Архив за етикет: глобализация

Нова карта показва 15 млн българоезични по света

Фрогоко! Нова карта показва 15 млн българоезични по света

 

Най-новата карта, изработена в Института по български език при БАН, е посветена на новите места, където се говори български. Те са възникнали в резултат на различните емиграционни вълни – в Европа, Америка и Австралия, където емиграцията ни е по-голяма и в Азия и Африка, където тя е по-скоро със символичен характер.

Българският език на тези нови места се говори по различен начин в зависимост от редица фактори като това дали преселническото население е по-многобройно и компактно и е признато за национално малцинство или става въпрос само за група със свой език в чужда държава.

Освобождението на България (1878 г.) заварва българската нация на Балканите като най-голяма – с над 5 милиона население; гръцката и сръбската – с над 2 милиона, албанската – под 1 милион. В резултат на естествения прираст българската народност достига 9 милиона допреди половин век. Успоредно с това обаче, като следствие от няколко безрезултатни войни за обединение (Междусъюзническа, Първа и Втора световна война), на политическите трусове (Септемврийско въстание, смяна на кабинети с различна външна геополитическа ориентация до и след 9. 09. 1944 г. и особено след 10.11.1989 г.), а не на последно място и поради чисто икономически причини в миналото и сега, българската нация в държавата България наброява между 6 и 7 милиона души, т.е. около 3 милиона остават в съседните страни, разбира се, подложени в нееднаква степен на насилствена или на естествена денационализация. Различна е степента на асимилация и на милионите етнически българи на ново място – в Европа, Америка и Австралия, където нашата емиграция е по-голяма и в Азия и Африка, където има по-скоро символичен характер.

Като се вземе предвид, че само за десет години в началото на 21 в. страната ни е била напусната от 564 331 души, и към това се добавят високата смъртност и ниската раждаемост, не е удивително, че днес българската нация се оказва една от най-застаряващите в света.

Използването на българския език по света, особено там, където отсъства компактно и по-многочислено малцинство, има подчертано поколенчески характер. Докато у първото преселено поколение в новата страна употребата му е редовна, то у втората генерация тя вече е стеснена, за да премине у третото поколение само в семеен спомен.

а запазването на българския език в чужбина съществена роля  играят и изградените институции в страните, приели български имигранти – обществените организации, сдруженията и дружествата, клубовете на българите, българските училища, църковните общини, културните заведения, медиите (вестници, радиа, телевизионни канали), и пр.

Основният термин, с който се работи в случая, е българоезични емигранти/имигранти. Това са всички етнически българи (по произход), които и сега използват различните форми на български език, независимо от тяхната религиозна или нова държавна принадлежност.

Българският език в Централна и Западна Европа е разпознаваем от векове. Независимо от различните български имиграционни вълни в тези части на Европейския континент, основна и най-голяма си остава т.н. ранна имиграционна вълна на българските градинари. Нашите забележителни майстори на зеленчукопроизводството се появяват в различни времена по всички континенти на света и оставят трайни следи с резултатите от дейността си и благодарствени спомени в съзнанието на местните хора, но най-дълготрайна и резултатна е тяхната работа тъкмо в Централна и Западна Европа. Именно тук едно от положителните преносни значения на етнонима българин е ’добър производител на зеленчуци, майстор градинар’. Така е в Унгария, Чехия, Словакия, Полша и Австрия. Българи градинари откриваме и в Румъния, Сърбия, Хърватия, Словения, та дори и в Средна Азия, но славата им тръгва тъкмо от Централна и Западна Европа. В наши дни миграцията на българи в цяла Европа продължава и тя се дължи на икономически фактори.

 САЩ броят на българските преселници след последната четвърта емигрантска вълна (след 10. 11. 1989 г..) е нараснал на 300 000 (само в Чикаго той е над 50 000). В САЩ  идват нови българи от всички краища на страната, поради което формите на българския език са най-разнообразни. Любопитен факт е, че „за първи път през 2005 г. на територията на САЩ българският става официален език, на който се дават разяснения от данъчната администрация. Това става в щата Илинойс, в който българският става двадесет и първият официален език и продължава да се използва при плащането на данъци.

В Канада преселението на българи става на няколко вълни, като най-стара е икономическата емиграция от 1912 г., най-нова – тази след промените. Тя има друг облик, това са млади, високообразовани българи. Почти 10% от българските учени, напуснали БАН, се установяват в Канада. По самооценка българите тук са  около 180 000 души, а македонските българи – 150 000.

Мексико след 1990 г. от българи, работили в Куба, които не се прибират у нас, се оформя ново имигрантско гнездо с над 5 000 души, които организират и свой нов обществен живот – създават Мексиканско-българско културно дружество, българско училище и др. институции, поддържащи националната идентичност и езика.

В Аржентина заселниците българи от първата икономическа вълна са от началото на XX век – след края на Първата световна война. Броят им е относително малък – 3312 души. Това са градинари от Великотърновско. По-големи са групите (около 5 000 души) от втората вълна (1922 г.), когато пропагандно им се обещава земя за обработване. Приливът от имигранти достига до внушителната за това време цифра от 20 000 българи. През Втората световна война в Аржентина пристигат повече от 30 000 имигранти, но след нея част от тях се завръщат отново в България. Второто поколение от старите заселници се ориентира към престижни професии. Последната най-нова икономическа вълна от близо 15 000 души е резултат от демократичните промени у нас. Днес старите и новите българи в Аржентина са около 75 – 80 000 души. Броят на българоезичните от Македония е достигнал до 30 000 души.

В Бразилия картината е подобна на тази в Аржентина. Огромният брой българи преселници (около 60 000) е получен вследствие на създадената в края на XIX вeк и в Бразилия пропагандна Асоциация за набиране на европейски емигранти с обещания за раздаване на земя и бързо забогатяване.

И в бившия СССР българският език присъства трайно. Като наследник на старата Руска империя бившият СССР се разпростира върху два континента – Европа и Азия. Спирането на вниманието не върху континенталната география, а върху бившата голяма държава, тук се извършва преди всичко във връзка с общата разселническа политика, която е била специално водена към българските преселници през различните периоди от време; политика, довела до още по-голямо разпръскване на българската диаспора: от европейските равнини на Молдова и Украйна през степните и пустинни части на Средна Азия до мъртвите ледени полета на Сибир. Преселванията по вълни и години в Руската империя (и СССР) могат да бъдат подредени така: големи (1782); значителни (1773, 1790, 1801-1812; 1830-1837 в Бесарабия). След присъединяването на Бесарабия към Молдова след Кримската война част от българите в Бесарабия се преселват в Приазовието. (След 1878 г. Южна Бесарабия отново се връща в Русия.) След 1871 г. големи групи бесарабски и таврийски преселници биват преместени в Средна Азия, Сибир и Далечния Изток, за да обработват нови земи. От 1918 до 1940 г. Бесарабия е върната на Румъния. Българите биват задължавани да учат румънски. Отпорът от българска страна е голям. Започва насилствено изселване от румънска страна на бесарабски българи в Бразилия, Уругвай, Аржентина. След Октомврийската революция, и по-специално през 30-те г. по време на колективизацията като „кулаци” хиляди трудолюбиви българи са изселени в Сибир, други хиляди, поради сушата умират от глад. След 1923 г. в СССР, и то в Украйна и Крим, от България пристига нова вълна от политически имигранти – комунисти. На 28 юни 1940 г. в Бесарабия навлиза Съветската армия, която прогонва румънската администрация, но закратко. През лятото (1941) румънските войски отново се връщат в областта. След Сталинградската битка Бесарабия отново се включва в границите на СССР. Българското население пак е в немилост заради съюза между Германия и Царство България по време на войната. Голяма част от бесарабските българи (около 60 000) са наказани заради това и са изпратени във вътрешността на страната (Урал, Сибир, Средна Азия). През 1945-46 в Бесарабия отново е настъпила суша. От 30 до 50% от българите умират от глад. Днес в Източна Украйна и в Крим българското население пак е подложено на изпитания. Българската Голгота там още не е извървяна.

И въпреки всичко, в тези области, наречени неслучайно в миналото „нова България”, и сега е запазена компактна и внушителна маса от българско население, което будно пази своето национално съзнание и народния български език.

По-специално стои въпросът с българския език на българските евреи в Израел и техните потомци, за които той не е народностен. Броят на българоговорещите евреи днес е 50 000. Основно те живеят в гр. Яфа, който се е превърнал почти в квартал на Тел Авив. Евреите са съхранили не само българския си език, но изявяват по всеки повод чувство на благодарност към страната, която ги е запазила от изтребление до тяхното напускане през 50-те г. на 20 в.

Проблемът с броя на българите в Австралия и Нова Зеландия е много сложен, поради някои задълбочили се процеси на отродяване на етническите българи, започнало още на старо място след откъсването на части от българското етническо землище от завоевателите. Въпросът за българския характер на езика, говорен до и след това откъсване, обаче е ясен и не подлежи на доказване, независимо от чуждите народностни етикети, които се лепят към него. Етническите българи и на старо, и на ново място, дори и тогава, когато престанат да се чувстват българи под влияние на чуждите (национални, политически, идеологически и културни) пропаганди, в крайна сметка си остават българоезични, а с това продължават да бъдат обект на изследване от българистичната лингвистика както заради езика, така и заради новите му форми, ако такива са били създадени с цел да бъде външно прикрит истинският му иманентен характер. Следователно, в Австралия и Нова Зеландия има три типа българи с единен етнически произход: едните от тях – със запазено, а другите – с променено народностно съзнание. И трите типа говорят един и същи език – български, т.е. не са престанали да бъдат българоезични.

Така възниква и странният феномен за съществуването още и на българоезични „македонци” и на българоезични „гърци”. До възникването на Р Македония  естествено такава делитба в Австралия не е имало: македонските българи, подобно на тракийските и добруджанските, са носили не само видовите (регионални), но и родовото название на етническата си принадлежност – българи. Неофициалните данни сочат, че броят на австралийските граждани с български произход и език е някъде към 220 000 души. Най-голям дял измежду тях се пада на емигрантите от Егейска Македония, дошли тук с гръцки паспорти след Гражданската война в Гърция, по-малък е делът на тези от Вардарска Македония и от Мизия и Балкана. След промените от 1989 г. преселническият приток от България продължава да расте.

От направения преглед на проблема за битуването на българо езични по света могат да бъдат  направени следните по-важни изводи:

1. Досегашната представа за българската диаспора и за носения от нея българоезични, поради изкривен идеологически, а с това и недостатъчен политически, обществен, културен и научен интерес, е крайно непълна, за да не се каже истината, че е бедна и понякога невярна. Общностите ни по света условно и фигуративно можем да наречем няколко „малки Българии” или „нови Българии” зад граница. Става дума за страни като Украйна, Молдова, Аржентина, Бразилия и в някои щати на САЩ. Този проблем с всеки изминал ден се изостря все повече, предвид застаряването на българската нация и продължаващото ѝ „изтичане” навън.

2. По време на извършване преселванията на българите са главно два типа: стари – до промените през 90-те години на ХХ век и нови – след промените). Новите преселвания (след 1989 г.) продължават и до днес. За разлика от старите, които имат по-организиран и доста по-компактен характер, те са от дифузен (разпръснат) тип и се дължат на икономически причини.

„Картата на българския език на ново място по света” доста отчетливо отразява противопоставянето на Източна Европа (заедно с вторичните „вътрешни” преселвания в Средна Азия) – със стари заселници (вж. фигурите с червен цвят) на Западна Европа – с нови заселници (вж. фигурите със син цвят). Новият свят (двете Америки и Австралия) заема средищно положение. Той предимно е приютил заселници и от двата типа (вж. фигурите с червен и син цвят наполовина).

Като се има предвид броят на българите от езиковия континуум (езикът на българите в старите историко-географски области – Мизия, Тракия и Македония – във и извън от държавните граници) и към него се прибави броят на българоезичните от новите места по целия свят, то общият брой на говорещите български по нашата планета се движи около 15 милиона души. Оттук може да се види централната роля, която играе българският език за обединяване и съхранение на нацията, дори в условията на засилваща се глобализация.

Източник: Фрогнюз

|25.05.2016
На челната снимка: Цанко Лавренов, Пловдив 1969, масло

Проучване: Все повече хора се определят като глобални граждани

  • Това се наблюдава най-вече сред развиващите се икономики, докато в индустриализираните страни тенденцията е в обратната посока
 В по-богатите държави концепцията за глобално гражданство е сериозно засегната от финансовата криза през 2008 г.

В по-богатите държави концепцията за глобално гражданство е сериозно засегната от финансовата криза през 2008 г.

  • 56%  в развиващите се икономики се определят като глобални вместо като национални граждани.
Все повече хора се определят като глобални вместо като национални граждани. Тенденцията се наблюдава най-вече сред развиващите се икономики, където населението се възприема като интернационално ориентирано.
Това сочи проучване на ВВС сред 20 000 души в 18 страни.
 Над половината от анкетираните (56%) в развиващите се икономики се определят като глобални вместо като национални граждани. В Нигерия процентът е 73, в Китай – 71, в Перу – 70, а в Индия – 67.

Колебание сред германците

Тенденцията в индустриализираните страни обаче се насочва в обратната посока. В тези по-богати държави концепцията за глобално гражданство, изглежда, е сериозно засегната от финансовата криза през 2008 г.

В Германия например едва 30% от анкетираните се определят като глобални граждани. Това е най-ниският процент в страната, откакто е проведено първото такова проучване преди 15 години. „Това трябва да се разглежда в контекста на една много напрегната обстановка в политически и емоционален план, след като Ангела Меркел последва политиката на отворените врати за бежанците миналата година“, казват от компанията, провела проучването.

На този фон резултатите показват известно колебание сред германците колко точно отворени да бъдат вратите към имигрантите в бъдеще. Според проучването 54% одобряват подслоняването на сирийски бежанци в страната. Значителен дял от германците също така се колебаят, когато са попитани относно въпроси, свързани с имиграцията и обществото.

На въпрос дали одобряват браковете между хора от различна раса или религия 46% не са сигурни как да отговорят или са заявили, че зависи от конкретния случай. Това рязко контрастира с другите европейски страни, като например Франция, където населението е много по-отворено към такива бракове.

Тези резултати показват, че Германия все още се затруднява да прецени дали иска да приветства новодошлите. „Тук има много несигурност. Германците показват високи нива на нерешителност, когато биват попитани дали одобряват тези развития и дали приемат факта, че тяхната страна поема водещата роля относно бежанците“, твърдят от компанията, провела проучването.

Според резултатите се очертават ясни разделителни линии в Европа. В Русия опозицията срещу браковете между хора от различна раса или религия е най-силна, като 43% от анкетираните не одобряват това. Което е в ярък контраст с Испания, където едва 5% са против тези бракове. В Испания също така най-много анкетирани се определят като глобални граждани.

Опозиция срещу имиграцията

В Русия има и най-силната опозиция срещу имиграцията. Едва 11% от анкетираните биха одобрили приема на сирийски бежанци. От друга страна, Испания е най-гостоприемна сред всички страни, що се отнася до приема на сирийски бежанци, като 84% смятат, че трябва да се подслонят повече хора, бягащи от 5-годишната война.Данните показват и интересно разделение в отношението към бежанците в Северна Америка. Сред канадците 77% казват, че одобряват приема на сирийци, докато в САЩ процентът е 55.

Що се отнася до религията, тя играе по-малка роля относно това как се определя човек. Изключение е Пакистан, където 43% се определят предимно чрез религията си. В САЩ процентът е 15, а в европейските страни – 5.

Източник: Капитал/BBC
сн. Ройтерс

ЕК готви списък на офшорните държави

„В рамките на шест месеца Европейската комисия (ЕК) ще подготви пълен списък на офшорните държави, които не гарантират прозрачност на международно ниво и обмен на данъчна информация.“
Това обяви еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси.
 
ЕК готви списък на офшорните държави
  • Ние се нуждаем от истински, европейски и базиран на общи критерии списък на тези, които не сътрудничат.
  • Призовавам страните членки спешно да се договорят за методологията за такъв списък и бих искал той да бъде готов най-късно в следващите шест месеца.
  • Нека бъда пределно ясен за това, заяви Московиси, цитиран от БНР.
Пиер Московиси отбеляза, че до момента Панама не сътрудничи с Евросъюза в размяната на финансови данни, и призова страната да промени поведението си.В коментар на информацията, че Еврокомисията също се е оказала замесена в аферата „Панамски документи“, тъй като еврокомисарят по енергетика Мигел Ариас Каньете фигурира в изнесените данни, Московиси каза, че комисията ще използва евтино събраните материали в своята работа. Източник: ГласовеНа челната снимка: Римска кохорта

Шимон Перес: Това е краят на една епоха

“Хората винаги са песимисти, но историята е оптимистична. Сравнете днешния свят с онзи отпреди два века. Оптимистите и песимистите умират по един и същ начин, така че е по-добре да си щастлив. Предпочитам щастието. Не, аз изобщо не съм песимист. Това е характерно и за еврейския народ.” Това казва в интервю за “Фигаро” Шимон Перес. 92-годишният бивш израелски премиер и президент днес ръководи Центъра за мир “Перес”.

 

- Какво мислите за ситуацията в Близкия изток днес?

– Опитвам се да гледам на света в по-широка перспектива. Това, на което сме свидетели, е преходът от един стар към един нов свят. Това е краят на териториите и тяхното завладяване. Преминаваме от епохата на земите и войните към съвсем нова, напълно различна епоха, основана на науката. Науката не е нещо, което трябва да се завладее със сила. Не можете да я отнемете от някого, няма нужда да отслабвате някого. Проблемът е, че на този етап ние не сме излезли напълно от стария свят и не сме навлезли напълно в новия свят.

- “Ислямска държава” изглежда вдъхновена по-скоро от Средновековието…

– Войната има цел, тероризмът е протест. Джихадистите казват: “Вие ни обидихте, ние ще ви отрежем главите”. Те са вярващи, искат да променят системата и смятат, че имат право. Но нямат програма, нямат послание извън отмъщението.

- Може ли да настъпи прогрес в края на тези идеологии?

– Сама по себе си науката е неутрална. Не можете да влезете в новия свят с оръжия и не можете да излезете от бедността без наука. Виждаме, че тази революция вече промени световната икономика и засяга системите на управление. Лидерите имат власт, но нямат народна подкрепа. Големите международни компании нямат нужда от политиците, нямат нужда от оръжия, те са избирани всяка сутрин от своите клиенти. Те разполагат с богатството, 27 млрд. долара резерви! Това променя смисъла на демокрацията. Днес равенството на правата е в правото на всеки да бъде различен. Този, който е избрал дискриминацията, е загубил.

- Трябва ли правителствата да се адаптират?

– Това е краят на една система. Има глобална икономика, но няма глобално управление. В новия свят вече не можеш да ръководиш, трябва да служиш. Сегашните правителства създават социално неравенство, вместо да го намаляват. Младите поколения искат по-добро образование, по-добър живот, затова те протестират. Виждаме го навсякъде – в Близкия изток, в Африка, в Европа, в Америка.

- Атентатите, които удариха Европа, показват, че старият свят не е изчезнал…

– Ако започнем да се борим с тероризма, той идва на вратата ни. Нужно е да се борим с причините за тероризма: чувството за малоценност, липсата на образование, на лекарства, на храна, дискриминацията на жените… Когато една жена няма образование, жертвата е детето. А онези, които са получили образование, трябва да могат да работят. Компаниите трябва да помагат на младите поколения. В Близкия изток 65 на сто от населението е под 28 г. Трябва да работим с младите!

- Въпреки това хиляди младежи, включително при нас, заминават, за да се присъединят към “Ислямска държава”…

– Колко? 10 хиляди? 20 хиляди? Но милиони не го правят. Трябва да им се даде друг избор: да им се обясни религията и същевременно да им се позволи да живеят. Вземете Египет: за 50 г. населението му се увеличи петкратно. Нил пресъхва, Етиопия строи язовир, който тревожи египтяните… Днес науката е способна да увеличи всяка капка вода пет или шест пъти. Арабската и африканската младеж започва да се раздвижва и ние трябва да й помогнем. Когато имаш глобален подход, вече нямаш граници и не си националист.

- Този глобализиран свят потопи Европа в безпрецедентна мигрантска криза…

– Не е достатъчно да се помогне на бежанците да се настанят. Както и в случая с тероризма, трябва да се справим с причините. Трябва да се изградят нови индустрии в Африка и Близкия изток, да се даде бъдеще на тези хора, опасните зони да се превърнат в нови пазари.

- Нищо ли в днешния свят не буди оптимизъм?

– Хората винаги са песимисти, но историята е оптимистична. Сравнете днешния със свят с онзи отпреди два века. Оптимистите и песимистите умират по един и същ начин, така че е по-добре да си щастлив. Предпочитам щастието. Не, аз изобщо не съм песимист. Това е характерно и за еврейския народ.

- Не ви ли тревожи положението на Израел в този размирен Близък изток?

– Ние не произвеждаме часовници, а залагаме на вечността! Ние сме дали на света един важен документ, Десетте Божи заповеди: 172 думи, които са предпоставка за цивилизацията. Това е революция, която дава предимство на морала. Да бъдеш избраният народ не е като да се явиш на конкурс за красота: ние сме били избивани, заточавани, познали сме Холокоста. Но днес ние сме единственият народ в Близкия изток, който говори езика на своите пророци. Имаме 4000-годишна история и 68 г. като държава. Тази млада държава ни даде младежкия темперамент.

- Има ли поука в това за съседните народи?

– Ние тръгнахме отдалече: много малка и много бедна земя, нашарена с блата и пустини, една река, Йордан, която има повече слава, отколкото вода… Бяхме ентусиасти заради мечтата си, но бедни на практика. Тогава открихме, че в природата има един наличен ресурс, човешкият характер. И от нищото създадохме почти всичко. Израел е 95 процента наука и хора и 5 процента земя.

- Но земя, която остава заплашена…

– Ние не само променихме света, ние променихме перспективите пред света. Печалбата, към която се стремим, не е богатството, а мирът и иновациите. Така че проблемът не са “Ал Кайда” или “Ислямска държава”. Проблемът са бедността, невежеството, нетолерантността. Срещу тях трябва да се борим. Близкият изток и Африка са изправени пред този избор. Миналото не съдържа бъдещето, няма експерти за това, което все още не се е случило.

- Оптимист ли сте и за Европа?

– Европейският съюз е млад в сравнение с предшестващите векове на войни и конфликти. Трябва да се продължи идеята на Жан Моне. Защо европейците не приемат един език например? В дигиталната ера вие все още имате хиляди преводачи! Обзалагам се, че Франция ще бъде първата страна в света, която ще бъде напълно цифровизирана. Дигиталната революция носи растеж от 2 процента годишно, тя вече започна.

- На 92 г. вие мислите само за бъдещето!

– Често ме питат как оставам млад. Просто е: направете равносметка за постиженията в живота си и за мечтите в ума си. Ако имате повече мечти, отколкото спомени, значи сте млад.

Превод от френски: Галя Дачкова

Източник: Глсове