Архив за етикет: неравенства

Policy Papers, Глобализация, Икономика, Политика

Панамските документи: Действайте сега. Не чакайте друга криза

2456 прегледа0 коментара
Автор:Тама ПИКЕТИ, theguardian
Финансовата тайна представлява огромна заплаха за крехката глобална система и няма да решим проблема, като учтиво помолим данъчните убежища да спрат да се държат зле.

Томà Пикети

Въпросът за данъчните убежища и финансовата тайна е водеща тема от години. За съжаление в тази област има огромна разлика между триумфалните декларации на правителствата и това, което всъщност правят.

През 2014 година разследването на LuxLeaks откри, че мултинационалните компании не плащат почти никакви данъци в Европа благодарение на своите дъщерни дружества в Люксембург. През 2016 година Панамските документи разкриват степента, в която финансовите и политическите елити на север и на юг прикриват своите активи. Можем да сме доволни, че журналистите вършат своята работа. Проблемът е, че правителствата не я вършат. Истината е, че от началото на кризата през 2008 година не е свършено почти нищо. В някои отношения нещата дори са се влошили.

Нека разгледаме всяка тема подред. Изострената конкуренция в облагането на печалбите на големите компании е достигнала нови висини в Европа. Великобритания ще намали своя лихвен процент до 17 процента, което е нещо нечувано за такава голяма страна. Същевременно обаче ще продължава да насърчава хищническите практики на Вирджинските острови и други офшорни центрове под властта на Британската корона. Ако не се предприемат някакви действия, скоро всички ние ще се осланяме на дванадесетте процента на Ирландия или евентуално на нула процента или дори на субсидии за инвестиции, което вече понякога се случва. Междувременно в Съединените щати, където съществува федерален данък върху печалбата, този процент е 35% (без да се включват данъците, приравнявани от различните щати, които варират между 5 и 10 процента).

Политическата фрагментираност и липсата на силна публична власт ни поставят в ръцете на частните интереси. Добрите новини са, че има изход от настоящата политическа безизходица. В четири държави – Франция, Германия, Италия и Испания, които заедно съставляват над 75 процента от брутния вътрешен продукт и населението в еврозоната, е изготвен договор, основан на демократичните ценности и на фискална справедливост, който предлага една силна мярка, а именно въвеждането на обща данъчна система за големите корпорации. След това и останалите държави ще бъдат принудени да го приемат. Ако не го направят, това ще означава, че отказват да съдействат за увеличаване на прозрачността, която общественото мнение изисква от години, и ще бъдат санкционирани.

Все още е налице абсолютна липса на прозрачност по отношение на частните активи, които се държат в данъчните убежища. В много райони по света след 2008 година най-големите натрупани състояния продължават да се увеличават много по-бързо от ръста на икономиката. Това е така, защото притежателите им плащат много ниски данъци. През 2013 година във Франция един помощник-министър на финансите спокойно излъга, че не притежава банкова сметка в Швейцария, без да се страхува, че неговото министерство може да го разкрие. Отново журналистите се намесиха, за да излезе истината наяве.

Автоматичният обмен на финансова информация, който е официално приет в Швейцария и все още се отхвърля в Панама, има за цел да се справи точно с този въпрос в бъдеще. Единственият му недостатък е, че ще започне да се прилага, но предпазливо, чак през 2018 година, и то с фрапантни изключения – изключват се например акциите, притежавани в тръстове и фондации. Освен това не са предвидени и минимални санкции за държави, които не изпълняват задълженията си. С две думи, ще продължаваме да живеем с илюзията, че проблемът ще бъде решен на основата на добрата воля, с учтива молба към данъчните убежища да спрат да се държат лошо. Наложително е процесът да се ускори и на държавите, които не следват правилата стриктно, да бъдат налагани тежки търговски и финансови санкции.

Нека не се самозалъгваме – само многократното прилагане на подобни санкции дори и при най-малките нарушения на правилата (ще има такива, включително от страна на скъпите ни съседи Швейцария и Люксембург) ще помогне за установяване на доверие в системата и ще ликвидира липсата на прозрачност и широко разпространената практика на безнаказаност, които продължават от много десетилетия.

В същото време трябва да се създаде единен регистър на ценните книжа – това включва и поставянето на централните депозитари под обществен контрол (Clearstream и Eurostream в Европа, Depository Trust Corporation в Съединените щати) – както Гейбриъл Зукман ясно показа. В подкрепа на този метод може също така да се предвиди една обща такса за регистрация на тези активи, като приходите да бъдат използвани за финансиране на световно обществено благо (например борбата срещу промените в климата).

Все още стои един много интересен въпрос – защо правителствата направиха толкова малко от началото на 2008 година в борбата срещу финансовата непрозрачност? Простият отговор е, че са живеели с илюзията, че не е било необходимо да действат. Техните централни банки са напечатали достатъчно валута, за да бъде избегнат тотален разпад на финансовата система. По този начин се избягват грешките, довели света до ръба на пълен колапс след 1929 година. Резултатът е, че наистина сме избегнали една широко разпространена депресия, но пък по този начин се въздържаме от въвеждане на необходимите структурни, регулаторни и фискални реформи.

Бихме могли да се успокоим, като отбележим, че финансовият баланс на големите централни банки (който се е увеличил от 10% до 25% от БВП) остава нисък в сравнение с общите финансови активи, държани от публичните и частните участници (около 1000 % от БВП и дори 2000 % във Великобритания), които могат да се увеличат още повече в случай на нужда. В действителност това разкрива упоритата хипертрофия на паричния баланс на частния сектор и изключителната уязвимост на системата като цяло. Трябва да се надяваме, че светът ще се поучи от уроците на Панамските документи и най-сетне ще се пребори с финансовата непрозрачност, без да чака да дойде нова криза.

Томà Пикети е френски икономист, спечелил си известност с изследванията върху икономическото неравенство. Един от учредителите и първи директор на Парижката школа по икономика. През 2015 г. Пикети е поканен за професор в Лондонското училище по икономика.

Източник: http://www.theguardian.com/commentisfree/2016/apr/09/panama-papers-tax-havens-thomas-piketty

Превод от английски език: Филип Каменов

Банки и инвестиции, Глобализация, Институционална архитектура, Политика

ВЪЗХОДЪТ НА НЕО-АНАРХИЗМА

1449 прегледа0 коментара

Автор: д-р Валтер МОЛАНО, Emerging Markets Adviser.

Архитектурата на гражданското общество отдавна е тема на философската мисъл. Безкрайни дебати са били използвани, за да се анализират различни форми на управление,  които да предотвратят появата на  тиранични режими.  Въпреки че има широк кръг от възможности, съществуваше консенсус, че една основана на правила институционална рамка , предоставя  най-добрия резултат. Системите за контрол и баланс бяха предназначени за предотвратяване на концентрацията на власт, която води до несправедливост и злоупотреби.  

За съжаление, гениални ходове на амбициозни лица за заобикаляне на правилата,  в крайна сметка подкопава реда.  Чрез надиграване на  системата, принципите на гражданската организация  бяха анулирани, което доведе до широко разпространено чувство на неудовлетвореност.  В САЩ, възходът на супер пакта /Super PACs/ ,  премахването на ограниченията за доброволни вноски за кампаниите и забележителната „дарба“ на лобисти да откраднат законодателната програма,  породиха  гнева, който доведе до възхода на Доналд Тръмп и Бърни Сандърс – противоположните страни на една и съща политическа монетата.  Тези кандидати са враждебни реакции срещу две мощни икономически тенденции – глобализацията  и неравенството в доходите.

Докато глобализацията може да има положителни аспекти, като например подобряване  рентабилността на фирмите, предоставяне на  по-евтини стоки за потребителите  и генериране на нови възможности за заетост за развиващия се свят, тя разсипа индустриалния  Хартланд на развития свят.  По същия начин, включването на допълнителна технология доведе до резки подобрения в производителността на труда, но печалбите отидоха  изцяло за капиталистическата класа, сееща озлобление сред масите. Това задълбочава бездната в  неравенството в доходите, която все повече се обостря, след финансовата криза от 2008 г.

Ставаме свидетели на  метеоритен  възход на развиващите се страни, като Китай и Мексико, работници от категорията на „сините якички“ се поддадоха на анти-имигрантската реторика предоставена от  Доналд Тръмп, докато по-младите кохорти  се събраха зад социалистическото послание,  представено от Бърни Сандърс. Неговата кампания е нищо повече от превъплъщение на движението Occupy Wall Street.  Те не само че  протестират срещу злоупотреби от страна на финансовия сектор, но отхвърлят  високата цена на образованието и лихварски тарифи срещу което да се финансира.   Като се има предвид, че висшето образование е единственият начин за борба с изнурителните последици от глобализацията, лагерите на Тръмп и Сандърс наистина се управляват от едни и същи сили.

Ето защо ставаме свидетели на анти-институционално движение. А голяма част от електората възприема, че политическите институции вече не представляват техните интереси, защото те са овладени вече от по-добре финансирани и  организирани групи. Това е отхвърляне на партийната политическа система,  която е била в основата на развития свят. Водещите кандидати за президент в САЩ, не се ориентират  към всички групи по интереси, имайки предвид, че  имат алтернативни форми на финансиране на кампанията. Тръмп разчита на социални медии, личното му богатство и безвъзмездно медийно отразяване, поради недодяланите си  коментари. Сандърс  също разчита до голяма степен на социалните медии и grass roots  финансиране, като по този начин никога не се налага да се кланя на традиционните групи донори. В резултат на това, те съумяха да се откъснат от  мейнстрийм посланието.

Политическите партии са в основата на съвременната демокрация. Те натрупват  социални преференции в сплотени политически платформи. Въпреки това, способността на специално заинтересувани групи по интереси да ги присвоят,  ускори тяхната гибел, а  избирателите търсят вече нови лидери които да представляват техните нужди. Това явление е вече широко разпространено в голяма част от развиващия се свят, където относително слаби институции, се оказват неспособни да противодействат  срещу икономическото влияние на  местни заинтересовани групи.

Избирателите в крайна сметка се разбунтуваха, гласувайки за лица, които представляват най-малкия общ знаменател. Резултатът беше възход на популизма, който би могъл да доведе до произволен набор от политически резултати, като например избирането на лидери от  крайно –левия, до крайно десния спектър.  Разпадането на партийната система в голяма част от развиващия се свят, и особено в Латинска Америка,  изпълни районите с присъщо чувство за нестабилност.

Очевидно е, че анархията служи само, за да подкопае големите икономически групи. Поради това, в своята безкрайна амбиция да  концентрират още повече власт, те създават една политическа система, която доведе до тяхната гибел. Наситила се от политиките  на лесна имиграция, тежка регулация и данъчно облагане, Великобритания прегърна Brexit и САЩ  гравитират към безумието, предложено от Тръмп и Сандърс.

В края на краищата, концентрацията на прекалено много власт в ръцете на един единствен индивид, ще доведе до тиранията, която предизвика появата на гражданската организация, преди всичко друго.  В същото време, ние трябва да издържим на анархията, която бе създадена в резултат на  заграбването на  законодателния процес.

Източник Emerging Markets Adviser

превод от англ. език : Пламен К. Георгиев

За автора: Dr. Walter T. Molano, Ph.D., is a Managing Partner, Head of Research and Chief Economist at BCP Securities LLC. He is responsible for all macroeconomic, financial and corporate research at the firm, with emphasis on Argentina, Brazil, Mexico, Chile, Ecuador, Colombia, Peru and Venezuela. Prior to joining BCP Securities, Dr. Molano was the Director of Economic and Financial Research at Warburg Dillon Read. He served as Senior Economist and Vice President for Latin America .