Архив за етикет: общество на знанието

МОН дезавуира проблемите в науката с нестартирала оперативна програма

Ще се оправдае ли ОП „Наука и образование за интелигентен растеж” очакванията на българските учени?

Автор: проф. Лъчезар АВРАМОВ, редовен член на Философският клуб
15.06.2016

Науката е в клинична смърт. Такова мнение изрази по БНР ядреният физик и един от бившите активисти на Сдружението на младите учени Христо Лафчиев. Той коментира стратегията за наука, подготвена от Министерството на образованието и науката.

Тези хора нищо не разбират от наука и това се вижда от начина, по който са писали тази стратегия. Това са администратори, които пишат стратегия за наука. Много коректно политически са написани думите вътре, но финансовата рамка за такова действие липсва. Тази стратегия не става за нищо.

Тук публикуваме анализа на Проф. Лъчезар Аврамов, д.ф.н. за така очакваната от научните среди оперативна програма.

Осем погрешни тези на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж”

1. Ще допринесе за решаване на проблемите с финансиране на науката

ОП представлява помощен инструмент за развитие на научните изследвания, но за съжаление, когато политиците говорят за наука, тя изчерпва представите им за финансиране. Проблемът е, че България от десетилетия няма национална научна политика и то във време, когато е ясно, че създаването на ново знание и иновации е единственият подход, осигуряващ конкурентоспособност на държавата.

2. Ще създаде среда за провеждане на качествени научни изследвания

Ненавременното и неправилно поставяне на фокуса върху върхови изследвания, чрез концентрация на финанси в няколко научни центъра, на фона на недопустима материална мизерия в научната инфраструктура и обществена маргинализация на академичния състав с унизително ниско заплащане на най-висококвалифициран труд ще доведе до точно обратен резултат.

3. Ще реши проблеми на националната икономика.

Финансовият мащаб на ОП е нищожен за такива цели. Средствата за научни изследвания и технологично развитие в програмата са твърде малко – по 40 млн. евро годишно -колкото за един голям европейски институт. Никакви икономически проблеми няма да бъдат решени.

4. Ще осигури приемственост на поколенията в науката.

Не е възможно по този начин да бъде създадено ново, висококвалифицирано поколение млади учени, защото това зависи от средното ниво на развитие на висшите училища и изследователските организации, а не от пикови постижения на малки групи хора;

5. Ще осигури „върхови постижения” в смисъла на понятието, който се влага на европейско и световно ниво

Постигане на единични върхови постижения е възможно само на фона на огромен брой „нормални научни постижения”. Малко по-внимателен финансов анализ показва, че ОП може да „издържа” нормална работа на не повече от 1 000 учени, а броят на учените в България, макар и много под стандартите на цивилизования свят е многократно по-висок.

6. Ще бъдат стимулирани комерсиализацията на научните резултати, трансферът на знания и създаване на spin-off компании към университетите

Програмата ще се изпълнява в неподходяща законова и нормативна среда, поради редица проблеми, свързани със Закона за висшето образование, Кодекса на труда, регулацията на публично-частното партньорство и много други.

7. Ще бъде добре управлявана от „не-учени”, „еднакво отдалечени” от съществуващите научни лобита

Това е абсурдна идея, представляваща световен прецедент. Не е възможно хора, които не познават дълбоко вътрешните отношения в изследователския процес, спецификата на управлението му и особеностите на технологичния трансфер, да управляват ефективно мащабни научни и технологични програми.

10. Ще се постигне синергичен ефект, който ще повиши ефективността на научните изследвания

Появата на значителни от една страна, но крайно недостатъчни в държавен план финансови средства, ще ожесточи и без това съществуващите лобистки междуособици в научната общност, ще задълбочи стратификацията и ще стимулира развитието на най-уродливи форми на „конкуренция”.

ОП „Наука и образование за интелигентен растеж” е разработена в съответствие с европейски критерии, но тя може да постигне декларираните цели само в нормално финансово и структурно обкръжение. Тя е предвидена за изграждане на върха на йерархичната пирамида на научното знание и е единствен изход към възможности то да бъде превърнато в обществено полезен продукт.

Поради десетилетно управленско малоумие обаче самото тяло на пирамидата е дегенерирало и програмата е дотолкова извън контекста на реалната действителност, че чрез реализацията й ще бъдат постигнати съвършено негативни ефекти и като резултат – окончателно разрушение на образователната и изследователската структура.

Източник: Студия Трансмедия

Още по темата:

Ще остане ли чиста чистата наука?

Проф. Олег Йорданов: Меглена Кунева допусна сериозни грешки

Меглена Кунева и Даниел Вълчев превърнаха МОН в партийно-семеен бизнес

 

Критиките на учени към Стратегията за наука потънаха в общи приказки на форум за представяне на документа

Автор: Велиана ХРИСТОВА

14. Юни 2016

Министър Меглена Кунева си писа вчера нова точка за активност, като събра учени и бизнесмени да обсъдели проекта на МОН за промени в Националната стратегия за развитие на научните изследвания.

  •  България има умове и задачата ни е да им помогнем, обяви Кунева и обясни, че в документа били залегнали 10 препоръки от партньорската проверка от ЕС през октомври м.г.

Основното в променената стратегия според нея е концентрацията на ресурси и научна инфраструктура, чрез които да се получи добавена стойност за икономиката и обществото. Както и да се обнови научният състав с млади хора. Според Кунева иновациите у нас формират много малка част от добавената стойност на българската промишленост – 26%, при 45% средно за ЕС.
Няколкото души, които бяха чели трите обемисти части на документа на МОН, прилежно следващ брюкселските терминологии и идеи, очертаха основни разминавания в него. В общата част на стратегията предвиждате до 2020 г. 0,45% от БВП публични средства за наука и от бизнеса останалите пари до 1,5% от БВП, като никак не е ясно кой ще измоли от бизнеса над 3 млрд. лв. за наука, каза проф. Никола Малиновски от БАН.
Средствата, предвидени в индикативната програма за парите (трета част), са два пъти по-малко от записаните в първата част и явно индикативната програма трябва да се преработи, конкретизира той. Всъщност МОН предвижда намаляване на парите за наука, не увеличаване, допълни ученият и посочи, че в документа не се казва какво ще бъде институционалното финансиране на науката, което е мерило за държавната политика по отношение на знанието. 
В България има най-много стратегии на глава от населението в ЕС, вече са 400 и нито една не функционира, подчерта проф. Лъчезар Аврамов от БАН, който е член и на обществения съвет към ресорната комисия в НС. Освен това всеки нов документ трябва да е в съгласие с бюджетните прогнози на МФ и с Конвергентната програма на МС, а там първо средствата за наука се намаляват, и второ – публичните разходи за наука следва да са 0,67% от БВП през 2020 г., а не 0,45%. Проф. Аврамов обяви, че с учени от вузовете възнамеряват да дадат тригодишната бюджетна прогноза на МФ на съд, за да помогнат на Кунева да се пребори с останалите министри.
Проф. Димитър Димитров от Икономическия институт на БАН коментира, че засега връзката между наука и бизнес има пожелателен характер. А млад учен от УНСС попита по какъв начин ще бъдат задържани младите хора в науката при такива ниски заплати, за което стратегията не казва нищо. Според него МОН следва да посочи таблица с възнагражденията на учените, за да хване стратегията поне някакъв дикиш. Отбелязано бе също, че стратегията е свързана единствено с обслужването на бизнеса и не показва ще има ли хуманитарни науки в България.
Поставянето на проблемите и критиките обаче потъна в поток от общи празни приказки без никаква конкретика от страна на МОН и на бизнеса. Прозвучаха обаче и угоднически думи на „хубавия документ“. На 7 февруари ДУМА публикува подробен анализ на проекта за стратегия, който съдържа десетки недоработки и идеи, преписани от практиката на развитите държави, неприложими и вредни у нас.
Източник: Дума

БАН е като скъпа кола, потънала в прах, на която се налива масло

Потенциалът на БАН не се използва. Нещата днес изглеждат така: имаш скъпа мощна кола и я държиш потънала прах и й наливаш масло.

 

Проф. Раденски за Фрог: БАН е като скъпа кола, потънала в прах, на която се налива масло
Проф. Атанас Раденски
Държавата не трябва да унищожава и задушава организация като БАН. Това заяви в интервю за Фрог нюз българският професор в университета Чапман в Ориндж Атанас Раденски

Той е у нас по повод представянето на първата си книга “На парти при президента”. В нея прави сравнение между американското и българското общество през 1989 г.

 „Преди 89 г. имаше стабилност и сигурност, имаше стъклен капак, който освен че ограничаваше, той защитаваше. Това е положителното, не можем да отречем. Животът беше по-лесен.
Сега няма стабилност, има конкуренция, човек е застрашен, но може би има неща, които компенсират това”, казва Раденски.

 

Цялото интервю на учения четете на 30 май, понеделник.

Источник: Фрогнюз

Бележка на радектора

Атанас Раденски е един от най-успелите български учени в САЩ. Той е професор в университета Чапман в Ориндж, край Лос Анджелис. Раденски е първият български информатик, удостоен с научната степен доктор на математическите науки и първият, избран за професор по информатика в Софийския университет.
Раденски пристига в България, за да представи лично романа си “На парти при президента”, издание на “Изида”. Без да е автобиографичен, в него се отразява голяма част от видяното от професора при сблъсъка на един български университетски преподавател с порядките в Америка.
Изследователските проекти на Атанас Раденски в последните години са посветени на високоскоростни паралелни пресмятания, на големите данни (биг дата) и на електронното образование. Печелил е редица изследователски грантове от НАСА, от Националната фондация за научни изследвания на САЩ, от Фулбрайтовата фондация и от други спонсори. В досегашната си научна и преподавателска кариера Атанас е публикувал над 80 научни труда и шест книги.
Изнасял е научни доклади на международни конференции и конгреси в Австралия, Белгия, България, Германия, Египет, Израел, Испания, Италия, Норвегия, Полша, Русия, САЩ, Турция, Унгария, Франция, Холандия, Чехия, Швейцария и други страни.