Архив за етикет: нато

Война и мир, Дискусии, Политика

Германският външен министър критикува НАТО

1511 прегледа0 коментара

Разнобой в управляващата коалиция в Германия?
Ройтерс
19.06.2016

 

Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер критикува решението на НАТО да предприеме военни учения в Източна Европа, предупреждавайки, че подобни действия могат да засилят още повече напрежението с Русия.

Неговите коментари отразяват растящите разграничения вътре в ляво-дясната коалиция вГермания относно политиката към Москва. Социалдемократите на Щайнмайер (ГСДП) обичайно ся привърженик на по-отстъпчива политика към Русия в сравнение с консервативния блок на канцлера Ангела Меркел.

„Онова, което не трябва да правим в момента е да размахваме силно саби и да отправяме пискливи военни призиви“, заяви Щайнмайер в интервю за неделното издание на в. „Билд“.

„Който вярва, че посредством символични танкови паради по източните граници на алианса ще постигне повече сигурност – греши“, казва Щайнмайер. „Добрият съвет е да не създаваме претексти за подновяване на старата конфронтация“.

Щайнмайер не поясни кои точно военни учения има предвид, но НАТО токущо приключи голямо 10-дневно военно учение в Полша, в което участваха над 20 страни-членки и партньори на НАТО. Германия беше сред участващите в него страни.

В учението участваха над 30 хил. войници и то беше част от стремежа на НАТО да възвърне самочувствието на европейские страни, разтърсени от анексирането през 2014 г. на Кримския полуостров и подкрепата за бунтовниците,биещи се с частите на Киев в Източна Украйна.

„Безотговорен сигнал“

Щайнмайер заяви, че историята показва, че диалогът и сътрудничеството са критичен елемент във всяка успешна политика на сдържане.

През този месец САЩ, Великобритания и Германия обявиха планове за създаването на нова част на НАТО по границата на Русия от началото на следващата година, което провокира президента Владимир Путин да разпореди внезапни проверки на бойната готовност на руските въоръжени сили.

Само седмици преди критично важната среща на върха на НАТО във Варшава, трите водещи страни в НАТО обявиха, че всяка една от тях ще ръководи по един батальон, разположен на източния фланг на съюза, за да предпази от всякакво използване на сила срещу Полша и Балтийските държави.

Батальоните на НАТО са част от по-широка схема на отбрана, която ще бъда одобрена на планираната за 8 юли среща във Варшава. Тя ще включвачасти на ротационен принцип, разположено изнесено напред военно оборудване и силно мобилни части, подкрепена от 40-хилядна част за бързо реагиране на НАТО.

Коментарите на Щайнмайер предизвикаха острата реакция на Ребека Хармс – съпредседател на групата на зелените в Европейския парламент.

Тя каза, че Щайнмайер отправя „безотговорен сигнал“ към Москва по време, когато Русия все още отказва да прекрати украйнската криза и да изтегли войските от източната територия на екс-съветската република. Москва отрича да има каквито и да е войски в Украйна и че доставя оръжие за бунтовниците.

Елмар Брок, близък съюзник на Меркел и председател на комисията по външни отношения на Европейския парламент, каза за немския ежедневник „Нойе оснабрюкер цайтунг“ в събота, че „въобще не е под въпрос“, че ЕС ще разшири с още 6 месеца икономическите си санкции, които наложи на Москва заради кризата в Украйна. Решението вероятно ще бъде взето следващата седмица, каза той.

Война и мир, Дискусии, Политика

Увеличаващото се военно присъствие на САЩ в Европа e безпредметно

2352 прегледа0 коментара
Автор: Леонид БЕРШИДСКИ, Bloomberg,  14.05.2016

Докато показваше в четвъртък на президента Владимир Путин новите камиони УАЗ-Патриот, въоръжени с картечници и гранатомети един руски генерал не можа да отвори вратата на един от камионите тип пикап и, в отчаян опит да зарадва своя главнокомандващ, той просто разби дръжката на врата… „Браво“, каза Путин усмихнат.

Междувременно НАТО дебатира калко ефективно може да спре Русия в случай, че се опита да завладее балтийските държави. САЩ вече увеличи над 4 пъти бюджета на т. нар. Европейска инициатива за успокоение – на цели 3.4 млрд. дол. за 2017 г. Около един милиард от тях ще иде за допълнителна бронирана бригада, добавяйки нови 4 – 5 хил. американски войници към вече разположените 35 хил. бойци,  намиращи се вече в Европа. Други 1.9 млрд. дол. са определени за допълнителни оръжейни системи. И въпреки това, много американски анализатори считат, че това не е достатъчно, за да бъде сдържана Русия.

Военен потенциал на страните-членки в НАТО в Източна Европа в сравнение с тези на Русия

Те би трябвало да видят внимателно видеото и са се запитат, дали не са измамени.

Корпорацията РАНД наскоро направи военна симулация, за да прецени дали балтийските държави могат да се отбраняват от Русия и направи извода, че при сегашната степен на защита руските военни биха достигнали до Талин и Рига до 60 часа. За да се предотврати подобно развитие, от РАНД направиха извода, че НАТО се нуждае от 7 бригади, вкл. три – тежко въоръжени, „при това адекватно поддържани от въздуха, от наземно базирана огнева мощ и от други ефективи на терен, за да се дадат отпор в началото на бойните действия“.

В доклад до Атлантическия съвет Франклин Креймър и Банц Крадок предложиха да се подсили отбраната на Прибалтика с допълнителни въздушна защита и противотанкови системи, както и да се създадат нови мултинационални батальони, формирани от войници от балтийските страни, от други европейски страни и от САЩ.

Сайтът по проблемите на отбраната War on the Rocks, чрез своите автори Елбридж Колби и Джонатан Соломон обявиха, че планираното разполагане на допълнителни бойни части е недостатъчно, посочвайки, че да „бъдат убедени все по-боеспособните руснаци“ да се въздържат от действие би изисквало „разполагането на конвенционални военни сили, включващи съществени и боеспособни части, постоянно разположени в Централна и Източна Европа, която би спряла всяка руска военна офанзива срещу територия на НАТО-вска държава“.

Всички тези експерти дискутират увеличаваката се военна мощ на Русия. РАНД счита, че частите на руския Западен военен окръг са много по-силни като личен състав и въолъжение, отколкото са разположените от НАТО части в и около Прибалтика. Въздушната кампания на Русия в Сирия също впечатли мнозина.

Наблюдавайки видеото с вратата на камиона, както и четейки докладите за случилото се през миналата година в Дебалцево в Източна Украйна през миналата година, където местните бунтовници, подпомогнати от руски войски обкръжиха и победиха украйнската армия след седмици тежки сражения би следвало да внесе известни съмнения в преценките на военните експерти по отношение на боеспособността на руската армия да смела офанзива и агресия към две или три държави от НАТО.

Въпреки че Русия в момента се превъоръжава екстензивно с една програма, на която Путин обръща голямо внимание, страната е предледвана от проблемите на съвременна Русия, свързани с неефективност, изключително скъпи държавни поръчки и съмнително качество. Демонстрирането на успех пред Путин е по-важно за генералите му от реалното му постигане, а Путин от своя страна, може би е по-заинтересуван от това да се изфука пред света по време на парана по повод Деня на победата на Червения площад, вместо да атакува НАТО. Той преследва вътрешнополитически цели, освен това, играейки си с патриотичната еуфория, за да задържи подкрепата си. Климатът в днешна Русия е такъв, при който производителят на автоматите Калашников трудно стига до печалба, но се надява да компенсира загубите с производството на линия облекла военен стил, които да се купуват от патриотите.

Руските войски са ефективни срещу слаби противници – например украйнските военни или лековъоръжените сирийски бунтовници, но дори и там те не постигнаха бързи резултати. Окупацията на Крим беше страховита, тъй като руски войници без отличителни знаци, носещи модерно изглеждащо въоръжение изглеждаха опасни, но те не срещнаха там никаква въоръжена съпротива. Както посочи Майкъл Кофман  в War on the Rocks, „руската армия просто не е готова да окупира една превзета страна, особено ако тя се съпротивлява. Около границите с НАТО има малко постоянно базирани части, а ивъобще липсва командната структур, която да организира една офанзива с използването на части, предислоцирани от други окръзи“.

Което е още по-важно, нито един от паникьосаните пропагандаторина увеличено военно присъствие на САЩ в Източна Европа не би могъл да обясни защо му е на Путин да окупира Прибалтика. Едни страни не атакуват други страни, просто защото не се харесват или просто защото са по-силни и могат да го направят. Би трябвало да има някаква стратегическа полза от такава атака. В замисъла на своята военна симулация, РАНД се опита да намери такава по следния начин: „Стратегическата цел на офанзивата е да се демонстрира неспособността на НАТО за защити своите най-уязвими членове и така да се разедини Алианса, който според Москва представлява заплаха за нея“.

Не е ясно защо Русия би рискувала голяма война със САЩ, включително и перспективата за ядрен конфликт, само, за да докаже уязвимостта на НАТО. Предишните агресивни действия на Путин и на близкия му кръг от съюзници показва, че те наистина разглеждат НАТО като заплаха за Русия. Во Путин подкрепи сепаратистите в Южна Осетия и Абхазия и дори почна воюва заради тях през 2008 г., за да дестабилизира Грузия като потенциален член на НАТО. Със същата цел той подхрани и действията в Източна Украйна.

Двете войни бяха използвани от паникьосани експерти като аргумент за увеличаване на механизмите на сдържането, но всъщност са аргументи точно в обратната посока: Русия се страхува дотолкова от приближаването на НАТО до нейните граници, че е готова дори на аватюри със значителна цена за нейния международен статут, така че е малко вероятно да се ориентира към директен конфликт с Алианса. Путин не се страхува толкова от американските части, разположени в Европа, колкото от цялата военна мощ на САЩ, вкл. ядрения им арсенал.

Кофман не отхвърля руски военни интириги в Прибалтика, но той вярва, че цялостна офанзива и окупация на Рига и Талин е малковероятен сценарий. За да провери решимостта на НАТО по един по-малко застрашаващ живота начин, Русия може да окупира една ивица оспорвана земя.“Много по-фин подход за Москва“, пише Кофман,“при това такъв, който като концепция беше демонскриран в Крим е  да се провокира криза, в която да се пробва доверието в НАТО на основата на избора дали или не да се атакува Русия изпреварващо“.

Засиленото американско военно присъствие ще направи подобен избор още по-труден за САЩ – сигурността на нейните войници би се превърнала в допълнителен аргумент, който да доведе до прибързани решения.

Увеличени бюджети, повече играчки, повече възможности за правене на маневри в различни географски услония са винаги привлекателни за генералите. Стратегически обаче, това няма да помогн за решаването на никой проблем на реалния свят. Русия няма никаква причина да започне масирана инвазия в Прибалтика и Путин знае колко голяма част от новата мощ на страната му е всъщност ново подреждане на витрината.

Автор: Леонид Бершидски за Блумбърг

Превод: Костадин Грозев

Война и мир, Глобализация, Политика

Няма шанс НАТО скоро да се разшири, заяви посланикът на САЩ

1434 прегледа0 коментара

Няма шанс в обозримо бъдеще НАТО да се разшири с нови членове поради опасения, че това може да дестабилизира Русия, заяви в петък постоянният представител на САЩ в алианса. Това може да разочарова Грузия и няколко балкански държави, коментира „Ройтерс“.

Агенцията цитира Дъглас Лют, според когото НАТО се намира в повратна точка и организацията е изправена пред напрежение, сравнимо само с времената на студената война. Алиансът не желае да усилва вътрешната слабост на Русия, допълва той.

„От практическа гледна точка не виждам в близко бъдеще, в следващите няколко години или дори за по-дълъг срок, някаква възможност за допълнително разширяване на НАТО“, заяви Лют в Лондон пред Форума по сигурността на института „Аспен“. „Смятам, че Русия играе важна роля в стратегическата обстановка, а стратегическата обстановка поставя спирачки върху разширяването на НАТО.“

Лют добавя, че „ако приемате допускането, че Русия има свои вътрешни слаби места и може би е в състояние на устойчив упадък, то засега няма много смисъл да се продължава с натиска и може би да се ускорява или дестабилизира този упадък.“

През декември НАТО покани Черна гора да се присъедини към първото разширяване от 2009 г. насам. Това предизвика гнева на Москва, която е против каквото и да е навлизане на алианса на територията на бившите комунистически държави в Източна и Югоизточна Европа. Москва призова Подгорица да реши въпроса с референдум.

На срещата на върха през април 2008г. Грузия получи обещание за евентуално членство, но без конкретни срокове. Блакански страни като Македония и Босна и Херцеговина изявяват желание за членство, а Украйна също говори за присъединяване един ден.

Лют обясни в Лондон, че няма промяна в политиката за приемане на нови членове, но за допускането на такива е нужно съгласието на всичките 28 страни от НАТО, а скорошно постигане на консенсус по въпроса в момента изглежда малко вероятно, особено за Грузия или Украйна.

Източник: Ройтерс/Дневник

Война и мир, Глобализация, Политика

Какво се случва между Русия и НАТО?

2562 прегледа0 коментара
 Автор: Екатерина Синелшчикова, Николай Литовкин – „Руски Дневник“
Главнокомандващият Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа Филип Брийдлав обяви плановете на Алианса да разшири контингента си в шест държави в Източна Европа. Какво означава това за отношенията между Русия и НАТО – въпроси и отговори.

 

Ген. Филип Брийдлав

1. Какво се случи?

В НАТО заявиха за плановете да увеличат присъствието си в близост до западните граници на Русия. През февруари 2017 г. Пентагонът ще разположи допълнително в страните от Източна Европа 4500 американски войници, 250 танка, бойни машини „Брадли“ (Bradley) за пехотата, самоходни гаубици и друга техника.

2. Защо Москва се вълнува от подсилването на НАТО в Европа?

Разширяването на Северноатлантическия алианс е преди всичко нарушение на установения паритет в региона. Следователно това предизвиква безпокойство в Русия за нейната безопасност, става дума за придвижване на военна инфраструктура към границите ѝ.

3. Това е нова позиция на Москва или не?

Не, Москва нееднократно е предупреждавала, че каквито и да било опити на НАТО да укрепят източния си фланг я безпокоят и не могат да останат без отговор. В частност, такава позиция Москва изказа през октомври миналата година след изпитанията на системите ПРО (противоракетна отбрана) на САЩ в Европа. „Това не създава заплаха за нас? Разбира се, че създава! И променя цялата философия на международната безопасност“, заяви руският президент Владимир Путин.

НАТО срещу Русия: Защо се говори за Трета световна война

 

4. С какво Москва вече отговори?

В отговор на разгърнатите системи ПРО в Европа през 2014 г. Русия отработи прехвърляне на ракетния комплекс „Искандер-М“ в Калининградска област (руски ексклав в ЕС). А през 2015 г. Русия окончателно напусна ДОВСЕ (Договор за конвенционалните въоръжени сили в Европа). Той беше подписан от 16 държави-членове на НАТО и 6 страни, които са бивши участници във Варшавския договор, като се разбраха за равно количество конвенционални оръжия.

Всъщност, Русия прекрати членството си в ДОВСЕ още през 2007 г., а следователно е прекратила и предаването на информация за преместването на свои войски, въоръжение и техника.

През 2010 г. Москва започна програма за превъоръжаване на армията си, която трябва да бъде изпълнена до 2022 г., независимо от кризата. Оръжейниците могат да разчитат на портфейл от 20 трлн. рубли.

5. Какво планира Русия?

Да вземе мерки, „в това число и чрез използване на военно-технически средства“. Това заяви постоянният представител на Русия в НАТО Александър Грушко, допълвайки, че плановете на Алианса да усилят присъствието си „не са оправдани от нищо“: общият бюджет на Алианса е около трилион долара, което представлява „51% от световните отбранителни разходи“.

Както разказа за „Руски дневник“ ръководителят на центъра за международна безопасност към РАН и експерт от Московския център „Карнеги“ Алексей Арбатов, в случай на реализация на проекта за противоракетна отбрана на САЩ в Източна Европа на основата на ракетите SM-3 Русия ще разгърне през 2018 г. оперативно-тактическия комплекс „Искандер-М“ в Калининградска област на постоянна основа.

Защо Русия не иска да види Сърбия в НАТО?

 

Освен това през януари 2016 г. министърът на отбраната на РФ Сергей Шойгу вече анонсира създаването на две нови дивизии в Западния военен окръг (в мирно време дивизията наброява 13 000 души – бел. ред.) и една танкова армия (ударно подразделение, в състава на което ще бъдат около 500 танка и 300 БМП – бел. ред.)

6. До какво може да доведе това?

Както отбеляза Арбатов, САЩ започват през 2020 г. своята програма за модернизация на техническите и ядрените си сили и в същата година приключва действието на договора СНВ-3 за ограничаване на настъпателните средства. Тъй като нови преговори за подновяване на договора не се водят, то може да се очаква безконтролна надпревара във въоръжаването, смята експертът.

В този процес, според възможностите си, се включват и нови участници в лицето на Индия и Пакистан. Китай също увеличава арсенала си във всички диапазони. Северна Корея създаде повече от десет ядрени боеприпаси и тества средствата им за доставка, които в бъдеще могат да поразят цели в Москва или Вашингтон.

Източник: Гласове