Архив за етикет: лидерство

Култът към силния човек

Путин, Ердоган, Орбан, Си Дзинпин… Култът към силния човек се възражда на всички континенти.

 

Реджеп Ердоган

От 2010 г. глобализацията навлезе в опасен период на турбулентност. На центростремителните сили, водещи към универсализиране на капитализма и технологиите, се противопоставиха центробежните сили на един многополюсен свят, осеян с конфликти между ценности и непримирими култури.

Сближаването в пазарната демокрация, възхваляно от Франсис Фукуяма, се оказа една голяма илюзия. Задълбочава се пропастта между начините да се упражнява властта. Правно-рационалната легитимност, свързана с модерността, се разпада заедно с гърча и разлагането на демокрациите под натиска на популизма, докато традиционната легитимност и харизматичната легитимност се възраждат от пепелта си, съпътствайки пробуждането на националистическите и религиозните страсти.

Култът към силния човек се възражда на всички континенти. Той придружава пробуждането на империите със свитта му от императори, царе, султани и други водачи.

Началото на това движение е през 1999 г. с Владимир Путин,

който постави на сцената своята лична власт, сливайки държавата, службите и големите монополи в индустрията, енергетиката и суровините.

В Китай нито един лидер след Мао не е концентрирал толкова правомощия, както Си Дзинпин, който разби модела, установен от Дън Сяопин, основан на равновесието между политическия монопол на Комунистическата партия, от една страна, колегиалността и ограничаването на мандатите до десет години, края на чистките, развитието на гражданско общество и предпазливостта във външната политика, от друга.

В Турция Реджеп Ердоган продължава с бързи темпове изграждането на модел от президентски тип, неразривно свързан с неговия авторитарен и религиозен уклон. В Египет маршал Ас Сиси ръководи с твърда ръка една военна диктатура.

Не са пощадени и свободните нации.

В Унгария Виктор Орбан отвори пътя за демократура,

суспендирайки обществените свободи и изграждайки стени по границите на страната си.

Във Филипините Родриго Дутерте бе избран за президент, поставяйки кампанията си под знака на юмрука.

В САЩ Доналд Тръмп успя, противно на всички очаквания, да превземе Републиканската партия, свързвайки възстановяването на величието на Америка с утвърждаването на лидерство, центрирано около личността му, и белязано от неговите крайности.

Завръщането на фигурата на харизматичния лидер

се случва в момента на икономически подем на нациите от Юга, опиращ се на глобализацията, на въздушната яма, в която изпаднаха демокрациите – начело със САЩ – след краха от 2008 г., на неуспеха на Арабската пролет. То се подхранва от  неудовлетворенността на народите, изправени пред неравенствата и корупцията, идентичностния безпорядък, рухването на идеологиите и традиционните ценности, които отварят огромно пространство за религиозния фанатизъм и националистическите импулси.

Фигурата на силния човек е характерна за големите исторически промени,

които дестабилизират институциите и народите. Тя е неразривно свързана със създаване на култ към личността, утвърждаване на превъзходството на правата на държавата над тези на индивидите и воля за контрол над обществото. Тя върви редом с едно постоянно състояние на война, което е оправдание за личната власт и се опира на

мобилизирането на народа срещу външните и вътрешни врагове: 

либералите според Си Дзинпин, който затяга впрочем властта си над Хонконг и Тайван, присвоявайки си същевременно Южнокитайско море;

чеченците и НАТО според Путин, който методично възстановява руската империя;

кюрдите според Ердоган, носен от неоосманската си мечта;

“Мюсюлманските братя” според маршал Ас Сиси;

мигрантите според Орбан;

нелегалните имигранти и мюсюлманите според Тръмп.

Силният човек има за свои спътници силовата политика и войната.

Той е източник на международна нестабилност. Силата му идва също и най-вече от слабостта на неговите противници, на първо място сред които са демокрациите. На упадъка на техните ценности, безсилие и разединение той противопоставя своя авторитет, ефикасност и бърза реакция, подобно на силовите демонстрации в Украйна, а след това и в Сирия на Владимир Путин.

Възраждането на силния човек е

сигнал за тревога за демокрациите.

Те трябва да го вземат на сериозно, защото алтернативните политически форми на империята и демократурата, които той насърчава, като връщането на войната, са трайни и представляват големи рискове. Демокрациите трябва първо да се реформират, за да поправят пропуските си, правилно отбелязвани от силните мъже: утвърждаване на лидерството, рестарт на институциите, провеждане на глобални и дългосрочни стратегии, борба с неравенствата и изключването. Те трябва да останат сплотени – в рамките на Европейския съюз, както и в отделните обединения – и да заложат на своето единство срещу съперничеството на силните мъже, като

смъртоносната кавга между сиамските близнаци Путин и Ердоган.

Но за това е необходимо да преоткрият първо вярата в собствените си ценности. Истинската противоотрова за изкушението от силния човек е свободният и отговорен гражданин.

Превод от френски: Галя Дачкова

Източник: Гласове

КАКВА ДЪРЖАВА НИ Е НУЖНА

Сингапур – днес. „Чудото“, което един народ съумя да сътвори за броени години, с труд, находчивост, но и нов тип лидерство. 

Синопсис на 7 -та редовна сесия на „Философският клуб“, посветена на Ролята на държавата и възможностите за развитие на българското общество , проведена на 24 февр., 2016, в залата на Съюза на архитектите в България, с модератор Георги ВАСИЛЕВ, основател на Клуба.

И беглият анализ на статиите, които се появяват в нашия сайт, респ. отзивите и прочитанията, показват нарастващ интерес, към обсъжданите теми – подчерта Модераторът. Като приветства участниците в дискусията проф.Гарабед Минасян, БАН, проф.Лъчезар Аврамов, БАН, проф.Пламен К.Георгиев, доц.Костадин Грозев- СУ, д-р Валерий Сербезов, доц.Иво Христов – СУ, Валентин Николов, д-р Добрин Денев, той изведе и дневния ред на 7 мата редовна сесия на ФК:

• Проектът на българската държавност, заложен в Конституцията: за какво и за кого е проектиран?
• Има ли необходимост от промяна в проекта и ако да, как?
• Може ли и има ли намерение актуалният политическият режим да решава въпросите на българското общество пред предизвикателствата на днешния ден и в настоящата геополитическа среда?

 Темата в центъра на нашето внимание е България, като генезис, тя има свои автори, съзидатели и сега изпълнители. Може ли да оценим че отговаряме на дневния ред на обществото? И ако има нужда нещо да се променя, как да стане това?

 Очакваме както винаги свободен обмен на мнения. Особено важно  сега изглежда да се формира и градивно обществено мнение в подкрепа на национално развитие и държавност от нов тип, която да инкорпорира както традицията на България, – изтъкна модератора –  така и да даде отговор на предизвикателствата пред нас като народ и нация, в един динамично променящ се свят на 21 в.

 Акценти:

В дискусията се откроиха няколко акценти, от експертната оценка на сегашната реалност, респ. сблъсък на различни виждания как де се преодолеят поредица от дефицити в укрепване и развитие на модерна българска държава и държавност . Част от тях извеждаме тук:

Дефицити в оценката на ситуацията днес: „Елитът на прехода не е в състояние да оцени това, което става – в контекста на 100 г. държава и държавност“ – подчерта основната си теза доц. Костадин Грозев. По тази и ред други причини сегашният елит не в състояние да тласне промените. Нещо повече, те изпреварват политици и управленци.
 Комплексен подход и приоритет на човешкия фактор. В исторически план стартова позиция за градежа и развитието на всяка държава е първо общността от хора, определена територия, наличието на власт, респ. държавно управление /доц. Грозев, доц. Иво Христов, Л. Аврамов,и др./ Старите йерархии и един конституционализъм с други цели, стратегически ориентири, не могат да гарантират развитие на обществото.

 „Кризата като шанс“ – Тезата изглежда само теоретично валидна /Дарендорф/. Само по себе си /в конотацията на понятието, гр./, кризата крие потенциал за възможна промяна. Но не „задължително позитивна“. Кризите за оказвали тласък за развитието в историята. Повечето „диагнози“ за криза на държавата и държавността у нас, както се подчерта в дебата, остават на констативно равнище.

Дефицит на конструктивни визии и решения – от типа на policy papers, каквато е практиката в модерното управление на Запад липсват. Този дефицит би могъл да бъде запълнен с обществени и съсловни дебати по места, дори в малки кръгове и групи, които да променят и средата в която се генерират, обменят, смислени експертизи, значим опит, прогностични екстраполации /проф. Л. Аврамов,/. Тезата се оспорва от редица участници, в дискусията, които се обявиха за по- мащабен и радикален подход в създаване на критична маса на значима и социална промяна. /доц. Христов, В. Николов, Пл. К. Георгиев/.

Необходима ни е нова политикономия – след краха на нео-либерализма инерционното  мислене в управленски и мениджерски похвати продължава/проф. Минасян, В. Николов, Л. Аврамов и др./ Потъпква се полезен опит от близкото минало, относно ролята на държавата в регулирането и гарантирането на социален напредък. Структурите са раздробени, или изкористени от ширеща се корупция и безотговорност, а институциите се оказват неадекватни или дори парализирани. .

Къде сме ние в ЕС – пан държава?. От 40 те години насам федерализмът е застъпен в Европа, като еволюцията на европейската идея позволява да се стигне до позитивно развитие. Без да сме черногледи , виждаме, че всичко край нас се срутва/доц.Грозев, доц.Иво Христов, В. Николов /. Това още повече налага необходимостта от предефиниране на българската държавност и държава в контекста на едно променящо се гео-политическо пространство в което България трябва да се впише.

Потребност от само- организация и ново лидерство . Не може да се вини само наличната политическа култура, традиционната пасивност на субекта на промяна, в лицето на недотам зряло гражданско общество и пр. В този смисъл реформата не би могла да се извърши,ако не се насърчи процеса на само организация на общностни групи, в ролята си на субект, а не само обект на промяна/ Пл. К. Георгиев, д-р Д. Денев доц. , В. Николов, д-р Сербезов /. Връщането на държавния суверенитет изглежда главна задача.

Анализът откроява два типа държавно строителство – европейски и атлантически – първият почива на компромиса, дали конформизъм, дали мъчително постиган консенсус , но това характеризира европейския подход и се отличава от американския модел, където актьорите се сблъскват за да постигнат пре форматиране на държавата и държавността си – изтъкнаха някои от участниците в дискусията./ По мнение на експертите у нас имаме „смесен тип“ на тези подходи, които очевидно спират развитието чрез едно статукво, поддържано вече повече от 25 г.

Дали не правим повече компромиси, отколкото трябва, следвайки една традиция от близкото минало, без от това да сме станали повече европейци? Дали не ни трябва повече кураж, за да се налага мнозинството върху малцинството? /доц. Грозев, д-р Сербезов, Пл. К. Георгиев/.

Profile encourage /насърчаване на профили/ – Още Джон Кенеди в свои речи го бе изразил ясно, и като стил и като кауза на демократичното управление – припомни доц. Грозев. Да се насърчи най доброто у човека, като субект на промяна, като фактор за своята съдба. А от тук и за общия, за държавния възход. Този стил на лидерство трябва да се наложи в днешното българско общество.

„Не питайте какво ви е дала Америка, а какво вие дадохте на нея?“ Не толкова усилията, колкото предприемачеството, дързостта да се застане като Касандра пред предизвикателствата на времето, могат да тласнат обществото в желаната позитивна посока…

Модераторът: Два пункта от изказаното от доц. Грозев впечатляват – дали населението да служи върху определена територия като се организира. Второто – лидерство и кураж трябват наистина. Кризата, като възможност за промяна е също стойностна теза. Но държавата не бива да пречи. Тя е само инструмент, това е мое лично убеждение. Зависи в кои ръце ще попадне…

Държава и държавност – два полюса на конституционализма?- това, което доц. Грозев спомена profiles encourage е изключително важно – добави проф. Пламен К. Георгиев. Това може да стане само като си изясним– веднъж какво е държавност, като система от ценности. Че сетне що е държава, модерната при това, не архаичната, България на „конските опашки“. Като съвременна констелация, рационална конструкция. И дори институционална архитектура.  Вярно е, че държавата е само инструмент,  както подчерта Модераторът. Но как да се съживи това изкуство на държавно строителство, занемарено до немай-къде…Това е задачата. И тя не е само „алокацията“, сиреч в преразпределението на роли и функции..

  Разделенията , които се проправят в Европа не са само Ост-Вест Север-Юг. Те са вътрешни, културални, национални – подчерта още проф. Георгиев. „Всяка коза за своя крак“ и един национален егоцентризъм, какъвто се въздига е пагубно. И нам българите, такава държавност не ни трябва. Прочее не съм чувал смислено определение за държавност у нас за последните 26 години. Пиша сега за „Заграбената държава“ /capture state/. Има такъв феномен респ. структура в социологията. Кой я заграби, как я заграби?. Кой ще ни я върне, ако не ние самите? Въпросът е как.

Държавността, като система от въплътени ценности, вяра и убеждения –  Разпадът започва от тук. Задачата днес е, да се намери нова спойка между националната общност. Ново „лепило“, както му казват редица социолози на Запад….

Модeраторът. Призовавам дебатът ни да се фокусира върху това има ли проблем и как да го решим. Тезата се концентрира около субективното и зависи от хората. Вярата ли е конструктивният фактор? Аз се съмнявам… Не само българският, но и друг народ може да последват вярата. Тогава?

Държавата като конструкт –Интересен  ракурс внесе в дебата д-р Сербезов, който анализира държавата като конструкт – тук са възможни според него следните 3 подхода: 1. Копиране на сложно устройство, което като правило се разглобява и сетне се прави опит да се възпроизведе 2. Създаване на ново устройство от самите хора, които са обикновено експерти, подбрани по компетентност. 3. Изключително практическа задача- когато се вземат готови и се усъвършенстват устройствата. За 25 г. , както изтъкна той , доколкото имаме държава и държавност възниква въпроса кои са мислили за конституцията?
Не може да има добра държава при лоша конституция, най често става дума за дефектирали системи. По негово убеждение правилникът за ползване, който е създаден за държавния конструкт, не е фиксиран както трябва. Не са създадени връзки по хоризонтала. Има само йерархии, но това е недостатъчно. Вероятно трябва да се откроят първо конфликтните точки, да се намерят, а от там да се поеме и по кои от трите пътя да се върви, може и смесен модел да се намери…

Модeраторът. Като насърчи мултидисциплинарния подход, който дава добри резултати в дебатите на „ФК“ , той подчерта че държавността е сложна система. Това означава, че се изисква и системен подход към анализа и. Може да се гледа на нея и като физична конструкция, но тя е социална констелация, която я прави още по- комплексна. И в този смисъл е нужно да я разбираме, като антропоцентричен феномен. Сиреч хората да бъдат в центъра на вниманието ни.

Най-важната технология – Възпроизводството на човека. Технологиите се развиват.  Човекът може да не излезе от Земята, но на Марс може да се прати принтер 3D и там да се „копира“. Това е възможно – изтъкна проф. Лъчезар Аврамов. Това със сигурност ще доведе до промяна в разбиранията ни, които динамично се променят. Вярвам, че това може да се осъществи в рамките на нашия живот. Интердисциплинарният метод , към който съм се придържал в изследванията си, ме е научил да се запознавам с конструирането и на политическата машина на държавата – каза той.. Т.нар. „манюал“, ръководството за държавата, създава илюзията, че може да се ползва. Но не е така.Всъщност живеем в държава със суспендирана конституция. /вж. статията на Л. Аврамов във ФК под заглавие „Избори в условия на конституционен преврат“ /.Няма механизъм как да се конструира нормална малка държава. Живеем в обкръжение на велики сили. Не можем да решаваме сами. Загубили сме се като субект на промяна. Тук трябва да се издигнат наново предприемчивостта, самоотговорността. В този смисъл бяха и промените в закона за насърчаване на научните изследвания. /разработен в ревизиран вариант лично от проф. Л. Аврамов, член на „Философският клуб“/ .
Така или, иначе депутатите са обвързани с националните приоритети за реформи. И това е критерият по който трябва да се оценяват. Законът за който говоря е единствен с фискални обвързвания, със суми срещу очакваните и целеполагани параметри и ориентири. Това е пътят. 3 процента от БНП се предвижда да идат за наука и иновации с обосновка. Защо 3 – ясно е, но не е ясно как така те бяха редуцирани до 1.5 на сто при първото правителство на Борисов. Това ни гарантира последно място. Сега стават 900 милиона, а държавата дала 4-5 пъти по малко – 200 милиона. От това зависи всичко. Иначе загиваме..

Модeраторът. Значи има надежда и за ФК. Прочее и Конфуций разбираше кризата като шанс. Но къде са „тухлите“ на държавата? Можем ли да съдим правителството, или тези, които пречат на нашите права? Бюджетните процедури например, са фрапиращи с непрозрачността и некомпетентността си дори. Можем да заведем дела…

 „Вие плашите кучето със …..салама? – репликира в характерния си полемичен стил, доц. Иво Христов като разви идеята си за фрапиращи отклонения от демократичните процедури в нашата „квази- демокрация“.  Редица от тях се крепят не на решения на НС , а на министъра на икономиката напр. ВСС и съдебната власт са подопечни. Дори и да ги съдим, то ще е по българската съдебна система, за която е всеизвестно, че е корумпирана. …

Модeраторът: При все това има смисъл от индивидуални действия, ако сме сторили стъпка към гражданско общество…

Икономиката не е вездесъща - „Икономистът не бива и не може да е само икономист“ – изтъкна проф. Минасян. Трябва да е и социолог и психолог даже. Трябва ни нова политическа икономия. Всички изживяваме една реалност, която не ни удовлетворява. Най-бедната страна в ЕС сме. Докога? Дали сме обречени на вечна бедност? На този въпрос трябва да си отговорим. Аз не мисля, че сме обречени. Но ако не намерим еднозначен отговор, път да се излезе от това състояние – все ще си стоим в него. Какво да се направи, как да тръгне обществото напред? Статистиката отчита катастрофални тенденции – 6 те последни години са загубени…

Пропастта между бедни и богати се увеличава. Тук се каза, че трябва „да тичаме по бързо, ако искаме на останем на едно място“ /Дарендорф/. Много важно е законодателството. Но самото НС не изпълнява решенията си. За дефицита сега пише че е 2.5, а е 3 и отгоре. В закона пише разходите да не са повече от 40 на сто, а на практика се харчи повече. Само 5 на сто от влизащите за обсъждане закони удовлетворяват законовите изисквания. Защо? Така е в съдебната система, но не само там. Това изкривява държавата.

 „Имаме карикатура на пазар“ – Нищо не се казва. Как е придобита собствеността, освен , че е „свещена“, както е записано? Има хора, които натрупаха милиони за 10 години. Как стана това? Няма коментари. Икономическите „агенти“ измислят как да откраднат. Ние сме хората, които приемат такава практика в НС. Българинът иначе се замисля за 20 стотинки дали да ги похарчи, ако са негови. Но, ако са общи, дава право да се разпореждат други с десетки хиляди ей така….

Не мисля, че елитарните методи / малки групи, кръгове за обмен на мнения дори/, ще могат да променят нещата. Целият народ трябва да се издигне на равнище. Трябва цялото образование да се включи. То е основата на всичко. А то, нека го кажем, честно, е на ниско равнище. Не може елитарно да се подхожда. И от Англия да дойдат експерти, нищо няма да свършат. Тази философия на free riders в икономиката е сбъркана. Софтуеъра може го откраднете, но това не променя качеството. Интелигенцията е тази, която трябва да дръпне. Имам своя критика. Кой ако не тя?. „Интелигентните изпадат от каруцата при всеки завой …- Маркс го беше писал някъде, май.

Модeраторът. Ще опонирам. Четох изявление от г-жа Кунева. Заявява че се занимава с реформа на висшето образование. Така ли ще се решат структурните проблеми? Аз не мисля. Нивото на образование не определя икономическото развитие. Как са в Тайван, Либия, Япония, ако щете? Но там има в кратък период силно икономическо развитие. В Тайван висшето образование е на много високо равнище…

Не може даден модел да пасне току така за нас… – репликира проф. Минасян. В Америка ако инфлацията стане 12 викат много е. В Латинска Америка и 1000 да стигне не се впечатляват. Как става това? В Китай не е имало инфлация от 5000 г…..

Масовото образование е рожба на масовото производство – това е отживял модел и ние не сме мръднали от него – включи се в дебата доц. Иво Христов. 58 висши учебни заведения в 7 милионна България. Това е туморно образование. Системите още съществуват сами за себе си. Какво произвеждат на изхода? Това е имитация на студенти. И здравеопазването не е по различно…

. Демонтирахме социализма, но край него и държавата.- подчерта В. Николов. Ликвидацията , приватизацията бяха катастрофа. Това сетне се усети, еуфорията беше голяма, подтикната, инспирирана даже. На всичко отгоре от средствата за производство бе изолирана научно техническата интелигенция. Получи се задържане на развитието . Моделът бе нео-либерален . Само ние от бившите страни от „лагера“ казахме че държавата е лош стопанин. Моят отговор е екзотичен. Мнозина смятат още че държавната икономика няма перспектива. Но не е така. В скандинавските страни 40 на сто от икономиката е държавна. Нашето разпокъсване на парчета никъде го няма. То е разкостяване. …
Силна икономика- силна държава – това е ключът за нас, подчерта той. Първоначалното натрупване приключи. И сега се извършва преразпределение. Държавата трябва да си влезе в ролята сега. Утре ще е късно…

Модeраторът. Тук възниква важен въпрос – смесването между държава и режим. Някои, под предлога че се борят със социализма, наистина разрушиха държавността… Както казват нашите приятели архитектите под чийто покрив сме се събрали пак: Направихме сграда такава че по добре да не влизаме в нея…“

„Заграбена държава“, „ликвидация“, „раздържавяване“ – са ключови думи на днешната ни дискусия изтъкна д-р Динев .Но какво да разбираме под държава?. В етимологията тя идва от – инра, -митра, -Тангра – морфемата „гра“ значи власт, владеене. Ще се позова на именника на българските царе – За Кубрат пише – той „държа 60 год.“ Това е власт. Единство между народ, територия и власт – за това става дума Ако говорим, че държавата губи присъствие, то значи че губи субектност.

Това ще рече, че ни липсва собствено управление. Или се управлява от вън, или от тези, които не стават вътре. Трябва да се върнем към тази представа за управлението или за властта. При цялата тревожност, ние не сме най-лошият пример макар да сме по бедни. На Юг от нас няма държава. Има обаче и други измерения за държавата, вижте Камерън – или да съхрани себе си Англия, или да напуснат ЕС. При нас дилемата седи , или да се вземем в ръце, или да действаме. Но трябва повече държавност, компетентно управление, върховенство на законите, почтеност на управлението.

Модeраторът. Солидарността също е в етимологията за държавата , равна на власт. Това е важно. Как да се осигури ефективно управление? Ще се обърна накрая, но не като последен, към доц. Иво Христов. Има ли той отговор като юрист, освен социолог, има ли практически път да препроектираме българската държавност.

Няма рецепти – заяви доц. Христов. Впрочем социалният деятел и социалният анализатор са две роли ясно диференцирани от М.Вебер насам. Често от аналитика се изисква да даде отговор как да станат нещата. Това е свръх изискване. Но, сега за държавата – През 20 години на миналия век Зиновиев още писа – „Целиха се в комунизма, уцелиха Русия“. Ще кажа днес „целиха се в комунизма в България, уцелиха България“. Това е процес на 100-120 години. Юристите нямат социално исторически сетива, те живеят в нормативните актове от Хегел насам.

Не законите действат, а хората. Българската общественост, като парадокс е създадена от държавата със „софтуеъра“ на белгийско- сръбския капитализъм. Това ражда неадекватност. Вижте Симеон Радев . Едно селско население получава …френски конституционализъм. Като сенките на Платон, от което те до днес не оживяват.

Изпреварващите, успешни държави са други. В наш план, въпреки всичко, това се постига за 12-13 години. След 44 г. проиграхме ускореното развитие. Комунистическата държава беше модернизиран философски демиург. „Деус ет макина“, имахме по-бърз растеж от Китай, но Монголия със своя скок не е пример…

Българската конституция няма значение за българите, има ясни правила, но тя не гарантира собствеността, че и живота дори. Това, което наблюдаваме е „римейк на 90 те без …дробчета“. За каква държавност говорим?

Къде са институциите – първо те са продукт на външни гео политически фактори. Второ – придатък на висшата комунистическа номенклатура. Трето – пасивно население – та ние имаме едва второ поколение народ с обувки…Това разбираме ли го?

Ние живеем формално в Европа, живеем едновременно в едно ненавремие. Франция има 5 конституции и Наполеоновия кодекс даже, който още действа. След 44 бяхме привилегировани в шансовете Друга бе обществено политическата система от която нямахме нужда. Днес сме пак в ситуацията, когато вълкът казва на агнето – „Ти си виновно, че съм гладен…“

Българската номенклатура изнесе милиарди. Но Европа не се гнуси от това. Заминаха 2 милиона зад граница. „Класика в жанра“, както се казва. Няма да се изравним, а ще ни изсмучат. Политически и обществено неграмотно население, алчна и разчитаща на външни фактори, помощите от Европа в милиарди политическа класа. Това са средства за поддържане на българския мафиотски модел. Това го знаят в Европа. Така мисля, така я виждам….

Модeраторът. Ще се въздържа от обобщения. За мен е по- важно да се чуят гласовете ви. И все пак няколко думи:

Конституцията не работи – съгласен съм. Но все пак трябва да се тръгне от там. Да се потърси по-смислена българска държавност.
Че нещо се мисли и работи по нея сигурно е така. Но, както една лъжица катран стига, за да се унищожи съдържанието в кацата, така и тук.
Конституцията дава възможност да се променят нещата. В Швейцария, напр. мога да се обърна към съда да промени закон. Дава се право на инициатива.
Но опитайте да напасвате игрите тук в България. Ще се деформира тази позитивна проекция…
Ето защо трябва нов тон. От дискусия за промени на конституцията, а чрез това да се стигне и до политическо и гражданско ограмотяване, като основа за рационално действие в полза на нова българска държавност, която да ни нареди достойно сред други проспериращи нации и народи.

Благодаря Ви за участието и полезните идеи. До нови срещи.

Бележка на редактора
„Философският клуб“ призовава участниците в 7 та сесия, посветена на Българската държава и държавност, както и тези, които по една или друга причина не успяха да присъстват на форума – да подготвят свои експозета, статии, есета по тази тема, която считаме че не може да се изчерпи с няколко дебата. Най- стойностните от тях ще бъдат публикувани своевременно на нашия сайт, както и  предоставени за  публикация на наши медийни партньори в страната и чужбина.

На челната снимка: Сингапур – днес. „Чудото“, което един народ съумя да сътвори за броени години, с труд, находчивост, но и нов тип лидерство /сн. Ройтерс/

9 март 2016
София

Сани Жекова спечели злато на Световната купа в Швейцария

Сани Жекова

 Българската сноубордистка Александра Жекова спечели старта от Световната купа по сноубордкрос във Вейзоназ, информира gong.bg.

 

В швейцарския курорт Жекова загатна още в квалификациите, че се връща към най-добрата си форма като даде второ най-добро време. В съботния ден Сани премина без проблеми през четвъртфинала и полуфинала, за да стигне до големия финал.

За него се класираха всички големи в дисциплината, а след по-бавния старт Жекова успя набързо да стигне до лидерската позиция и остана на нея до самия край. За българката това бе първа победа в Световната купа в последните 4 години.
 
Бележка на редактора
 
ЧЕСТИТО САНИ!!
ГОРДЕЕМ СЕ С ТЕБ, КАКТО С КУБРАТ ПУЛЕВ, С НАШ  ГРИША, И КОЛКО ОЩЕ МЛАДИ И СИЛНИ БЪЛГАРИ, КОИТО  ИЗДИГАТ РОДНИЯ ТРИБАГРЕНИК ПО- ВИСОКО ОТ ДРУГИ.

БЪДИ НИ ЖИВА, ЗДРАВА И МНОГО ЩАСТЛИВА,  САНИ!.

И ВСЕ ТЪЙ ПОБЕДОНОСНА БЪЛГАРКА!!
ОТ „ФИЛОСОФСКИЯТ КЛУБ“, СОФИЯ

Синдромът на обгрижване от великите ни обрича на бездействие, подчиненост или враждебност

„Все още не успяваме да намерим онзи магнит, както иска народът, който да събере в едно животворната енергия за напредък заедно. Синдромът на обгрижване от великите ни обрича на бездействие, подчиненост или враждебност.“Това заяви вицепрезидентът Маргарита Попова на конференцията „България-заплашена от неоосманизъм или нов мост между Изтока и Запада в новите геополитически реалности”.
Към конференцията проявиха интерес десетки дипломатически представителства в София, както и посланиците на Белгия, Хърватия, Сърбия, Чехия, Албания, Гърция, Сирия, Унгария, Палестина, Алжир, Иран, Мароко, Либия, представители на посолствата на Македония, Дания, Египет и др.
Тук публикуваме в резюме основните послания на г-жа Маргариита Попова, които имат отношения и към предстоящата 7 поредна сесия на  „Философският Клуб“ посветена на укрепванеето на Българската държава и държавност , която ще се проведе в сряда 24 февруари от 18.30  в Съюза на архитектите в София.
Очаквайте синопсис от нашия открит обществен форум и разкърнали се дискусии, Най-значимите становища, идеи и конкретни визии за една неизбежна нова институционална архитектура ще бъдат представени на нашия сайт. 
Бележка на редактора

 
„В европейското семейство, основано на ценности ще имаме ли най-после подкрепа за решаване на специфичните ни регионални интереси. Казвам – да, ако познават бъдещата ни модерна, обединителна национална доктрина, вдъхновена, изследвана от просветени и отдадени на общото благо лидери-родолюбци”, подчерта Попова.
„Тук сме, за да заявим родината ни България ще бъде не само мост между Запада и Изтока в новите геополитически реалности но и гарант за това, за благополучието на народите ни, живот в мир, свобода и демокрация. може да постигнем това с модерна национална доктрина. В договори, споразумения, неизменно декларираме желанието ни за добросъседство и сигурност, подреждаме в градация понятия, които сме пренесли във вековете до днес”, каза вицепрезидентът.
Според нея, чрез езика свещен на дедите ни пазим в култ красиви думи, дом, челяд, вяра, почти и блага дума, личен пример и човешко достойнство, доверие, мъдрост, единение, помирение, съгласие, които са нашите национални интереси и ценности, чрез, които през вековете сме укрепвали държавността ни и, които са във фундамента на съвременната европейска система на ценности.
„Все още не успяваме да намерим онзи магнит, както иска народът, който да събере в едно животворната енергия за напредък заедно. Нужен ни е план на нацията, обединителна човеколюбива национална доктрина, за да бъдем здрав мост между Запада и Изтока в новите геополитически реалности. Народът иска да чуе искрени думи, които да стигнат до болките и радостите, иска да го водят грижовни родолюбци”, смята Маргарита Попова.
Тя обясни, че националната доктрина е, за да отрази нашия стратегически светоглед днес, да се видим в конкретния исторически момент, с натрупания от нас политически, социален, исторически и културен опит.
„Планът за нацията би трябвало да бъде всеобхватен стратегически анализ, за да научим просветено за евентуалните рискове и заплахи и да изградим защитни механизми във всяка област на живота ни с цел напредък на личността и обществото ни. Националната ни доктрина е нужна, за да прозрем как занапред ще опазваме културно-исторически ценности”, заяви вицепрезидентът.
Тя коментира, че националната ни доктрина ще ни каже как да участваме в бъдещето на човечеството. „Гледната ни точка днес за нас и света не е на 18,19 или 20-то столетие. Само с национална доктрина ще може да участваме достойно в променящия се външен свят, ще имаме тежест в международния баланс”, подчерта Попова.

 

Източник: Фокус/БГНЕС