Архив за етикет: геополитика
Енрико Лета: ЕС – рестартиране или смърт
Ако Европейският съюз не предприеме конкретно и ефективно рестартиране през следващите няколко месеца, той ще започне необратим упадък. Има малко време това да бъде избегнато. Реакцията трябва да е бърза и смела. „Брекзит“-ът беше шок, но последствията от него ще бъдат дори още по-сериозни.
България и краят на доктрината „по течението“
Неспособността за заемане, заявяване и защитаване на политически позиции не е нов проблем за българското управление. Просто сега това става видимо, пише в коментара си Иван Бедров.
Когато целият свят наблюдава с изумление докъде ще стигне президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган в своя контрапреврат, в най-близката до мястото на събитието държава висшите политици са в режим „Ти мене уважаваш ли ме?“ и министри са принудени да правят публични изявления, в които да признават пронатовската позиция на министър-председателя на страна, която е пълноправен член на НАТО, само защото опозиционен политик се е усъмнил с думи в това…
Объркано ли звучи? Ами то е объркано. Изказване на Радан Кънев в сутрешен блок, че премиерът Бойко Борисов подкопава усилията на външния и военния министър за НАТО, последвано от остра реакция от самия премиер и почти принудителни декларации от двамата министри, че това не е вярно, не може да се превръща в основната геополитическа тема на България. Но се превърна.
Провинциалният мащаб на политическия разговор отново надделя над ясните, принципни и последователни позиции. Това става все по-видно в последните месеци, когато България е обградена от нови по степен на драматичност събития. Досега беше сравнително лесно – този ми е съюзник, този ми е традиционно близък, всички искаме мир, всички искаме „взаимноизгодно сътрудничество“, както звучи дипломатическото клише. В годините на конструктивни отношения между Европейския съюз и Русия, между ЕС и Турция, както и между самите Русия и Турция, за България беше лесно. Големите кораби се движеха в горе-долу обща посока, а за София бе достатъчно да се държи за тях и да балансира дотолкова, доколкото да не падне от своята си лодка.
Днес не е като вчера
Бързата промяна на ситуацията завари българското управление неподготвено. Нагласата „да се разберат началниците“ не работи в променената обстановка. На България вече твърде често й се налага да има позиция, а политиците са лишени от навика да отговарят на въпроса защо. Ако изборът на България е в ЕС и НАТО, то избирателите рядко чуват защо това е така. Ако България не приема анексирането на чужди територии, пък било то и от Русия, то повечето политици не искат да обяснят защо. Ако България уважава човешките права и изразява загриженост за потъпкването им в съседни или не съвсем съседни държави, управляващите отново не се опитват да дадат отговор на основния въпрос.
Неспособността за заемане, заявяване и защитаване на политически позиции не е нов проблем за българското управление. Просто сега това става видимо, защото преди можеше да се мине между капките. След Крим, след изострянето на отношенията между Русия и Турция, след контрапреврата на Ердоган, България се озова в ситуация, когато старите навици за вечно балансиране предизвикват комични ефекти.
На този фон е истинска приятна изненада как премиерът и президентът назоваха директно проблема в днешна Турция – първият предупреди за „ескалацията на реваншизъм и спиралата от насилие“, вторият призова да не се позволи „страната да бъде въвлечена в безкрайна спирала на репресии„. Ако питате българската публика обаче как се държаха политиците покрай кризата в Турция, то ще чуете за един съвсем различен случай.
Нескандалът с посланик Нейнски
В първите дни след неуспешния опит за преврат политици, институции и медии се занимаваха със сюжета „Защо мълчи посланик Надежда Нейнски“ (посланик на България в Турция – б.а.). Опитът за политическо-медийна атака към външнополитическия отбор на правителството е само част от картината.
Въвличането и на държавни мъже и жени в обяснения кой на кого е дал интервю и кой на кого е забранявал или не е забранявал да прави изявления успя да подмени истинските въпроси към българската държава – как оценява ставащото в Турция, какви рискове калкулира за гражданите и бизнеса, може ли да защити интереса на стотиците хиляди хора с български паспорти там? И докато този нескандал посажда съмнения в адекватността на управляващите по-скоро сред българската публика, то сериалът с несъществуващата флотилия и идеята на премиера за демилитаризацията на Черно море отекнаха извън България.
Каквито и да са скритите замисли зад тези резки разминавания във външнополитическите позиции на премиер, президент и военен министър, резултатът е, че България изглежда неадекватна на новите условия. И ако според нечий сценарий, целта е да се спечели временно благоразположение на Москва, за да се стигне по-лесно до сделка за продаване на поръчания и несъществуващ още реактор за АЕЦ „Белене“ на Техеран, наивността става още по-видима.
Кой ще вземе насериозно подобни пируети. Без осъзнаване на променената ситуация и увеличените отговорности на управлението, България ще бъде абонирана за подобни нескандали. Ще се лута в разнопосочните течения, ще се блъска в големите кораби и ще изглежда просто като ненадежден партньор. И за едните, и за другите, и за третитe.
Източник: Дойче веле
НАТО: Политика за възпиране, но и диалог с Русия
Лидерите на 28-те страни членки на НАТО се обединиха на завършилата среща на върха във Варшава около обща политика за възпиране, но и диалог с Русия. По думите на генералния секретар на алианса Йенс Столтенберг западните съюзници несъмнено са единни по отношение на Москва, въпреки предупрежденията от Германия и Франция, че усилването на източния фланг на НАТО може да доведе до противопоставяне като по време на Студената война.
Снимка: Пресслужба на Президентството
Не виждаме каквато и да било непосредствена заплаха за който й да било от съюзниците на НАТО. Не сме в стратегическо партньорство с Русия, което се опитахме да развием след края на Студената война, но и не сме като в ситуацията по време на Студената война. Ние сме в в различна ситуация. Тя не прилича на нищо, което сме преживявали преди, каза Столтенберг, цитиран от БНР.
Френският президент Франсоа Оланд посочи същевременно, че показаната твърдост към Русия ще позволи да се случи диалогът с нея. Той изрази надежда Москва да не е останала с впечатлението, че НАТО иска да е неин враг.
Решението за постоянното разполагане на 4 многонационални батальона в Полша, Литва, Латвия и Естония изглежда успокои лидерите на тези съюзнички, които се опасяваха от руска агресия, като в Украйна. Литовската президентка Далия Грибаускайте заяви, че НАТО вече може да говори с Русия от по-силна позиция.
Вече съм по-склонна да се съглася с необходимостта от диалог с Москва, каза пред Франс прес литовската „желязна лейди“.
Заседание на Съвета НАТО-Русия е насрочено за сряда в Брюксел.
Британският премиер Дейвид Камерън даде да се разбере, че след референдума за излизане от Европейския съюз Обединеното кралство тепърва ще решава и дали да продължи да поддържа и средствата на НАТО за ядреното възпиране на Русия. Той насрочи за 18 юли гласуване в Камарата на общините за удължаване на програмата „Трайдънт“ – поддържането на флотилията от 4 подводници с най-смъртоносните съвременни оръжия.
Източник: Гласове