Тъмните облаци над сградата на Райхстага в Берлин може би са знак за неща, които предстои да се случат.

Бурни облаци се събират пак над еврозоната. В следващите месеци тя ще бъде все по-застрашена от събитията в Европа и САЩ. Германия, най-големият политически и икономически играч в Европа ще се опита да запази блока цял. Но кризата може да е твърде голяма, за да може Берлин да се справи, особено след като някои от участниците виждат Германия по-скоро като част от проблема, отколкото неговото решение.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп наскоро описа ЕС като „превозно средство на Германия”. Той и членовете на неговата администрация твърдят, че германската индустрия се е облагодетелствала значително след въвеждането на еврото в началото на 21 век. Аргументът е, че предимството за Германия произтича от това, че общата европейска валута е по-слаба от германската марка, отколкото би трябвало да бъде; резултатът е, че германският експорт става по-конкурентен. Тръмп не бе първият американски президент, който критикува Германското търговско салдо, което е най-голямо в света. Но той е първият, който намеква, че САЩ може да вземат мерки срещу германския износ.

Някои от партньорите на Германия в еврозоната също я обвиняват, че изнася твърде много и внася твърде малко – ситуация, която води до ниска безработица в Германия и до висока безработица в другите части на Зоната. Техните атаки, впрочем не са насочени към стойността на Еврото (която се определя от Европейската централна банка), а върху стегнатите фискални политики на Берлин, които ограничават вътрешното потребление и германския апетит за вносни стоки. Европейската комисия и МВФ поискаха от Германия да увеличи инвестициите си в публичната инфраструктура и да увеличи заплатите на германските работници.

Обръщайки се към германския въпрос

Наистина Европейският съюз е превозно средство за Германия, но причините за това са далеч от търговията. Много от текущите европейски политически и икономически структури са изградени с цел да решават въпроса за германската роля в Европа. Разположена в центъра на Северната европейска равнина, най-голямата равнинна територия в Европа, Германия няма ясни граници. Това означава, че нейните съседи на изток и на запад могат лесно да нахлуят – факт, който традиционно дава на нейните лидери чувство за постоянна несигурност. В добавка, преди унифицирането на страната през 1870 г., германците имаха малко общо помежду си, освен езика. Тяхното разположение в сърцето на търговските пътища в Централна Европа и достъпа им до много плавателни реки, позволиха на германците да развият многобройни икономически центрове. Свещената римска империя, която властваше по германските земи, просъществува 10 века, именно защото императорът имаше ограничено влияние върху делата на стотиците политически единици, които образуваха империята. Виждайки силна, обединена Германия през 21 век, е лесно да се забрави, че тази страна традиционно е имала силни регионални идентичности и могъщи центробежни тенденции, които са противодействали на националното единство.

Германското географско предизвикателство

В средата на 19 и на 20 век германските лидери се опитаха да решат геополитическите предизвикателства пред страната, чрез война с катастрофални последствия за Германия и останалата част от Европа. След Втората световна война, Германия изгради федерална система, където богатството е разпределено между провинциите, под контрола на федералното правителство. Към това се добави и корпоративистки икономически модел, който обхваща икономическите елити в лидерска структура, както и силна мрежа за социална защита, която предотвратява социални катаклизми. Тази цялостна социално-политическа структура разчита на икономически модел, който е силно зависим от износа.

Европейските институции бяха до голяма степен наложени на Германия. Слабата и окупирана Западна Германия видя в членството си в Европейската икономическа общност (предшественика на ЕС) начин да се върне мирно в международната общност след две световни войни. Политическата и икономическа интеграция на Западна Европа в действителност беше френска идея, подтикната до голяма степен от натиска на САЩ. След новото германско обединение през 1990 г., създаването на еврозоната следваше подобен модел. Париж видя във въвеждането на обща валута начин да обвърже Франция и Германия толкова тясно, че друга война между тях да бъде невъзможна. По това време идеята за друга френско-германска война не изглеждаше толкова далечна, колкото днес и до голяма степен отказа от немската марка беше цената, която Германия трябваше да плати за обединението си.

Решаване на проблеми и създаване на нови

Европейската икономическа и политическа интеграция позволи на Германия да постигне някои от нейните главни геополитически цели. Тя намали вероятността за друга война в Северната европейска равнина, създавайки съвместно лидерство с Франция на Континента. Дори след като френската икономика започна да показва признаци за упадък, Берлин увери, че запазва Париж включен във вземането на решения на Континента. Освен това европейската интеграция отвори пазари от Португалия до Румъния и от Исландия до Кипър за германски износ. Всичко това беше възможно, докато германското членство в НАТО позволяваше да се поддържат скромни разходи за отбрана.

Но въвеждането на еврото лиши някои от основните търговски партньори на Германия от възможността да девалвират техните валути, за да се конкурират с техния северен съсед. В същото време сделката изглеждаше честна, доколкото страните от Средиземноморска Европа получиха възможност да получават кредити по Северно-европейски лихвени проценти, които направиха с голям ентусиазъм. Достъпът до евтин кредит накара много страни от еврозоната да отлагат структурните реформи в техните все по-неконкурентноспособни икономики.

Еврото може и да не беше германска идея, но Берлин се осигури то да не застрашава германските интереси. Европейската централна банка беше организирана по модела на Бундесбанк, с нейната мисия да поддържа ниска инфлация (германска обсесия след хиперинфлацията от 30-те години) и без експлицитен мандат да подкрепя икономическия растеж.

Еврозоната беше създадена като валутен съюз без фискален съюз. Не бяха въведени механизми за преразпределяне на ресурси от богатия европейски Север към сравнително бедния Юг или за разпределяне на риска между техните финансови сектори. За да приемат споделянето на по-високия риск, страните от Севера изискваха от техните южни партньори да предадат напълно своите фискални политики на технократите от Брюксел. Това е нещо, за което страни като Гърция могат да бъдат притиснати, за да приемат, но е неприемливо за страни като Франция или Италия.

Подготовка на перфектната буря

Тези недостатъци станаха очевидни през изминалото десетилетие. Икономическата криза в Европа и мерките за строги икономии, които я последваха, доведоха до появата на националистични, популистки и анти-истаблишмънт сили в целия Континент. Някои са критични към ЕС, докато други са срещу еврозоната. Икономическият упадък на Франция и Италия остави Германия без стабилни партньори, за да се справи с поне едно от тях. Всяка година от изминалото десетилетие беше тест за устойчивостта на еврозоната, но 2017 г. може да е годината, когато самото оцеляване на блока ще бъде заплашено.

Франция ще провежда президентски избори на два тура през Април и Май. Изследванията на общественото мнение показват, че Националния фронт, който обеща да проведе референдум за членството на Франция в еврозоната, може да победи на първия тур, но да загуби на втория. Референдумът за Брекзит и президентските избори в САЩ, впрочем, показаха че проучванията на общественото мнение понякога не успяват да установят дълбоките социални тенденции, които насочват популистките движения.

Нещо повече, въвличането на френския главен консервативен кандидат Франсоа Фийон в неотдавнашен скандал значително навреди на неговия имидж. Ако център-дясно не успее да достигне втория тур на изборите, милиони консервативни гласове ще бъдат загубени. Някои вероятно ще мигрират към центристки партии, привлечени от обещанието за икономически реформи. Но много може да отидат към крайно дясното, съблазнени от предложенията да се увеличи сигурността, да се наложат по-твърди правила за имиграцията и да се възстанови националния суверенитет на Франция. Победа на кандидата на крайната десница – пряка заплаха за оцеляването на еврозоната – не може да се отхвърли.

В Италия нещата са дори по-сложни, тъй като две от трите най-популярни политически партии искат да напуснат еврозоната. Италианските законодатели използват нуждата да се реформира избирателния закон на страната, като претекст да отложат изборите. Но дори ако парламентът приключи своя мандат в началото на 2018 г., италианската заплаха за еврозоната ще бъде по-скоро отложена, отколкото премахната.

За разлика от Франция, където избирателната система от два тура е предназначена да предотвратява вземането на властта от екстремистки партии, в италианската пропорционална система означава, че евроскептичните сили имат реални шансове да влязат в правителството. И какъвто и да е резултатът от изборите, големият италиански публичен дълг (грубо около 30% от БВП, вторият най-висок процент в еврозоната след Гърция) ще остане като тиктакаща бомба за валутната зона. Самото обявяване на референдум за членство в еврозоната във Франция или Италия би било достатъчно, за да ускори колапса на валутната зона. Втурване към Южно-Европейските банки може да се случи дори и преди референдумът да се състои, ако хората се изплашат, че спестяванията им ще бъдат конвертирани в национални валути. Хората в страни като Италия, Испания или Португалия може да прехвърлят спестяванията си на по-сигурни места в Северна Европа, с надеждата да получат германски марки вместо италиански лири, испански песети или португалски ескудо.

За да се усложнят нещата още повече, гръцката сага не е приключила. Гръцките кредитори обсъждат дали сроковете на програмата са реалистични и дали на Атина трябва да и се даде гаранция за облекчаване на дълга. След десет години гръцка криза и три международни спасителни програми, Атина си остава опасност за еврозоната. Главният проблем не е самият гръцки дълг, защото по-голямата част от дълга на Атина е в ръцете на институционални кредитори като МВФ, ЕЦБ и фондове на ЕС, което означава, че гръцкият провал може да бъде сдържан.

Проблемът е, че гръцкото напускане на еврозоната може да има заразителен ефект, който да засегне такива като Италия, Испания или Португалия. Някои твърдят, че еврозоната би била по-силна без Гърция, но цената на установяването дали това наистина е така, би могла да бъде твърде голяма.

Дали Франция или Италия ще бъдат овладяни от евроскептични сили, или Гърция ще предизвика друга криза в еврозоната, германската инстиктивна реакция би била да се търси договаряне с партньорите от валутната зона и да се запази статуквото.

Но в зависимост от мащаба на кризата, официалните лица в Берлин може да бъдат принудени да се подготвят за свят след еврозоната. Това може да включва връщане към дойче марката или, както някои германски икономисти предложиха, създаване на някакъв вид северна еврозона.  

Но стратегия, която има смисъл от финансова гледна точка може да бъде рискована в геополитическа перспектива, тъй като всяко дистанциране на Германия от Франция крие зародиш на бъдещ конфликт между тях. Без значение какво ще прави Берлин, той трябва да осигури колкото е възможно по-здрави политически връзки с Париж. Германия провежда общи избори през Септември и събития от предходните шест месеца може да имат пряко въздействие върху лекторалните стратегии на главните политически партии.

Крехката еврозона

Германия по-лесно ще толерира заплахите за еврозоната, ако нещата са спокойни в САЩ. Но протекционистката реторика на Тръмп окуражава националистическите сили в Европа. Лидерът на френският Национален фронт Марин Льопен дори се похвали, че президентът на САЩ в действителност копира предложения, които тя е направила преди пет години.

Не е задължително наближаващата буря да разруши еврозоната. Правителството на САЩ може да реши да избегне търговска война със съюзниците си в Европа. Умерени сили може да спечелят общите избори във Франция и Италия, а Гърция и нейните кредитори може да постигнат още едно съглашение в последната минута. Но фактът, че еврозоната е достигнала до точка, в която цялата система може да колабира поради едни избори, или договаряния, или поради мерки взети от чуждестранно правителство, показва колко е крехка тя. Дори ако сценарият на Страшният съд се избегне през 2017 г., облекчението ще може да продължи до следващите избори. В Европа, както и в САЩ, има милиони гласоподаватели, които чувстват, че изгодите от глобализацията не са достигнали до тях, и които вярват, че техните икономически проблеми може да се решат, ако се прекрати свободното движение на хора, стоки и услуги – самите принципи, върху които е изградена европейската интеграция.

Реториката идваща от правителството на САЩ и надигането на националистични сили в Европа поражда фундаментална заплаха за една експортно ориентирана икономика, като германската. Те заплашват не само стабилността на еврозоната, но и в зависимост от хода на събитията – много от политическите и икономически структури, които Европа изгради след войната. Над националната еврозона е къща, построена наполовина в квартал, където националният суверенитет е бил ерозиран, но не изкоренен напълно. Непримиримостта на тази дилема може да превърне сегашната фрагментация на валутния блок в негово разрушение.

Преводна статия на Adriano Bosoni 
Източник:https://www.stratfor.com/sample/weekly/storm-brewing-over-europe