Архив за етикет: война и мир

Флотилията вече е факт?

Това не е оная флотилия с участието на Румъния и Турция, за която говорим от две седмици насам. И не можем да определим недоразумение или несъгласуваност роди този казус.


Флотилията вече е факт?
От днес Българските ВМС имат в структурата си Флотилия бойни и спомагателни кораби. Това се случва в изпълнение на Плана за развитие на въоръжените сили до 2020 г.
На последното си заседание правителството предложи на президента да издаде указ за освобождаване на комодор Мален Чубенков (на снимката) от длъжността командир на Военноморската база и назначаването му за командир на флотилия бойни и спомагателни кораби, считано от 1 юли 2016 г.Флотилията е пряко подчинена на Командването на ВМС и се състои от два пункта за базиране – Варна и Бургас и три корабни дивизиона. В тази връзка е и предстоящото въвеждане на военното звание „флотилен адмирал”, което ще стане с приемането на внесените в парламента изменения и допълнения на Закона за отбраната и Въоръжените сили. Новото звание ще дойде на мястото на „комодор”.Едно време беше Български Беломорски и Черноморски флот, след това Черноморски флот с ВМбази, след това ВМС с две бази, после с една, а сега флотилия. Развиваме се, коментират експерти.Източник: Фрогнюз 

Комодор /commodore/ е  военоморски ранг  използван от ред Военоморски сили, който е по- висш от  капитан във флота, но  по- низш от  адмирал /rear admiral/. Не английски говорящите нации често използват ранга на  адмирал на флотилия,  или контра-адмирал, или старши капитан,  като негов еквивалент. /бел. на ред./,

Образованието е от ключово значение за прекъсване на порочния кръг от насилие

„Училищата трябва да са на предната линия на мира, не на войната“, пишат в общ текст за „Тайм“ генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова и актьорът Форест Уитакър, който е и специален пратеник за мир на ЮНЕСКО.

Форест Уитакър и Ирина Бокова

Преди две години заедно пресякохме Южен Судан и видяхме отражението на конфликта върху учениците от всички възрасти, травмирани, без умения или надежда. В защита на цивилното население в Джуба говорихме на момичетата и момчетата за това, което са изстрадали, и това, което искат. Всички те казаха едно и също нещо: образование.

Образованието е на предната линия на конфликта днес. Децата в училище са изпращани насила да се бият във военизирани отряди. Те са отвличани и държани в робство. Техните учители са отвличани и убивани. Класните стаи са превърнати в зали за изтезания – детските площадки се използват за складиране на оръжия.

Светът е разтърсен от тежкото положение на учениците в Сирия и от атаките на Боко Харам и Ал Шабаб. Мащабите на това предизвикателство обаче са много по-големи. Между 2009 и 2013 г. са били извършени нападения срещу училища и университети в над 70 страни. Около 1,5 милиарда души живеят в нестабилни или засегнати от конфликти държави, 40% от чието население са млади хора. Бежанците са най-силно засегнати – половината от най-малките деца са извън училище и три четвърти от по-големите ученици нямат достъп до образование.

Всяко подложено на нападение дете е удар върху хуманността, която всички ние споделяме, и достойнството, към което всички се стремим. Тази огромна криза на правата на човека унищожава бъдещето на милиони млади хора и хвърля сянка върху цели държави и региони.

Ние не можем да си позволим да загубим цяло младо поколение, доведено до отчаяние. Това засилва логиката на войната. Младите хора, лишени образование, са изправени пред бъдеще на бедност, а бедността е била винаги хранителна среда за екстремизъм и насилие.

Ние познаваме силата на образованието да осигурява мир на младите умове, да дава усещането за сигурност и нормален живот. Посещаването на училище е източник на надежда, подхранва любопитството и мечтите, давайки на младите хора сили да се възстановят. Образованието е най-добрият дългосрочен начин да се прекъсне порочният кръг на насилие и да се поставят общностите на пътя на мира, но то става жертва на кризите.

Често образованието е първият бюджетен сектор, който правителствата, изправени пред конфликт, отрязват. Образованието представлява едва 2% от хуманитарната помощ. Всъщност няма друг хуманитарен сектор с по-малък дял финансиране.

За да се справят с тази криза, правителствата трябва да се ангажират да защитават училищата и университетите и да не ги използват за военни цели. Преди една година група държави, начело с Норвегия и Аржентина, се обединиха около Декларация за безопасни училища. Към днешна дата 53 държави са подкрепили декларацията, но е необходимо тя да бъде подписана от всички.

Наш приоритет трябва да бъде да се спрат ужасяващите нарушения на правата на човека в тази област. Не трябва да позволяваме нападенията срещу деца, системното изнасилване или унищожаването на училищна инфраструктура да остават безнаказани. Правителствата трябва да потърсят отговорност от виновните, а ООН трябва да свърши своята част от работата – да наблюдава, докладва и разследва.

Образованието не може да остане беден братовчед на международните усилия. Трябва да инвестираме по-голяма част от хуманитарната помощ и помощта за развитие за образование. Образованието е най-добрият начин да защитим кълновете на мира. То често е първият истински дивидент на мира за момичетата и момчетата, и за общностите, които се борят, за да стъпят на краката си.

Ето защо светът се събира в Истанбул по време на Световния хуманитарен форум, за да се учреди „Образованието не може да чака“ – нов фонд за образование при извънредни ситуации. Налице е недостиг от 2,3 милиарда долара за финансиране на образованието в конфликтни и кризисни ситуации, което е 10 пъти повече от сумата, която образование получава като хуманитарна помощ в момента. Новият фонд ще насочва вниманието към образованието, за да го изгражда при спешни ситуации и да осигурява помощ за развитие. Това е от ключово значение за осъществяването на новия Дневен ред за устойчиво развитие до 2030.

Образованието трябва да се превърне в дневен ред за изграждането на мира. За да отключим потенциала на образованието да насърчава мира, трябва да поддържаме приобщаващи образователни системи, в които да се включат всички групи и да дават познания за правата на човека и за новите форми на глобално гражданство. Трябва да гарантираме това право на образование, което ще позволи на обществата да избягат от кошмарите на историята и ще даде на младите хора всеобхватни възможности.

Това е, което ние се опитваме да направим в Джуба – да дадем на учениците достъп до спорт, култура и най-вече образование. Защото, както едно момче ни каза, те не просто искат мир, искат сами да го изградят.
Това е нашето послание към Световния хуманитарен форум. Образованието е на предната линия на конфликта – то трябва да бъде в челните редици на изграждането на мира.

Източник: Гласове, 25.05.2016

Оригиналът на статията е на адрес:  http://time.com/4343256/un-world-humanitarian-summit-education/?xid=time_socialflow_twitter