Архив за етикет: бихевиоризъм

25-ят квадрат на кухнята

Кинематографът има уникалната възможност да превръща естетизираната хранителна материя в самостоятелно, култово гастрономично преживяване. Яденето и готвенето днес вече не са в статуса си на филмиран екзистенциален ритуал или визуална метафора, а се превръщат в главно действащо лице.

 

Освен храната, вкусваме всичко. Толкова неща са подвластни на този гурмански глагол! Солено-стипчивото ухание на морето, порцелановата топлината на докосването, пивката гъста сладост на любим глас, шафранения залез поръсил извития гръб на пейзажа, вкусваме изкуството…

Вкусването е свързано с удоволствието, изпълването, удовлетворението, усещането за цялостност, нуждата за споделяне. Обвързва сетивността на тялото с небцето на душата. А какво се получава, когато се смесят двете усещания – това за храна и това за кино?

Съществуват толкова много филми, които едновременно ни насищат и ни оставят гладни. Ако сте от хората като Джордж Бърнард Шоу, които смятат че Няма по-искрена любов от любовта към храната провокацията е задействала всички кулинарни изкушения. След такъв тип кинотворби не ни остава нищо друго освен да готвим и ядем. Забелязали ли сте, че апетитните сюжети притежават особена характеристика: показват уханната кухня – очакваща и жарна – скрита във всеки гурман. Освободено е пространство за вид отворен финал, живеещ вън от филма и вътре в реалността. Happy end-а (дори и да не съществува) – сега е в нашите ръце, вика ни настойчиво с примамлив зов. Обичам тези режисьори, които ме оставят да „досготвя” в къщи края на филма. Превръщат ме в табиетлийски съ-автор, на който е предоставена задачата да поднесе най-последния кадър.

 

Извън разядките

Киното и храната флиртуват още от първата прожекция на братя Люмиер, състояла се през 1895 г. в Париж.  Много са значимите филми на тази тематика.  Сигурна съм, че всеки призван кулинар има собствени фаворити и изключения.

Обожавам Голямото плюскане на Марко Ферери (1973) с Марчело Мастрояни, Мишел Пиколи, Филип Ноаре, Уго Тоняци и Андреа Фереол, но никога не го слагам при отприщтването на креативното гурманство. Маята не Ферери е от съвсем други дрожди и няма за цел да набухне онзи съзидателен хляб, за който иде реч. Той е друга висока, много висока класа и друга философия! Затова ще го оставя в неговата фаворитна и несравнима позиция.

 

Уго Тоняци и Мишел Пиколи в деструктивния и суисидален чар на кулинарията по Ферери  

Не бих добавила, колкото и странно да звучи, и мейнстрийм хит като Джули и Джулия (2009, Нора Ефрон). Беше ми адски скучен и невдъхновяващ във всяка една посока – и кулинарна, и кинаджийска. Добре, че бе Мерил Стрийп, иначе нямаше да има филм.

Ще учите  американците на френска кухня?! Добре. Те и без това нищо няма да разберат!- репликата от филма прекрасно илюстрира невтасалата атмосфера.

Защото храна се приготвя не с перфектно точни мерки и везни, не с тв шоу, не с депресарско нахъсан блог. А със сърце и доза неглиже-импровизация. Какво е една рецепта, ако не можеш да добавиш нещо от себе си?

В „Джули и Джулия“ храната и нейното приготвяне са метафора на Его-то, което търси своето място. Уви, магията и хаоса на готвеното тук ги няма и всичко е прекалено практично и технологично.

Разни майстори готвачи 

Угощението на Бабет (1987, Габриел Аксел по романа на Карен Бликсен)

В края на  ХІХ в. французойката Бабет (Стефан Одран) намира подслон в дълбоко пуританско датско село, сред обветрени чирузи и вездесъщата каша от вкаменен хляб, варен във вино и вода. Бабет печели от лотарията и похарчва всичко за изключителен банкет, с който взривява, умиротворява и поучава закостенелите селяни.

Кулинарията е урок, показващ последиците от забраненото вкусване на живота. Супа от костенурка, гъши дроб, блини Демидоф с черен хайвер, сомелиерски изкушения, шампанско Veuve Clicquot… Върхът на насладата (визуална и не само) са уникалните пълнени пъдпъдъци в саркофаг от столистно тесто. Искам тази рецепта!  Гениален филм, наистина.

Като гореща вода за шоколад (1992, Алфонсо Арау по творбата на Лаура Ескивел.)

Историята за невъзможната любов на Тита, живееща в нещо като „Домът на Бернарда Алба”, и е  увод в мексиканската магическа кухня. Емоциите създават храната, и храната създава емоции. Мислите и чувствата по време на готвене влизат в блюдата и заразяват ядящите с любов, болка, сълзи, изгаряща сексуалност, очакване, смърт… Велика, силно афродизиачна рецепта от филма е пъдпъдъци (отново!) в сос от цветове на рози. Ако трябва да съм точна – на този филм се плаче така сякаш режеш тонове лук….

 
 Кухнята на полиса (2003, Тасос Булметис по романа на Сула Бози)

Гръцко-турската продукция е търкаляне на бюрек по неравните Балкански съдби. Да, споделяме общ  вкус и маниер на готвене, но имаме и специфични различия. Филмът е великолепен носталгичен разказ за семейството на малкия Фанис – етнически гърци, живеещи през 50те години на ХХ в. в Истанбул, и  принудени да се върнат в Атина. Лозови сърмички, пълнени домати, имамбаялдъ, кюфтенца – домашно, с хумор, копнеж, меланхолия, надежда, леко лют политически привкус. Емблематичните реплики са много! Една от тях: Канелата кара хората да се гледат в очите.

 

Повелителката на подправките (2005, Пол Бъргъс по романа на Читра Банерджи Чадха)

….пък там се казва, че канелата привлича нови приятели и е топла и мека като вятър. Което е сходно, нали? Айшвария Рай прави силна роля, като езотерична съдържателка на кокетно магазинче за индийски подправки в Щатите. Проблемът настъпва, когато тя се влюбва и нарушава целомъдрието на миришките. Индийска магия за съхраняване страстта на влюбените: запечен патладжан, почистен и изпържен с 10 скилидки чесън, червен лук, домати, листа от кориандър и плодчета карамфил.

 

Средиземноморска диета (2009, Хоакин Ористрел)

Филмът ни среща със София, която обожава професията си на готвач, мъжа си и любовника си. С Тони и Франк тя споделя живота, леглото и кухнята. Необичайна, дръзка, секси и същевременно стилна испанска комедия за естеството на нещата, за таланта, който прощава всичко. И отново връзва Ероса с храната. Любим момент – пикът на майсторството ражда снобско парти с фригидно техно меню. София открива, че блюдата нямат вкус, изхвърля всичко и в последния момент впряга персонала си за горещи традиционни испански гозби.


Всъщност… я продължете списъкът сами!

Солта накрая

Винаги се чудя на хора, за които храната е само фактор за оцеляване, а филмът – само зрелище за убиване на времето.

Готвенето и киното – кое е общото между тях?

Творчеството.

И насладата от това да умееш да (ги) вкусваш.

Източник: Гласове/Култура

 

 

Гьобелс все още дава тон за песен

Министърът на пропагандата в нацистка Германия, Йозеф Гьобелс през 1939 г. издал генерален указ, с който наредил на всички да настроят тонът Ла 440 Hz, вместо на 432 Hz както е бил дотогава.

Тонът Ла е музикалният тон, който представлява отправната точка за настройването на музикалните инструменти от музикантите. Има един прост уред наречен камертон, който взима тонът Ла винаги по един и същ начин. Именно малката промяната в състава на метала, от който е произведен камертона дава честотата на произведения звук да бъде строго определена на 440 Hz, преди това същите тези камертони са взимали звукът ла, но с 8 Hz по–малко. Височината на тона ла е същата, както и по рано. 440 Hz се използва от 1939 г. до наши дни.

 Как се отразява на хората тази честота?

Като резултат от нея хората започват да мислят и чувстват по определен начин, те се потапят във вътрешен хаос. През 1953 г. постановлението на Гьобелс е одобрено от Международната организация по стандартизация (ISO). Направена е промяна и честотата 440 Hz е въведена като стандарт, въпреки протестите на професор Dussaut от Парижката консерватория, който е написал референдум, подписан от 23 000 френски музиканти. Те са настоявали да не се променя 432 Hz, за да се запази музикална хармония и музикална вибрация на Вселената.

Тонът ЛА настроен на 432 Hz е бил съвсем умишлено скрит от света, защото това е точката на баланс в природата. 432 Hz е вибрация застъпена в принципа на Златно сечение (известно още като златна пропорция, златен коефициент или [божествена пропорция] и обединява свойствата на светлината, времето, пространството, материята, гравитацията и магнетизма към биологията, код на ДНК и съзнанието.

„Естествената настройка на 432 Hz има дълбоки ефекти върху съзнанието на клетъчно ниво в нашето тяло. Чрез настройката на музикалните инструменти и използването им на 432 Hz, вместо от 440 херца, атомите и ДНК започват да резонират в хармония със спирала на златното съотношение в природата. „

Брайън T. Колинс

Една нота има 12 хармоници, защото резонира с 12 ноти на музикалната скала (със средните и устойчивите тонове). Нотите имат 12 хармоници, когато една нота се настрои на 432 Hz. Когато човек свири на ЛА, настроена на 440 Hz, се създават само осем хармоници. Музиката, настроена за 440 Hz е много бедна и лоша музика.

Честотата на планетата Земя е 8 Hz, въпреки че напоследък се променя. Алфа вълните, честотата на мозъка в отпуснато състояние също са вълни с честота 8 Hz. Когато слушаме музика настроена на 440 Hz, това прави така, че тази основна база от 8 Hz се променя на 8. 25 Hz, което означава, че генерираните хармоници не са в хармония с планетата.

Човекът вибрира в диапазона на честоти от 16 до 32 херца, което е еквивалентно на музикалната гама от долно ДО до горно ДО, или една октава. Настройката на 440 Hz не е хармонична с честотата на човешкото същество, защото основата става 16,5. Когато слушаме музика на 440 Hz, първото нещо, което забелязваме e отпадналост, умора, желание да не правим нищо, и това се случва, защото хармониците на тази музика не съответстват на вибрационна честота на човека.

440 срещу 432

Проучванията показват, че музиката трябва да се базира на естествени честоти на космическата хармония на вселената, ако искаме да бъде от полза за човечеството. Института “Шилер” призовава за промяна на тона от 440 Hz на 432 Hz отново, защото на 432 Hz е дълбоко преплетено с природата.

Неотдавнашното преоткриване на истинската природа на вибрационната енергия показва, че използването на 440 Hz създава нездравословен ефект в околната среда и се отразява зле на всички живи същества. Това произвежда промяна извън природа от 8 Hz, в начина, по който мислим и в начина по който нашето ДНК контролира генетичната ни конструкция.

Тонът ЛА = 432hz тон е в основата на музиката и интелигентният дизайн в природата има хармонична основа в 432 трептения в секунда. Налице са допълнителни проучвания, въз основа на движението на планетите и хармонични тонове. Тези тонове са с основа 432 Hz, това е като една солидна основа за музикалната структура и регулиране на нашето здраве.

След появата на тази тайна информация, много хора направиха свои независими изследвания, включително Ananda Bosman и Мик Джагър от „Ролинг Стоунс“. Те доказаха положителните реакции на обществеността, слушаща музика с честоти от 432 Hz.