Архив за етикет: космополитизъм

За какво си тук, да изследваш, или да предупредиш?

Пред щатс- библиотеката на Мюнхен спря „Мерцедес“.  Там ни бе срещата в 8 ч. вечерта. Махнах на колата, тя спря, вратата се отвори, отвътре самият Улрих Бек, който шофираше и рече :

- Бързо се ориентирате, колега ….

- Да, да викам му, то друг тук нямам кого да чакам.

 

Автор: Проф. Пламен К. ГЕОРГИЕВ

доктор на социологическите науки,

Heidelberg alumni

Седнахме не в първата, а във втората бирария, където Бек ме бе поканил на вечеря. Първата беше „фрашкана“, като за последно. В Мюнхен, като му излезе името на някой за добър – я кръчмар, я бог знае там какъв спец. по нещо-  направо го скъсва клиентелата. И с Улрих Бек комай така излязоха нещата. Но не само в баварски, ами и по голям евро-, че и глобалнен мащаб .

Преди месец се беше върнал вече, току що пенсиониран от London School of Economics, където дълги години преподава.  Пак при любимата си катедра по социология в Мюнхенския университет,  сред тройката университети в Европа, както го ранжират.

И, над чаша бира, там гулаш ли, стек ли беше, не помня вече – пита Улрих. Директно и в неговия стил: 

- Ти за какво си тук, да изследваш, или да предупредиш?

- Да предупредя, викам – макар че и първото бе вярно.

С етносите и ред отблъснати от пост-колониализма народи,  особено в Близкия Изток не върви. Ако Европа прояви мекушавост – „ушите ще ви изядат“. Те нас българите 500 години, нали виждаш до какво са ни докарали…

Улрих няма коментар.

- А от какво имаш нужда , вика ми с любезността на колега.

- Нищо – казвам му , нямам прагматични помисли. Пък и днес ми е рожден ден. За мен е чест да вечерям с голям европейски социолог…

А той се смее, „хайде, хайде“…. Не е от свикналите с ласкателства.  Нали е роден в Полша, знае ги славянските номера . После си говорим за неговия „Свят в риск – „ World at risk”– беше ми пратил последната си  книга,  преди да ида в Мюнхен, та я бях поизчел.

- Не разбирам , викам му, какво е това staging“, –  понеже ми я прати на английски.  

А той пояснява:

- Ще рече  Inszenierung, колега. Реалностите се инсценират при „третата модерност“. Човек си мисли, че нещо е така, а то е съвсем иначе. Мета- структура, нали разбирате?

Да, да. Но  как да го разбере „чичо“ – или по точно „бюргера“, май казах. Имайки предвид не само Андрешко, но и “сите му братовчеди“, разставени по вертикала и хоризонтала на властта у нас.   Че те всичко си знаят,  хер Бек, викам му. Иди че ги убеди, че нещата не се свеждат до това, което изглеждат. Още по малко, което пък им се иска. Пък и механизмите не разбират. Заспиват на втория абзац на текст, респ. по- обстоен  анализ…

И Интернета имат като средство за „ослепяване“ и пр. И какво правим тогава? 25 г. профукахме…

  – Разбирам, казва Улрих. Няма леко…

Съвсем по нашенски ми звучи.

По едно време идва кръчмарят. С бял пешкир през ръката. Усмихнат , сервилен.  Викам му – „Вие от Унгария ли сте?“, понеже на черната табела,  гледам, пише че предлагат намалено меню за деня, плюс „Токайско“. Пък него съм го пил на „Гелерт“, в Будапеща. С 3 цигулки все цигански зад гърба ми…

Че като рипна  онзи ми ти баварски кръчмар, чиято  празна кръчма напълнихме с Улрих,  дето се казва – той е мастит „българин“,  заема място за двама германци.  

  • Каква Унгария, какъв унгарец!! За  бога –  това е последното което искам да бъда….- запени  кръчмарят. Врътна се с пешкира, чудя се как не удари по масата, но все пак благоразумно се покри.
  • Ок, ок викам му, да укротя страстите баварски. Език мой – враг мой, дето казват хората.

Видя, ли, вика  ми сетне Улрих. Ето това ще ни довърши?

- Кое, питам?

- Национализмът – казва той. И учтиво се извинява от името на този с гулаша . Те нашите са така, с недоверие към чуждия….

Сетне обаче дойде сервитьорката. И на чист „нашенски“ – там хърватски, що ли беше, много хубаво се разбрахме. Та се оказа землячка. Нищо , че „патронът“ и  ни таксува и двамата с Улрих  като съмнителни балкански субекти.

Затова пък тя ни изпрати до вратата. И даже каза „Пак заповядайте“.

- Любезна жена, вика ми Бек отвънка. Пак ще дойдем.

Да, ама не можем да се възползваме от  любезната покана.   Чудя се аз, защо не ми пише толкова време, пустият му Бек. Дали пък не се разсърди, когато му рекох, че от Фукушима, където летеше на другия ден за поредната си лекция върху глобалните рискове,  не може да си донесе Гейша. И той даже се засмя…

Мюнхен, ден след нападението над търговския център Олимпия, 22 юли 2016. Сред загиналите са 6 малолетни…

Пък тя друга Гейша го е чакала, малко след това, да го прегърне за последно. Та има няма 6 месеца подир новата 2015 , която му честитих,  прочетох, и  то в чуждата преса,  че Улрих Бек  внезапно починал на 1 януари 2015 от инфаркт.  На 70 годишна възраст. Жалко, рекох си. Много още имаше какво да каже на нашия объркан свят.   Но, това е положението. Как пък никой у нас не го помена, викам си. А уж и нашата, социологическа общност, минава  за европейска. Вятър работа.

Поради това, макар с известен „лаг“,  реших да преведа и публикувам тук за страницата на „Философският клуб“ – то друго издание за свободна философско- социологическа промисъл и дискусия не остана у нас – един от ключовите текстове на Улрих Бек. Знаят го мнозина български читатели  с неговото „Рисковото общество“. Но по- малко с ред  интервюта, и текстове посветени на бъдещия ден на Европа и един по- добър свят.

Прочети текста на Улрих Бех на адрес: http://transmedia.bg/190

 30.06.2015
На челната снимка:  Улрих Беk. Автор на фундаментални трудове за Рисковото общество и Светът в риск, днес звучащи като сбъдващо се прочество. А всъщност проникновен анализ на „третата модерност“, която дойде на крилете на новите технологии, но и с прибързаните си „победи“.
Проф. Пламен К. Георгиев, доктор на социологическите науки, е завършил социология в Хумболдтовия университет в Берлин. Автор е на  трудовете „Българската политическа култура“ (Гьотинген, 2007 г.), „Корупционни покровителства в Югоизочна Европа (Springer VS, 2008 г.), „Самоориентализацията в Югоизточна Европа (Springer VS 2012 г.) и др. Гост професор в университетите на Хайделберг, Фрайбург, Мюнхен и др.

Миграцията днес: картина в цифри.

Великобритания е европейски първенец по заселване на чужди граждани с 4.9 млн емигранти, следват Полша с 4.4 и Германия с 4 млн

Докато гласоподавателите във Великобритания одобриха излизането на страната от Европейския съюз, за да спрат притока на имигранти, никой не спомена, че 4.9 милиона от нейните собствени граждани всъщност са емигранти. Страната е и на първо място в Европа по брой граждани, които живеят в чужбина, сочат данни на ООН, цитирани от предприемача Макс Галка и публикувани в Metrocosm.

Обикновено когато се говори за гражданин на развита страна, който живее другаде, той не се нарича имигрант, а просто чужденец. Защо? Защото под имигранти се разбира „хора, които идват от бедна страна и търсят по-добър живот“. Идващите от богати страни се възприемат като чужденци, които просто работят другаде, коментира Галка.

Според данните на второ място след Великобритания се нарежда Полша с 4.4 милиона души, на трето – Германия с 4 млн. 1.1 милиона българи живеят зад граница, сочат данните. 3.4 млн. са румънците, които живеят извън родината си.

Данните за нетната миграция (идващите минус напускащите) за всяка страна в ЕС между 2010 и 2015 г. показват, че тя е 661 915 души във Великобритания и че пристигащите там са повече от напускащите страната. На второ място е Франция с 594 785, а на трето е Германия – 462 546, като в трите страни пристигащите са повече от напускащите.

Напускащите са повече в: Ирландия, Полша, Чехия, Италия, Испания, Португалия, Румъния, БЪЛГАРИЯ (нетната ни миграция за цитирания период е минус 55 692).

Интерактивна карта на нетната миграция:

Знаят ли всъщност жителите на богатите страни колко са имигрантите в страните им? Проучване на IPSOS показва, че те са ужасно дезинформирани. Ето какви са отговорите на въпроса „Според вас какъв процент от населението са имигранти?“ – гражданите на някои страни вярват, че те са в пъти повече, отколкото те наистина са:

Едно от големите притеснения на хората е рискът от тероризъм на ислямски екстремисти. Но и тук европейското население бърка – мюсюлманите в развитите страни също не са толкова, колкото хората мислят, че са. Например германците вярват, че мюсюлманското население е 3.2 пъти повече, отколкото наистина е. Унгарците го виждат умножено по 70.

Ако аргументът „твърде много имигранти“ е причината за вземането на важни решения, трябва да можем да отговорим на въпроса „колко са имигрантите“, пише авторът. И преди да предприемаме мерки да спрем имиграцията, трябва да бъдем достатъчно смели да признаем, че наши съграждани също живеят в чужбина като имигранти и се възползват от имиграционните политики в другите страни, заключава той.

Източник: OffNews

Проучване: Все повече хора се определят като глобални граждани

  • Това се наблюдава най-вече сред развиващите се икономики, докато в индустриализираните страни тенденцията е в обратната посока
 В по-богатите държави концепцията за глобално гражданство е сериозно засегната от финансовата криза през 2008 г.

В по-богатите държави концепцията за глобално гражданство е сериозно засегната от финансовата криза през 2008 г.

  • 56%  в развиващите се икономики се определят като глобални вместо като национални граждани.
Все повече хора се определят като глобални вместо като национални граждани. Тенденцията се наблюдава най-вече сред развиващите се икономики, където населението се възприема като интернационално ориентирано.
Това сочи проучване на ВВС сред 20 000 души в 18 страни.
 Над половината от анкетираните (56%) в развиващите се икономики се определят като глобални вместо като национални граждани. В Нигерия процентът е 73, в Китай – 71, в Перу – 70, а в Индия – 67.

Колебание сред германците

Тенденцията в индустриализираните страни обаче се насочва в обратната посока. В тези по-богати държави концепцията за глобално гражданство, изглежда, е сериозно засегната от финансовата криза през 2008 г.

В Германия например едва 30% от анкетираните се определят като глобални граждани. Това е най-ниският процент в страната, откакто е проведено първото такова проучване преди 15 години. „Това трябва да се разглежда в контекста на една много напрегната обстановка в политически и емоционален план, след като Ангела Меркел последва политиката на отворените врати за бежанците миналата година“, казват от компанията, провела проучването.

На този фон резултатите показват известно колебание сред германците колко точно отворени да бъдат вратите към имигрантите в бъдеще. Според проучването 54% одобряват подслоняването на сирийски бежанци в страната. Значителен дял от германците също така се колебаят, когато са попитани относно въпроси, свързани с имиграцията и обществото.

На въпрос дали одобряват браковете между хора от различна раса или религия 46% не са сигурни как да отговорят или са заявили, че зависи от конкретния случай. Това рязко контрастира с другите европейски страни, като например Франция, където населението е много по-отворено към такива бракове.

Тези резултати показват, че Германия все още се затруднява да прецени дали иска да приветства новодошлите. „Тук има много несигурност. Германците показват високи нива на нерешителност, когато биват попитани дали одобряват тези развития и дали приемат факта, че тяхната страна поема водещата роля относно бежанците“, твърдят от компанията, провела проучването.

Според резултатите се очертават ясни разделителни линии в Европа. В Русия опозицията срещу браковете между хора от различна раса или религия е най-силна, като 43% от анкетираните не одобряват това. Което е в ярък контраст с Испания, където едва 5% са против тези бракове. В Испания също така най-много анкетирани се определят като глобални граждани.

Опозиция срещу имиграцията

В Русия има и най-силната опозиция срещу имиграцията. Едва 11% от анкетираните биха одобрили приема на сирийски бежанци. От друга страна, Испания е най-гостоприемна сред всички страни, що се отнася до приема на сирийски бежанци, като 84% смятат, че трябва да се подслонят повече хора, бягащи от 5-годишната война.Данните показват и интересно разделение в отношението към бежанците в Северна Америка. Сред канадците 77% казват, че одобряват приема на сирийци, докато в САЩ процентът е 55.

Що се отнася до религията, тя играе по-малка роля относно това как се определя човек. Изключение е Пакистан, където 43% се определят предимно чрез религията си. В САЩ процентът е 15, а в европейските страни – 5.

Източник: Капитал/BBC
сн. Ройтерс