Архив за етикет: оон

„Форбс“: Задкулисните игри и балканският синдром у Кристалина Георгиева

Повишава се напрежението около „другия вот”, който може да е определящ за съдбата на света. Докато лобирането за следващ генерален секретар на ООН набира скорост, обичайният задкулисен натиск се усилва, с което на преден план изплуват лъжите и тайните.

Двама от кандидатите, досега обвити в аура на порядъчност, сега са в ситуацията на Икар – прекалена светлина и горещина, прекалено много скрити скандали. Можем да се надяваме, че дори в ерата на Тръмп, такива неща имат значение.

Такова е предизвикателството пред водещия кандидат, Ирина Бокова, която е ръководител на ЮНЕСКО и бивш външен министър на България. В друг свой текст изтъкнах нейните предимства – тя е жена от Източна Европа, с успешна кариера на дипломат, което изпълва сегашните изисквания на ООН за поста. Има две други кръжащи сенки от женски пол.

Едната е Сузана Малкора – сегашният външен министър на Аржентина и бивш ръководител на миротворческите сили на ООН по време на някои противоречиви разрушителни мисии в Африка.

Другият кандидат, на който преди гледах скептично, е Кристалина Георгиева, заемаща висш пост в ЕС и отчаяно търсеща номинацията (за генерален секретар на ООН). Нейната родна страна България вече издигна сънародничката й, която споменахме. Интригите и мърсотията започват да обвиват кандидатките в простащина, а това зловоние си струва да се усети подобаващо. Поради тази причина ще посветя този текст изцяло на Георгиева, а друг път ще се съсредоточа в Малкора.

Досегашните ми резерви към Кристалина Георгиева се основават на непреодолимите проблеми пред кандидатурата й. Руснаците автоматично я зачеркват. Те са подчертавали това в позиции, публикувани от държавните медии. Тя беше и все още е безнадежден претендент и просто трябва да изостави идеята за благото на всички: на страната й, на ООН и на света. Това обаче не се случва и Георгиева възобнови похода си по аварийното стълбище.

Изходът обаче е един и същ и кандидатурата й няма как да преодолее категоричното вето на Москва. Защо тяхната позиция е такава?

Георгиева е зам.-председател на Европейската комисия и направлява бюджета на ЕС във времената на (напълно заслужени) санкции срещу Русия. Същите със сигурност ще бъдат подновени. Моите читатели знаят колко често отделям внимание на варварството и корупцията в Кремъл. Правилата на ООН обаче няма да се променят и това е реалността. (Авторът визира факта, че Русия е един от петте постоянни члена на Съвета за сигурност на ООН и има право на вето при решенията му. Съвета на практика избира генералния секретар на ООН, отправяйки препоръка към Общото събрание с предпочетения от него кандидат – бел.ред).

Георгиева има и други проблеми, които допълнително задълбочи в упоритото преследване на амбициите си.

Около всичко това витае известна мистика. Нека за секунда се отклоним, преди да се върнем на най-скорошните бъркотии около нея. Тя определено се справя с изключително високият ръководен пост, който заема, стига да бъдат игнорирани притесненията за „неправилно” управление на около 7 милиарда евро в структурните фондове на съюза (авторът визира разследвания на британски медии относно високото темпо, с което ЕС раздава пари на страните членки, водещи до обвинения в прахосничество и измами – бел. ред).

Дори ако оставим настрана Москва, да бъдеш свързан с бюджета на Евросъюза напоследък не е реактивен двигател за популярност, особено покрай дебатите за „Брекзит”. Още повече, тя няма опит в същинската дипломация, което е задължително условие за бъдещия генерален секретар. След шест години в ЕК тя все още не говори френски, което е категорична пречка пред одобрението на Париж (Франция е друг постоянен член на Съвета за сигурност – бел.ред).

Предвид всичко това, кандидатурата й е изправена пред сигурен фал-старт. Какво тогава мотивира сизифовата й мисия, когато безуспешността й е сигурна? Има стара балканска аксиома, че е по-сладко да видиш съседа ти да се провали, отколкото сам да успееш. Малко е грубо да изтъкваме това, но каква може да е причината?

Единият вариант е Георгиева да вижда това, което виждат и всички останали, и все пак да упорства заради завистта си към вече номинираната й сънародничка. Другият е тя просто да отказва да приеме очевадното и да погребе шансовете на страната й за най-високия ръководен пост в света заради фрапиращ случай на синдром на щрауса.

Няма съмнение, че ООН, изправено пред невероятния спектакъл на двете надпреварващи се българки, ще предпочете да избегне такава конфронтация. Ще избере някой друг от другаде. Какво обаче ни казва всичко това за характера на Георгиева и перспективата тя да ръководи глобалната дипломация? Вие преценете. Всичко това ни отвежда към сегашните шмекерии.

Да ръководиш изразходването на милиарди евро във фондовете на ЕС без съмнение създава лоялни връзки, благодарение на бюрократичните услуги за тази или онази страна.

Това може да бъде видяно като някакъв вид дипломация. Така се стига до напразното шествие на нейни някогашни колеги като Жозе Мануел Барозу – бивш премиер на Португалия и бивш председател на Европейската комисия.

Той се е зае със задкулисно лобиране в полза на Георгиева по време на конференцията „Билдерберг” (годишни закрити срещи на Западния политически елит, обект на множество теории на конспирациите – б.р.), както и с прякото убеждаване на българският премиер Бойко Борисов в София. Обществото „Билдерберг” има репутацията на събрание на високопоставени рептили, а е обект и на други весели конспиративни теории. Българският премиер Борисов изглежда не се поддава на влиянието на човешките влечуги и не иска да промени номинацията на страната.

При всички положения, дипломатическият демараж в полза на Георгиева изглежда рикошира. Горепосоченото е обобщено в скорошни разкрития на сайта „Euractiv”. Два източника цитират ядосания Дик Рош, бивш европейски министър на Ирландия, който строго опонира на интервенцията в полза на Георгиева с основанията, че никоя „частна организация” като „Билдерберг” не бива да получава тайно информация относно политиките на ЕС, „да играе роля във формирането на политиките на ЕС” и не бива да е „инструмент за манипулиране на избора на най-важния човек в световната дипломация”.

 

 

Относно посещението на Барозу в София, Рош добавя, че е „изключително нередно председател на комисията да оказва натиск на страна-членка по въпрос, свързан със суверенната й политика”. Налице остава пикантния въпрос. Защо уважавана личност като Жозе Мануел Барозо се заема с обречена задача, осъзнавайки сигурния провал, предвид големия си опит?

Тук идва двойната завръзка, която изобщо не е скучна. Сигурно ще е да се заложи, че Барозу изобщо не си прави илюзии относно шансовете на Георгиева. Той тръгва с намерението тя да изгуби. Наред с това взима предвид, че така ще отстрани българския й съперник, Ирина Бокова, и ще освободи полето за предпочитания от него кандидат. По-точно – Антонио Мануел де Оливиера Гутерес, друг бивш премиер на Португалия и Висш комисар на ООН за бежанците.

Схванахте ли? Барозу удря два заека с един куршум и осигурява преимущество на сънародника му. Нужна му е сериозна чистка, защото Гутерес не е нито жена, нито източноевропеец, което напоследък са тачени от ООН качества. За да сме откровени, всичко това са шушукания и задкулисни приказки. Затова пък са навсякъде в португалската преса.

 

–––-

Източник: Гласове

Анализът на Мелик Калян е част от колонката му в сайта на „Форбс”. Авторът е дългогодишен сътрудник на „Уолстрийт Джърнъл” и „Нюзуик”. Заглавието е на агенция БГНЕС.

Устойчивото развитие – гарант за по добър свят до 2030 г.

Залата на хотел. „Хилтън“ в София не можа да побере желаещите софиянци, представители на посолства, учени, хора на изкуството и културата,  деятели от различни НПО, дошли за да се срещнат с генералния директор на ЮНЕСКО и кандидат за генерален секретар на ООН Ирина Бокова. Наложи се да се премести друг форум, за да се отвори повече пространство и ….пак имаше правостоящи.

Въпреки интензивната си програма Ирина Бокова намери време  да участва лично в публичната дискусия на тема „Цели за устойчиво развитие по-добър свят до 2030 г.” Срещата се организира от германската Фондация „Фридрих Еберт“, бюро България с директор Регине Шуберт и „Паневропа България“ – с президент Гергана Паси.

В изящно в своята компетентност и убедителност експозе, Ирина Бокова разгледа обстойно ролята на ЮНЕСКО и реализираните програми за образование. Акцентът несъмнено се пренася към това да научим децата, идващите поколения, да придобият знания и умения, като се включат в един нов икономически живот. С технологично оборудване на високо равнище, но и изискващ нов манталитет на отговорност към природа, опазване на мира, преодоляване на огромните различия и масовата бедност.

Без да се намери този правилен подход човечеството едва ли ще е в състояние да постигне целите на хилядолетието – изтъкна Бокова. ЮНЕСКО е пряко обвързан с 9 от 17-те поставени цели на хилядолетието. Бокова визира някои от областите, сред които образование, управление на водите, равноправието между половете, градската среда. Сред тях е и нарастващия ангажимент на ЮНЕСКО към областта на човешките права и свободата на словото.

Бокова припомни и Конституцията на ЮНЕСКО, според която основна цел е да изгражда защитата на мира в умовете на хората. Тази ментална промяна не е по силите на една, или друга организация, а изисква комплексен подход, константни грижи и отговорност. Нужно е ново лидерство на все повече хора, ангажирани с устойчивото развитие на обществата. Тези ценности пронизваха и речта на Бокова, с отправки към новите ориентири на ООН в един взаимно обвързан свят, но твърде уязвим свят.

Генералният директор на ЮНЕСКО постави проблема и за нарастващия екстремизъм, като  определи случващото се в зоните на конфликти, разрушаването на паметниците на културата, които принадлежат, по думите й, на цялото човечество като „нови предизвикателства и феномени” пред света.  Бокова визира унищожаването на паметници на културата в Сирия, в Ирак, в Либия, преди това в Мали. По думите й всички те са носители на хилядолетна ислямска култура, свързана със златните векове на ислямската цивилизация в областта на философията, медицината, астрономията.

„Ролята на ЮНЕСКО е да дава отговор на това как ние трябва да се борим с този войнстващ екстремизъм в Сирия и Ирак. Видяхме терористичните атаки в Белгия, Франция, но това се случи и в Анкара, Истанбул, Индонезия. Ние сме изправени пред нова войнстваща заплаха за мира и в крайна сметка пред неизбежността да се постигне устойчиво развитие на нашите общества”. Без това конфликтите не биха могли да бъдат овладени – подчерта Бокова.

Бокова отчете като успех проведения от ЮНЕСКО Съвет по образованието, подкрепен от заместник-държавния секретар Антъни Блинкен, като припомни, че при проведената среща по искане на президента на САЩ Барак Обама , именно ЮНЕСКО е бил поканен, за да представи възможността за предотвратяване на войнстващия екстремизъм посредством образование и култура.

„Това наистина е една от най-важните задачи, която стои пред нас в този момент”, категорична бе Ирина Бокова. Днес фокусът е възпитанието на децата и образованието за устойчиво развитие. „ЮНЕСКО беше лидер на Десетилетието на ООН за образование за устойчиво развитие”, изтъкна не без гордост тя, като се спря върху плана за действие по какъв начин да бъдат образовани младите хора за образование. Важно е превръщането на обществата в „зелени общества“, за да имат последователност и устойчивост.

В последвалата панелна дискусия взеха участие Огнян Траянов, председател на Българска мрежа на Глобалния договор на ООН, Евгения Пеева, изпълнителен директор на инициативата Заедно в час, проф. Бойко Кадинов, вицепрезидент COBATY Женева, Георги Стефанов, директор програма „Климатични промени и зелена икономика“  WWF България, Илина Мутафчиева, Дружество за ООН в България и др.

Студия Трансмедия

20.05.2016.

 

Бокова пред Франс прес: Фалшивите обвинения са заради кандидатурата ми за ООН

Българката Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО и кандидат за мястото на Бан Ки Мун начело на ООН, заяви в четвъртък, че последните обвинения в корупция в ЮНЕСКО целят да торпилират кандидатурата й.
В интервю за АФП Бокова казва, че тези обвинения са „напълно фалшиви” и са „манипулация“. Според информациите, Бокова била назначила на важен пост в ЮНЕСКО бразилка с недостатъчна квалификация за тази функция, за да спечели подкрепата на Бразилия за кандидатурата си. Българката Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО и кандидат за мястото на Бан Ки Мун начело на ООН, заяви в четвъртък, че последните обвинения в корупция в ЮНЕСКО целят да торпилират кандидатурата й.
В интервю за АФП Бокова казва, че тези обвинения са „напълно фалшиви” и са „манипулация“. Според информациите, Бокова била назначила на важен пост в ЮНЕСКО бразилка с недостатъчна квалификация за тази функция, за да спечели подкрепата на Бразилия за кандидатурата си. „Съжалявам, че се правят такива твърдения, които не бих нарекла безпристрастни, а манипулативни и неверни, дори бих казала изцяло фалшиви“, посочва Бокова в интервю за Франс прес.
Бокова изтъква, че през седемте години, начело на ЮНЕСКО, са били извършени 42 проверки за потенциален конфликт на интереси, в следствие на които са били уволнени 17 души. Генералният директор отговаря утвърдително на въпрос на АФП дали смята, че тези твърдения са свързани с кампанията й за генерален секретар на ООН. „Предполагам, че интересът към мен и към други кандидати е голям и че, може би, някой не е доволен от това“, каза тя. „Не мога да се харесвам на всички и това е нормално в един демократичен свят. Но не мога да приема този тип от атаки, които са фалшиви. Не смятам, че това е достойно“.
Шейсет и три годишната българка, която говори свободно руски, отхвърля идеята, че ще бъде кандидатът на Москва в състезанието за мястото на Бан Ки Мун, който напуска поста в края на годината. „Не бих казала, че съм по-близо до Русия, отколкото до други страни“, казва тя. „Разбира се, учила съм в Москва, но мисля, че по онова време много източноевропейци са учили в Съветския съюз. Така се случваха нещата, такъв беше животът“, обяснява още Бокова.
Ирина Бокова е възпитаничка на престижния МГИМО (Московски държавен институт по международни отношения). Тя говори и английски, френски и испански език. Гнералният директор на ЮНЕСКО дава за пример германската канцлерка Ангела Меркел, като отбелязва, че германският канцлер също е била обвинявана заради комунистическото й минало в Източна Германия. „Това обаче не й пречи да бъде голям лидер“, добави Бокова. До момента има девет обявени кандидати за поста генерален секретар на ООН, седем от които са от Източна Европа, единственият регион, който не е бил представян на този пост от създаването на Организацията на обединените нации. Четири от тях са жени. Досега само мъже – осем души – са били начело на ООН за изминалите 70 години. Бокова защити традициите на регионалната ротация, според която този пост трябва да бъде за представител на Източна Европа и направи оценката, че ако бъде избрана жена, това „ще изпрати важно послание“.
„Посланието е, че жените сериозно гледат на себе си на политическите постове, че могат да се заемат с трудни задачи и това ще бъде послание, изпратено до техните национални и политически среди“. Съветът за сигурност трябва да започне през юли процеса за избор на нов генерален секретар, преди да представи през октомври име пред Общото събрание на ООН, което ще ратифицира този избор.
Източник: АФП
/БГНЕС
22.04.2016

Ирина Бокова пред ООН: Идвам от малка, но горда страна

„Днес ние всички се нуждаем от нов способ да живеем съвместно и да се уважаваме.“ Това заяви шефът на ЮНЕСКО Ирина Бокова в началото на безпрецедентното публично изслушване на кандидатите за следващи генерален секретар на ООН. Във вторник започна изслушването на осемте кандидати за поста генерален секретар на ООН, което ще продължи до 14 април.

Снимка: Канал 3

За първи път в историята на ООН кандидатите за поста генерален секретар на световната организация публично ще се борят за поста. Новият процес по селекция скъсва с практиките от миналото, тъй като преди решенията се вземаха при закрити врата от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН.

В началото Ирина Бокова говори за историята на България и за натрупания опит през живота си. Тя подчерта, че България има една от най-старите култури в Европа.

„Идвам от малка, но горда страна, с бурна история“, каза тя, редувайки английски и френски език в изложението си.

  • Бокова изтъкна, че има голямо участие в изготвянето новата конституция на България, а също така законодателство в защита правата на жените.
  • Според Бокова новите предизвикателства в света са бежанците, тероризмът, екстремизмът. Тя подчерта в тази връзка, че е необходим нов етап по отношение действията на ООН.
  • Ръководителят на ЮНЕСКО смята, че ООН пренебрегва казус като насилието срещу жени. XXI век трябва да бъде век на равенство на половите, категорична е тя.

„Не е възможно да се постигне едновременно мир и устойчиво развитие без равенство на половете“, продължи Ирина Бокова.

За разлика от предишния кандидат, Игор Лукшич от Черна гора, Бокова не четеше по време на изказването си, което й донесе аплодисменти от представителите на страните в световната организация.

Според наблюдатели Бокова е на напълно различно ниво в сравнение с първия изслушан кандидат – Лукшич.

След края на изложението българският кандидат започна да отговаря на зададени от страните членки въпроси.

Как ще осигури справедливо разпределение на постовете в ООН” и „Ще работили с необвързани страни” бяха част от въпросите към Ирина Бокова.

  • ООН е за всеки – малък, голям, развит, развиващ се. Необвързаните страни допринасят много, изтъкна в отговор българският кандидат.
  • По темата за постовете тя изтъкна, че е привърженик на географския принцип и има високи стандарти в избора на кандидати.
  • Ирина Бокова се изказа категорично в подкрепа важността на превантивната дипломация.

Генералният директор на ЮНЕСКО спомена и Agenda 2063 (глобална стратегия за оптимизирано използване на ресурсите на Африка в полза на всички африканци), което според анализатори е добър начин за привличане на африканския вот в спора за председателския пост.

По отношение на бежанската криза тя изтъкна, че когато бежанец си намери работа, той или тя вече не е бежанец. По думите й връзката между хуманитарната дейност и действията за развитие са най-голямата слабост на ЕС.

Според нея екстремизмът се разпространява в обществата, подчертавайки, че в голямата си част е свързан с това, как образоваме хората.

Българката изуми аудиторията и оказвайки уменията си и на испански език, с което приятно изненада задалия въпрос посланик на Чили. Стана ясно, че Бокова отговаря на езика, на който й е зададен въпросът.

Ще използвам цялата си отговорност и правомощия за превенция на конфликти. Трябва да изградим, да създадем атмосфера за поддържане на диалог между страните членки, отговори тя на въпрос на чилийския посланик.

„Този открит процес на диалог показва промяна в ООН, може би страните членки трябва да продължат в тези „демократични” линии“, каза още тя.

Япония отбеляза, че само един от кандидатите е включил в инициативите си щекотливата тема за реформиране на Съвета за сигурност на ООН и попита Бокова за мнението й по въпроса.

Каналът на ООН, който излъчва представянията на кандидатите за поста генерален секретар, е  http://webtv.un.org/.

В интервю за БНР миналата седмица Ирина Бокова заяви: „Смятам, че ще мога да изложа много от идеите, от опита, който имам, да споделя това, което мисля за ролята на ООН, за мултилатерализма на многостранната дипломация, това, което смятам, че е важно в работата на един генерален секретар. Надявам се, че ще мога със своето участие да убедя страните-членки защо смятам, че мога да спечеля тези избори.“

Неформалният диалог протича в двучасови сегменти с участието на всеки кандидат.