Архив за етикет: българска държавност

ГЕОРГИ МАРКОВ: НЕООСМАНИЗMЪТ ОЧЕРТАВА ИСЛЯМСКА ДЪГА НАД БАЛКАНИТЕ

Студия Трансмедия, 21.05.2016

В българската история сателитният синдром е силно вкоренен и винаги е водел до печални последици.

Акад. Георги Марков


В писмо, озаглавено „Мислете за България!“* тези дни седем елитни български учени се обърнаха към председателя на Народното събрание Цецка Цачева и премиера Бойко Борисов с призив за спиране на намесата на Турция във вътрешните работи на България. Писмото носи подписите на акад. Константин Косев, акад. Георги Марков, акад. Васил Гюзелев, проф. Иван Маразов, чл. кор. Васил Проданов, проф. Васил Николов и проф. Чавдар Добрев. В него те настояват правителството да предприеме необходимите мерки, за да не се допуска и в бъдеще пряката намеса на Турция във вътрешнополитическия живот на България.

За Студия Трансмедия позицията си развива големият български историк акад. Георги Марков.

Студия Трансмедия: Господин Марков, защо учените взеха инициативата в тази иначе политическа ситуация?

Георги Марков: От 26 години говоря за национално съгласие, но то не е осъществимо, без едно относително национално помирение. Все още политиците и от двете страни, условно казано от ляво и дясно, използват историята за злободневните си политически нужди.

С.Т.: И за лична употреба също.

Г.М.: Примерно едните на 9-ти септември са на Братската могила, другите на 1-ви февруари са пред Паметника на жертвите на комунизма. Продължава една, аз я наричам студена гражданска война. В края на септември 2018 година ще отбележим 100 години от приключването на Първата световна война, в края на която българи започват да убиват българи. След три години световна война, когато се сражаваме по бойните полета срещу поне пет вражески армии, вече отчаяни от поражението, от национално съкрушение, започваме да се изтрепваме и нахлува една идеология на непримиримост. Която след това има своите върхове – 1923-1925 и 1941-1945-та година. Писал съм за политическото насилие. Приблизително съм изчислил, че около 27 хиляди българи са жертви на политическо насилие, независимо на какви цветове са. И се получава така – преди 89-та година се наблягаше на жертвите от така наречения „бял терор“. След 89-та година другите решиха да уравновесят жертвите с „червения терор“. И когато се правят книги и филми за атентата в църквата Света Неделя, преди 89-та година все вървяха по дирите на безследно изчезналите. А сега казват – не, жертвите са само в храма, взривен от комунистите. Ние би трябвало да извлечем поуките и да осъдим всички цветове терор.

С.Т.: Някъде в луфта между тези разнопосочни политически интереси се промъква нещо, което, както виждам от вашето писмо, вече е реална опасност за националната сигурност.

Г.М.: Имаме разделение в обществото по различни линии, но това е един разлом, който вместо да се стеснява, се разширява. Испанският модел е най-известният – жестока гражданска война, 1936 – 1939 година, загиват 650 хиляди души. Победителят е решен с помирение. Близо до Мадрид има един паметник – „Долината на падналите“, Франко заповядва да се изпишат там всички тези, които са погребани в Испания – националисти, комунисти, анархисти. В Гърция също има жестока гражданска война, 1946 – 1949 година, около 160 хиляди души загинали. И гърците успяха да направят това помирение. А при нас политици от различни страни от време на време казват за уроците по история: „Дайте да има отделни уроци по история за жертвите на комунизма“. Отсреща пък скачат: „Дайте пък да има други уроци за жертвите на фашисткия режим“.

С.Т.: По този начин те си упражняват политическите сражения върху полето на историята.

Г.М.: И най-вече върху съзнанието на децата. Имаме една българска поговорка, която все още не мога да разбера – „На чужд гроб не плачи“. Всеки плаче над гроба на своите жертви и няма съчувствие към отсрещните. Миналата година отбелязахме 90 години от гибелта и 120 години от рождението на Гео Милев. Той загива само на 30 години, без да има нищо общо с атентата, но той е нарочен за интелектуален подбудител с поемата „Септември“.

С.Т.: Една значителна европейска културна фигура като Гео Милев.

Г.М.: Разбира се, Йосиф Хербст също. Три вестника му спират. Те също са жертви на терора. Аз разбирам, че жертвите в храма „Света Неделя“ са 150 души. Другите казват,  да, ама ние загубихме 450 души. Трябва да престанем да броим кой пръв е започнал да убива и кой е убивал повече. Дори един човек да е жертва, ние трябва да го почетем като жертва.

С.Т.: Да, точно така. Но вашето писмо „Мислете за България“ изцяло е съсредоточено върху опасността за националната сигурност откъм Турция. Това ли е единственият източник на опасност за България и за бъдещето на България?

Г.М.: Това е най-близкият източник.

С.Т.: И исторически най-обусловен.

Г.М.: В Република Турция от 12 години вече има отказ от светската държава, тази държава става ислямистка. Ние издадохме книгата на Давутоглу „Стратегическата дълбочина“ – това е теорията на неосманизма. Бащата на турците Мустафа Кемал казва, че Република Турция е съвременна държава и тя няма нищо общо с Османската империя. А сега Ердоган твърди обратното – че те са правоприемник на онази велика империя. Това геополитическо пространство те трябва да си го възвърнат. Разбира се, не с ятагана, това е невъзможно, но икономически, политически, верски. Давутоглу очертава една ислямска дъга над Балканите – Босна, Албания, Македония, Родопите, Източна Тракия. А Ердоган вдигна тази дъга чак горе в Лудогорието – Търговище и Разград.

С.Т.: Тоест, на Ердоган Давутоглу му се видя някак мек, така ли?

Г.М.: Да, може би затова и го отстрани. Това вече се говори открито. Аз недоумявам как правителството на Иван Костов едно време е подписало споразумение  с Главно мюфтийство  ислямските училища и висш ислямски институт да бъдат на разноски на турската държава. Това е намеса във вътрешните работи. Освен това, икономически, наскоро Бойко Борисов откри трети завод в Кърджали на една голяма турска фирма. Обаче там се допускат да работят само турци. По този начин се обезбългаряват Източните Родопи, защото хората нямат поминък и отиват или в чужбина, или по другите краища. Същото е „Шишеджам“ до Търговище. Там също само турци работят и когато не стигат работници, взимат кюрди за по шест месеца и после ги връщат. Аз не знам каква е тази държава нашата, кой е подписал такива договори…

С.Т.: Самият Костов изглежда е преосмислил своето отношение към Турция, защото сега е на диаметрално противоположна и много радикална позиция в тази посока.

Г.М.: Да, вярно е. Той сега е шеф на лаборатория за анализи. След време си е извлякъл поука.

С.Т.: В писмото се говори и за опитите да бъдат инвестирани турски пари в „Токуда“ и „Сити клиник“. Каква опасност съзирате в купуването на тези две болници?

Г.М.: Най-напред ще демонстрират какви постижения има турската медицина. Вероятно ще бъдат назначени специалисти от Турция. Много се съмнявам доколко българските лекари ще имат възможност за кариерно развитие. Това са големи болници. И още, когато Давутоглу идва в София, той веднага отива при главния мюфтия, който е на негова заплата. Следва обучението на имамите. Преди 89-та са ги обучавали някъде по Средна Азия, а сега ги обучават или в Турция, или в Саудитска Арабия, или в Йордания. Тези млади имами какъв ислям проповядват в джамиите? Това също е един важен въпрос.

С.Т.: Все пак в чисто икономически план трудно може да има лостове, с които да спрем турските инвестиции, защото това противоречи на свободното движение на капитали.

Г.М.: Но има нещо друго. Турция няма право да изкупува земя, още не е в Европейския съюз. Обаче след това промениха закона, за Турция и Израел депутатите направиха някои изключения. Те изкупуват земи за жълти стотинки, големи пространства. Знаем ли ние колко турски фирми, колко хиляди декара владеят в България? Казваме, че сме съюзници от НАТО, но Гърция и Турция са от 1952 година в НАТО и още имат остри противоречия. Ние трябва да си опазим държавицата, защото в дългосрочен план в Анкара гледат поне до Дунава като на тяхно геополитическо пространство. И сега вече има и конфликт с Русия, започна пропаганда, защото в България русофилството традиционно го има, в дълбоки корени. И тези сапунки дето ги дават в най-гледаното време по големите ефирни телевизии. Те се плащат от фонда за европейския образ на Турция. Филми, книги, това е една голяма измама. Те представят там висшето общество, което иначе е 1% от населението на Турция, хубавите къщи на великите везири по Босфора – това също е пропаганда. Имаше една сапунка за Сюлейман Великолепни – върхът на османската мощ, как той цивилизова Европа.

С.Т.: Културна инвазия. Тъй като говорим за стратегическа дълбочина, това е една кампания, която не е насочена само срещу България. Ние ли обаче реагираме най-неадекватно?

Г.М.: Гърция, както казах, те са заедно в НАТО от 1952 година, гърците имат планове за отбрана на островите. Дори преди десетина години купиха руски зенитни ракети, въпреки че САЩ им направиха забележка. Те казват: ние сме в НАТО, но трябва да си защитим островите в Бяло море. При нас, още навремето, светла му памет на президента Жельо Желев, когато ни приеха в НАТО, а и преди това каза: ние сме съюзници, за какво са ни тези огради? И какво стана? Разградихме се, сега правим нови огради, междувременно дори влизат биволи и овце влизат, носят болести. Каква е тази държава? А има граница, която е външна за Европейския съюз.

С.Т.: Имаме най-разнообразни патриотични формации, те каква работа вършат по отношение и в полза на националния интерес?

Г.М.: Някои от тях като ВМРО, понеже те имат историческа традиция, са по- умерени, но смятам че Атака понякога преиграва.

С.Т.: Има много бутафория в тези партии.

Г.М.: Да, а не трябва, защото ако видите турските медии, те точно това често дават. Волен Сидеров по площадите как говори и как заплашваме нашите сънародници. Аз имам тезата, че българските турци са част от българската нация и вижте как Ахмед Доган, като много опитен политик се разграничи от Лютви Местан, защото каза ДПС е българска партия, ние сме български политици, не искаме турски политици.

С.Т.: Други казват, че на Ахмед Доган конците му ги дърпат не от юг, а от изток?

Г.М.: Да, има някои предположения. Аз не знам, но мисълта ми е, че той веднага се усети, че неговата политическа партия не трябва да взима страната на Турция, както направи Лютви Местан, на когото му направиха тази партия „ Дост“ , която още не е регистрирана. Самото име е турско, означава приятел това съкращение. Ние преди два години спряхме един пчелар от Родопите, помак, който също беше направил със съкращение партия, наречена „Помак“. Според мен Турция, тази неосманска Турция, вече има прекалено високо самочувствие. Вижте как се държи Ердоган по отношение на Европейския съюз: тези от ЕС да си гледат работата.

С.Т.: Той тропа с крак и на Щатите, също така.  

Г.М.: Дори на Щатите тропа. И когато стане въпрос за човешки права и за свобода на словото и печата, в Брюксел, вместо да поставят въпроса, те казват: чакай бе, има и по- големи стратегически игри. И той се възползва от тях. Всъщност той държи Европейския съюз в ръцете си, като от време на време заплашва да пусне някой друг милион емигранти. Това е също тревожно, а Европейският съюз вярно, че е икономически гигант, но пък е едно военно джудже. Аз имам впечатления от Германия и от германците, може би за добро на Европа те вече не ходят да маршируват и затова Европейският съюз е в зависимост от НАТО и от САЩ. САЩ осигуряват отбраната на Европейския съюз, но Турция в лицето на Ердоган развива това имперско самочувствие…

С.Т.: Във вашето писмо повече обръщате внимание върху това какво правим или по-точно какво не правим ние по въпроса. Между другото, като говорим за Балканските войни и за произхода на сегашните събития, тук неотдавна имаше прецедент, на който се отдели много малко внимание – точно на сто и първата годишнина от Балканската война, ДПС издигна за водач на листа доскорошния началник щаб на българската армия генерал Симеон Симеонов, което само по себе си беше свръх скандално.

Г.М.: За финансов министър, да речем, мога да приема, но един български генерал веднага да приеме да бъде издигнат от етническа турска партия, това говори много. Днес българското офицерство не е онова офицерство с онзи огромен авторитет. Има и достойни хора, като генерал Шивиков, когото познавам добре. Но и на него веднага му скроиха номер едни военни чиновници.

С.Т.: А някога гордият генерал Ковачев не е дал дъщеря си Димитринка за жена на самия Мустафа Кемал.

Г.М.: Да, макар че тогава политици го кандардисват: имаш и друга дъщеря, дай тази на полза на Отечеството.

С.Т.: И така ще си вземем Тракия и Македония.

Г.М.: Да, смятало се е, че такъв брак ще бъде полезен на Отечеството, но генерал Ковачев отсича: аз главата й ще откъсна, но няма да я дам. Макар че, въщност „бащата на турците“ не е турчин.

С.Т.: Мустафа Кемал?

Г.М.: Да, той е роден в Солун, баща му е албанец. За майката с евреите спорим дали е българска мохамеданка или еврейка. То и самият Ердоган е в подобно положение –  знаете,  че той е мюсюлманин от Грузия, Давутоглу пък е кримски татарин, тази турска нация е смесица от цялата империя.

С.Т.: Там верската основа е по-важна, отколкото етническата сплав.

Г.М.: Така е и именно това е тревожното, защото това е смесица между ислямизъм и неоосманизъм, което вече има голямо влияние в една Албания,  Босна и Херцеговина, там, където има мюсюлманско население. Има влияние и тук. Ние трябва да знаем, че това влияние се разширява, защото те отпускат стипендии, обучават в Турция. Вярно е, че  и в България идват много турци, които учат медицина основно.

С.Т.: Наскоро чух, че наши младежи от по-заможни семейства, които учат на запад, в Лондон например, също са склонни да работят за ДПС и за структурите на ДПС, което също е много симптоматично, защото само те предлагат осигурена кариера.

Г.М.: Говоря като историк – те първо опипват почвата. Извадиха например стихотворението „Арменци“ на Яворов от учебника по литература, това никак не е случайно. Миналата година отбелязахме 100 годишнината от арменския геноцид, имаше намеса от турското посолство и арменският геноцид не беше признат от Народното събрание – изобщо не пожелаха да го обсъждат

С.Т.: Какви са ходовете, които трябва да предприеме българското общество в тази посока, нека говорим повече за общество, отколкото за политически елит, защото там, както казвате, разломът е огромен?

Г.М.: Факт е, че ние сме в Европейския съюз и в НАТО, но ние трябва да защитим националния си интерес, както го правят унгарците. Не приемам, когато някой ми каже: ние сме малка държава.

С.Т.: Половината държави в Европа са по-малки –  Белгия, Холандия, Литва, Латвия, Естония, Словения, Хърватия…

Г.М.: …Словакия, Чехия – те могат да казват „не“. За съжаление тази политика на „да“ – кането ни проваля. Трябва да заставим политиците да бранят националните ни интереси и в рамките на партньорските съюзи. В нашата история сателитният синдром е силно вкоренен и винаги е водел до печални последици.

*Пълен текст на писмото:

МИСЛЕТЕ ЗА БЪЛГАРИЯ!

ДО
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО
Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Уважаема госпожо Цачева,
Уважаеми господин Борисов,

Сериозно сме обезпокоени от засилващите се опити на редица официални институции и политически личности в Република Турция да се месят открито и необезпокоявани във вътрешните работи на нашето Отечество. Както вие добре знаете, тези опити за груба намеса стават по няколко пътища – дипломатически, икономически и пр. начини.
За всички са видни опитите на турския Дианет да ръководи делата на българската мюсюлманска общност, както и да се намесва пряко във вътрешнополитическия живот на България.
Турският посланик в Република България се държи като генерал губернатор, външното министерство на България загадъчно мълчи, а външният министър коментира всякакви други казуси, но не и действията на турските дипломати.
През последните дни пред очите на официалните български институции се извършва покупката на двете най-големи български болници – Токуда и Сити клиник, от една известна турска корпорация.
За никого не е тайна стратегията на турската дипломация да реализира т.нар. „Стратегическа дълбочина“ – т.е. да наложи политическото си влияние върху държавите, чиито територии са били част от някогашната османска империя. Политиката на Република Турция по отношение на конфликта в Сирия е показателна в това отношение.
В същото време около промените в новия избирателен кодекс малобройна, но шумна група протестъри вдига врява до Бога, че се нарушавали човешките права на българските турци, изселили се в Република Турция.
Няма ли българските официални институции да се загрижат най-сетне за фундаменталните национални интереси и за националната сигурност, за което всъщност народът ги е избрал? И докога ще злоупотребяват с нашето търпение?
Обръщаме се към вас като министър-председател на Република България и председател на Народното събрание и разчитаме на вашата категорична и недвусмислена реакция, за да не се допуска и в бъдеще пряката намеса на Република Турция във вътрешнополитическия живот на България.

акад. Константин Косев
акад. Георги Марков
акад. Васил Гюзелев
проф. Иван Маразов
чл.кор. Васил Проданов
проф. Васил Николов
проф. Чавдар Добрев

 

Захари Стоянов – геополитикът на нова България

Автор: Чл.кор.проф.Тодор ХРИСТОВ *

Бележитият ни възрожденец първи анализира геополитическита залози и противоречивите интереси на великите сили и балканските народи

В аналите на нашето национално-освободително и обединително движение преди и в първите години след Освобождението няма документи с толкова дълбок и цялостен политически, геополитически и политикогеографски анализ, като създадените от Захари Стоянов за съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Без да подценява освобождението на Македония и Тракия, той вижда в съединението реално постижимото предмостие за по-късното освобождаване на останалите български земи. С този акт всъщност се решава една геополитическа задача – от две административноправни териториални единици с различен статут, но и двете с предимно българско население, да се създаде политикогеографски една държава. В различно време и по различни поводи, Захари Стоянов прави задълбочен анализ за

Вътрешните и външните геополитически сили

засегнати от този процес, стигайки до извода, че масата на енергията и напрежението им показва голяма разлика. Той започва анализа си с проучване на конституционното управление на Източна Румелия, оценявано от него като тромаво и бюрократично. Пред конституционната монархия, представляваща според него отлична среда за господството на “шуро-баджанашката гилдия”, Стоянов предпочита силната княжеска власт, не толкова от теоретична гледна точка, колкото поради убеждението му, че княз Александър Батенберг е податлив за мащабни национални действия, сред които е и съединението като прелюдия към целокупното обединение на българския народ и добруването на всички етнически групи в държавата ни.

Като вътрешни геополитически фактори, без да ги квалифицира и систематизира, той разглежда и политическите партии – либерална, консервативна, демократическа, като освен по класово-социалната им база ги разграничава и по отношението им към Русия – на русофили и русофоби, както и други – с проавстрийска, прогерманска или пробританска ориентация. Според него, сред вътрешнополитическите сили липсват такива с протурска или проислямска ориентация, защото както в Княжеството, така и в Източна Румелия няма територии с компактно турско население (с изключение на Североизточна България). Като обща традиционно-консервативна вътрешнополитическа сила той определя разпространеното схващане, че моментът за съединението не е подходящ и то е “ненавременно”. Самият Захари Стоянов решително отхвърля тази позиция, защото вярва че моментът е възможно най-подходящия за решителни и бързи действия.

Познавайки отлично състоянието на Османската империя след разгрома и в Освободителната война, Стоянов е наясно, че тя няма сили да се противопостави на спонтанното масово общонародно движение за съединение на Областта с Княжеството. Затова не очаква каквато и да било турска намеса. Впрочем, той проявява изключително тънък политически усет и по отношение поведението на великите сили.

Захари Стоянов не вярва, че те биха се намесили. На първо място, защото в създалата се ситуация някои от великите сили, за да възстановят престижа си, биха потърсили възможност за компромиси, надявайки се чрез тях да получат по-късно други геополитически изгоди. Той долавя тази възможност и в появилите се руско-британски противоречия по отношение на евентуалното съединение. А именно това са най-влиятелните, но и най-отговорните за новата политикогеографска обстановка в българските земи и на Балканите, велики сили.

Захари Стоянов анализира трезво руското несъгласие за обединяването на двете български държави. И го оценява като тактическо, временно и “повърхностно” течение в политиката на Санкт Петербург. Защото най-малко Русия може да има сериозни основания срещу обединението на българските земи. Същото се отнася и за Великобритания, с тази подробност, че британското одобрение би позволило на обединена България да води по-самостоятелна политика спрямо Русия. За него е ясно, че и Русия, и Великобритания, въпреки противоречивите си позиции, са геополитически и морално заинтересувани да допуснат съединението. А това е залог за същото поведение и на останалите велики сили.

В своя вестник “Борба” Захари Стоянов отговаря на

Всички актуални проблеми на Съединението

Като никой друг, той успява да докаже по неповторим начин пълната нежизнеспособност на Източна Румелия като самостоятелна държава. При това не само, защото е васална, зависима, изостанала и зле управлявана, но и защото е прекалено малка по територия, липсва и необходимият потенциал и поради това пред нея няма реални хоризонти за просперитет извън обединението с останалите български земи, от които е неразделна част.

Захари Стоянов отговаря мъдро и на онези, които твърдят, че на съединението “не му е още времето”: “Когато се развеят нашите знамена и извикаме “Долу пашалъка” и посегнем да извършим едно свято дело, с цел благородна, в интереса на прогреса и цивилизацията –то просветена Европа, която държи съдбините ни, ще да подпише нашия свещен акт”.

Анализите на ситуацията, която Захари Стоянов прави с оглед Съединението на Княжество България с Източна Румелия имат несъмнен геополитически характер. В тях за първи път се разкриват геополитическите залози на противоречивите интереси между великите сили и балканските народи. Там можем да открием и безспорни приноси в геополитическите подходи и методи, както и в тълкуванията на основните политически явления и процеси, свързани с пространствените отношения на българските земи със съседните държави, с Османската империя и противоречивите интереси на великите сили. В тези анализи има не само първи, но и основополагащи приноси в политическата география на България. Което превръща Захари Стоянов в първопроходец и класик на българската геополитика, чието наследство в тази област следва да се изследва и прилага. Защото е актуално и днес.

Източник : tripod.com

* Председател на Българското географско дружество, член на Българското геополитическо дружество


  • Само 7 години след Берлинския конгрес (13 юни – 13 юли 1878), според който България е разпокъсана на пет части, нашият народ нарушава волята на Великите сили и на 6 септември 1885 година обявява Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Акт, който явно показва на Европа и на света, че българите са против Берлинския договор.
  • Това е един от редките моменти от историята, в който се обединяват както народът, така и управляващите. В името на една обща кауза съществуващите тогава две партии – Либералната и Консервативната, загърбват различията.
  • Захарий Стоянов се обръща към българския княз Александър I Батенберг да поеме политическата отговорност за Съединението. И то въпреки колебанията си заради реакциите на Великите сили и особено на Русия, която би изтълкувала това като удар срещу нея.
  • Своята отговорност поемат и Петко Каравелов като министър-председател, и Стефан Стамболов в качеството си на председател на Народното събрание. Въпреки съществуващите колебания между тези три главни фактора, те загърбват противоречията си и се обединяват, като застават начело на Съединението.
Коста Паница, Захарий Стоянов и Димитър Ризов (от ляво на дясно)

Автор: Мария Балева


* Председател на Българското географско дружество, член на Българското геополитическо дружество

АПРИЛ 1876 – ЗВЕЗДНИЯТ МИГ ЗА БЪЛГАРИЯ

Nikolay Kezapchiev's photo.

Кои бяха онези, които оглавиха въстанието?

Панайот Волов – директор на класно училище
Павел Бобеков – завършил Робърт колеж
Георги Икономов – телеграфист, жп чиновник
Георги Обретенов – юнкер от Одеското военно училище
Георги Бенковски – заможен търговец
Васил Петлешков – аптекар
Тодор Каблешков – завършил френски колеж, началник жп-станция
Иларион Драгостинов – завършил френски и немски колеж, собственик на търговска кантора, развиваща дейност във Виена и Марсилия
Бачо Киро – книжовник, учител, просветител
Георги Измирлиев – стипендиант в училище „Галата Сарай”, юнкер в руски лейбгвардейски полк.

Вгледайте се в техните лица, в техните дрехи. До един са хора, които са учили и изговаряли на езика на Русо: „Свобода, равенство, братство”.

Всички изброени, освен Бобеков, са убити или самоубили се. Повечето са на 23-25 години. Главите на половината от тях са отрязани и разнасяни по села и градове. В най-европейския град Русе, главите стърчат на колове със седмици. Край Брацигово единственият му аптекар Васил Петлешков е изпечен жив, обкръжен от подивели чалмалии, друсащи миризливи тела под звуците на тъпани и зурни.

Май 1876 година. Пролетните балове в Париж, Лондон, Виена, Петербург. Валсове, Символизъм в поезията, Импресионизъм в живописта…

Ето затова беше необходимо това въстание. За да покаже на Париж, Лондон, Виена и Петербург, че един европейски и християнски народ не иска повече да живее в иноверски дивашки свят.

И когато виним себе си, че сме европейци, ама не дотам, нека си дадем сметка как се наваксват 5 века. И възможно ли е изобщо? Това е нашият трагичен въпрос, който си задаваме вероятно още от деня, когато през 1393 година пада Търновград.

вж.Nikolay Kezapchiev to Военни Книги и Фотографии (Military books and photos)

КОГА ЩЕ ИМАМЕ СИЛНА ДЪРЖАВА?

Автор: Проф. Венелин ЦАЧЕВСКИ, доктор на икономическите науки

Най - общо казано, държавните институции са призвани да осигуряват вътрешната и външната сигурност и да създават условия за развитието на страната, която представляват.  Широко разпространен е възгледът, че държавата трябва да има силно присъствие, обикновено отъждествявано с наличието на голяма държавна собственост в икономиката и другите области.

Много българи считат, че основна, едва ли не единствена причина за трудния период, в който навлезе България след извършените промени в края на 80-те години на миналия век, е оттеглянето на държавата от основните сфери на обществено-политическия и стопанския живот, и по този начин било улеснено установяването на „див капитализъм“. Като потвърждение на това разбиране обикновено се сочи извършения процес на промяна на собствеността, която от предимно държавна бе трансформирана в частна. Оттук произтича разбирането, че това положение може да бъде променено в положителна посока, ако бъде увеличен държавният сектор в икономиката, а държавата радикално повиши своето пряко ангажиране в социалната и други основни сфери.

Въпреки че държавният сектор в икономиката след 1989 г. бе драстично намален, което в променилите се вътрешни и външни условия бе неизбежно, това не означава, че без него не може да бъде провеждана успешна политика в икономиката и другите области. Съвременната държава разполага с мощен законодателен, административен, данъчен, финансов и друг потенциал, който й позволява да оказва решаващо влияние върху развитието на страната и без наличието на голяма държавна собственост в икономиката. В действителност важно е не е какви са размерът и делът на държавната собственост, а дали тя се използва ефективно, дали е в оптимално съотношение с частната собственост и е в съответствие с националните интереси, цели и приоритети.

Впрочем в сравнение с мнозинството държави в Източна Европа и почти всички западноевропейски страни делът на държавната собственост в България е около средното европейско равнище. В момента около една трета от трудовите ресурси в страната са в държавния сектор. Държавата има господстващи позиции като собственик или е пряко ангажирана в ключови отрасли на икономиката – енергетиката, транспорта, военната промишленост, социалната сфера, здравеопазването, науката, образованието, вътрешната и външната сигурност.

Основната причина за незадоволителните резултати по пътя на създаването на развита демократична държава е, че от самото начало на „прехода“ държавното управление бе овладяно и неизменно е в ръцете на политически и икономически сили, които не провеждат политика в  национален интерес. Вероятно ще се намерят хора, които ще оправдаят случилото се с трудната ситуация във и извън страната и сложността на проблемите, които е трябвало да бъдат решени. Подобно обяснение е твърде наивно. В България имаше и има отлично подготвени експерти в областта на държавното управление, които можеха да извършат необходимите реформи по начин, който най-малкото нямаше да бъде по-лош в сравнение с онези източноевропейски държави, които сега са далеч пред България в икономическото си развитие и жизнения стандарт.

Ето защо не може да има съмнение, че държавната политика, на която сме свидетели вече четвърт век, е съзнателно провеждана. Съответно на това се подбираха, а това продължава и сега, необходимите за тази цел политически и личностни изпълнители.  В крайна сметка тази политика е основана на прилагане на наложени отвън принципи н „рецепти“ на държавно управление (нека си спомним прословутият план Ран-Ът, възприет като национална стратегия за преход към пазарна икономика), които не са съобразени със специфичните условия в страната и обслужват чужди интереси, а не интересите на България. Логично те доведоха до икономическо отслабване и разграбване на националното богатство, огромно социално неравенство, обедняване на голяма част от българите, тежки демографски проблеми, висока степен на външна зависимост на България.

Страната ни не само, че не се превърна в „Швейцария на Балканите“, каквато цел високопарно декларираха българските политици в началото на „прехода“, а, напротив, загуби много от това, което бе постигнала. От средноразвита държава България се превърна в една от изостаналите страни в Европа, с най-ниско жизнено равнище в Европейския съюз (ЕС), с висока степен на корупция и престъпност. Участието на България в ЕС бе обективно необходимо, но това стана при неоправдано пренебрегване на важни национални интереси и се извършва при условия, които не допринасят за ускоряване развитието, утвърждаването на демократичните принципи в управлението и запазване независимостта на страната.

Съвременна България е страна, която заема неравностойно, в някои отношения унизително положение в ЕС и НАТО, силно зависима е от получаването на външна финансова помощ и е неспособна да осигури собствената си военна сигурност. Всички основни решения се вземаха и продължават да се вземат от управляващия елит, който фактически игнорира мнението на народа. Пряката демокрация бе и остава само пожелание. Така бе при промяната на конституцията, извършените икономически и други реформи, процеса на приватизация, в резултат на който бяха заграбени държавни активи на стойност десетки милиарди лева, установяването на чуждо военно присъствие на българска територия, договарянето на условията за присъединяването на България към ЕС и НАТО, участието на български войски в международни операции и др.

България е фактически безпомощна пред лицето на реалните опасности, произтичащи от съществуващите военни конфликти в близост до нейните граници, заплашително ескалиращия международен тероризъм, нестабилността в съседни страни, емигрантската криза в Европа, а сигурността й е изложена на риск от въвличането й в конфронтационните отношения между западните страни и Русия. Неефективното държавно управление доведе не само до икономически и социален упадък, но и до сериозно отслабване на българската държавност, което е достигнало критична граница. На пръв поглед България е политически стабилна, но това е привидно, тъй като българското общество е разединено, икономическите и социалните условия се влошават, а етническото напрежение се засилва. Съществува реална опасност България да изпадне в тежка криза с неподозирани последици. С поведението си управляващите пренебрегват тази опасност, която за съжаление все още не е осъзната от голяма част от българското общество, обхванато от учудваща пасивност и дори примирение към състоянието и рисковете пред бъдещето на страната ни.

Обективно необходимо е съществуващият модел на държавно управление в България да бъде променен. Това не  е призив за революция или някакви други радикални действия. Промяната е неизбежна, но нейното максимално бързо извършване трябва да бъде осъзнато от мнозинството българи. Като първа стъпка в това отношение може да бъде започването на широк политически и обществен дебат, в който ще участват равноправно всички политически и обществени сили. Такъв дебат е необходим също относно външната политика и политиката на национална сигурност на България. Това трябва да бъде начало на процес, от който страната ни има спешна необходимост и който ще послужи за постигането на разбирателство и единение на българския народ в името на висшите национални интереси, приоритети и цели.

На България е необходимо държавно управление, което ще осигури условия за ускорено икономическо развитие, вътрешна стабилност, истинска демокрация, повишаване на жизненото равнище и социална справедливост, провеждането на националноотговорна външна политика, надеждно гарантиране на вътрешната и вътрешната сигурност на страната. Силна държава означава ефективно работещи държавни институции, основани на оптималното съчетаване и използване на възможностите на представителната и пряката демокрация. В сегашните условия тази цел изглежда труднопостижима, но това е пътят, по който България трябва да тръгне, за да бъде в състояние да посрещне по-добре подготвена предизвикателствата на времето, в което живеем и да се запази като жизнеспособна държава.