Архив за етикет: икономика на образованието

Образованието е от ключово значение за прекъсване на порочния кръг от насилие

„Училищата трябва да са на предната линия на мира, не на войната“, пишат в общ текст за „Тайм“ генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова и актьорът Форест Уитакър, който е и специален пратеник за мир на ЮНЕСКО.

Форест Уитакър и Ирина Бокова

Преди две години заедно пресякохме Южен Судан и видяхме отражението на конфликта върху учениците от всички възрасти, травмирани, без умения или надежда. В защита на цивилното население в Джуба говорихме на момичетата и момчетата за това, което са изстрадали, и това, което искат. Всички те казаха едно и също нещо: образование.

Образованието е на предната линия на конфликта днес. Децата в училище са изпращани насила да се бият във военизирани отряди. Те са отвличани и държани в робство. Техните учители са отвличани и убивани. Класните стаи са превърнати в зали за изтезания – детските площадки се използват за складиране на оръжия.

Светът е разтърсен от тежкото положение на учениците в Сирия и от атаките на Боко Харам и Ал Шабаб. Мащабите на това предизвикателство обаче са много по-големи. Между 2009 и 2013 г. са били извършени нападения срещу училища и университети в над 70 страни. Около 1,5 милиарда души живеят в нестабилни или засегнати от конфликти държави, 40% от чието население са млади хора. Бежанците са най-силно засегнати – половината от най-малките деца са извън училище и три четвърти от по-големите ученици нямат достъп до образование.

Всяко подложено на нападение дете е удар върху хуманността, която всички ние споделяме, и достойнството, към което всички се стремим. Тази огромна криза на правата на човека унищожава бъдещето на милиони млади хора и хвърля сянка върху цели държави и региони.

Ние не можем да си позволим да загубим цяло младо поколение, доведено до отчаяние. Това засилва логиката на войната. Младите хора, лишени образование, са изправени пред бъдеще на бедност, а бедността е била винаги хранителна среда за екстремизъм и насилие.

Ние познаваме силата на образованието да осигурява мир на младите умове, да дава усещането за сигурност и нормален живот. Посещаването на училище е източник на надежда, подхранва любопитството и мечтите, давайки на младите хора сили да се възстановят. Образованието е най-добрият дългосрочен начин да се прекъсне порочният кръг на насилие и да се поставят общностите на пътя на мира, но то става жертва на кризите.

Често образованието е първият бюджетен сектор, който правителствата, изправени пред конфликт, отрязват. Образованието представлява едва 2% от хуманитарната помощ. Всъщност няма друг хуманитарен сектор с по-малък дял финансиране.

За да се справят с тази криза, правителствата трябва да се ангажират да защитават училищата и университетите и да не ги използват за военни цели. Преди една година група държави, начело с Норвегия и Аржентина, се обединиха около Декларация за безопасни училища. Към днешна дата 53 държави са подкрепили декларацията, но е необходимо тя да бъде подписана от всички.

Наш приоритет трябва да бъде да се спрат ужасяващите нарушения на правата на човека в тази област. Не трябва да позволяваме нападенията срещу деца, системното изнасилване или унищожаването на училищна инфраструктура да остават безнаказани. Правителствата трябва да потърсят отговорност от виновните, а ООН трябва да свърши своята част от работата – да наблюдава, докладва и разследва.

Образованието не може да остане беден братовчед на международните усилия. Трябва да инвестираме по-голяма част от хуманитарната помощ и помощта за развитие за образование. Образованието е най-добрият начин да защитим кълновете на мира. То често е първият истински дивидент на мира за момичетата и момчетата, и за общностите, които се борят, за да стъпят на краката си.

Ето защо светът се събира в Истанбул по време на Световния хуманитарен форум, за да се учреди „Образованието не може да чака“ – нов фонд за образование при извънредни ситуации. Налице е недостиг от 2,3 милиарда долара за финансиране на образованието в конфликтни и кризисни ситуации, което е 10 пъти повече от сумата, която образование получава като хуманитарна помощ в момента. Новият фонд ще насочва вниманието към образованието, за да го изгражда при спешни ситуации и да осигурява помощ за развитие. Това е от ключово значение за осъществяването на новия Дневен ред за устойчиво развитие до 2030.

Образованието трябва да се превърне в дневен ред за изграждането на мира. За да отключим потенциала на образованието да насърчава мира, трябва да поддържаме приобщаващи образователни системи, в които да се включат всички групи и да дават познания за правата на човека и за новите форми на глобално гражданство. Трябва да гарантираме това право на образование, което ще позволи на обществата да избягат от кошмарите на историята и ще даде на младите хора всеобхватни възможности.

Това е, което ние се опитваме да направим в Джуба – да дадем на учениците достъп до спорт, култура и най-вече образование. Защото, както едно момче ни каза, те не просто искат мир, искат сами да го изградят.
Това е нашето послание към Световния хуманитарен форум. Образованието е на предната линия на конфликта – то трябва да бъде в челните редици на изграждането на мира.

Източник: Гласове, 25.05.2016

Оригиналът на статията е на адрес:  http://time.com/4343256/un-world-humanitarian-summit-education/?xid=time_socialflow_twitter

Ще остане ли чиста чистата наука?

Как се развива Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”

проф. Николай  Денков,
Автор: д-р  Ваня ШИПОЧЛИЕВА
За никого не е тайна, че българската наука е зле финансирана. Статистики показват, че от 1989 до 2016 г. разходите за този сектор от брутния вътрешен продукт  са намалели близо 9 пъти (от 2,6%  до  0,24 % от БВП). Сега научната общност храни надежди за финансови инжекции, имайки предвид новата Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”.
 
В момента  Оперативната програма е в ръцете на новия зам.министър на образованието и науката Красимир Киряков, но дирекцията в Министерство на образованието и науката, която трябва да управлява програмата, още няма права за това, защото сертифицирането й е забавено от новия екип на МОН. Рисково ли е това забавяне? Ще има ли промени в Оперативната програма? Кой ще оценява проектите и дали ще се ползват т.нар. вътрешни оценители?
С тези въпроси се обърнахме към МОН, но от там ни обясниха, че сега е време за матури, зам. министърът е много зает и ако искаме можем да зададем въпросите си писмено. Избрахме по-краткия път  – потърсихме отговори отново от бившия зам.-министър на образованието и науката – проф. Николай  Денков, който доскоро ръководеше програмата. В момента той е преподавател в Катедрата по инженерна химия при Софийски университет „Св. Климент Охридски”. 

- Проф. Денков, неотдавна, като гост на „Инфохолиците в действие“ – една продукция на „Студия Трансмедия”, Вие представихте  Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж, която още не е стартирала в частта за наука. При това  парите за наука у нас не достигат. Липсата на средства спира развитието на научните изследвания в страната, води до изтичане на млади „мозъци“ в чужбина, блокира изграждането на циклотрон, с който биха се облекчили изследванията на онкоболни… Защо се получава така?

– Науката трябва на първо място да се финансира от националния бюджет и от бизнеса в България. Оперативната програми „Наука и образование за интелигентно развитие” е само допълваща. Тя е фокусирана върху определени елементи, които имат нужда от промяна. Чакаме всеки момент Министерство на образованието и науката да обяви конкурси  за центрове за върхови постижения и за центрове  за компетентност, които трябва да осигурят съвременно оборудване и среда за провеждане на качествени научни изследвания.

А за недостига на средства – страната ни отделя като национално финансиране много нисък дял за науката. Той е само 0,24 % от брутния вътрешен продукт (БВП) при положение, че по национални документи към сегашния период финансирането трябваше да е поне 0,4-0,5 % от БВП. Средствата, отделяни за наука в България, са в пъти под средните нива като дял от БВП, спрямо средните европейски стандарти. Така че първият проблем е националното финансиране. Тук влиза, както финансирането на Фонда за научни изследвания, така и финансирането на висшите училища, БАН, Националните програми за наука. Това са първите програми, които трябва да се обсъждат. Едва след тях идва Оперативната програма за наука и образование.

Нека да се върнем към гостуването Ви на „Инфохолиците в действие“. Вие пояснихте какво представляват центровете за върхови постижения и центровете  за компетентност. Казахте, че  едните са много повече фокусирани върху върховата, чистата наука, докато другите са повече центрирани върху приложните изследвания. Бихте ли посочили конкретни теми, които ще се финансират?

– Тези центрове трябва да правят наука на европейско и световно ниво в приоритетните направления на икономиката. Например: мехатроника, свързана с производството на автомобили и автомобилни части, машини, роботи. Също – в областта на софтуерния бизнес и електронните компоненти в България. След това – здраве, креативни и рекреативни индустрии, в които влизат медицина, туризъм, творчески индустрии. Има широк набор от актуални теми, които могат да се финансират. Сега въпросът е да бъдат подбрани най-добрите научни групи, които могат да развият изследванията си в тези области, като част от дейността им е и да подготвят специалисти за съответните области. Най-добрите специалисти се подготвят в практиката.

Как ще коментирате режима за държавните помощи, който не позволява да се използват средства в полза на конкретни предприятия?

–  Това се прави, за да не се изкривява пазара и да не се окаже, че някои определени предприятия имат предимство, ползвайки публични средства от данъците. Това е общоевропейска регулация и България е задължена да я спазва. Публичните средства трябва да се ползват за публични блага. Спазването на правилата се контролира от Министерство на финансите.

Има ли риск страната ни да загуби пари за наука, които евентуално могат да бъдат спечелени с проекти? Закъснява ли Оперативната програма „Наука и образование за интелигентно развитие”?

– До 2023 година включително могат да се изразходват средства по оперативните програми. В цяла Европа програмите тръгнаха с една година по-късно, тъй като имаше известно забавяне в договарянето. България не е изоставаща в това отношение. Някои от програмите тръгнаха много бързо. Например, Програмата за развитие на човешките ресурси. Другите вървят по план.

Кой ще оценява проектите? Ще има ли вътрешни оценители ?

– Трябва да се внимава как ще бъдат оценени проектите – кой ще ги оценява и ще бъде ли прозрачен процесът. Също – да се внимава по какви правила ще стартират центровете. Най-големите проблеми са свързани с това как ще бъдат подбрани печелившите проекти.

 Източник: Студия Трансмедия
18.05.2016