Архив за етикет: опера

Посланието на поробените :“Набуко“ и днешното време

  •  Утре приключва грандиозният спектакъл. Над 9000 посетиха операта под небето на София
Автор: д-р Ваня Шипочлиева, Студия Трансмедия

30.07.2016

Va’, pensiero, sull’ali dorate.  Va’, ti posa sui clivi, sui colli, ove olezzano tiepide e molli, l’aure dolci del suolo natal! …  O mia Patria, si bella e perduta! “                

„Лети мисъл на златни   криле, лети и спирай над хълмове и  планини, където ухае, топъл и нежен,  сладкият дъх на родната земя!  … О, Родино моя, така красива и изгубена!”

Когато  Темистокле Солера е написал тези стихове  и ги е вплел в либретото на операта „Набуко”, едва ли е допускал колко съдбовни и безсмъртни ще са те. От историята знаем, че Джузепе Верди посреща с неохота идеята за такава опера. Преди нея композиторът е преживял тежки провали, възприел е себе си като неудачник и е на път да се откаже от музиката. Но се случва така, че изпуска от ръцете си тетрадката с либретото и тя се отваря на магнетичните слова – „Va’, pensiero, sull’ali dorate (Лети мисъл на златни   криле)…”. Точно този стих връща Верди към творчеството.

Още на 9 март 1842 година, когато  в „Ла Скала”, в  Милано се състои премиерата на „Набуко“, присъстващите са обхванати от мощен възторг. Думите за родината, гениално пресътворени чрез хора на пленниците, са всъщност израз на тогавашния копнеж за обединение и свобода на Италия. При следващите представления на операта мелодията се пее от цялата публика и се превръща в борчески химн на Ризорджименто (народно движение, завършило с образуване на единна италианска държава), а името на Верди се увенчава с величие.

Днес няма любител на оперното изкуство, който да не е запявал, поне в мисълта си откъс от култовата творба. Тя се харесва на българската публика при всичките постановки на  „Набуко” у нас (през  годините – 1967, 1988, 1989, 1990, 1992 ). Но тази година, в края юли Вердиевата творба  завладя и омагьоса софиянци чрез  грандиозния спектакъл под открито небе на Софийската опера и балет, режисиран от акад. Пламен Карталов. Премиерата бе посветена на 125-годишнината от основаването на Софийска опера. А последното представяне на „Набуко“ е утре, на 31 юли.

Досега операта под небето е посетена от над 9000 души, но интересът на публиката не е стихнал. Онези, които не са успели да се сдобият с билети, продължават да  се струпват около огражденията на площада  пред северната страна на храм-паметника „Св. Александър Невски”, за да чуят поне прекрасните гласове на  част от изпълнителите.

Тук са италианските звезди Сузана Бранкини и Роберто Скандюци, солистката на операта от Тел Авив  – Шай Блох, грузинският бас Кахабер Шавидзе, нашият прочут баритон Владимир Стоянов, българските тенори Даниел Дамянов и Красимир Динев, както и сопраното Силвина Пръвчева.

Магията на този спектакъл е плод от огромна творческа енергия, която щедро раздават виртуозните оперни певци, перфектните инструменталисти от оркестъра на Софийската опера и балет, изключителните диригенти – Михаил Синкевич от Мариинския театър в Санкт Петербург и Жорж Димитров от Софийската опера и балет.

Магия има и  в светещата сцена на спектакъла с форма на разгънат свитък, четириетажните висящи градини на Семирамида, блестящата стълба към небето, завършваща с ръцете на пророка Моисей. Всичко това е  сценографско предизвикателство, под което стои творческият подпис на маестро Карталов.

Казват, че правенето на опера на площада е негова запазена марка, която винаги е с много значения. Например, през 2014-а година  с постановката „Борис Годунов“ той не само отбеляза 100 години от рождението на  великия български бас Борис Христов. Тогава маестро Карталов заяви, че с „Борис Годунов” издига нов олтар на операта – пред храма „Св. Александър Невски”.

И тази година изборът на сцената не е случаен. Площадът пред патриаршеския храм е  едно от местата в столицата, където звучат особено – предупредително и тревожно, съдбовните думи: „О, Родино моя, така красива и изгубена!”

Подобно виждане е близко до заявеното от акад. Пламен Карталов на сайта на Софийската опера и балет: „

Връзката с плача и стоновете от хора на евреите от „Набуко” е метафорична с днешното време, когато на родната ни земя се раждат толкова много таланти, хора с огромна енергия от различни слоеве, но поробени от безгрижието, пренебрежението към ценностното, от политическата, икономическа и културна родна безпътица. А плодът от съвкупността на материалното и духовното творчество създава културата на една нация, но без култура каква нация е тя… Затова като призивен камбанен звън, и като от Храм на Спасението, избрахме да звучат посланията от „Набуко” на безсмъртния маестро на италианската революция Джузепе Верди”.

В края на юли грандиозният спектакъл „Набуко” бе посетен от наши видни парламентаристи, министри, бизнесмени. Никой от тях не каза дали е успял  да свърже днешната  демографска, политическа, духовна и икономическа обстановка с онази много емоционална и съдбовна фраза  на Темистокле Солера? Но, ако все пак политиците са се замислили върху нея, би следвало да не пропускат и последиците от властолюбието, така категорично представени във Вердиевата опера.

„Обич за Гена“

Идеята и реализацията на 69-минутната музикална импресия е на Димитър Сотиров, оператор и продуцент е Милена Стойкова. Филмът е посветен на 75 г. от рождението на Гена Димитрова.

Документалната лента припомня знакови изпълнения на великото драматично сопрано на прочути сцени по цял свят, сред които Арена ди Верона, Ла Скала, Метрополитън, Нагоя, София, Неапол, Плевен. Арии, дуети и терцети из опери на Верди, Пучини, Маскани и Джордано се редуват със спомени за изпълнителката от нейни приятели и колеги – Хосе Карерас, Пласидо Доминго, Фиоренца Косото, Роберто Скандюци, Курт Ридъл, Бруна Бальони, Александрина Милчева, акад. Пламен Карталов, Уго де Ана, Михаил Ангелов, Маурицио Модуньо, Александрина Пендачанска, Анна Томова-Синтова, Лучана Д’Интино.

За първи път са показани уникални кадри с Гена Димитрова зад сцената, по време на репетиции с партньори като Никола Мартинучи и Джузепе Джакомини и сред нейни приятели и близки. Могат да се видят и непоказвани кадри от вълнуващи моменти като награждаването на Гена Димитрова и Франко Дзефирели в Торе дел Лаго с Наградата „Пучини“ през 1989 г., както и от честването на 50-годишнината на великото сопрано в Генуа през 1991 г.

Със софийската премиера на „Обич за Гена“ Сити Марк Арт Център осъществява първата си филмова прожекция в обновения салон на бившето кино „Левски“ на бул. „Янко Сакъзов“ № 30 и по този начин възстановява една дългогодишна традиция, позабравена през последните 20-ина години.

Премиерата на филма, с участието на неговите създатели, журналистът Димитър Сотиров, мениджър „Връзки с обществеността“ на Софийската опера и балет и оператора и продуцент Милена Стойкова, племенница на Гена Димитрова, е на 12 юли, вторник, от 19.30 ч.

През есента предстои появата на второто, допълнено издание на книгата „Гена Димитрова от А до Я“ с автор Димитър Сотиров и издател Милена Стойкова. На премиерата на първото издание през декември 2012 г. в Софийската опера и балет присъства световноизвестният тенор Хосе Карерас.

Източник: Гласове