Архив за етикет: бележити българи

Боян Петров изкачи връх Нанга Парбат!

 

Латоре изпрати съобщение до хората, които поддържат профила му в Twitter, че вече се намира в Лагер 4 (7100 м). Върхът е бил изкачен около 15.30 часа местно време

Потвърждение от Петров все още няма, но каталунският сайт La Vanguardia, който следи много отблизо експедициите на Латоре, съобщи, че и тримата са пристигнали в Лагер 4 и сега почиват и се възстановяват, преди да слязат към базовия лагер утре. Това е първата успешна експедиция на Нанга Парбат през този сезон.

Боян Петров изкачи осмия си осемхилядник и трети само през 2016 г.

Зоологът от природонаучния музей прибави Нанга Парбат към К2, Канчендзьонга, Манаслу, Макалу, Анапурна, Гашербрум I и Броуд Пик като част от проекта си „Българин на 14х8000″.

Всички негови изкачвания са без кислород и помощта на шерпи. Петров е първият българин на Нанга Парбат след опитните Дойчин Боянов и Николай Петков, които също го изкачиха по маршрута на Кингсхофер на 8 юли 2006 г.

Източник: Дневник, 26 юли 2016

Принос към един оптимистичен път за българската наука

Автор: проф. Димитър ВЕСЕЛИНОВ, Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Книгата която представям, е сложен диалог с миналото, настоящето и бъдещето. Прочитайки я, човек се колебае къде да я отнесе – към миналото или към бъдещето. Жанрът „биография“ обикновено ни насочва към миналото, а делото на проф. Константин Кацаров – към бъдещето. Ето защо трудът може да се определи като опит за разгадаване алхимията на живота и делото на един български университетски професор в името на „Вечната България (Bulgarie éternelle)”, както той сам нарича нашата родина.

Български професор и швейцарски преподавател, европейски учен или космополитен интелектуалец – ето ги първите трудности, които се изправят пред всеки биограф на проф. Константин Кацаров. Юрист, политолог, публицист-пътешественик или мемоарист са поредните въпроси пред изследователя на творческия и професионалния му път…

Отговорите могат да бъдат различни. Но безспорен факт е появата на мащабното изследване на проф. Венелин Цачевски за Константин Кацаров.

Също така безспорен е и фактът, че един достоен български учен, с несъмнен принос към България и нейните съвременни „строители на самобитна наука”, се сдоби с отговаряща на професионалното и дарителското му дело – академична биография.

За големите фигури, оформили българския изследователски пейзаж, е необходимо време за натрупване на материал, преди да се появи обобщаващият труд, посветен на тяхната многогодишна дейност, протекла в различни страни . Такъв за проф. Кацаров с неговата истинската родина България и приемната – Швейцария е вече факт. Какво по хубаво от това?

След сборника „Константин Кацаров и неговото наследство”, издаден под ръководството на проф. Александър Костов, и документалния очерк „Професор Константин Кацаров. Живот и дело” на  Петко Мангачев, се стигна до създаването на изчерпателен професионален и житейски портрет, отразен в настоящата академична биография, озаглавена „Константин Кацаров.

Пътят към върха” с автор известният на българската просветена общественост професор и посланик Венелин Цачевски, преподавател в български и чуждестранни университети, утвърден дипломат и автор на редица академични трудове е пред нас.

 

Да се пише биография на проф. Константин Кацаров – този бележит българин, след неговата мемоарна книга „60 години живяна история” и пътеписа му „Светът от близо”, е наистина научно предизвикателство. И тук е мястото да отбележа категорично, че Венелин Цачевски се е справил блестящо с поставената задача. Той е открил един от най-верните подходи към сложната личност на проф. Константин Кацаров и лабиринтите на неговия житейски път от София до Женева.

Бих искал още в началото да дам обобщената си представа за труда на проф. Венелин Цачевски.

Изследването, съставено от два предговора, въведение, 18 глави и множество приложения, в общ обем от 560 страници, представлява успешен опит за цялостно изграждане на академична биография на проф. Константин Кацаров. Трудът се отличава със силата на внушението и прецизността на свършената огромна работа. Създаването на такъв биографичен труд е дело колкото предизвикателно, толкова и трудно.

Става дума за същинско интердисциплинарно изследване. Биографичният подход тук е съчетан с метода на проучвателната анкета, която на места се превръща в  разследване. Професионалният обзор на творчеството на Константин Кацаров се пречупва през анализа на времето, в което живее и твори юристът, политологът и мемоариста Кацаров.

Биографията се превръща в задълбочен промисъл за смисъла на живота в парадигмите на различни реалности (пък били те балкански или швейцарски, европейски или околосветски, довоенни или следвоенни, юридически или политоложки, академични или мемоаристични и т.н.).

Тя се превръща и в оригинална история на преводимостта на българската и швейцарската културни реалии през призмата на житейския път на един университетски преподавател и европейски учен, останал в световния пантеон на правото, като създател на „теорията на национализацията”.

Пред нас е книга, която отлично владее предмета си и цели да покаже ключови  моменти, които оформят онази линия в житейския и научен път на Константин Кацаров. Авторът много точно е охарактеризирал този възход,  като „пътят към върха”. Но не върха на баналната слава, а този на дарителското извисяване и духовното безсмъртие.

Книгата е и оригинално свидетелство за връзките между България и Швейцария през последните сто години – от 1916 година насам, когато младият Кацаров заминава да следва в Женева до днешната  2016 година, когато множество български учени отиват да специализират в Швейцария с помощта на фондацията „Константин и Зиновия Кацарови”.

Зад буквалния прочит на труда на проф. Цачевски,  се крие потенциал за множество интерпретации и перспективи за обогатяване на националното чрез швейцарската поетика и академизъм на френско-немското „другоезичие” и „другокултурие”.  Каквито се категориите „близко”, „далечно”, „родно”, „чуждо”. Повечето от тях губят своя смисъл в контекста на европоцентризма.

Биографията на Константин Кацаров е и философия на живота на един български интелектуалец с космополитно излъчване, формирал се през превратния ХХ век и останал в настоящия ХХІ век . Както със своето творчество и идеи, така и със своето дарителство и блян. Той формира и продължава една традиция, зачената от учени отдадени на родината ни и признателни на Конфедерация Швейцария.

Авторът е издирил и концептуализирал достъпната в България и Швейцария цялостна летописна информация за живота и дейността на Константин Кацаров. Изследването е изградено върху големи по обем и качество източници, които в преобладаващата си част са обнародвани за пръв път от него, и са подредени в систематизиран вид, очертаващ динамиката във формирането на забележителния патриот, учен и дарител – професор Константин Кацаров.

Успоредно с обнародваните извори проф. Цачевски  въвежда уверено в биографичния изказ поредица от неизследвани проблеми, свързани с острите житейски изпитания, които времето поставя пред Константин Кацаров и неговото семейство. Авторът педантично дава паралелни прочити на едни и същи събития през погледа на различни интерпретатори като се стреми към изграждане на обективизирано представяне на житейския и творческия път на българско-швейцарския интелектуалец.

Впечатляваща е научната реконструкция на един сложен по характер житейски и научен път, формирал се в швейцарско-български контекст, преминал през предизвикателствата на две световни войни и различни политически режими на управление със техните плюсове и минуси.

Историографията на идеите на Кацаров се превръщат в история на представите и се очертават посоките за разработване на история на резултатите от неговия научен и дарителски път. Неслучайно „Пътят към върха” се преобразява в „Път към сърцето на българина” и в стимул за пребъдване на идеала на професор Кацаров за „Вечната България”.

Най-значима в обемния труд е изследователската тенденция към превръщане на преосмислените факти и представи в цялостна концепция, лансираща преди всичко научната истина в духа на Балзаковото кредо: „Аз не мога да вървя против истината, това е всичко”,  или в смисъла на Дантоновия афоризъм, поставен от Стендал за мото на романа му „Червено и черно” – „истината, горчивата истина”.

Венелин Цачевски ни представя истината за проф. Константин Кацаров, такава, каквато я е открил в документите. Авторовият език е езикът на фактите, а поантата – достоен портрет на един велик българин, който продължава да живее сред нас чрез своята фондация за талантливи български учени и с безапелационната си вяра в бъдещето на „Вечната България”, която със своя личен пример предава на всички нас.

Трудът  представлява значим глас от един амбициозен проект, започнат от проф. Константин Кацаров и продължен от многобройните негови идейни последователи в изграждането на една оптимистична теория за българската наука, която трябва да се дописва и развива в името на завещаната ни от проф. Кацаров вяра във „Вечната България”.

София, 17.04.2016 г

 

На челната снимка: проф. Димитър Веселинов. Текстът е предоставен  специално за „Философският клуб“ след презентацията на рецензирания труд, състояла се  на 19 април 2016 г.  в аудитория  224 (зала „Америка за България“) ,  Ректората на СУ „Св. Климент Охридски“.

Венелин Цачевски. „КОНСТАНТИН КАЦАРОВ. ПЪТЯТ КЪМ ВЪРХА“, Сиела, 2016.

В книгата,  отпечатана с финансовата подкрепа на г-н Георги Василев , финансист и швейцарски инвеститор в България , е описан жизненият път и професионалната дейност на Константин Кацаров – забележителен учен, юрист, историк и патриот, основател на фондация „Константин и Зиновия Кацарови“ в Женева, Швейцария.