Архив за етикет: ес

Геополитически дневник : Дискретна вечеря в Рим

STRATFOR, Feb.10,2016 | 01:40 GMT

Всички пътища водят към Рим, както гласи старата поговорка. А във вторник, тя не би могла да бъде по вярна. Италианската столица за кратко отново се очерта като политическо сърце на Европа на 9 февруари, когато министрите на външните работи на Германия, Франция, Италия, Холандия, Белгия и Люксембург се срещнаха в града да късна вечеря на закрито.  Самата среща беше силно символично събитие;

Представители на шестте държави, основателки на Европейския съюз, обсъдиха комплексните кризи на блока в града, в който бе подписан оригиналния учредителен договор. И все пак, това, което бе замислено като проява на единство, действителност разкри политическите разделения, които раздират Европейския съюз.

Вечерята дойде в труден момент. Европа се справя с двойната заплаха от една продължителна миграционна криза и предоговаряне на членството на Великобритания в ЕС. Въпреки че Лондон и Брюксел отбелязват напредък в разговорите си, не всеки е щастлив с плановете си да се дадат по-големи правомощия на националните парламенти и да се намали достъпа на имигрантите до ползите от тях.
Междувременно, Гърция обещава да направи повече, за да осигури границите на Европейския съюз, но много членове от блока искат да се изолира Средиземноморската нация , като се направи по-трудно за лицата, търсещи убежище, да се придвижват на Север.

Тези проблеми са тегло от учредителите на Европейския съюз, които по всяка вероятност ще се чувстват така, сякаш губят на контрол върху политическия процес на блока. Предшественикът на Съюза, Европейската икономическа общност, е роден от споразумение за свободна търговия между шест страни в Западна Европа, които са имали сравнително сходни нива на икономическо развитие и доста последователни виждания как да изглеждат политиките на организацията. Но, в продължение на 60 години, блокът стана толкова голям и разнороден, че е трудно да се управлява.

Това стана особено ясно през последното десетилетие. След като икономическата криза бе редуцирана до обществената подкрепа за континенталната интеграция, ЕС се изправи очи в очи с проблемите на собствената си идентичност. Сега наближаващият референдум в Лондон принуждава други членове да изготвят проект за споразумения, които открито признават, за първи път, че не всички страни от ЕС ще се интегрират със същата скорост. И , което е още по-важно, че не всички дори са заинтересовани да отдадат повече от своя суверенитет на Брюксел.

Много северни и източно- европейски страни отговориха положително на някои от исканията на Великобритания. Те включват уговорката, че решенията, не засягат техните колеги извън еврозоната в Европейския съюз и че членовете на блока трябва да получат повече власт да налагат вето на политики, предлагани от Европейската комисия. За първи път в историята на блока, най-активни (и атрактивни) дебати за бъдещето на Европейския съюз, се провеждат далеч от традиционното му политическо и икономическо ядро.

В продължение на десетилетия, обещанието за икономически просперитет бе лепилото, което държеше Европейския съюз заедно. Но протяжните кризи в Европа и нарастващото многообразие, направиха все по- трудно да се постигне консенсус. В отговор на това някои от членовете търсят решения на регионално ниво.

Вземете, например, Вишеградската група. Партньорството, което се състои от Полша, Чехия, Словакия и Унгария, съществува в продължение на повече от две десетилетия, но процъфтява едва в последните месеци. Нейните членове, сред последните, които се присъединиха към Европейския съюз, са все по-търсени, за да координират позициите си по важни въпроси на ЕС. Вишеградската група, в различна степен, гледа на Европейския съюз като междуправителствена структура, в която националният суверенитет трябва да бъде защитен. Членовете на групата също имат сходни възгледи за противовес на руското влияние в Европа, въпреки че страни, включително Полша и Унгария не са в същия „смисъл на спешност“, когато става дума за действия на Москва в неговата периферия.

Това не е изненада след като страните от Вишеградската група днес обединяват сили, за да се противопоставят на плановете на ЕС да бъдат разместени търсещите убежище по целия континент, или че всички те реагират положително на повечето от предложенията на Лондон. (Планове за намаляване на ползите за гражданите на ЕС, работещи в чужбина са най-голямото изключение.) Това обяснява и защо Вишеградската група се опитва да развие по-тесни връзки с Румъния, и в по-малка степен с Хърватия, за да се изгради един съюз, който се простира от Балтийско море до Черно и Адриатическо море.

Подобен ход би допълнил военните способности на членовете на Вишеградската четворка „, като се намали зависимостта им от руска енергия. Разбира се, повечето от тях все още разчитат на структурните и земеделските фондове от Европейския съюз. В резултат на това, малко е вероятно те да скъсат с блока напълно, но това не означава, че няма да се стремят да бъдат по- независими от Брюксел.
Страните в Северна Европа също подкрепиха усилията на Лондон да защитават националния си суверенитет , акцентирайки върху свободна търговия.

Тези държави имат дълга история на сътрудничество помежду си, а Швеция и Финландия не се присъединиха към Европейския съюз, до 1990. (Северният съвет, формиран в началото на 1950, включва членове на ЕС – Швеция, Финландия и Дания, както и не-членки на ЕС – Норвегия и Исландия.) Те продължиха да интегрират своите икономики и пазари на труда, далеч преди да съществува Европейския съюз и имат малък интерес да споделят богатството си с Южна Европа. Финландия е единствената скандинавска страна, която е член на еврозоната, и винаги е била традиционно враждебна към идеята за спасяването на други членове на валутния съюз. Дори ако се разпадне Европейския съюз, Северните държави, несъмнено ще се запазят силните си връзки.

Като се има предвид казаното, политическите и икономическите съюзи на фрагментиращия Европейския съюз, стават все по-малко ясни, когато става дума за Западна Европа. Франция, Италия и Испания , споделят подобни възгледи за икономиката; те са склонни да подкрепят протекционистки мерки и имат по-висока толерантност към инфлацията, отколкото тези на Север. Следователно, те често защитават слабото евро и се застъпват за повече публични разходи. Тези държави също споделят интересите си към търговията, енергетиката и сигурността в Средиземноморието и Северна Африка.

При все това, страни като Германия, Австрия и Холандия, са склонни да бъдат по-консервативни, когато става въпрос за парична политика. Те са предпазливи по отношение на инициативи, които ще прехвърлят богатство от Северна Европа на Юг. Наистина, холандският кабинет наскоро обсъжда предложение за създаването на „мини-Шенген“ споразумение, което да ограничи свободното движение към Северна Европа – забележително, че с изключение на Франция и Италия. Това предполага, че сегашното Шенген споразумение се разпада. Холандия би се чувствала в безопасност в рамките на зона без граници, включваща само нея и шепа от най-близките си съюзници.

И тук се крие проблемът. Преди две години, евро- скептичната партия Алтернатива за Германия подхвърли идеята , че еврозоната трябва да се раздели на две валутни зони, по един за Северните страни, а другата за Юга. От монетарна гледна точка, това предложение може и да има смисъл, но еврото е до голяма степен политическо решение. Най-важните геополитически отношенията в Европа са френско-германските. Но Франция се разкъсва между своите интереси като средиземноморска страна и нейното географско положение в Северно-европейска равнина. Германия, от своя страна, знае, че нейните възгледи са различни от тези на Франция, когато става въпрос да бъде водеща в Европейския съюз, но че поддържането на тесни връзки с Париж е от решаващо значение за запазването на мира на континента.

Междувременно интересите на италианците „са разделени между двете“. Не е изненада, че Рим се бори заедно с Франция през Първата световна война, само за да се нареди до Германия през Втората световна война.

Като се има предвид как Европейският съюз се разви от малко Западноевропейско ядро до един Съюз от нации, простираща се от Скандинавия до Югоизточните Балкани, има смисъл сегашната му фрагментация да е най- видима в страните, които най-отскоро се присъединиха към блока. Също така има смисъл , че учредителите на Европейския съюз се опитват да намерят някакъв начин да координират позициите си, тъй като чувстват, че техният контрол върху блока се изплъзва. Но въпреки че „първоначалната шесторка“ ясно се съгласява, че нещо трябва да се направи, за да спаси Съюза, всеки от тях има различна диагноза на проблемите на блока и конкуриращи се идеи за това как да ги отстрани.

Превод: Пламен К. Георгиев
Studia Trnsmedia- Sofia, BG

Могерини против затварянето на граници

 

Фредерика МОГЕРИНИ:

Затворените граници не са решение на миграционната криза в Европа. Това заяви върховният представител на Европейския съюз за външната политика и сигурността Федерика Могерини при пристигането си за началото на неформалната среща на външните министри на Съюза в Амстердам, съобщи БНР.

Проблемът с миграционните потоци е проблем за всички нас, той може само да ни обедини, а не да ни разделя, каза Могерини. Еврокомисарят за разширяването Йоханес Хан определи затворените граници като временно решение и подчерта, че Шенген е сред символите на ЕС и трябва да бъде запазен.

В Амстердам външните министри на държавите от ЕС ще преговарят с представители на Македония, Сърбия и Турция за преодоляването на бежанската криза.

Очаква се Австрия да предложи да поеме нова роля в усилията за спиране на мигрантския поток. Възможно е Германия и Швеция да предложат да бъдат изпратени войници за охрана на границите на ключови държави от т.нар. балкански маршрут. Европейските министри планират да окажат натиск върху Турция за по-ефективна защита на границите ѝ.