Архив за етикет: Европейски сюз

Шокът от Brexit : Ако не обичаме Европа, ще я загубим

Британците гласуваха да излязат от ЕС. Това бе демократично решение и ние нямаме друг избор, освен да привикнем със загубата. Но това е и време за равносметка: ако не се почувстваме по- привързани към Европейския съюз, ще го загубим.

Коментар от

The EU must become more democratic, transparent and less bureaucratic -- that much is obvious. Zoom

DPA Европейският съюз трябва да стане по демократичен, прозрачен и по малко бюрократичен – това е пределно ясно .

В крайна сметка може би дъждът се оказа решаващият фактор. Доколкото емоционално приповдигнатите привърженици на Брекзит не се отдръпнаха от избирателните пунктове , дори в най-лошите условия, докато някои от поддръжниците за оставане в ЕС избраха вместо това да си останат у дома, в съзвучие с пасивния им лозунг в кампанията – „Остани“.

В края на крайщата вотът обещаваше да бъде почти равен, нещата изглеждаха така,  сякаш кампанията „Остани“ ще победи –  като че ли не бе нужно човек да се измокри за да избегне  Brexit. Това в най-лошия случай обещаваше да бъде забележителна разделителна линия в този горчив ден за Европа: когато повечето британци при всякакви климатични условия, измиха  страната си вън от Европейския съюз.

‘Победа на емоциите над фактите’

Колкото  ирационално да звучи това обяснение, то може да се окаже и верно.  „Това е победа на емоциите над фактите“ , каза Елмар Брок, виден германски консерватор в Европейския парламент.  Може и така да е. Но бъдещето на това, което остава от Европейския съюз, също зависи от начина, по който ще се обърнем към неговата реализация.

Още от  самото начало  имаше емоционален дисбаланс в тази битка за Великобритания. Привържениците на  Brexit имаха да разкажат голяма приказка  – тази за гордия народ, който най-сетне трябва да разбере че е крайно време да си върне суверенитета от безликия, бюрократичен Брюкселски апарат, който е недемократичен и прекарва времето си в гласуване на регулации в непрозрачни сесии, в които се търгува това и онова.

Какво имаше на разположение като контра аргумент кампанията „Остани“? Прозаични факти. Великобритания ще пострада икономически. Само обединена Европа може да се конкурира глобално. Посланието не бе грешно, но сравнено с другото, беше безлично и абстрактно.

Ще съумее ли Европейският съюз да се възстанови от тази загуба? Опонентите на Европейския съюз в други страни вече усещат насрещния  вятър. Рано в петък започнаха да се дочуват гласовете на Холандия и Франция за техни собствени референдуми относно бъдещето на членството им. Те със сигурност няма да са единствените, които повдигат този въпрос.

Brexit Referendum

Резултати от преброяването на всички  382  гласоподавателни области

За оставане в ЕС
48,1%
За напускане на ЕС
51,9%

 8:05 a.m., Source: BBC

За да осуетят подобни намерения, мнозина призовават да се поучим от примера на Великкобритания : никакви концесии повече и край на специалното третиране. Трябва да се направи всичко, казват те, за да се гарантира , че никой няма да се почувства окуражен от британския пример.

Но пуническите мерки да се спрат други не могат да бъдат продуктивни. Една усмирителна жилетка на Европейския съюз в която страните да бъдат стегнати, само за да останат от страх в съюза би била също неприемлива.

Не, днес не е време да се надават  викове за отмъщение през английския канал. Британците си отидоха и това е горчива равносметка. Но това решение бе демократично и трябва да бъде уважено. Що се отнася до днешния ден – Великобритания не е вече важна за бъдещето на Европейския съюз.

Европейското единство е единствен гарант за траен мир

Фокусът на Европа сега трябва да се концентрира върху оставащите в Европейския съюз страни членки и техните граждани. Те трябва да бъдат убедени тъкмо сега до глъбините на сърцата си, че ЕС е най- добрата възможна форма за самоопределение за тях. Но това убеждение може да бъде постигнато само ако Европейския съюз  стане по демократичен, по прозрачен и по-малко бюрократичен – това е повече от ясно.

Още по- важно е, да се възроди  един Европейски дух, който да е по силен от всякакви национални наративи. В Европа и Германия хората изоставиха вече патоса с който говорят за ЕС. Историите за войни, разказвани от генерацията основатели на ЕС, както често се изтъква, вече са недостатъчни за рационално обосноваване на нуждата от единен континент. Явно, че и  свободната търговия не е достатъчен аргумент. В икономическата общност има малко любов. Никой не би желал да чака с часове под държда за нея. .

При все това, ако има поне едно оправдание за идеята Европейският съюз да продължи да съществува, то това е оригиналната: Европейското единство, с още по дълбока интеграция дори на толкова различни и все пак тясно свързани нации, е единнствената гаранция за траен мир.

Ние толкова свикнахме с просперитета който се роди от тази стабилност, че не сме повече способни да си представим, че резултатът би могъл да бде всъщност много различен. Като забравяме войната , ние в никакъв случай не сме прокудили възможността тя да се случи отново. Напротив. Раздухването на национални сантименти е първата стъпка към една фрагментация, която би превърнала конфликтите отново в приемливи.

Да запазим  спокойствие и да продължим все така?  Не . Напускането на Великобритания трябва да послужи като момент в който тези, които остават в Европейския съюз, да проумеят защо е толкова важно да бъдем единни – въпреки всичко. А именно защото е много трудно постоянно да се координират  и отчитат  интересите на другите. Ако  успеем да променим това съзнание, тогава Brexit  ще се окаже нищо повече от един тревожен, но все пак полезен шок.

Ако това не стане, то този петък ще влезе в историята като черна дата: Той ще бъде запомнен като денят в който Европа започна да се разпада. .

Stefan Kuzmany е шеф на отдела „Мнения и Дебати“ на влиятелното германско издание  SPIEGEL ONLINE.

Превод от немски: Пл. К. Георгиев