Архив за етикет: квази демокрация

Възпитание, Култура, Общество, Социология

Келешите на българския преход (социологическо есе)

1897 прегледа0 коментара

 Автор: проф.  Пламен К. ГЕОРГИЕВ

„Всички гледат породата, търсят расови белези, а пък има в природата удивителни мелези. Тъй че както при хората, приятелче мое, и при нас по е важно сърцето какво е.“ 

                                                                             Валери Петров

Сега му е царството на Келеша.  Не, не там горе на небето. А тук на земята. И по- точно с епицентър – България. На прехода, бързея, срещу насрещното, или ако предпочитате в блатото – все ще е вярно. Когато всичко се тресе, само Келешът изглежда непоклатим….

Идва той като спасител.  

Пълен с енергия, визии за реформа, модерна държава даже, че и окрилян от ветровете на една ентропия на риска, която,  в „третата модерност“ /Бек/ му надува платната.  Одисей, както се казва – ряпа да яде. Мученик е той насущний. Докато Келешът наш, си е шанс на еволюцията. Или ако не ви харесва – „ин витро“,  така да се рече планирания преход на Востока. Падна се той откъм най- благодатната среда, няма що. Ей, сега му сърбаме чак попарата…

Кацна Келешът върху живото, или поне мърдащо тяло на т.нар. „транзиторно“ общество, общност, трибиално сдружение, и както ще ви го дообяснят алтернативно повечето ни политолози и социолози на новото време. Те тъкмо за това са сред нас, май както стана ясно. Да ни казват какво всъщност сме видели,  трябвало да разбираме или дори помислим. Нищо, че гурелите от очите си не са измили. И на нас същата ментална хигиена предписват. Прах , пудра и както се вика – „Не е това, което си мислите“

А какво тогава е Келешът?

Вписан е той, така да се каже във време- пространството като елементарна квази- частица. Последната, както ще ви обяснят по- обстойно квантовите физици, уж я няма на осцилографа. Но като се качи налягането до 180 атмосфери, напр. почва да свети.  За чудо на деца, придружени от млади баби,  които отиват на показен урок в някоя лаборатория/, за да видят и те как стават някои работи/.

Има  още такива ентусиасти, които им демонстрират случки от природата. И на Рожен ги има. Ядат там по един-два сандвича дневно, и оцеляват между аванс и заплата. Да им се чудиш защо настояват да се пулят денем и нощем и да гледат звездите. Че то от това се окоравява, бе ,  не ви ли е ясно – вика си на ум Келешът. Което не му пречи да се яви на конкурс как да ги мениджира. И да  „осигури“  от Брюксел или от други балъци някое друго евро като милостива субсидия.Разбира се, без да забрави себе си. Но то е нормално. Пазарна икономика е това братя, вий не го ли разбрахте. „Почеши ме по гърба – дето викат ингилизите –  че и аз да почеша твоя“.

Келешът при нео-либерализма

  • Питат го един – можеш ли да свириш на цигулка? А той:
  • Че дайте бе, може и да мога.

И му я дават, братя. Ако не „Страдивариус“, че милиони струва, а за такива глезотии пари у нас няма, то родна „Кремона“. Специално изпълнение даже. По нощите лепена с надежда и любов от някой си там български лютиери – последните мохикани на прехода, дето им казват. Че и целия оркестър даже, като придатък му дават с инструмента. Да ги мисли, да ги  обгрижва на концесия един вид.

Ще кажете  връзки, партийни протекции. Вятър работа. Келешът има своя тежест и стойност, които  се котират, както никой друг път. Той идва да запълни амбразурата на една управленска безпомощност. Ако не и обреченост.  Жертва той себе си, вий това разбирате ли го?  И затова е безценен.

Той идва, за да спечели време, но и търпимост към изпадналия в цайтнот политик, управленец, шеф на надзорен съвет, мин. Председател, президент даже. И каквото си изберете там от т.нар. нео-номенклатура на  политическата ни  „система“. Респ. събран  по кръстовищата  роден „корпоративизъм“.

И ей как стигаме, до  дисхармонията

Да не речем какафонията.  Впрочем ний българите  обичаме да  си живеем в нея. Че чуйте ги нашите неравноделни тактове. Едно с едно, дето се казва,  не си приличат. А и нали знаете – крилатата фраза  – синтез на представите ни за Свободата: „У нас всичко  може“…Че ние и  билетчетата си  плащаме за този нескончаем  обществен пърформънс. Нищо, че концертът се оказва  фалшименто. Важното е че шоуто продължава.

Питате ли се защо? Защото така ни отърва на всички.  Не става обаче тук реч за  окаяни в мизерията си  родни филхармонии,  ангелогласни български хорове, че и фолклорни ансамбли, даже,  които омайват Европа срещу…. 35 евро дневни. След като ги люшкат два-три дни с рейсове до Брюксел, или където там ги поръчат. Само и само да изпълнят културната си мисия. Свят, дето се вика да видят, че и светът тях /който по принцип нехае/.

Става реч за политическата дисхармония

Мнозина казват, че тя идва от липсата, респ. деформацията на правилата за подбор и селекция на тези, които излизат на подиума на държавното управление. Избрани, но не и народни избраници – както казваше поетът. Да не му поменавам тук името, че го окоравихте бе братя, защото виждаше по- далеч от тези, за които ратуваше…Няма да ви вменявам сега чувство за вина, я.

Келешът, който почва да ми става симпатичен, даже, ще ви рече че това са само формални причини. И не бива да изпадаме в сантименти. Защото веднага възниква въпросът: А кой  ще каже кой колко струва, а?  Кой ще определи „тарифата“, иначе казано по която ще върви елитът, първопроходците, отговорните на мястото на Мойсея?  Когато  в толкова журита, съдебни състави, комисии,  че и правителства, седят …. все никакъвци. Да не говорим, че един е сват, друг на булката брат. Помежду тях пък, други  функционални и взаимно преплетени зависимости.

И прав е Келешът на прехода, да знаете. Защото идва да се набърка. Докато другите си поплюват и се попочесват там където ги не сърби.

Че той да не е по- прост ,  а?  Затова ако не на  тях  майките ще разплаче.Стига да се възцари  с цялото си дребнотелесно величие най- отгоре. Пък сетне да видим какво става…

Прерогативите на Келеша

Вие това прооумяхте рии го? Разбира се, за да се отдаде на която и да било кауза, Келешъът на българския ппеходй трябва да получи прерогативи. Правото  да  „преустрои цигулката“, иначе  казано,инструмента , който му дават.  А то ще рече още пари, правомощия, специален закон  деже, който да се напише за Келеша. Че нали сме правова държава? Накъде без закон?  А лъскавата  лимузина, там с гардове, безотчетни и пр. –  са само атрибути на модерното държавно управление.

И дял от печалбата може в един хубав ден да поиска Келешът. Къде с намигане, къде с мазна усмивка. Че и зъби да покаже даже на независими уж фирми, довчера. В нашата пазарна реалност и това е „добра практика“. Хубавото и е ,че повечето не разбират на чий синдикат служат.  И си гледат съвестно работата. Виж, дялови акции, не вършат работа на Келеша. Защото  14 на сто от нищо /при кризисен мениджмънт/ , си е нищо.  А 36 от същото – още по голямо нищо, нали така? Пък и кой прави бизнес със свои пари?

Ей, затова Келешът  бяга и от съдружие, което може да се окаже споделена отговорност. Той си е „всяка коза за своя крак“. И на три крака да остане, обаче , пак при стадото се натиска. Поради което минава за социализиран. А  държавата и нейните институционални поделения –  министерства, агенции, фондове,  ведомства, отдавна има за топла кошара. Тук Келешът си е на ясла, както се знае. Е, по- малко дават, но затова пък редовно. А и никой не пречи да си „щипне“ каквото счита за полагаемо. Една оставка в джоба, колко му е. Приберат ти я някоя сутрин или дори в късна доба и ….кво толкова. Муха те охапала, нали? Другото си остава.

Познавам келеши архитекти, изобретатели , видни лекари,  с чакащи на листите  за операции. Да не говорим за високо поставени надзорници, одитори и хора на „регулацията“, които с един подпис, често по съвместителство, разпределят обществени поръчки за милиони. Преливат от пусто в празно пенсионни фондове. Насочват ресурси  по програми за ограмотяване на системни некадърници.  Или изучаване на чужди езици от служители, които презират  гражданин-въшльо през дупката на гишето. Че и на български даже не щат да му говорят: „Не четете ли , там е написано…“

Гордиевият възел на прехода

Същински Гордиев възел, който не може с меч да се разреже, казват. Понеже сме били още живи и …кръв щяло да пусне. А тук вече бият през палците от Първо Софийско, до Мюнхен и Ванкувър даже. Пък аз  не вярвам, че до там може да се стигне. Не вярва и Келешът, понеже е взел връх. Без него не може, че по лошо идва. Знае той , че трябва по кротко. С хибридни, както им викат вече методи, с памук да се вадят душите. И идва нашият Херой с тази своя иновационна стратегия.

Келешът рядко губи самообладание. А  според една теория, която има за индикатор  разликата между човек и животно, способността на сапиенса да се изчервява – Келешът срам, неудобство не познава. Непукист е той както се казва Ако не непременно арогантен. И детектора на лъжата  може да прецака, уверяват печени криминалисти. Понеже не се поти, бе братя. А когато лъже, прави го като – хайде да не обиждаме пак някой етнос, който се има все за  подценен, пък не е чак до там, както считат  мнозина…

И ножът и хлябът на промяната

 е в Келеша. Той може и да е „дребен, нищо незначещ човек,“ както ви го описват повечето енциклопедии, че и уикепедии даже. Имате много здраве. Той е и Тарторът и Гарантът на една тиха, макар и невидима промяна.  Две в едно, така да се каже. А може и повече. При него духът отдавна е  надмогнал тялото. Пък и с добро сърце може да се случи , уверяват хуманисти.  И ей как се възвисява Келешът на българския преход над „сите българе“  С право, както се казва, „Халал му“ , както се казва . То си е дарба свише..

Титан на прехода е Келешът, да знаете. Колкото  виртуален, толкова и реален. И ей – на става една магия, описвана твърде  бегло, повърхностно и несправедливо даже от нашите политолози и социолози. Народът почна да вярва на Келеши. И не само ги избира, но и търси през девет земи в  десета. Как стана тази българска „реадмисия“, след 1300 и кусур години наследена държавност, вярно – падала, ставала, че уж като Феникс възкръсвала, както пишат поетесите, е друга тема. За нея по – нататък, ако даде онзи Горе време, ищах, че и надежда, дето чезне у всички ни….

То бяха „калинки“, то бяха „юпита“. Сега  иде ред на „третата генерация“. А там  – жална ни майка, както уверяват вещи познавачи . Ни ценностна система, ни етика, да не говорим за естетиката… Освен едната дезоксирибонуклеинова киселина, която мои познати лаборантки твърдят че била над всичко. И без нея нищо не ставало. Пък аз ги помолих, докато ми показваха как като змия се вие структурата и на едно табло – цветно даже – да налеят там  по едно от своя Sanctus spiritus medicus. Че  за шампанско пари нема. Разбира се разреден с аква дестилата, че да вдигнем едно наздраве за Келешите на българския преход!

Те пък, милите, с белите престилки, нали са си социални отгоре до долу –  вдигнаха още един тост. Насрещен, както се казваше по Татово време: „И да паднем и да бием, пак ще се напием…“  От което съдя че с общуването ний българите сме си напълно наред. И няма да се провалим, нали?  Защото се разбираме без много думи.  А политиците още плачат за консенсус.

ПС. Келешът също пи с нас, ако трябва да отбележа. И даже се чукна с околните лаборантки, като се хилеше наляво и дясно. Иначе си мълча. Келешка му работа викам си. Обаче,  знае ли човек какво мисли Келешът? То си е негов патент. Запазен, така да се каже за всички времена..

София – Ксанти

10 май 2016

За автора: проф. Пламен К.Георгиев, доктор на социологическите науки, е завършил социология в Хумболдт университет, Берлин. Автор е на „Българската политическа култура“, 2000, София, 2007, Гьотинген, издадена от престижното немско издателство V&R unipress на английски език, „Корупционни покровителства в Югоизточна Европа“, Springer VS, 2008, „Самоориентализацията в Югоизточна Европа“, Springer VS, 2012 и др. Гост професор на водещи европейски университети, между които Хайделберг, Фрайбуг, Мюнхен и др. Отговорен редактор на  сайтовете „Република.бг и „Философският клуб“ . Колонист за български и европейски медии.

 

Дискусии, Духовна сфера, Пряка демокрация, Философия

Удобната роба на демокрацията 10 правила за разпознаване на родния политик

2576 прегледа0 коментара

Автор: Николай СЛАТИНСКИ

През своя 27-годишен неудачен като цяло политически и обществен, аналитичен и политологически опит, аз си формулирах 10 правила, по които определям мнението си за политиците.

Едно от тези правила е свързано с убеждението ми, че чуя ли политик, който твърди, че е демократ, да започне да ми говори, че:
– е много вредно да се хаби енергията на народа, като се обръщаш към него, към народа, да си каже мнението;
– народът не е компетентен за каквото и да било, освен да избира политиците си;
– имало ключови политически, държавнически въпроси, по които народът не може да бъде питан;
– когато народът мисли като него, този политик, той е умен народ, суверен, а когато не мисли като него, той е народ, жертва на популизъм,
то за мен, лично за мен, не натрапвам мнението си на никого, въпросният политик по никакъв начин не може да бъде демократ. За мен той е навлякъл демокрацията като удобна и носеща дивиденти роба. Както комунистите на власт някога бяха навлекли своята идеологизирана роба и първи я хвърлиха, когато хвърлиха България на произвола на съдбата, за да я контролират и да гледат самодоволно и преяждащо демократичния й сеир.

То някога явно древните гърци са давали най-точните определения кой какъв е. И, например:
– Демагог означава човек, който води народа.
– Педагог означава човек, който води децата на богатите на училище и ги връща обратно вкъщи.

Да продължавам ли? Продължа ли, може да се окаже, че ние се върнахме постепенно към самата същност на понятията, защото ги разсъблякохме от смисъл, оставихме ги да избождат очите ни със своята буквалност, с циничната си откровеност.

Източник: Студия Трансмедия
Гражданско общество, Дискусии, Политика, Социология

Популизмът: краят на политическия проект?

2532 прегледа0 коментара
Автор: Доминик ШНАПЕР, “Фигаро”
„Това, което е общо за всички европейски нации, заедно и поотделно, и дори за САЩ, е отслабването на целия политически проект, национален и европейски, и на политическата воля. Трагичен перверзен ефект на техния триумф срещу съветската империя на 9 ноември 1989 г.“.

Френският социолог Доминик Шнапер, дъщеря на Реймон Арон, обяснява защо все повече граждани в Европа, както и в САЩ, не вярват в демокрацията.

Резултатите от изборите в Австрия са част от дълга серия на изборни успехи на т. нар. популистки партии в Европа. Популисти, доколкото проповядват оттегляне в “родния” народ и в някои случаи дори

поставят под въпрос процедурите в правовата държава.

Влизането в австрийското правителство на Йорг Хайдер през 2000 г. предизвика скандал, доведе до критики от страна на френското правителство и един вид символично изолиране на Австрия в европейските институции. Това време изглежда далечно, защото свикнахме с високите резултати на тези партии. Изглежда, че нито една европейска страна не е пощадена, бившите комунистически страни, начело с Унгария и Полша, но също така добродетелните социални демокрации от Севера, където шведските демократи, например, излязоха на трета позиция, Холандия, известна от векове със своя либерализъм, Великобритания, изобретила идеята за представителна демокрация и където Найджъл Фарадж заплашва двете основни партии, дори демокрацията модел, какъвто е Германия от десетилетия насам, без да говорим за успеха на г-жа Льо Пен, на която само изборният модел пречи да състави значителна група в националното представителство.

Що се отнася до Доналд Тръмп, който може да бъде кандидатът на Републиканската партия, той принадлежи към типа популист демагог с призивите си за традиционните ценности на “истинската” Америка, радикалната критика на политическите институции и кадри, осъждането на имигрантите, всички крадци и изнасилвачи и безспорния си проект да затвори границите.

Във всеки един случай можем да обясним причините за този успех. Демократичната традиция е нова и все още несигурна в страните, които дълго време са били комунистически. Връзката с миналото в тях е трудна, политическите кадри невинаги са били сменени, преходът към либералната икономика създаде аутсайдери и социална мизерия,

нациите в Източна Европа се чувстват унизени от победата на Запада.

В социалните демокрации силното преразпределение почива на чувството за солидарност и на националната общност, която се съчетава зле с прекалено широкото отваряне към чужденците. Френската политическа система, въведена от Петата република при много различни условия, изглежда склерозирала, неспособна да издържи на корпоратизма на активните малцинства, които правят трудни, дори невъзможни реформите, чиято необходимост доказаха последователните доклади, от Мишел Пеберо до Луи Галоа. Политическите условия във всяка европейска страна са различни и придават различен смисъл на напредъка на екстремистките партии.

Въпреки това съседни по своята история, институции и ценности демократични нации днес преживяват сходно развитие. След Втората световна война Европа се възстанови на базата на социалната демокрация, която противопостави на комунистическата идеология проект за общество, съчетаващо социалната защита и политическата свобода. С различни начини на организация, цяла либерална Европа се присъедини към този проект и победоносно устоя на съветската експанзия.

Редуването на социалдемократи и християндемократи организираше политическата сцена. След падането на Берлинската стена и промените в глобализираната икономика този проект е в криза. Новата ситуация налага дълбоки реформи. Понякога те са болезнени, във всеки случай краткосрочно, но ако не бъдат направени, страната ще преживее голям упадък, както показва френският пример. Приети или безкрайно отлагани, реформите подхранват голямо недоволство.

Стремежите на демократите към по-голяма автономия и по-голямо благосъстояние действително нямат граници, защото демократичните индивиди смятат всички политики за недостатъчни и разочароващи. Те се възмущават, защото реалността отговаря слабо на техните неограничени изисквания. Така че те се отдръпват в себе си и обвиняват онези, които ги управляват, и онези, които смятат за отговорни за своите неуспехи и ограничения, а именно имигрантите.

Когато има кризи на идентичността, се търсят виновни.

Унизени и възмутени, разтревожени за бъдещето си, на което нито политиците, нито интелектуалците придават повече исторически смисъл, все повече са онези, които гласуват за партиите, изобличаващи “системата” и чужденците. Те вече не вярват в демокрацията и отхвърлят нейните принуди. Те вече не са граждани.

Това, което е общо за всички европейски нации, заедно и поотделно, и дори за САЩ, е отслабването на целия политически проект, национален и европейски, и на политическата воля. Трагичен перверзен ефект на техния триумф срещу съветската империя на 9 ноември 1989 г.

Превод от френски: Галя Дачкова

Източник: Гласове

Гражданско общество, Дискусии, Общество, Пряка демокрация

„Фрийдъм хаус“: Властите в България са толерирали натиска над журналисти

1762 прегледа0 коментара
Това констатира докладът на американската неправителствена организация, която класира 199 държави, сред които се нареждаме на 78-о място в света и 32-ро в Европа в графата „частично несвободни“ 03.05.2016

 

Карикатура: сайта на „Фрийдъм хаус“

Според доклада на американската неправителствена организация „Фрийдъм хаус“ сред 199 държави едва 13% от световното население живее в страни с реално действаща медийна среда. България не е сред тях и е  класирана на 78-о място в света и 32-ро в Европа в графата „частично свободни“. 41% от хората по света живеят в страни с частично свободна преса, а 46% – в страни с несвободни медии.

 

След нас сред европейските държави се нареждат Черна гора, Хърватия, Сърбия, Гърция, Косово, Босна и Херцеговина, Албания, Македония и Турция. Сред държавите от ЕС България изпреварва единствено Хърватия и Гърция. Румъния ни изпреварва в тазгодишната класация, докато миналата година бяхме преди нея.

Медийната свобода в Европа е намаляла най-много в последните десет години в сравнение с останалите региони по света, пишат от „Фрийдъм хаус“. Отчасти това се дължи на отслабването на икономиките и намаляването на приходите от реклама, както и на нови закони, ограничаващи журналистите.

 

От разгледаните в доклада 199 страни и територии, 63 са оценени като „свободни“ за информационни медии, 71 като „частично свободни“ и 65 като „несвободни“. Според класацията пресата е най-свободна в Норвегия, Швеция, Белгия, Финландия, Холандия и други. В дъното са Туркменистан, Узбекистан и Северна Корея. Значима негативна тенденция има в оценката за Турция, Унгария, Гърция, Сърбия и други.

Сред основните проблеми в Европа са поставени насилието срещу репортери в Сърбия, Македония и Босна и Херцеговина, както и натискът, който Турция оказва на медиите.

„Властите продължиха да използват законите за тероризма, за да арестуват критични журналисти, да цензурират онлайн медии и да депортират чужди кореспонденти“, пише в доклада.

Свободата на журналистите по света е намаляла най-много в Македония, Сърбия, Турция, Франция, Йемен, Египет, Бангладеш, Бурунди и Зимбабве.

Оценката за Македония е спаднала значително заради разкритията, че правителството незаконно е подслушвало репортери, както и заради връзките между държавни служители и собствениците на медии. При Сърбия причините са враждебните изказвания на правителството спрямо разследващи журналисти и намаляването на критичните материали, а при Франция – новите закони, които позволяват на властите да извършват масово следене.

В излязлата миналата седмица годишна класация на „Репортери без граница“ България заемаше 113-о място от общо 180 държави, като бе най-ниско класираната държава от ЕС. „Това се дължи на факта, че средата е доминирана от корупция и сблъсъци между медии, политици и олигарси, сред които и Делян Пеевски, директор на разузнавателна агенция. Организацията обаче не е отбелязала, че Пеевски не заема този пост и е собственик на „Нова българска медийна група“, която притежава 6 вестника.

Един от авторите на доклада за „Фрийдъм хаус“  – Елън Ахекян, коментира, че една от най-обезпокоителните тенденции в България е концентрацията на собственост „особено в ръцете на „Нова българска медийна група“, най-вече като се има предвид, че собственикът е депутат, за когото се знае, че подкрепя партията, която е на власт. Депутатът е Делян Пеевски, който обяви, че се оттегля от бизнеса в България, но не стана ясно как стои въпросът с медийния му бизнес.

В същото време Елън Ахекян посочва, че според данните властите в страната ни изглежда са толерирали заплахите срещу журналистите. Грузия, Украйна и Молдова са страните в Европа с най-несвободни медии според доклада.

Класация на европейските страни (късата листа):

Норвегия, Белгия, Финландия, Холандия, Швеция, Дания, Андора, Люксембург, Швейцария, Лихтенщайн, Исландия, Монако, Естония, Сан Марино, Ирландия, Португалия, Германия, Чехия, Австрия, Литва, Малта, Словения, Кипър, Словакия, Англия, Франция, Латвия, Полша, Испания, Румъния, България, Унгария, Черна гора, Хърватия, Сърбия, Гърция, Косово, Босна и Херцеговина, Албания, Македония, Турция.

На челната снимка: Карикатура от сайта на „Фрийдъм хаус“

 Източник: Студия Трансмедия, 03.05.2016