Архив за етикет: геополитика

Война и мир, Култура, Наука, Общество

ГЕОРГИ МАРКОВ: НЕООСМАНИЗMЪТ ОЧЕРТАВА ИСЛЯМСКА ДЪГА НАД БАЛКАНИТЕ

1910 прегледа0 коментара
Студия Трансмедия, 21.05.2016

В българската история сателитният синдром е силно вкоренен и винаги е водел до печални последици.

Акад. Георги Марков


В писмо, озаглавено „Мислете за България!“* тези дни седем елитни български учени се обърнаха към председателя на Народното събрание Цецка Цачева и премиера Бойко Борисов с призив за спиране на намесата на Турция във вътрешните работи на България. Писмото носи подписите на акад. Константин Косев, акад. Георги Марков, акад. Васил Гюзелев, проф. Иван Маразов, чл. кор. Васил Проданов, проф. Васил Николов и проф. Чавдар Добрев. В него те настояват правителството да предприеме необходимите мерки, за да не се допуска и в бъдеще пряката намеса на Турция във вътрешнополитическия живот на България.

За Студия Трансмедия позицията си развива големият български историк акад. Георги Марков.

Студия Трансмедия: Господин Марков, защо учените взеха инициативата в тази иначе политическа ситуация?

Георги Марков: От 26 години говоря за национално съгласие, но то не е осъществимо, без едно относително национално помирение. Все още политиците и от двете страни, условно казано от ляво и дясно, използват историята за злободневните си политически нужди.

С.Т.: И за лична употреба също.

Г.М.: Примерно едните на 9-ти септември са на Братската могила, другите на 1-ви февруари са пред Паметника на жертвите на комунизма. Продължава една, аз я наричам студена гражданска война. В края на септември 2018 година ще отбележим 100 години от приключването на Първата световна война, в края на която българи започват да убиват българи. След три години световна война, когато се сражаваме по бойните полета срещу поне пет вражески армии, вече отчаяни от поражението, от национално съкрушение, започваме да се изтрепваме и нахлува една идеология на непримиримост. Която след това има своите върхове – 1923-1925 и 1941-1945-та година. Писал съм за политическото насилие. Приблизително съм изчислил, че около 27 хиляди българи са жертви на политическо насилие, независимо на какви цветове са. И се получава така – преди 89-та година се наблягаше на жертвите от така наречения „бял терор“. След 89-та година другите решиха да уравновесят жертвите с „червения терор“. И когато се правят книги и филми за атентата в църквата Света Неделя, преди 89-та година все вървяха по дирите на безследно изчезналите. А сега казват – не, жертвите са само в храма, взривен от комунистите. Ние би трябвало да извлечем поуките и да осъдим всички цветове терор.

С.Т.: Някъде в луфта между тези разнопосочни политически интереси се промъква нещо, което, както виждам от вашето писмо, вече е реална опасност за националната сигурност.

Г.М.: Имаме разделение в обществото по различни линии, но това е един разлом, който вместо да се стеснява, се разширява. Испанският модел е най-известният – жестока гражданска война, 1936 – 1939 година, загиват 650 хиляди души. Победителят е решен с помирение. Близо до Мадрид има един паметник – „Долината на падналите“, Франко заповядва да се изпишат там всички тези, които са погребани в Испания – националисти, комунисти, анархисти. В Гърция също има жестока гражданска война, 1946 – 1949 година, около 160 хиляди души загинали. И гърците успяха да направят това помирение. А при нас политици от различни страни от време на време казват за уроците по история: „Дайте да има отделни уроци по история за жертвите на комунизма“. Отсреща пък скачат: „Дайте пък да има други уроци за жертвите на фашисткия режим“.

С.Т.: По този начин те си упражняват политическите сражения върху полето на историята.

Г.М.: И най-вече върху съзнанието на децата. Имаме една българска поговорка, която все още не мога да разбера – „На чужд гроб не плачи“. Всеки плаче над гроба на своите жертви и няма съчувствие към отсрещните. Миналата година отбелязахме 90 години от гибелта и 120 години от рождението на Гео Милев. Той загива само на 30 години, без да има нищо общо с атентата, но той е нарочен за интелектуален подбудител с поемата „Септември“.

С.Т.: Една значителна европейска културна фигура като Гео Милев.

Г.М.: Разбира се, Йосиф Хербст също. Три вестника му спират. Те също са жертви на терора. Аз разбирам, че жертвите в храма „Света Неделя“ са 150 души. Другите казват,  да, ама ние загубихме 450 души. Трябва да престанем да броим кой пръв е започнал да убива и кой е убивал повече. Дори един човек да е жертва, ние трябва да го почетем като жертва.

С.Т.: Да, точно така. Но вашето писмо „Мислете за България“ изцяло е съсредоточено върху опасността за националната сигурност откъм Турция. Това ли е единственият източник на опасност за България и за бъдещето на България?

Г.М.: Това е най-близкият източник.

С.Т.: И исторически най-обусловен.

Г.М.: В Република Турция от 12 години вече има отказ от светската държава, тази държава става ислямистка. Ние издадохме книгата на Давутоглу „Стратегическата дълбочина“ – това е теорията на неосманизма. Бащата на турците Мустафа Кемал казва, че Република Турция е съвременна държава и тя няма нищо общо с Османската империя. А сега Ердоган твърди обратното – че те са правоприемник на онази велика империя. Това геополитическо пространство те трябва да си го възвърнат. Разбира се, не с ятагана, това е невъзможно, но икономически, политически, верски. Давутоглу очертава една ислямска дъга над Балканите – Босна, Албания, Македония, Родопите, Източна Тракия. А Ердоган вдигна тази дъга чак горе в Лудогорието – Търговище и Разград.

С.Т.: Тоест, на Ердоган Давутоглу му се видя някак мек, така ли?

Г.М.: Да, може би затова и го отстрани. Това вече се говори открито. Аз недоумявам как правителството на Иван Костов едно време е подписало споразумение  с Главно мюфтийство  ислямските училища и висш ислямски институт да бъдат на разноски на турската държава. Това е намеса във вътрешните работи. Освен това, икономически, наскоро Бойко Борисов откри трети завод в Кърджали на една голяма турска фирма. Обаче там се допускат да работят само турци. По този начин се обезбългаряват Източните Родопи, защото хората нямат поминък и отиват или в чужбина, или по другите краища. Същото е „Шишеджам“ до Търговище. Там също само турци работят и когато не стигат работници, взимат кюрди за по шест месеца и после ги връщат. Аз не знам каква е тази държава нашата, кой е подписал такива договори…

С.Т.: Самият Костов изглежда е преосмислил своето отношение към Турция, защото сега е на диаметрално противоположна и много радикална позиция в тази посока.

Г.М.: Да, вярно е. Той сега е шеф на лаборатория за анализи. След време си е извлякъл поука.

С.Т.: В писмото се говори и за опитите да бъдат инвестирани турски пари в „Токуда“ и „Сити клиник“. Каква опасност съзирате в купуването на тези две болници?

Г.М.: Най-напред ще демонстрират какви постижения има турската медицина. Вероятно ще бъдат назначени специалисти от Турция. Много се съмнявам доколко българските лекари ще имат възможност за кариерно развитие. Това са големи болници. И още, когато Давутоглу идва в София, той веднага отива при главния мюфтия, който е на негова заплата. Следва обучението на имамите. Преди 89-та са ги обучавали някъде по Средна Азия, а сега ги обучават или в Турция, или в Саудитска Арабия, или в Йордания. Тези млади имами какъв ислям проповядват в джамиите? Това също е един важен въпрос.

С.Т.: Все пак в чисто икономически план трудно може да има лостове, с които да спрем турските инвестиции, защото това противоречи на свободното движение на капитали.

Г.М.: Но има нещо друго. Турция няма право да изкупува земя, още не е в Европейския съюз. Обаче след това промениха закона, за Турция и Израел депутатите направиха някои изключения. Те изкупуват земи за жълти стотинки, големи пространства. Знаем ли ние колко турски фирми, колко хиляди декара владеят в България? Казваме, че сме съюзници от НАТО, но Гърция и Турция са от 1952 година в НАТО и още имат остри противоречия. Ние трябва да си опазим държавицата, защото в дългосрочен план в Анкара гледат поне до Дунава като на тяхно геополитическо пространство. И сега вече има и конфликт с Русия, започна пропаганда, защото в България русофилството традиционно го има, в дълбоки корени. И тези сапунки дето ги дават в най-гледаното време по големите ефирни телевизии. Те се плащат от фонда за европейския образ на Турция. Филми, книги, това е една голяма измама. Те представят там висшето общество, което иначе е 1% от населението на Турция, хубавите къщи на великите везири по Босфора – това също е пропаганда. Имаше една сапунка за Сюлейман Великолепни – върхът на османската мощ, как той цивилизова Европа.

С.Т.: Културна инвазия. Тъй като говорим за стратегическа дълбочина, това е една кампания, която не е насочена само срещу България. Ние ли обаче реагираме най-неадекватно?

Г.М.: Гърция, както казах, те са заедно в НАТО от 1952 година, гърците имат планове за отбрана на островите. Дори преди десетина години купиха руски зенитни ракети, въпреки че САЩ им направиха забележка. Те казват: ние сме в НАТО, но трябва да си защитим островите в Бяло море. При нас, още навремето, светла му памет на президента Жельо Желев, когато ни приеха в НАТО, а и преди това каза: ние сме съюзници, за какво са ни тези огради? И какво стана? Разградихме се, сега правим нови огради, междувременно дори влизат биволи и овце влизат, носят болести. Каква е тази държава? А има граница, която е външна за Европейския съюз.

С.Т.: Имаме най-разнообразни патриотични формации, те каква работа вършат по отношение и в полза на националния интерес?

Г.М.: Някои от тях като ВМРО, понеже те имат историческа традиция, са по- умерени, но смятам че Атака понякога преиграва.

С.Т.: Има много бутафория в тези партии.

Г.М.: Да, а не трябва, защото ако видите турските медии, те точно това често дават. Волен Сидеров по площадите как говори и как заплашваме нашите сънародници. Аз имам тезата, че българските турци са част от българската нация и вижте как Ахмед Доган, като много опитен политик се разграничи от Лютви Местан, защото каза ДПС е българска партия, ние сме български политици, не искаме турски политици.

С.Т.: Други казват, че на Ахмед Доган конците му ги дърпат не от юг, а от изток?

Г.М.: Да, има някои предположения. Аз не знам, но мисълта ми е, че той веднага се усети, че неговата политическа партия не трябва да взима страната на Турция, както направи Лютви Местан, на когото му направиха тази партия „ Дост“ , която още не е регистрирана. Самото име е турско, означава приятел това съкращение. Ние преди два години спряхме един пчелар от Родопите, помак, който също беше направил със съкращение партия, наречена „Помак“. Според мен Турция, тази неосманска Турция, вече има прекалено високо самочувствие. Вижте как се държи Ердоган по отношение на Европейския съюз: тези от ЕС да си гледат работата.

С.Т.: Той тропа с крак и на Щатите, също така.  

Г.М.: Дори на Щатите тропа. И когато стане въпрос за човешки права и за свобода на словото и печата, в Брюксел, вместо да поставят въпроса, те казват: чакай бе, има и по- големи стратегически игри. И той се възползва от тях. Всъщност той държи Европейския съюз в ръцете си, като от време на време заплашва да пусне някой друг милион емигранти. Това е също тревожно, а Европейският съюз вярно, че е икономически гигант, но пък е едно военно джудже. Аз имам впечатления от Германия и от германците, може би за добро на Европа те вече не ходят да маршируват и затова Европейският съюз е в зависимост от НАТО и от САЩ. САЩ осигуряват отбраната на Европейския съюз, но Турция в лицето на Ердоган развива това имперско самочувствие…

С.Т.: Във вашето писмо повече обръщате внимание върху това какво правим или по-точно какво не правим ние по въпроса. Между другото, като говорим за Балканските войни и за произхода на сегашните събития, тук неотдавна имаше прецедент, на който се отдели много малко внимание – точно на сто и първата годишнина от Балканската война, ДПС издигна за водач на листа доскорошния началник щаб на българската армия генерал Симеон Симеонов, което само по себе си беше свръх скандално.

Г.М.: За финансов министър, да речем, мога да приема, но един български генерал веднага да приеме да бъде издигнат от етническа турска партия, това говори много. Днес българското офицерство не е онова офицерство с онзи огромен авторитет. Има и достойни хора, като генерал Шивиков, когото познавам добре. Но и на него веднага му скроиха номер едни военни чиновници.

С.Т.: А някога гордият генерал Ковачев не е дал дъщеря си Димитринка за жена на самия Мустафа Кемал.

Г.М.: Да, макар че тогава политици го кандардисват: имаш и друга дъщеря, дай тази на полза на Отечеството.

С.Т.: И така ще си вземем Тракия и Македония.

Г.М.: Да, смятало се е, че такъв брак ще бъде полезен на Отечеството, но генерал Ковачев отсича: аз главата й ще откъсна, но няма да я дам. Макар че, въщност „бащата на турците“ не е турчин.

С.Т.: Мустафа Кемал?

Г.М.: Да, той е роден в Солун, баща му е албанец. За майката с евреите спорим дали е българска мохамеданка или еврейка. То и самият Ердоган е в подобно положение –  знаете,  че той е мюсюлманин от Грузия, Давутоглу пък е кримски татарин, тази турска нация е смесица от цялата империя.

С.Т.: Там верската основа е по-важна, отколкото етническата сплав.

Г.М.: Така е и именно това е тревожното, защото това е смесица между ислямизъм и неоосманизъм, което вече има голямо влияние в една Албания,  Босна и Херцеговина, там, където има мюсюлманско население. Има влияние и тук. Ние трябва да знаем, че това влияние се разширява, защото те отпускат стипендии, обучават в Турция. Вярно е, че  и в България идват много турци, които учат медицина основно.

С.Т.: Наскоро чух, че наши младежи от по-заможни семейства, които учат на запад, в Лондон например, също са склонни да работят за ДПС и за структурите на ДПС, което също е много симптоматично, защото само те предлагат осигурена кариера.

Г.М.: Говоря като историк – те първо опипват почвата. Извадиха например стихотворението „Арменци“ на Яворов от учебника по литература, това никак не е случайно. Миналата година отбелязахме 100 годишнината от арменския геноцид, имаше намеса от турското посолство и арменският геноцид не беше признат от Народното събрание – изобщо не пожелаха да го обсъждат

С.Т.: Какви са ходовете, които трябва да предприеме българското общество в тази посока, нека говорим повече за общество, отколкото за политически елит, защото там, както казвате, разломът е огромен?

Г.М.: Факт е, че ние сме в Европейския съюз и в НАТО, но ние трябва да защитим националния си интерес, както го правят унгарците. Не приемам, когато някой ми каже: ние сме малка държава.

С.Т.: Половината държави в Европа са по-малки –  Белгия, Холандия, Литва, Латвия, Естония, Словения, Хърватия…

Г.М.: …Словакия, Чехия – те могат да казват „не“. За съжаление тази политика на „да“ – кането ни проваля. Трябва да заставим политиците да бранят националните ни интереси и в рамките на партньорските съюзи. В нашата история сателитният синдром е силно вкоренен и винаги е водел до печални последици.

*Пълен текст на писмото:

МИСЛЕТЕ ЗА БЪЛГАРИЯ!

ДО
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО
Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Уважаема госпожо Цачева,
Уважаеми господин Борисов,

Сериозно сме обезпокоени от засилващите се опити на редица официални институции и политически личности в Република Турция да се месят открито и необезпокоявани във вътрешните работи на нашето Отечество. Както вие добре знаете, тези опити за груба намеса стават по няколко пътища – дипломатически, икономически и пр. начини.
За всички са видни опитите на турския Дианет да ръководи делата на българската мюсюлманска общност, както и да се намесва пряко във вътрешнополитическия живот на България.
Турският посланик в Република България се държи като генерал губернатор, външното министерство на България загадъчно мълчи, а външният министър коментира всякакви други казуси, но не и действията на турските дипломати.
През последните дни пред очите на официалните български институции се извършва покупката на двете най-големи български болници – Токуда и Сити клиник, от една известна турска корпорация.
За никого не е тайна стратегията на турската дипломация да реализира т.нар. „Стратегическа дълбочина“ – т.е. да наложи политическото си влияние върху държавите, чиито територии са били част от някогашната османска империя. Политиката на Република Турция по отношение на конфликта в Сирия е показателна в това отношение.
В същото време около промените в новия избирателен кодекс малобройна, но шумна група протестъри вдига врява до Бога, че се нарушавали човешките права на българските турци, изселили се в Република Турция.
Няма ли българските официални институции да се загрижат най-сетне за фундаменталните национални интереси и за националната сигурност, за което всъщност народът ги е избрал? И докога ще злоупотребяват с нашето търпение?
Обръщаме се към вас като министър-председател на Република България и председател на Народното събрание и разчитаме на вашата категорична и недвусмислена реакция, за да не се допуска и в бъдеще пряката намеса на Република Турция във вътрешнополитическия живот на България.
акад. Константин Косев
акад. Георги Марков
акад. Васил Гюзелев
проф. Иван Маразов
чл.кор. Васил Проданов
проф. Васил Николов
проф. Чавдар Добрев

 

Война и мир, Гражданско общество, Икономика, Политика

Учени въстават срещу турското влияние в България

2932 прегледа0 коментара

Засилват се опитите на Турция да се меси в делата на България. За това алармират наши учени.

 

Учени въстават срещу турското влияние в България

Акад. Георги Марков

Сериозно сме обезпокоени от засилващите се опити на редица официални институции и политически личности в Република Турция да се месят открито и необезпокоявани във вътрешните работи на нашето Отечество. Както вие добре знаете, тези опити за груба намеса стават по няколко пътища – дипломатически, икономически и пр. начини.
Това се казва в отворено писмо до парламентарния шеф Цачева и премиера Борисов, подписано от редица именити наши учени. Сред тях акад. Константин Косев, акад. Георги Марков, акад. Васил Гюзелев, проф. Иван Маразов.
Според тях за всички са видни опитите на турския Дианет да ръководи делата на българската мюсюлманска общност, както и да се намесва пряко във вътрешнополитическия живот на България.
Писмото обръща внимание и на дискусията около новия Изборен кодекс. Според учените „около промените в новия избирателен кодекс малобройна, но шумна група протестъри вдига врява до Бога, че се нарушавали човешките права на българските турци, изселили се в Република Турция.”
Те изтъкват в същото време ,че турският посланик в България се държи като генерал губернатор, външното министерство на България загадъчно мълчи, а външният министър коментира всякакви други казуси, но не и действията на турските дипломати.
Обръща се внимание и как през последните дни пред очите на официалните български институции се извършва покупката на двете най-големи български болници – Токуда и Сити клиник, от една известна турска корпорация.
За никого не е тайна стратегията на турската дипломация да реализира т.нар. „Стратегическа дълбочина“ – т.е. да наложи политическото си влияние върху държавите, чиито територии са били част от някогашната османска империя. Политиката на Република Турция по отношение на конфликта в Сирия е показателна в това отношение, се коментира в писмото.
В заключение учените заявяват, че разчитат на категоричната и недвусмислена реакция на Цачева и Борисов, за да не се допуска и в бъдеще пряката намеса на Република Турция във вътрешнополитическия живот на България.

Източник, 17.05.2016
Война и мир, Дискусии, Политика

Увеличаващото се военно присъствие на САЩ в Европа e безпредметно

2820 прегледа0 коментара
Автор: Леонид БЕРШИДСКИ, Bloomberg,  14.05.2016

Докато показваше в четвъртък на президента Владимир Путин новите камиони УАЗ-Патриот, въоръжени с картечници и гранатомети един руски генерал не можа да отвори вратата на един от камионите тип пикап и, в отчаян опит да зарадва своя главнокомандващ, той просто разби дръжката на врата… „Браво“, каза Путин усмихнат.

Междувременно НАТО дебатира калко ефективно може да спре Русия в случай, че се опита да завладее балтийските държави. САЩ вече увеличи над 4 пъти бюджета на т. нар. Европейска инициатива за успокоение – на цели 3.4 млрд. дол. за 2017 г. Около един милиард от тях ще иде за допълнителна бронирана бригада, добавяйки нови 4 – 5 хил. американски войници към вече разположените 35 хил. бойци,  намиращи се вече в Европа. Други 1.9 млрд. дол. са определени за допълнителни оръжейни системи. И въпреки това, много американски анализатори считат, че това не е достатъчно, за да бъде сдържана Русия.

Военен потенциал на страните-членки в НАТО в Източна Европа в сравнение с тези на Русия

Те би трябвало да видят внимателно видеото и са се запитат, дали не са измамени.

Корпорацията РАНД наскоро направи военна симулация, за да прецени дали балтийските държави могат да се отбраняват от Русия и направи извода, че при сегашната степен на защита руските военни биха достигнали до Талин и Рига до 60 часа. За да се предотврати подобно развитие, от РАНД направиха извода, че НАТО се нуждае от 7 бригади, вкл. три – тежко въоръжени, „при това адекватно поддържани от въздуха, от наземно базирана огнева мощ и от други ефективи на терен, за да се дадат отпор в началото на бойните действия“.

В доклад до Атлантическия съвет Франклин Креймър и Банц Крадок предложиха да се подсили отбраната на Прибалтика с допълнителни въздушна защита и противотанкови системи, както и да се създадат нови мултинационални батальони, формирани от войници от балтийските страни, от други европейски страни и от САЩ.

Сайтът по проблемите на отбраната War on the Rocks, чрез своите автори Елбридж Колби и Джонатан Соломон обявиха, че планираното разполагане на допълнителни бойни части е недостатъчно, посочвайки, че да „бъдат убедени все по-боеспособните руснаци“ да се въздържат от действие би изисквало „разполагането на конвенционални военни сили, включващи съществени и боеспособни части, постоянно разположени в Централна и Източна Европа, която би спряла всяка руска военна офанзива срещу територия на НАТО-вска държава“.

Всички тези експерти дискутират увеличаваката се военна мощ на Русия. РАНД счита, че частите на руския Западен военен окръг са много по-силни като личен състав и въолъжение, отколкото са разположените от НАТО части в и около Прибалтика. Въздушната кампания на Русия в Сирия също впечатли мнозина.

Наблюдавайки видеото с вратата на камиона, както и четейки докладите за случилото се през миналата година в Дебалцево в Източна Украйна през миналата година, където местните бунтовници, подпомогнати от руски войски обкръжиха и победиха украйнската армия след седмици тежки сражения би следвало да внесе известни съмнения в преценките на военните експерти по отношение на боеспособността на руската армия да смела офанзива и агресия към две или три държави от НАТО.

Въпреки че Русия в момента се превъоръжава екстензивно с една програма, на която Путин обръща голямо внимание, страната е предледвана от проблемите на съвременна Русия, свързани с неефективност, изключително скъпи държавни поръчки и съмнително качество. Демонстрирането на успех пред Путин е по-важно за генералите му от реалното му постигане, а Путин от своя страна, може би е по-заинтересуван от това да се изфука пред света по време на парана по повод Деня на победата на Червения площад, вместо да атакува НАТО. Той преследва вътрешнополитически цели, освен това, играейки си с патриотичната еуфория, за да задържи подкрепата си. Климатът в днешна Русия е такъв, при който производителят на автоматите Калашников трудно стига до печалба, но се надява да компенсира загубите с производството на линия облекла военен стил, които да се купуват от патриотите.

Руските войски са ефективни срещу слаби противници – например украйнските военни или лековъоръжените сирийски бунтовници, но дори и там те не постигнаха бързи резултати. Окупацията на Крим беше страховита, тъй като руски войници без отличителни знаци, носещи модерно изглеждащо въоръжение изглеждаха опасни, но те не срещнаха там никаква въоръжена съпротива. Както посочи Майкъл Кофман  в War on the Rocks, „руската армия просто не е готова да окупира една превзета страна, особено ако тя се съпротивлява. Около границите с НАТО има малко постоянно базирани части, а ивъобще липсва командната структур, която да организира една офанзива с използването на части, предислоцирани от други окръзи“.

Което е още по-важно, нито един от паникьосаните пропагандаторина увеличено военно присъствие на САЩ в Източна Европа не би могъл да обясни защо му е на Путин да окупира Прибалтика. Едни страни не атакуват други страни, просто защото не се харесват или просто защото са по-силни и могат да го направят. Би трябвало да има някаква стратегическа полза от такава атака. В замисъла на своята военна симулация, РАНД се опита да намери такава по следния начин: „Стратегическата цел на офанзивата е да се демонстрира неспособността на НАТО за защити своите най-уязвими членове и така да се разедини Алианса, който според Москва представлява заплаха за нея“.

Не е ясно защо Русия би рискувала голяма война със САЩ, включително и перспективата за ядрен конфликт, само, за да докаже уязвимостта на НАТО. Предишните агресивни действия на Путин и на близкия му кръг от съюзници показва, че те наистина разглеждат НАТО като заплаха за Русия. Во Путин подкрепи сепаратистите в Южна Осетия и Абхазия и дори почна воюва заради тях през 2008 г., за да дестабилизира Грузия като потенциален член на НАТО. Със същата цел той подхрани и действията в Източна Украйна.

Двете войни бяха използвани от паникьосани експерти като аргумент за увеличаване на механизмите на сдържането, но всъщност са аргументи точно в обратната посока: Русия се страхува дотолкова от приближаването на НАТО до нейните граници, че е готова дори на аватюри със значителна цена за нейния международен статут, така че е малко вероятно да се ориентира към директен конфликт с Алианса. Путин не се страхува толкова от американските части, разположени в Европа, колкото от цялата военна мощ на САЩ, вкл. ядрения им арсенал.

Кофман не отхвърля руски военни интириги в Прибалтика, но той вярва, че цялостна офанзива и окупация на Рига и Талин е малковероятен сценарий. За да провери решимостта на НАТО по един по-малко застрашаващ живота начин, Русия може да окупира една ивица оспорвана земя.“Много по-фин подход за Москва“, пише Кофман,“при това такъв, който като концепция беше демонскриран в Крим е  да се провокира криза, в която да се пробва доверието в НАТО на основата на избора дали или не да се атакува Русия изпреварващо“.

Засиленото американско военно присъствие ще направи подобен избор още по-труден за САЩ – сигурността на нейните войници би се превърнала в допълнителен аргумент, който да доведе до прибързани решения.

Увеличени бюджети, повече играчки, повече възможности за правене на маневри в различни географски услония са винаги привлекателни за генералите. Стратегически обаче, това няма да помогн за решаването на никой проблем на реалния свят. Русия няма никаква причина да започне масирана инвазия в Прибалтика и Путин знае колко голяма част от новата мощ на страната му е всъщност ново подреждане на витрината.

Автор: Леонид Бершидски за Блумбърг

Превод: Костадин Грозев

Война и мир, Политика

България: Балканска тежка и евразийска лека категория

2226 прегледа0 коментара

STRATFOR, Май 1, 2016.

Докато столицата София, България, често се е стремила да доминира на Балканите със своята история, по-често е била доминирана от великите сили, които я обграждат

Резюме

България е най-старата държава в Европа – тя съществува в приблизително днешните си форми от  700 г. Сл. Христа, много преди повечето от своите колеги-членки на ЕС. Този факт обаче е подвеждащ. Докато България е съществувала в по-ранен етап, тя е преживяла 7 от 13- те века на своето съществуване под чужд контрол. Благоприятната география на страната и дава потенциал да доминира над по-малките си съседи, но също така я е обричало да управлява при три империи: византийците, османците и Съветския съюз.

В миналото България е действала в защита на своята територия в Дунавската равнина, на юг от река Дунав и на север от Стара планина. Когато съседният Константинопол (или неговия наследник, Истанбул) е бил слаб, или приятелски настроен, България е фокусирала върху възможността да се възползва от плодородието на Тракийската низина и позицията си на комуникационен коридор между Европа и Азия. С възхода както на  европейските сили, така и на Руската империя през 19 в. , България се оказа вклинена в средата, като и се налага да балансира между двете страни.

Днес България е защитена от членството си в НАТО, както и в Европейския съюз. В рамките на тази защита, София изгражда своята икономическа и военна мощ. Но и двата от тези блокове са в несигурни позиции. В допълнение, балансът на България между Русия и Европа е деликатен, а Турция преживява възраждане. Тези фактори означават, че България може отново да стане обект на чужди интереси.

Анализ

България се намира в югоизточната част на края на Балканския полуостров – тънкия клин земя, която свързва Европа с Азия на Босфора. „Балкан“ е турска дума, означаваща „гориста планинска верига“, подходящо описание за голяма част от територията. На запад,  струпаните планини се простират чак до Адриатическо море, където стръмна хълмиста укрепителна линия загражда голяма част от крайбрежието. В Източните Балкани, където се намира България, теренът не е толкова труден.

https://www.stratfor.com/sites/default/files/styles/stratfor_large__s_/public/main/images/Bulgaria-and-the-Balkans.jpg?itok=uPIDsFVK
Северната граница на България минава най-вече по протежението на великата река Дунав, до там, докъдето тя се влива в Черно море. Реката не е достатъчна бариера за да обезкуражи определен нашественик (тя не е успявала да стори това много пъти), но пък  е служила като ясен граничен маркер за България от ново време, както и за византийците и римляните преди това. Влашката низина, от северния бряг на река Дунав, никога не е подкрепяла държавно устройство с достатъчна сила, за да застраши сериозно България. Въпреки това, велики сили от дистанция са навлезли от тази посока, включително Русия и Германия.  Черно море се намира на източната граница на страната, където бреговата линия е по-малко укрепена от тази на Адриатика. Това крайбрежие винаги е било фокус на съществено военноморско присъствие на великите сили (византийците и по-късно руснаците). В резултат на това, българите рядко са изпитвали неуязвимостта на своите  морски граници.

https://www.stratfor.com/sites/default/files/styles/stratfor_large__s_/public/main/images/Bulgaria-close-up-detail-map-042616.jpg?itok=6JX-KS-1

Вътрешността на страната е доминирана от вдадени разширения на Стара планина, която разцепва страната на две, като преминава от Запад на Изток и  осигурява бариера, която става все по-непривлекателна, както го приближава към Черно море. На Север от планината  е изключително плодородната Дунавска равнина, на юг от нея е Тракийската низина. Как жителите на страната са могли да използват тази планинска бариера е  формирало и връзката и с външния свят, и особено с Константинопол.

https://www.stratfor.com/sites/default/files/styles/stratfor_large__s_/public/main/images/Bulgaria-close-up-detail-map-042616.jpg?itok=6JX-KS-1

Българският Югоизток остава най-голямата заплаха за страната: един град, който е имал много имена, но е наречен Константинопол през голямата част от съвременната история. Българската югоизточна граница минава през цялата Тракийска низина, истински рай за всеки конник, като се простира до преддверията на този град и нагоре до в сърцето на територията на съвременна България. И накрая –  Родопите и Балканските планински вериги се простират до южните и западните граници, а отвъд тях са Западните Балкани.

https://www.stratfor.com/sites/default/files/styles/stratfor_large__s_/public/main/images/Bulgaria-close-up-detail-map-042616.jpg?itok=6JX-KS-1

Основното население на България исторически е разположено в един от двата начина, в зависимост от това как се е изявявала мощта на чуждите сили. Когато заплахата от нашествие е била ниска, България е съумявала да действа като връзка между Изтока и Запада; когато заплахата е била висока, център на властта в България има тенденция да  преминава към по-защитената област на Север от Стара планина и на Юг от река Дунав. Под Римската империя, България  се придържа към първата конфигурация, като действа като важна  пътна артерия между Европа и Азия. По това време, Сердика и Филипополис, днешните София и Пловдив, са ключови постове по Via Militaris,  старият римски път, който  минава от Белград на юг към Константинопол. Градовете се обогатиха от търговията, която минаваше през тях.

Но тази настройка става проблематична, когато Константинопол се оказва във враждебни и мощни ръце – както е било, когато племето Булгар първоначално завоюва територията си.  Българите преди това са живели в областта на днешна Украйна и Русия на североизточния бряг на Черно море. Но в  681 г.  друго централно азиатско племе ,  хазарите, ги оттласкват към това, което днес е  България. Преминаването на  Дунава доведе българите в конфликт с Византийската империя, базирана в Константинопол. Когато българите се заселват в района, те се смесват с местните славяни, които също са мигрирали наскоро. Поради мощния статут на Константинопол, групата приема втория модел на заселване, след което възникват три столици на  България, появили се в  различни точки на юг от Дунав. Макар и не толкова благоприятно поставена за търговия, Дунавската равнина съумява да поддържа доста голямо население. Планинската бариера също е предоставяла изобилие от възможности за засади срещу всякакви армии, приближени до византийските.  В действителност, планините са оказват особено подходящи за целта: Рязкото снишаване на южната страна дава предимство на защитника от Север.

Дългата сянка на Константинопол

Въпреки антагонистични отношения и заплахата която Константинопол постоянно създава, мястото на България на Дунавските и Тракийската равнина и дава уникално предимство да създаде силна база за своята власт. Типично равната земя улеснява образуването на по-силни държави и по протежението на плодородни речни долини,  които са склонни да предоставят по-голям капацитет за подкрепа на големите градове. България има и двете, а нейните планинските райони предоставят на военните отлични възможности за обучение, за да се подготвят за Балканските завоевания.  По този начин, когато Константинопол е слаб и под атака от други, като кръстоносците и мюсюлманските армии, България има възможността да разпростре властта си на Запад в днешна  Македония, Южна Сърбия, Северна Гърция и дори до Албания на Адриатическото крайбрежие. Тя успява да постигне това два пъти, веднъж по време на Първата българска държава от 681  до 1018 и от 1185 до 1396 по времето на Втората българска държава. Експанзията е привлекателна за България, защото с увеличаване на големината на територията и идва и по-голяма защита за нейната сърцевина.

Но възможността да се разширява не е възниквала често. Фрагментираните Балканите са пресечна точка, която исторически е разположена в близост до големи центрове на власт – първо Константинопол и по-късно в Русия и Европа. И тъй като е заобиколена от много по големи  сили, страната е прекарала 694 години от своето 335-годишно съществуване под чужда власт (649 под Константинопол и 45 под Москва.) Като цяло, доминирането не било положително за България и е възпрепятствало нейното развитие.
Лице в лице с един  променен свят

След пет века османско поробване, България възвръща независимостта си през 1878 г. Тя се очертава като амбициозна млада нация, макар и такава, която не е призната официално до 1908 г. Османците са били в упадък в продължение на векове, и България усети една рядка възможност да  разпростре още веднъж своето влияние на Запад. В резултат на това страната прие Римската конфигурация за нововъзникнала държава, избирайки за своя столица малкият град София, в западните планини. Местоположението на града на високо поле, действа като централна точка, от която може да се управлява една българска и македонска империя , която би могла да се отвори към Тракийската низина и древния град  Пловдив.  Около София се изграждат железници, а в Бургас  (днес, четвъртият по големина град в България),  е изградено пристанище,  готово да приема  стоки от цялата страна и от морето.

Но империята, която София възнамеряваше да управлява никога не се появи. Светът се промени и слабостта на Турция не водеше вече автоматично до българска възможност. България бе въвлечена  в глобална игра, а балканските страни бяха превърнати в шахматни фигури. През първите 40 години от своето самостоятелно съществуване, България води губещи битки, за да си възвърне бившите територии на Запад и Югозапад, предимно в днешна Македония. В различни моменти, като нейни противниците , в борбите се включват Сърбия, Гърция, Турция, различни европейски сили и (по време на двете световни войни) Русия. България определено се оказа на губещата страна от тези сблъсъци, включително по време на Втората световна война, в която бе въвлечена без да има голямо желание да участва в нея. В края на войната, България бе отново под чужда власт – тази на Русия.

Съветските отражения

Управлението на Русия засегна всеки аспект на българското общество – социално, политическо и културно – но може би най-трайни бяха икономическите ефекти. Между 1878 и 1945 г., опитите на България да се модернизира, постигнаха смесени резултати. Нарасналото значение на София, която е изолирана в планините и следователно относително неефективна, се съчета с липсата на първоначални инвестиции и различните войни,  които забавиха развитието на България. До 1944 г. страната беше все още бедна, с преобладаващо аграрна икономика, въпреки че периодите на бърз растеж и помогнаха към края на 19-ти век.

Инспирираните от Съветския съюз опити за бързо модернизиране доведоха до експроприацията на земята и гигантски индустриални проекти, увеличаване на производството в България, както често се случваше в съветските републики. Но те доведоха до неконкурентоспособни производствени техники и липса на ефективност в сравнение със западните държави. България стана първа производителка на електроника за затворения съветски търговски блок, Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ), и в един момент произвеждаше 40 процента от компютрите в Източния блок.

https://www.stratfor.com/sites/default/files/styles/stratfor_large__s_/public/main/images/bulgarian-it-sector-exports.png?itok=4hLgR0xz
Българският износ на машини трябваше все повече да разчита на внос за части от Запада , които  все по-трудно можеше да бъдат заплащани с отслабващата съветска валута. Недостатъците на системата станаха фрапиращо очевидни с падането на Съветския съюз. Българският износ спадна рязко, а инфлацията и безработицата нараснаха. Още по-вредно бе масовото изселване на хора, като  резултат от отварянето на границите. През 1989 г. България имаше 9 милиона души,  а до 2015 г. този брой намаля  до 7,11 млн.

https://www.stratfor.com/sites/default/files/styles/stratfor_large__s_/public/main/images/bulgaria-population.png?itok=UKpLz-qn

Въпреки това, след 1990-те години, икономиката започна да се възстановява, стимулирана от новата перспектива през 2007 г. за присъединяване на страната към Европейския съюз. Преди съветското време, България е имала тесни икономически връзки с Европа (първо с Обединеното кралство и Франция, а по-късно с Италия и Германия), и след като мрежата на СИВ се срина, изглеждаше очевидна стъпка, да ги възстанови отново.

Нови европейци

През 2000 г., новосъздадената еврозона беше залята от инвестиционен капитал, част от който потече към България, свеждайки дефицита на нетни чуждестранни активи до -24.3% от БВП  през 2007 г. . Не бе  изненадващо, че икономиката процъфтя, достигайки среден ръст от 5 на сто годишно, между 2000 и 2008 г. Въпреки че икономическата катастрофа от 2008 отне нещо от блясъка на този растеж, реалният БВП на глава от населението днес е двойно по-голям от това, което беше през 2000 година (Въпреки че намаляващото население за това време леко преувеличава цифрите.) Този успех е в рязък контраст с тежкото положение на Гърция, Балканският съсед на България. Въпреки, че Гърция започна с по-висок БВП, който нарастваше по-бързо, отколкото този на България (и все още има по-висок БВП), тя загуби оттогава насам голяма част от това, което беше  придобила в първото десетилетие на този век, докато  България запази много от своите придобивки.

https://www.stratfor.com/sites/default/files/styles/stratfor_large__s_/public/main/images/bulgaria-greece-gdp.png?itok=wdvRFzZY

България  имаше също успехи в своите сектори на електрониката и информационните технологии , които в последно време показват признаци на възстановяване след разпадането на Съветския съюз. През последните 10 години износът на електрическо оборудване се е увеличил с 3,5 пъти, извеждайки тези стоки от седмо място в експорта на България на втора позиция. Нещо повече – с най-конкурентните разходи за труд в Европа и със скорост на Интернет в световните  топ 20, България се превърна в център за ИТ аутсорсинга. Някога наричана „Силиконовата долина на Съветския съюз,“ България днес е наричана „Силиконовата долина на Източна Европа.“ Но икономическата перспектива не е изцяло положителна.

„Трансперънси интернешънъл“  публикува наскоро проучване, което класира България като най-корумпираната държава в Европейския съюз, друга възпираща последица от  съветската власт. Присъединяването към Европейския съюз също подхрани емиграция, като се има предвид, че сега е по-лесно за българите да напускат страната ,в търсене на по-добри заплати на друго място. Днес, България, която вече загуби 20 процента от населението си от 1990 г. насам, е страната с най-лошата демографска перспектива в света; Обединените нации прогнозират допълнителен спад от 27,9%  на населението до 2050 г.
Голямата картина

България е прекарала голяма част от историята си, или като застрашава района на Запад, или когато самата тя е била застрашавана от всички по-големи държави наоколо. Но приемането и в Европейския съюз и НАТО (към когото тя се присъедини през 2004 г.), изглежда постави тези геополитически тенденции в режим на задържане. Турция е относително незастрашаваща, каквато е била, откакто България се е освободила от влиянието и през 1878 г., а Русия вече не действа като проективна сила, както правеше това Съветският съюз.

Времето също изглежда, че изолира български идеи за разширение на Запад като маргинализира  политическите партии. България и Македония все още имат доста спорове, например за потенциалното присъединяване на последната към ЕС, но взаимоотношенията не са взривоопасни. Балканските страни вече не виждат България като заплаха, каквато беше през първата половина на миналия век. Ако се съди по скорошния растеж, в най-близкото бъдеще, страната трябва да е относително стабилна.

При все това, в дългосрочен план, картината е малко по-мрачна. Демографската перспектива на България най- вероятно ще накърни нейните стремежи за растеж през следващите десетилетия  като я направи по-слаба от нейните сродни държави. В същото време, императивът на България да балансира велики сили, така че да избегне да бъде доминирана, с течение на времето се оказа изключително предизвикателство, за да бъде постигнато. Последният опит за привеждането в съответствие с Европа чрез Европейския съюз, като същевременно поддържа отношения с Русия, бе успешен, но устойчивостта на тактиката е под въпрос. Европейският съюз предостави стабилност, но пропуските в неговия модел стават очевидни. Ако Европейският проект се разпадне, България ще трябва изцяло да разчита на НАТО за своята сигурност. НАТО е съюз, който е създаден за да се противопостави на съветската и след това руската заплаха – което означава, че ако заплахата намалее достатъчно, блокът за сигурност може да не е вече актуален. Не е трудно да си представим един свят, в следващите няколко десетилетия, в които България може да се окаже лишена от защита както от  ЕС , така и от НАТО.

Отслабена България без защита теоретично би могло да се счита за приемливо, ако страната съществуваше в област без заплахи. Но това никога не е било така. В средата на Балканите, фрагментираните кръстопътища на Евразия, България никога не е била лишавана от вниманието на външни сили. За повечето от 13-те века в които България съществува, Турция е определяла позицията на страната. През последните два века вниманието на Турция е отклонено другаде, но не може да се приеме, че то ще остане такова за неопределено време. Страната набира сили, и ако и когато Турция се съживи,  България вероятно ще бъде подложена на решителен натиск да отстъпи ,все пак на Константинопол, още веднъж.

https://www.stratfor.com/sites/default/files/styles/stratfor_large__s_/public/main/images/bulgaria-greece-gdp.png?itok=wdvRFzZY

Превод от англ. : Пламен К. Георгиев