Тази година наблюдаваме впечатляващ подем на цяла серия силни, вдъхновяващи жени на фронт-линията на световната политика. Хилъри Клинтън има отлични шансове да бъде избрана като първата жена президент на САЩ. Великобритания току-що излъчи втората си жена премиер министър – Тереза Мей, докато принципната хуманитарна позиция на германската канцлерка Ангела Меркел за бежанската криза осигурява на Европа така нужното лидерство. Очевидно е защо някои хора твърдят, че тази година е „Година на Жената“.
Ирина Бокова
„Стъкленият таван“ обаче остава да важи за една последна международна позиция – генералният секретар на ООН – но и той най-накрая би могъл да бъде разбит от една влиятелна жена лидер. Мандатът на настоящия генсек Бан Ки-мун изтича идните месеци и надпреварата за избора на негов наследник вече достигна трескави висоти. 12 кандидати бяха номинирани за позицията – сред тях бивши президенти, премиери и външни министри. За първи път жените кандидати представляват половината от номинираните.
След години на скандали и неефективност, повечето наблюдатели на ООН са единодушни, че предстоящият вот е един от най-важните за последните десетилетия. ООН отчаяно се нуждае от силен водач с дипломатически опит и солидно досие в извършването на институционални реформи, от някой, който си дава сметка за предизвикателствата, пред които са изправени общностите по целия свят.
Следващият генерален секретар трябва също така да изпълни два важни критерия – да е жена и да е от Източна Европа.
След 70 години с 8 мъже начело, на Организацията на обединените нации й дойде времето да бъде оглавена най-после от жена. Настоящият избор е перфектна възможност да бъде счупен този последен стъклен таван – един такъв успех би вдъхновил жените по целия свят и би послужил за пример на следващото поколение жени лидери. В символичен план този избор би показал на света, че ООН има способността и волята да се реформира и да стане образец за насърчаване равенството между половете и правата на жените.
Въпреки силните кампании от страна на различни социални групи и страни членки на ООН, старите навици изглежда умират трудно. При първото индикативно гласуване в Съвета за сигурност на ООН 4-ма от фаворитите в Топ 5 бяха мъже с едно-единствено изключение: Ирина Бокова, сегашният генерален секретар на ЮНЕСКО. Други жени кандидатки, за които се очакваше да се представят силно – като новозеландката Хелън Кларк и аржентинката Сузана Малкора, не успяха да предизвикат ентусиазъм сред страните членки на Съвета за сигурност. Макар шансовете им днес да изглеждат доста съмнителни, те все пак остават в надпреварата и ще участват във второто гласуване на 5 август (хърватката Весна Пусич се отказа в самото навечерие на втория вот – бел.ред.).
Вторият важен критерий, по който ще се избира новият шеф на ООН, е принципът за регионална ротация. Целта му е даде равен достъп до управлението на ООН на различните региони по света – в името на справедливостта и легитимността.
Източна Европа е единственият регион, който никога не е излъчвал генерален секретар и много наблюдатели на ООН са единодушни, че е крайно време източновропейците да получат тази позиция. Това също би било символично признание за значителния напредък на региона след падането на Берлинската стена преди 25 години.
Ирина Бокова покрива и двата критерия – затова е смятана от широк кръг наблюдатели за водещ кандидат за поста. Тя има огромен дипломатически опит и солидни постижения като реформатор на ЮНЕСКО. По време на публичните изслушвания в ООН тя се показа достатъчно проницателна, компетентна и решителна, за да осъществи така необходимите реформи в ООН. Преминавайки с лекота от един език на друг, тя акцентира върху важността от спазване на човешките права и свобода на изразяване навсякъде по света. Тя говореше и за усилването на превантивната роля на ООН чрез инвестиции в ранни предупредителни мерки, в гаранции за значими реформи и за съживяването на мироопазващите операции на ООН.
Дали Бокова (или която и да е друга жена кандидат) могат да успеят – остава да видим. За да се случи това, Съветът за сигурност на ООН трябва да надмогне манталитета си на типично „мъжки клуб“, който в момента предопределя избора на генерален секретар. Изумително е, че от всички постоянни и непостоянни членове на Съвета за сигурност в момента само една страна е представена от жена – посланик Саманта Пауър от САЩ. Противопоставянето на стереотипите и подкрепата на женското лидерство бяха ключов момент от управлението на Барак Обама през двата му мандата в Белия дом и САЩ имат да играят важна роля в чупенето на стъкления таван. Второто гласуване от типа „straw poll“ в петък ще е показателно дали САЩ ще извървят пътя и дали ще увеличат натиска върху Съвета за сигурност за избор на първата жена начело на ООН.
Съветът за сигурност има ред кандидати, сред които да избира. Но те трябва да изпратят важен сигнал на света какво е наистина ценно за международната общност. Справедливостта и равенството повеляват постът да отиде в Източна Европа. Прогресивното бъдеще изисква същият този пост да бъде зает от жена.
Ернеста Реди Нюдерт е учен, социален предприемач и застъпник за женското овластяване. Освен консултант и сътрудник на „Хъфингтън поуст“, тя е специален съветник на Стратегията Омниа, чийто основен фокус пада върху важните джендър въпроси като равенството между половете. В партньорство с организацията Women’s Campaign International, Ернеста направи няколко уъркшопа за жените в управлението, икономиката и бизнеса на Балканите. Тя консултира правителства, държавни глави и корпоративни клиенти в сферата на инвестициите, комуникационните стратегии и дипломацията.
Източник: http://www.huffingtonpost.com/entry/unsg-breaking-the-last-glass-ceiling_us_57a26690e4b0456cb7e15c2e
Превод от английски: Гласове