Архив за етикет: култура

България и Финландия – история без край

На 30 март по повод 100-годишнината от провъзгласяването на независимостта на Финландия в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ беше представена книгата на проф. Венелин Цачевски „България и Финландия – история без край“.

посланик на Финландия

В препълнената с гости зала на библиотеката присъстваше и посланика на Финландия в България Н. Пр. Пайви Блинникка.

Госпожа Блинникка поздрави присъстващите с топли думи за отношенията между нашите две страни, като подчерта принадлежността ни към общото европейско семейство и ценностите, които споделяме заедно.

Проф. Венелин Цачевски е посветен на мисията да изследва връзките на България с останалите европейски народи, което го превръща в един от сериозните и най-последователни автори в този интересен тип литература, който е предназначен както за широката аудитория – заради лекотата на изказа, така и за научната общност – поради задълбочеността в изследването на исторически, икономически, културни и политически факти.

DSCN5079

„България и Финландия – история без край“ излезе на книжния пазар на български и на английски език.

„Книгата е продължение на дългогодишната ми научно-изследователска дейност. Финландия заема уникално място в Европа и света със своята външна политика на военно необвързана държава. След Втората световна война тази политика позволи да поддържа добри отношения както със социалистическите страни, така и с останалия свят. И същевременно да бъде много активна – тя беше инициатор през 70-те години на това, което по-късно стана известно с термина Хелзинкския процес. През 1975 година бяха формулирани основите на единството в тогавашната разделена Европа… Днес Финландия продължава да бъде образец за успешна държава. Това е удивително постижение, като се има предвид съперничеството и агресивното поведение на някои съседи на Финландия, както и неблагоприятните климатични условия“, каза в словото си проф. Цачевски.

Изследването включва няколко части, които могат да бъдат четени самостоятелно, според научните интереси на аудиторията. Има исторически бележки, дълбок политически анализ, мемоарни страници и спомени, които на моменти звучат анекдотично и силно увлекателно. За пръв път в България излиза толкова богато илюстративна книга, посветена на Финландия – с копия на  документи от двустранните отношения, исторически архивни снимки от Руско-турската война, в която участват финландски доброволци.

„Наричат Финландия „страната на белите лилии“*, но бели лилии във Финландия няма. Белите лилии се използват в библейския смисъл – финландците са чисти и честни хора, като бели лилии. Основните богатства на страната са горите, езерата и хората“, каза авторът.

Няколко части от книгата са посветени на историческа близост между българския и финландския народ  – от  V  до X век те живели заедно в един район, дори някои изследователи като Константин Иречек говорят за общи корени в развитието на двете нации. През VII в. част от българите идват на Балканите и развиват собствена държава. Друга част остава в съседство с финландците до Х век. После пътищата ни се разделят за дълго време – финландците отиват на север, а ние развиваме държавата си в Южна Европа.

презентация на цачевски

„Ние имаме сходна съдба, което косвено ни сближава. Финландците живеят шест века под чуждо управление. Нашата съдба преди възстановяването на българската държавност е била същата“, подчерта в словото си Венелин Цачевски.

После идва Руско-турската освободителна война, в която настъпва един от най-емоционалните периоди в нашата обща история. На 2500 км от родината си идват 1000 финландки войници и се борят за свободата на един християнски народ. Този подвиг трябва да се помни винаги. Ако по отношение на руската империя има трактовки, че тя се е ръководила и от други, имперски стремежи, то финландските войници идват съвсем безкористно в стремежа си да помогнат на потиснатия народ. Освен споменатите 1000 войници, които били организирани в самостоятелна дивизия – известната Единайста пехотна дивизия, то в руската армия имало още няколко хиляди финландски войници. В Руско-турската война вземат участие шестима финландски генерали, десетки полковници, командири на дивизии. Най-известното име сред тях е генерал Казимир Ернрот – командир на Единайста пехотна дивизия, който е наричан освободител и има паметник в Търговище.

България умее да бъде благодарна към приятелите си и връща жеста като става една от първите държави, която признава независимостта на Финландия на 27 февруари 1918 г. Скоро се подписва договор за мир и приятелство и след ратифицирането му са установени дипломатически отношения между двете страни. Макар сравнително малки по площ и отдалечени на хиляди километри, двете страни имат интензивни духовни връзки през различните периоди от развитието си.

дарение

Проф. Цачевски направи безценен подарък на Националната библиотека като връчи на директора  доц. д-р Красимира Александрова финландското издание на „Под игото“ от първия тираж на книгата през 1910 г.

Авторът на книгата „България и Финландия – история без край“ не случайно е кръстил изследването си така. Не липсва нито един период от нашите взаимни връзки. Специална част от книгата е посветена на ролята на Финландия през периода 1944-1989 г., когато контактите между двете страни продължават на най-високо дипломатическо ниво. След историческите промени през 1989 г. Финландия има огромна роля за членството на България в ЕС като един от най-активните ни поддръжници. По щастлива случайност тя е ротационен председател на ЕС през 1999 г., когато беше поставено началото на процедурата за членство в съюза, същото стана през 2006 г. – Финландия пак беше ротационен председател, а ние завършихме процедурата за членство в ЕС. Финландските институции активно подкрепят българската кандидатура през тези седем години. Венелин Цачевски подчерта приноса на Марти Ахтисаари – президент на Финландия и носител на Нобелова награда, Таря Халонен – президентът на страната, който размени визити с Георги Първанов в периода 2003-2004 г.

В момента има известен застой в икономическите отношенията между двете страни в резултат на световната икономическата криза, но постепенно се излиза от него. Финландия има десетки високотехнологични компании, които тепърва могат да допринесат за развитието на българската икономика.  Другата перспектива в нашите икономически отношения е туризмът, където имаше спад в сравнение с периоди, в които в България идваха по 100 000 финландски туристи. През 2016 г. беше отчетен ръст на туристическия поток от около 40% и това е само част от поредното добро начало в нашата история без край.

 Източник:http://www.transmedia.bg/2017/03/31/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B1%D0%B5%D0%B7-%D0%BA%D1%80/

Половината от жертвите на атентата в Турция са деца

Най-малко 22 от жертвите на терористичното нападение в турския град Газиантеп в събота са деца под 14 години, съобщи Ройтерс като се позова на източник от турското правителство. Атентатор-самоубиец се взриви по време на сватбена церемония като отне живота на 51 души и рани най-малко 60.


Половината от жертвите на атентата в Турция са деца
Най-малко 22 от жертвите на терористичното нападение в турския град Газиантеп в събота са деца под 14 години, съобщи Ройтерс като се позова на източник от турското правителство. Атентатор-самоубиец се взриви по време на сватбена церемония като отне живота на 51 души и рани най-малко 60.

Велик хуманист, универсален гений и гражданин на света

155 години от рождението на Рабиндранат Тагор
IN SPIRO
25.06.2016

Една зашеметяващо ярка звезда се появява сякаш изневиделица на световния културен небосклон и сияе до днес с неповторим блясък – Рабиндранат Тагор. Поет, философ, публицист, новелист, художник, композитор, просветител, общественик – неговото изумително по обем и качество многолико творчество със своите идеи и идеали продължава да вдъхновява мислещото човечество и днес, 155 години от неговото рождение.

Къде, кога и как се е появил на света този многостранен гений? Неговата родина е далечната приказна Индия, наследница на 3500-годишна културна традиция. А родът му, преселил се преди цели 13 века от подножието на Хималаите в южния Бенгал, поставя родоначалието на дълга поредица мислители, художници и водачи, за да достигне своя апогей в лицето на Рабиндранат.

Започвал своето необозримо творчество едва 13-годишен юноша, на 16 години той вече се появява като бунтар със своя невероятно дързък политически дебют – декламира на площада пред голямо мнозинство изобличителна поема срещу кралица Виктория и бруталното британско господство. И от тук нататък следват декларации, статии, памфлети, патриотични стихове и песни, беседи – все насочени против политическия и социален гнет, който владее родината му.

Тагор оглавява протестни демонстрации, активно участва в освободителното движение, влага сили и средства за патриотичното възпитание и през 1901 г. превръща имението на баща си в Шантиникетан в прословута школа – международен университет. Всред възпитаниците му са световно известни личности като Индира Ганди, Астартя Сен, нобелов лауреат по икономика и др.

Неговото гражданско и поетическо послание, особено актуално днес, прозира през всичките му творби: 52 стихосбирки, 40 пиеси, над 2500 песни, десетки романи, стотици разкази, литературни и философски есета, театрални постановки, музикални композиции, над 2000 художествени картини… И това е вечният идеал за единение на народите, съдружие и разбирателство между хората от различни раси, етноси, религии и още – единение между човек и природа, неразчленимост на битието, стремеж към доброто и красотата.

Велик хуманист, универсален гений и гражданин на света, Тагор бива навсякъде най-високо оценен и получава световно признание с присъждането му на Нобелова награда за литература през 1913 г. за поемата му „Гитанджали“. Тогава пламва и у нас жив интерес към творчеството на „Пророка от Изтока“. Най-напред в българския периодичен печат устремно нахлуват преводи на негова поезия, есеистика, белетристика. Не закъснява и появата на някои от най-нашумелите му романи, новели и стихове като „Гора“, „Градинарят“, „Гитанджали“, „Крушение“ и др.

Българската общественост вече жадува да се срещне с великия поет и художник-философ, хуманист и пътешественик. И ето, че през 1926 г. по официална покана Рибандранат Тагор пристига в София, посрещнат още на границата от специална делегация – все видни обществени и културни дейци. Незапомнен е ентусиазмът, с който софийската публика (а и другаде) идва на срещата със знаменития гост. Софийската гара е препълнена с народ, прииждащи от всякъде, залите с неговите беседи винаги докрай претъпкани с хора, а атмосферата в тях като при свещенодействие. През дните на неговия престой университета и училищата са затворени.

По спомен на Димо Казасов, след края на първата му беседа се наложило да се извика полиция, за да може гостът да излезе от залата и да стигне до колата. След като се качил в нея, въодушевеното мнозинство изтласкало полицаите и за миг вдигнало колата на ръце.

Поезията на Тагор, преливаща от извисени чувства и мисли, от проникновеност и лирично изящество, ни очарова и днес:

„Кой си ти, читателю, зачел

стихотворенията ми след сто години?

Не мога да ти пратя ни едно цветче

от туй великолепие на пролетта,

нито един отблясък от златото  на хей онези облаци.

Но отвори вратите си и гледай!

От цъфналата си градина набери

благоуханни спомени за отлетелите цветя

от преди сто години.

И в радостта на своето сърце

дано усетиш тази жива радост,

която пя през утринта на друга пролет,

изпращайки честития си глас

напред през сто години.“

Ето как описва впечатленията си от престоя на знаменития гост в България проф. Асен Златаров:

„Тагор си замина. Но неговият образ ще остане задълго запечатан в нашите души. София изживя два дни на духовен празник: такова раздвижване във всички среди от години не сме имали. Все малко поне сърцата ни са оплодени за нещо по-горно от делничните суети, омрази и злини. Когато народът възторжено приветстваше по улиците обсипания с хризантеми поет, никой не спираше поглед по стените, още зацапани с омразите на изборните апели… Мъдростта и красотата ни бяха гости и ни накараха да си спомним, че сме човеци.“

Източник: Студия Трансмедия

Филантропът Йохей Сасакава – „Доктор хонорис кауза“ на СУ „Св. Климент Охридски“

Японският професор е един от най-големите дарители на Софийския унверситет

В тържествена обстановка в Аулата на СУ „Св. Климент охридски“ се сътоя церемонията по удостояването на проф. Йохей Сасакава с почетното звание „Доктор хонорис кауза“. Лично ректорът на университета проф. Анастас Герджиков връчи грамота и медал със синя лента на големият японски дарител. Той е известен в целия свят с борбата си срещу проказата и дискриминациите, свързани с болните и излекуваните от тази жестока болест. Това съобщи сайтът „Студия Трансмедия“.

В кратко слово при откриването на церемонията проф. Александър Федотов, ръководител на Центъра за източни езици и култура към СУ представи Йохей Сасакава, а видеоматериал запозна публиката с постиженията на ръководената от проф. Сасакава Фондация „Нипон“ в битката с проказата в целия свят. Японският учен и филантроп произнесе академично слово на тема „Победа на два фронта: ликвидирането на проказата като болест и като стигма“.

Предложението за удостояването с почетното звание на най-старото и авторитетно висше училище в България е на Факултета по класически и нови филологии на Университета. Председателят на Фондация „Ниппон“ е личност с огромни заслуги за подпомагане на културата в целя свят. Ръководената от него фондация предоставя от дълги години средства за стипендии на докторанти и преподаватели от Софийския университет.

Източник: Студия Трансмедия