Архив за етикет: дипломация

България и Швейцария заедно в историята

На 6 юли председателят на Националния съвет на парламента на Конфедерация Швейцария г-жа Криста Марквалдер ще присъства на представянето на книгата на проф. Венелин Цачевски „България и Швейцария заедно в историята“, издание на Студия Трансмедия, в Народното събрание

По покана на председателя на Народното събрание Цецка ЦАЧЕВА, на официално посещение у нас е председателят на Националния съвет на парламента на Конфедерация Швейцария  Криста МАРКВАЛДЕР.

Програмата на нейната визита в България ще завърши на 6 юли, когато от 11:30 часа в Клуба на народния представител, г-жа МАРКВАЛДЕР  ще присъства на представянето на книгата на проф. Венелин ЦАЧЕВСКИ и „България и Швейцария. Заедно в историята”, издател на която е г-н Георги ВАСИЛЕВ , швейцарски инвеститор в България, основател на „Философският клуб“  и „Студия Трансмедия”.

Гости на събитието ще бъдат и народни представители от Групата за приятелство България – Швейцария.

 

Обърнахме се към автора на книгата:
- Проф. Цачевски, в момента председателят на Националния съвет на Швейцарския парламент – г-жа Криста Марквалдер, е на официално посещение у нас. Какво представлява тази визита?
- Тя е отговор на посещението, което направи в Швейцария г-жа Цецка Цачева през март т.г. Сегашно посещение на г-жа Маквалдер, четири месеца след визитата на председателя на нашето Народното събрание, е поредната проява на регулярните ползотворни срещи между ръководителите на двете страни.  В 2014 г.  българският президент г-н Росен Плевнелиев посети Швейцария, а швейцарският вицепрезидент и правосъден министър г-жа Симонета Сомаруга бе в България.
В 2015 г. българският премиер г-н Бойко Борисов също направи посещение в Швейцария. Между България и Швейцария са подписани около 30 междуправителствени договори за сътрудничество във всички области. Миналата година взаимната търговия възлезе на почти 320 млн. евро, а преките инвестиции на швейцарски фирми достигнаха общо над 1,7 млрд. евро. Над 100 швейцарски фирми имат свои представителства в България и за това важна роля изпълнява учредената през 2004 г. Българо-швейцарска търговска камара.
Всяка година между 25 и 30 хиляди швейцарци посещават България като туристи.Успешно се развива сътрудничеството в културната и научната област. Активна е дейността на тримата почетни консули на България в Швейцария, както и на дружествата за приятелство между двете страни. Така че отношенията между нашите две страни стават все по-приятелски, а напоследък  – и по-интензивни.
- Вашата книгата „България и Швейцария. Заедно в историята“ ще бъде представена в Клуба на Народния представител. Вероятно се вълнувате от предстоящото събитие…
- Аз, като български изследовател, работещ много години  в областта на историята на двустранните отношения между България и Швейцария, съм поканен да представя своята книга в Народното събрание на Република България. За мен е чест, че мога на направя това в присъствието на председателя на Народното събрание г-жа Цецка Цачева и на гостуващата по нейна покана парламентарна делегация на Конфедерация Швейцария, ръководена от г-жа Криста Марквалдер, председател на Националния съвет на Федералното събрание. Също чест е за мен, че на това събитие ще присъстват Н. Пр. д-р Меглена Плугчиева, извънреден и пълномощен посланик на Република България в Конфедерация Швейцария, и Н. Пр. Денис Кнобел, извънреден и пълномощен посланик на Конфедерация Швейцария в Република България, г-жа Силвия Хубенова – председател на групата за приятелство „България – Швейцария“, както и други високи гости.
- Както „Студия Трансмедия” писа, Вашата книга е създадена по повод стогодишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Конфедерация Швейцария. Бихте ли ни върнали назад във времето, като посочите най-важните дати и събития, свързани с това сътрудничество?
- Първата дата е 31 октомври 1915 г. Тогава българският дипломат Андрей Тошев връчил акредитивните си писма  като извънреден пратеник и пълномощен министър на Царство България в Конфедерация Швейцария. Това е знаменателно събитие в историята на българо-швейцарските отношения. Но тяхното начало е поставено много по-рано – преди освобождението на България от османско владичество през 1878 г. Още през първата половина на XIX век швейцарски търговци посещавали българските земи и продавали текстилни изделия, купували памук, тютюн, суровини.
След освобождението ни българо-швейцарските връзки получили динамично развитие, благодарение на дошлите  у нас десетки предприемчиви швейцарски търговци и индустриалци. Те допринесли за изграждането на водноелектрически централи, за развитието на пивоварната, минната и мелничарската индустрия, както и за производството на цимент, хартия, картон, текстил и др.
Швейцарски архитекти и инженери участвали в озеленяването на София, Пловдив и още много български градове, в проектирането и строителството на емблематични обществени сгради и инфраструктурни обекти. Швейцарски преподаватели и учители били сред основоположниците на физическото възпитание  и спортното движение в България. Стотици наши сънародници заминали да учат и да следват в Швейцария, а впоследствие станали част от политическия, интелектуалния и църковния елит на страната ни.
- Интересно е как се развиват отношенията между България и Швейцария в периода на Първата и Втората световна война. Знаем, че Швейцария остава неутрална страна …
- След Балканската война  и Първата световна война политици, учени и интелектуалци от Швейцария проявяват солидарност с България в трудните за нея години. През 1937 г. Швейцария открива свое дипломатическо представителство у нас. Тя е един от основните външнотърговски партньори на страната ни и през годините на Втората световна война. Швейцарски фирми правят значителни инвестиции в българската икономика.
- Как се развива сътрудничеството след Втората световна война, при настъпилото разделение в Европа?
- Швейцария е първата западноевропейска страна, с която през 1947 г. България установява договорни отношения в търговско-икономическата област. В началото на 50-те години на миналия век се създава Българо-швейцарско дружество за културно сближение. През 1963 г. дипломатическите представителства на Швейцария в София и на България в Берн са издигнати в ранг на посолства. Женева, където е европейското седалище на Организацията на обединените нации, се превръща в един от международните центрове на българската дипломация и външна политика. Взаимната търговия достига 150 млн. швейцарски франка годишно, а Швейцария се нарежда сред десетте най-големи външнотърговски партньори на България. През 1967 г. е извършено първото посещение на български премиер в Швейцария, което е последвано от други срещи на високо равнище.
- Всеизвестно е, че при осъществяване на демократичните реформи у нас Швейцария ни оказа безкористна помощ …
- Така е. Тази помощ възлезе общо на около 150 млн. швейцарски франка. В рамките на швейцарската програма за подпомагане на присъединилите се към Европейския съюз източноевропейски страни, през 2010 г. между Швейцария и България бе подписано  междуправителствено споразумение за финансиране на десетки проекти в различни области на обща стойност 76 млн. швейцарски франка. Те вече са във фазата на практическото реализиране, което ще бъде завършено до 2019 г. Както се вижда, историята на отношенията между България и Швейцария е история на солидарността, разбирателството, доверието и сътрудничеството.
-  Изкушавам се да Ви задам още един въпрос – кои са най-ярките личности в историята на сътрудничеството между България и Швейцария?
- Много са. Например, ярка личност е Луи Айер – един от швейцарските учители, които пристигнали в България в далечната 1894 г. Освен с принос към образованието и спортното движение в страната ни, този „швейцарец с българско сърце“, както го наричали съвременниците му, е известен със своята подкрепа за националното обединение на нашия народ. Своята подкрепа Айер изразява през 1913 г. чрез книгата си „Про България“, която разпространява в Европа. И още – участва като доброволец в българската армия в Балканската и Първата световна война. Умира на фронта в Македония през 1916 г.
Друга ярка личност е проф. Константин Кацаров – международно признат учен в областта на правните науки. Той е преподавал в Женевския университет. Последните 25 години от живота му преминават в Швейцария, където е погребан. Проф. Кацаров има изключителен принос за развитието на отношенията между България и Швейцария в научната и културната област. Той е сред основателите и активните членове на ръководството на Българо-швейцарското дружество за културно сближение.
През 1968 г. с лични средства проф. Кацаров е учредил фондация, която в продължение на десетилетия, включително и сега, подпомага стотици българи да учат, следват и специализират в Швейцария. На живота и дейността на тази забележителен българин съм посветил последната си книга – „Константин Кацаров. Пътят към върха”, която ще бъде издадена в Швейцария.
Засега на  нашия книжен пазар може да се открие „България и Швейцария. Заедно в историята“. Творбата печели читатели, повечето от които са на мнение, че историческото минало е фундаментът на съществуващите взаимни чувства на приятелство, свързващи България и Швейцария, че общите им дейности през годините са основа за доверие и ползотворно сътрудничество в съвременните условия.
Източник: Студия Трансмедия

Албания отказа на Кристалина Георгиева да я номинира за ООН

Албанският ТВ канал „Вижън плюс“ потвърди в свой репортаж от вчера, че Кристалина Георгиева активно използва връзките си в Еврокомисията за интриги срещу официалната българска кандидатура и че праща емисари да й ходатайстват за номинирането й за шефския пост в ООН от трета страна.

 

„Албания изглежда замесена пряко в игрите около избора за наследник на Бан Ки-Мун начело на ООН. Пред телевизия „Вижън плюс“ дипломати потвърдиха, че Албания е била помолена да номинира българката Кристалина Георгиева, в момента еврокомисар по въпросите на бюджета, за генерален секретар на ООН. Албания обаче категорично не възнамерява да прави подобна номинация“, заявили официални източници от албанското външно министерство пред ТВ канала.

В репортажа си „Вижън плюс“ припомнят скорошните публикации за лобирането на бившия шеф на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу в полза на Георгиева като евентуален кандидат за шеф на ООН по време на тайна сбирка на обществото „Билдерберг“ в Дрезден на 9 юни.

Основният проблем на Георгиева обаче е, че собствената й родина България не подкрепя кандидатурата й. Българското правителство обяви, че официалната номинация на България за ООН е Ирина Бокова, втори мандат начело на ЮНЕСКО. След отказа на премиера Борисов да номинира Георгиева, португалецът Барозу е пратил като емисар бившия португалски евродепутат Марио Давид да влезе във връзка с правителствата на Албания и на Унгария и да пробва да осигури номинацията на Георгиева от някоя от двете държави. Това се казва още в репортажа.

Според албанската телевизия след отказа на официална Тирана да издигне Георгиева за шеф на ООН, сега се възлагат надежди на Унгария, като единствен друг вариант за номинирането на еврокомисарката. Последната серия изслушвания на кандидати пред Общото събрание на ООН е насрочена за 10 юли. Дотогава поддържниците на Кристалина Георгиева в София, много от тях свързани с фондация „Сорос“, се надяват да продължат с натиска си върху премиера Борисов да изтегли официалната българска кандидатура, като паралелно с това търсят друга източноевропейска държава, която да издигне българския еврокомисар като алтернатива на номинацията на София.

„Ако това стане, ще е за първи път в 70-годишната история на ООН – никога досега държава, членка на организацията, не е издигала кандидат от друга националност“, коментира албанският тв канал в репортажа си. Албания този път няма да има номинация за ООН, но обикновено досега издигаше външния си министър.

 

Еврокомисар под наем

Дипломацията има правила. Не всички от тях са писани, но въпреки това се спазват по цял свят и от дълго време, за разлика от войната, където всичко, което може да уязви противника, е прието за възможно. Понякога това са нечовешки и антихуманни способи, които светът бърза да осъди в мирно време, след като конфликтът е приключил.

 

Кристалина Георгиева

За сметка на това дипломацията отстоява принципа на неприкосновеност и взаимно уважение, така че да се съхрани територия за преговори и конкуренцията по даден въпрос или блага се разиграва пред погледа на всички, с публични аргументи. Или поне с такива, споделени между две страни. По този признак винаги се различават професионалните дипломати от партийните назначения на политици, свикнали на противоборството „власт – опозиция“. За първите държавният интерес е над всичко, а вторите обикновено гледат през идеологическа призма, която често влияе на решенията и поведението им, без до си дават сметка, че народът им е съставен от различни идеологически сегменти, а те са назначени да отстояват интереса на всички вкупом.

Като казах „назначени“ – има още една категория, която видимо среща затруднения да различи личната си кариера и развитие от националния интерес на държавата си. Типичен пример за този род хора се оказа българският еврокомисар Кристалина Георгиева. Ако проявим разбиране, ще видим, че тя цял живот е била назначавана. Така е било и в университета, в който е работила, и в Световната банка, и в Европейската комисия. Така лесно се изгражда манталитет на чиновника кариерист, който търси оферти за личен успех.

Преди няколко дни комисар Георгиева витиевато отговори пред Българското национално радио на въпроса дали би се кандидатирала за Генерален секретар на ООН. Отговорът най-общо казано звучеше така – „като ми предложат, ще помисля и ще кажа“. Така отговарят хора, които чакат да получат предложение за работа от някоя фирма. Георгиева прекрасно знае, че Родината й има издигнат кандидат за този пост и най-нормално бе нейният отговор да последва логиката и позицията на външния министър Митов, на президента Плевнелиев, на министър-председателя Борисов и т.н. С две думи – да потвърди позицията на българската държава и нейния национален интерес. Хитруването и позата на „скромна мома, която чака да бъде забелязана“, не носи успех в дипломацията.

На фона на това странно поведение излезе публикация в списание „Политико“, която подхвърля версията, че чужда държава може да издигне Георгиева за същата надпревара. Това вече би било срамен акт на антибългарско поведение. Нито една страна не би си позволила да се развали отношенията с България и да издигне наш сънародник срещу нас. Дипломатите са хора, които си говорят. Това е важна част от работата им. Оказа се, че г-жа Кристалина Георгиева сама обикаля или праща лица, които да намерят „подходяща“ страна, която да задоволи личните й амбиции и да я издигне. В кръга на набелязаните са Чехия, Унгария, Румъния и Албания.

Като изключим унизителната ситуация, в която действащ еврокомисар си търси ново работно място в чужбина, тя става още по-смешна, предвид надеждата, че някой ще поеме риска на подобна авантюра, за сметка на една предварително загубила кандидатура. Георгиева не е футболист, търсещ нов отбор, за да израсне в кариерата срещу добро заплащане, а представител на страната ни в общото европейско правителство. Ако срамната търговска обиколка не спре, авторитетът на България ще пострада със сигурност и след прецедента „Румяна Желева“, ще имаме нов, който надминава и най-смелите очаквания на песимистите. 

За пореден път се вижда разликата между хора, които са били избирани в остра конкуренция, като Ирина Бокова, и тези, които цял живот са били назначавани, като г-жа Георгиева. Тези характеристики са за домашен размисъл, но останалото е тема за спешни действия от страна на Външното ни министерство, което трябва да предотврати репутационната щета върху България.

Източник: Гласове, 26.05.2016

ООН изслушва Ирина Бокова

Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, която е кандидат за поста генерален секретар на ООН, ще бъде изслушана днес в централата на световната организация.
 Осем кандидати за поста, сред които и Бокова, ще участват в неформалните слушания, които започват днес и ще продължат до 14 април. Каналът на ООН, който ще излъчва представянията на кандидатите за поста генерален секретар, е  http://webtv.un.org/.В интервю за БНР миналата седмица Ирина Бокова заяви: Смятам, че ще мога да изложа много от идеите, от опита, който имам, да споделя това, което мисля за ролята на ООН, за мултилатерализма на многостранната дипломация, това, което смятам, че е важно в работата на един генерален секретар. Надявам се, че ще мога със своето участие да убедя страните-членки защо смятам, че мога да спечеля тези избори.

Неформалният диалог ще протича в двучасови сегменти с участието на всеки кандидат. Ще им бъде предложено да направят встъпително слово, след което представители на страните членки ще им задават въпроси. На всеки въпрос кандидатите ще имат по две минути за отговор. Освен Бокова, днес ще бъдат изслушани външният министър на Черна гора Игор Лукшич и бившият португалски премиер Антониу Гутериш.

Източник: Гласове