорим за криво разбираните български национални интереси. Без съмнение, тази политика трябва да бъде изоставена. Колкото по-бързо толкова по-добре за България, че и за Европа. Далеч  не вече „цяла“ както казвахме довчера. Защото след Брекзсит живеем в друг свят, в друга гео-политическа обстановка. И ако искаме да ни бъде трябва да  изведем най- сетне себе си като приоритет. А не криворазбрания сервитюд към алирани партьори, които си играят с огъня.

За това призоваха  Хелмут Кол, и Кисинджър,  Щайнмаер и колко още политици от следвоенното поколение. Който има уши, нека чуе. Преди Йерихоновите тръби да са екнали. То ще е за последно. И никак няма да е по библейски. А като една жестока реалност, която ще постави всеки където му е мястото. Сетне може и да няма на кого да се сърдим. Понеже не е сигурно дали ще останем и ние..  .  .

Няма шанс НАТО скоро да се разшири, заяви посланикът на САЩ

Няма шанс в обозримо бъдеще НАТО да се разшири с нови членове поради опасения, че това може да дестабилизира Русия, заяви в петък постоянният представител на САЩ в алианса. Това може да разочарова Грузия и няколко балкански държави, коментира „Ройтерс“.

Агенцията цитира Дъглас Лют, според когото НАТО се намира в повратна точка и организацията е изправена пред напрежение, сравнимо само с времената на студената война. Алиансът не желае да усилва вътрешната слабост на Русия, допълва той.

„От практическа гледна точка не виждам в близко бъдеще, в следващите няколко години или дори за по-дълъг срок, някаква възможност за допълнително разширяване на НАТО“, заяви Лют в Лондон пред Форума по сигурността на института „Аспен“. „Смятам, че Русия играе важна роля в стратегическата обстановка, а стратегическата обстановка поставя спирачки върху разширяването на НАТО.“

Лют добавя, че „ако приемате допускането, че Русия има свои вътрешни слаби места и може би е в състояние на устойчив упадък, то засега няма много смисъл да се продължава с натиска и може би да се ускорява или дестабилизира този упадък.“

През декември НАТО покани Черна гора да се присъедини към първото разширяване от 2009 г. насам. Това предизвика гнева на Москва, която е против каквото и да е навлизане на алианса на територията на бившите комунистически държави в Източна и Югоизточна Европа. Москва призова Подгорица да реши въпроса с референдум.

На срещата на върха през април 2008г. Грузия получи обещание за евентуално членство, но без конкретни срокове. Блакански страни като Македония и Босна и Херцеговина изявяват желание за членство, а Украйна също говори за присъединяване един ден.

Лют обясни в Лондон, че няма промяна в политиката за приемане на нови членове, но за допускането на такива е нужно съгласието на всичките 28 страни от НАТО, а скорошно постигане на консенсус по въпроса в момента изглежда малко вероятно, особено за Грузия или Украйна.

Източник: Ройтерс/Дневник

The EU and Turkey Reach a Tenuous Immigration Agreement

The heads of EU member governments and their Turkish counterparts have agreed on a plan to stem the flow of migrants into Europe and encourage legal paths to asylum.

After two days of negotiations, Turkey and the European Union reached a compromise agreement on a plan to reduce the flow of migrants from the Middle East to Europe. At a summit concluding March 18, the heads of government of the 28 EU members and their Turkish counterparts approved the plan, which should take effect March 20.

While the deal could help reduce the number of migrants arriving in Europe, questions remain about the signatories’ ability and commitment to fully enforce it.

With the March 18 agreement, Ankara agreed that all migrants arriving in Greece from Turkey will be sent back to Turkey. And for every Syrian migrant sent back to Turkey, a Syrian in Turkey will be given asylum in the European Union. The plan, however, caps the number of Syrians who can be sent to Europe from Turkey at 72,000. If that limit is reached, the European Union and Turkey would have to renegotiate.

The agreement makes partial concessions to Turkey. In exchange for accepting returned migrants, Turkey wanted to open five chapters of its accession negotiation with the European Union. (In EU accession talks, chapters represent aspects of an applicant country’s policy that must be evaluated in comparison with EU standards before it can join the bloc.)

The Cypriot government countered with demands for a stronger Turkish commitment to reunifying Cyprus, which was divided into distinct Greek and Turkish states after Turkey invaded in 1974. As a result of the talks, EU leaders compromised, agreeing to open only one mostly technical and not particularly controversial chapter.

The European Union also vowed to speed up the disbursement of 3 billion euros ($3.4 billion) in financial aid that was promised to Turkey last year, and to grant Turkey an additional 3 billion euros in the future. This funding will, of course, come with strings attached, and EU leaders asked their Turkish counterparts to present concrete proposals for the use of the funds within a week.

Additionally, the European Union promised to grant Turkish citizens visa-free travel to Europe by the end of June, but Ankara must first meet a long list of requirements. This is a controversial issue for several Northern European countries, so this part of the deal could be derailed in the future.

Some EU members pushed for a fast implementation of the deal, fearing that delaying its introduction would encourage migrants to cross from Turkey to Greece before the agreement takes effect. But this could be problematic. Before migrants can be legally returned to Turkey, the Greek Parliament has to recognize Turkey as a „safe third country.“

The Greek government must also improve its ability to register newly arrived immigrants and speed up its process for reviewing asylum applications. Since the beginning of the crisis, Greece has struggled to provide housing for an ever-growing number of asylum seekers and to reduce the time required to process their applications. And some EU members warned that expelling people without first analyzing their cases would be illegal.

Turkey’s treatment of migrants is particularly controversial. The Turkish government has given some limited rights to Syrians. But there are questions about the situation for migrants from countries such as Iraq or Afghanistan who will also be sent to Turkey from Greece once the agreement is in place.

Ankara promised the European Union that all migrants will be treated in accordance with international humanitarian law, which includes guaranteeing that the migrants not be sent back to their countries of origin. But to meet international standards, Turkey will have to pass new laws improving the quality of life for migrants. Failure to do so quickly could give rise to legal challenges to the EU-Turkey agreement.

If implemented properly, the new plan could discourage migrants from trying to reach Greece. The idea is to punish people who try to reach Greece illegally by sending them back to Turkey, relegating them to the bottom of the list of asylum applicants. At the same time, people who wait in Turkey and use official channels to pursue asylum will be rewarded for their patience.

But for the deal to work, Turkey will have to better prevent migrants from reaching Greece, and Greece will have to become more efficient at processing asylum applications. So far, efforts to regulate the flow of migrants have been disappointing. On March 17, German media reported that German officials working on the recently approved NATO patrolling operation in the Aegean Sea are frustrated by its limited effect; human trafficking organizations are still managing to avoid controls and reach the Greek islands.

As the war in Syria continues, asylum seekers will probably continue to try to make it to Europe, even if their path is more difficult than before. Migrants from Syria and other Middle Eastern countries may even try to enter the European Union through more complicated routes, passing through Albania, Bulgaria or even the Caucasus. In addition, as the weather improves in spring and summer, migrants will resume taking the central Mediterranean route that connects North Africa with southern Italy.

This will bring a growing number of migrants from sub-Saharan Africa to Europe in the coming months. The resulting renewed migratory pressure will test the stability of the EU-Turkey agreement and challenge the fragile consensus among EU members.

(CARL COURT/Getty Images)