Архив за етикет: жизнен стандарт

Eurostat: Румъния и България са заплашени от социално изключване в ЕС

Румъния и България си поделят първото място в Европейския съюз по бедност и социално изключване, като през 2014 година 40% от населението в тези държави е било в такава ситуация, се казва в доклад на статистическата служба на ЕС Eurostat.

Eurostat: Румъния и България са заплашени от социално изключване в ЕС
„24,1 процента от общото население на ЕС е било заплашено от бедност и социално изключване през 2014 година. В Чехия в риск са били 14,8 на сто, в Холандия – 16,5 процента, а в Швеция – 16,9, по-малко от половината, в сравнение с Румъния и България”, изтъква докладът на Eurostat.
Според изследването, има разлики между данните за 2014 и 2008 година. „Някои държави отбелязаха истински напредък в интегрирането на най-уязвимите членове на обществото. Намаляването на броя на заплашените от бедност и социално изключване хора варира от 0.1 до 5.8 процентни пункта. Държавите членки, постигнали най-голям напредък, са Полша (намаляване от 5.8 процентни пункта на 25 процента) и Словакия (с 2.2 процентни пункта до под 20 процента).Някои държави регистрират растеж в броя на хората, заплашени от бедност и социално изключване. Страните с най-голямо покачване са Гърция, Испания и Естония, където броят на хората в риск е нараснал с между 4 и 8 процентни пункта”, се казва в доклада, цитиран от агенция Аджер прес и БГНЕС.

Според публикация на Националния статистически институт, една четвърт от румънските домакинства, съответно 32.8 процента, не са в състояние да покриват разходите си с общия си нетен месечен доход от 2015 година.

  • През 2015 година 36 процента от домакинствата са били в невъзможност да си плащат битовите сметки поради липса на пари, а 16.7 процента не са можели да си плащат за електричеството.
  • Нещо повече, за да се справят с текущите разходи, 6.8 процента от румънските домакинства са използвали спестяванията си, а 6.1 процента са взимали заеми от роднини, приятели и други лица, докато 9.3 на сто са работели допълнително.

Швейцарците гласуват днес дали всеки да получава по 2500 франка месечно

Гардиън, 05.06.2016

Швейцария гласува днес на референдум, на който ще се реши дали всеки гражданин на страната да има гарантиран месечен доход от 2500 франка (2250 евро). Формулировката на въпроса е доста неясна – настоява се за промени в конституцията на страната, които да въведат „безусловен базов доход, гарантиращ хуманното съществуване и участието на цялото население в обществения живот”, съобщава „Гардиън”.

Авторите на инициативата посочват, че предложението за 2500 франка на възрастен (и 625 франка за дете) е само работен вариант.  Зад идеята стоят артисти, писатели и интелектуалци: публицистът Даниел Щрауб, бившият правителствен говорител Освалд Сиг, рапърката Франциска Шляпер, по-известна като Биг Зис, и др.

Според Щрауб и колегите му фиксираният месечен доход ще даде възможност на хората да се занимават с важни дейности, които не са стимулирани от бизнеса – като опазването на околната среда и противодействието на климатичните промени. Освен това ще бъде увеличено и заплащането на работниците в сектори, където няма много желаещи за работа.
Ако идеята за безусловния базов доход и неговия размер бъдат одобрени, ще се наложи Швейцария да увеличи финансирането на системата за социални помощи. По прогнозни данни на правителството, въвеждането на безусловен доход ще струва на бюджета 25 млрд. франка, които властите предлагат да бъдат събирани чрез вдигане на данъците. Някои активисти предлагат налози върху финансовите трансакции.

Според последните проучвания около 60% от избирателите са срещу предложението, но въпреки това Щрауб мисли, че кампанията е постигнала някои от целите си.
Идеята за безусловен базов доход се обсъжда и в страни като Финландия и Холандия. За разлика от Швейцария, във Финландия предложението се ползва от подкрепата на правителството. Правителството на Юха Сипиля във Финландия обмисля швейцрски експеримент през 2017 г.
Аналогичен експеримент през 2017 г. се очаква и в Холандия.

Изследване: Богатство или смърт

Автор: Екатерина Аликина,Данил Седлов, РБК,14.04.2016.

Състоятелните хора живеят повече от бедните с 10-15 години, образованието е другият фактор на дълголетие .
 

Продължителността на живота зависи от нивото на финансовото състояние. Това се потвърждава от данни на изследване, проведено в САЩ и публикувано в списанието на Американската медицинска асоциация (АМА).

В публикуваното през април изследване със заглавие „Връзката между доходите и продължителността на живота в САЩ в периода 2001-2014 г.“ се отбелязва, че 1% от най-богатите мъже американци живеят средно с 15 години повече от 1% от мъжете с най-ниски доходи. Между най-богатите и най-бедните жени в САЩ аналогичната разлика в продължителността на живота е 10 години.

Като цяло изводите от изследването, обхващащо 15 години и проведено от 8 автори, в това число от Станфордския и Харвардския университет, са, че продължителността на живота на богатите граждани на САЩ се е увеличил с 3 години. За това време продължителността на живота на най-бедните мъже американци се е увеличила само с 0.32 години, а на най-бедните жени – едва с 0.04 години.

Дълголетието на състоятелните граждани на САЩ се обяснява с напълно очевидни причини: високите доходи им позволяват да получават по-качествени медицински услуги, да се хранят по-добре и редовно да се занимават със спорт. Освен това високият стандарт им позволява достъп до по-добро образование, което означава и по-висока култура на поведение, респективно по-сериозно отношение към здравето, се казва в изследването.

Ако обаче състоятелните граждани се отличават с висока продължителност на живота в цялата територия на страната, то американците с ниски доходи в значителна степен зависят от района, в който живеят. В най-развитите градове на САЩ, като Ню Йорк, Лос Анджелис и Сан Франциско, представителите на най-бедните слоеве на населението живеят практически толкова дълго, колкото и съгражданите им от средната класа, се подчертава в изследването. А разликата с бедните жители на Детройт е 6 години.

Освен това в най-развитите райони се наблюдава бавен ръст на средната продължителност на живота сред американците с най-ниски доходи. Например в Бирмингам, щата Алабама, в периода от 2001 до 2014 г. най-бедните мъже и жени са увеличили продължителността на живота си с 3.8 и 2.2 години съответно.

Положителната тенденция се определя от благоприятната среда – наличието на голям дял на образовано население и високи разходи на местните власти за социална политика, в това число пропаганда на здравословния начин на живот. Тези фактори карат бедните граждани да се отказват от вредните си навици и да се стремят да се издигат нагоре по социалната стълба, се обяснява в научния анализ.

Проф. Евгений Андреев от Центъра по демографски изследвания към Висшето училище по икономика смята, че факторът образование играе толкова важна роля за увеличаване продължителността на живота, колкото и нивото на благосъстояние. За Русия това е особено актуално, доколкото в страната съществува старият проблем с алкохолизма. „Хората с висше образование пият по-умерено, тоест водят по-здравословен начин на живот“, обяснява ученият.

Актуални данни за съотношението между доходи и смъртност в Русия за съжаление не съществува, казва Андреев. По думите му подобно изследване е проведено в Санкт Петербург още през 1990 г., но фокус-групата не е била представителна. В края на 1998 г. от смъртните актове изчезнали всякакви социални данни, затова от 1998 г. руските социолози не знаят нищо за връзката между смъртността и фактори като образование, семейно положение, доходи, добавя експертът.

Директорът на регионалната програма на Независимия институт по социална политика Наталия Зубаревич е склонна да вярва, че американските колеги малко са опростили общата картина в своето изследване. По нейно мнение еднозначна зависимост между продължителността на живота и нивото на доходите не съществува.

За Русия значими фактори на дълголетието покрай благосъстоянието са климатичните условия и нивото на образование, казва тя. „Жителите на южните територии с благоприятен климат имат по-висока продължителност на живот. А при хората с високо образование начинът на живот е съвсем различен“, отбелязва Зубаревич.

Тя подчертава, че в Русия се наблюдава голяма регионална диференциация на очакваната продължителност на живота. Най-много дълголетници живеят в Ингушетия, която не е сред най-богатите райони. Зубаревич се съмнява, че нивото на благосъстояние на района по някакъв начин може да се отрази на продължителността на живота на руснаците.

Проф. Василий Власов от Центъра по здравеопазване към Висшето училище по икономика  признава, че в Русия малко учени са се замисляли за взаимозависимостта между нивото на живот и смърт. Ученият твърди, че темата е изследвана сериозно само в две страни – в САЩ и Великобритания. Независимо от това експертът споменава за няколко неголеми научни работи, които потвърждават, че бедните наистина доста по-често и по-рано умират.

Например в едно от миналогодишните изследвания, проведено в Якутия, се отбелязва висока смъртност поради външни причини и значително разпространение на алкохолизма. При това от 478 семейства, обект на изследването, с доходи под екзистенц минимума са 55.9-67.9%. В допълнение 46.4 до 69.3% от домакинствата учените определят в неравностойно положение заради лош психологически климат.

Източник: Студия Трансмедия

На челната снимка: Бай Добри от Байлово, селото на Елин Пелин. Той живее в стария свят не само защото е останал оттогава с шаячните си дрехи и цървулите зиме и лете.
Събира помощи за селската църква „Св. св. Кирил и Методий“. От години тя е неговият дом. На празник бие камбаната. Свещеник там се появява само ако умре някой. Досега дядото сам е дал 11 хиляди лева за ремонта на покрива. Дарява дори социалните си помощи. За църквата в Горно Камарци пък е събрал 10 хиляди, за Елешница – 15 хиляди лева. 36 000 пък дарил на “Александър Невски”. Нещо мистично обгръща беловласия старец, изникнал от прашасалите страници на миналото. Стои като нарисуван във въображението. Почти всеки ден кръстосваше между Байлово и София.  През 2012 навърши 98 години. Трябва вече да е минал стотачката, нали? Дано е жив и здрав, че напоследък не идва май пред портите на Храма „Александър Невски“. Тя и катедралата е в ремонт, та не е каквото беше. Дано и париците на бай Добри идат където трябва, за стенописи и материали, но знай ли човек? Той пък е последния, дето ще пита..Праведник. А много хора му казват вече светец, без да го няма, както иначе се произнася канона…. .

Бележка на редактора

Превод: Рени Нешкова

„Ройтерс“: Визитата на Обама буди само скептицизъм сред най-бедните кубинци

Развяващите се американски флагове, ремонтираните пътища и прясно боядисаните колониални сгради в Хавана са само един от примерите за възраждащия се оптимизъм на Куба на фона на историческото посещение на президента на САЩ Барак Обама. Заради нарастващото социално неравенство обаче най-бедните в столицата не се радват на тази визита, разказва „Ройтерс“.Според Белия дом посещението на Обама – първото на американски държавен глава след революцията от 1959 г., е стъпка напред в подобряването на живота на кубинците, пострадали заради американското ембарго.Политиката на Обама в частност е фокусирана върху растежа на малкия, но постепенно увеличаващ се частен сектор в Куба чрез мерки като разрешаване на продажбата на оборудване за селското стопанство и строителния сектор.

Работниците от частния сектор вече се радват на привилегии спрямо най-нископлатените служители кубинци, зависими от оскъдните държавни заплати и помощи. На фона на растящите цени те се чувстват изоставени от всички. За тях посещението на Обама не носи надежда.“Той ще дойде, ще се разходи в няко ретро кола, ще запали пура и ще си тръгне“, обяснява Алберто Ернандес, уличен метач, чиято месечна заплата от 240 песос (около 10 долара) превръща обикновени стоки като пастата за зъби в лукс.Подобно на много свои съграждани, за Ернандес най-процъфтяващата епоха за страната е през 80-те години, когато СССР все още финансира островната държава. За разлика от тях дори ревностни привърженици на Обама в Хавана смятат, че все още действащото ембарго е основната причина за тяхната бедност.

Ниските заплати в Куба не са новина. Хранителните продукти са силно субсидирани, медицинското облсужване е безплатно, както и други административни услуги, но контрастът със сравнително успялата нова средна класа е огромен.

Няма точни данни за разпределението на благата в Куба, но социалната пропаст между бедни и богати тук е далеч по-видима спрямо други страни от Латинска Америка. По международните стандарти повечето новобогаташи на острова живеят по-скоро скромно.

Според правителството на президента Раул Кастро увеличаващите се цени на хранителните стоки – една от основните причини за недоволството на хората – донякъде се дължи на икономическите реформи, които дават на частния сектор по-голяма роля в дистрибуцията.

За да намалят донякъде цените, някои от кварталните пазари в Хавана се отказаха от договорките си с кооперативите и се върнаха към държавния модел с фиксирани цени.

Повечето от „печелившите“, облагодетелствали се от облекчаването на рестрикциите за изпращане на долари на роднини, както и от внимателното отваряне на Куба към частния сектор, са бели кубинци. Техните роднини, живеещи в САЩ, са се установили по-добре от кубинците с африкански произход.

Йоланда Санчес, кубинка от африкански произход, живее в малка, влажна стая без прозорци в подобна на лабиринт сграда, осеяна с миниатюрни апартаменти. В някои от тях вече започва да се усеща влиянието на атмосферните условия – като напуканите тавани например. Зданието, в което някога се е намирала редакция на вестник, е само на две пресечки от пребоядисаните и стегнатите в чест на визитата на Обама улици.

„Това е просто фасада“, разказва Санчес. Тя живее „временно“ в това общинско жилище от 12 години – в очакване на по-добър дом. „При нас нищо никой не ремонтира“.

Нейният син, който някога е бил физиотерапевт, а сега се опитва да се изхранва като шофьро на такси, е по-ожесточен в критиките си. „Промяна има, но не за хората, а за членовете на правителството и техните деца“.

Но не всички държавни служители се чувстват по същия начин. Докато тегли зеленчуци за клиентите в близкия пазар, Раймундо Гулет Оделин обяснява, че предимствата от сближаването със САЩ ще се усетят в дългосрочен план.

„Промените не се случват за 1 нощ. Внуците ми ще се могат да се възползват от това размразяване“, смята мъжът. „Това ни прави щастливи. Петдесет години бяхме противници, докато в действителност не сме врагове на никого“.

На челната снимка: Президентът на САЩ Барак Обама с кубинския си колега Раул Кастро. Визитата на Обама е първото посещение на американски президент в Куба след революцията от 1959 г.
Източник: Ройтерс/Дневник