Архив за етикет: последици от Brexit

Шокът от Brexit : Ако не обичаме Европа, ще я загубим

Британците гласуваха да излязат от ЕС. Това бе демократично решение и ние нямаме друг избор, освен да привикнем със загубата. Но това е и време за равносметка: ако не се почувстваме по- привързани към Европейския съюз, ще го загубим.

Коментар от

The EU must become more democratic, transparent and less bureaucratic -- that much is obvious. Zoom

DPA Европейският съюз трябва да стане по демократичен, прозрачен и по малко бюрократичен – това е пределно ясно .

В крайна сметка може би дъждът се оказа решаващият фактор. Доколкото емоционално приповдигнатите привърженици на Брекзит не се отдръпнаха от избирателните пунктове , дори в най-лошите условия, докато някои от поддръжниците за оставане в ЕС избраха вместо това да си останат у дома, в съзвучие с пасивния им лозунг в кампанията – „Остани“.

В края на крайщата вотът обещаваше да бъде почти равен, нещата изглеждаха така,  сякаш кампанията „Остани“ ще победи –  като че ли не бе нужно човек да се измокри за да избегне  Brexit. Това в най-лошия случай обещаваше да бъде забележителна разделителна линия в този горчив ден за Европа: когато повечето британци при всякакви климатични условия, измиха  страната си вън от Европейския съюз.

‘Победа на емоциите над фактите’

Колкото  ирационално да звучи това обяснение, то може да се окаже и верно.  „Това е победа на емоциите над фактите“ , каза Елмар Брок, виден германски консерватор в Европейския парламент.  Може и така да е. Но бъдещето на това, което остава от Европейския съюз, също зависи от начина, по който ще се обърнем към неговата реализация.

Още от  самото начало  имаше емоционален дисбаланс в тази битка за Великобритания. Привържениците на  Brexit имаха да разкажат голяма приказка  – тази за гордия народ, който най-сетне трябва да разбере че е крайно време да си върне суверенитета от безликия, бюрократичен Брюкселски апарат, който е недемократичен и прекарва времето си в гласуване на регулации в непрозрачни сесии, в които се търгува това и онова.

Какво имаше на разположение като контра аргумент кампанията „Остани“? Прозаични факти. Великобритания ще пострада икономически. Само обединена Европа може да се конкурира глобално. Посланието не бе грешно, но сравнено с другото, беше безлично и абстрактно.

Ще съумее ли Европейският съюз да се възстанови от тази загуба? Опонентите на Европейския съюз в други страни вече усещат насрещния  вятър. Рано в петък започнаха да се дочуват гласовете на Холандия и Франция за техни собствени референдуми относно бъдещето на членството им. Те със сигурност няма да са единствените, които повдигат този въпрос.

Brexit Referendum

Резултати от преброяването на всички  382  гласоподавателни области

За оставане в ЕС
48,1%
За напускане на ЕС
51,9%

 8:05 a.m., Source: BBC

За да осуетят подобни намерения, мнозина призовават да се поучим от примера на Великкобритания : никакви концесии повече и край на специалното третиране. Трябва да се направи всичко, казват те, за да се гарантира , че никой няма да се почувства окуражен от британския пример.

Но пуническите мерки да се спрат други не могат да бъдат продуктивни. Една усмирителна жилетка на Европейския съюз в която страните да бъдат стегнати, само за да останат от страх в съюза би била също неприемлива.

Не, днес не е време да се надават  викове за отмъщение през английския канал. Британците си отидоха и това е горчива равносметка. Но това решение бе демократично и трябва да бъде уважено. Що се отнася до днешния ден – Великобритания не е вече важна за бъдещето на Европейския съюз.

Европейското единство е единствен гарант за траен мир

Фокусът на Европа сега трябва да се концентрира върху оставащите в Европейския съюз страни членки и техните граждани. Те трябва да бъдат убедени тъкмо сега до глъбините на сърцата си, че ЕС е най- добрата възможна форма за самоопределение за тях. Но това убеждение може да бъде постигнато само ако Европейския съюз  стане по демократичен, по прозрачен и по-малко бюрократичен – това е повече от ясно.

Още по- важно е, да се възроди  един Европейски дух, който да е по силен от всякакви национални наративи. В Европа и Германия хората изоставиха вече патоса с който говорят за ЕС. Историите за войни, разказвани от генерацията основатели на ЕС, както често се изтъква, вече са недостатъчни за рационално обосноваване на нуждата от единен континент. Явно, че и  свободната търговия не е достатъчен аргумент. В икономическата общност има малко любов. Никой не би желал да чака с часове под държда за нея. .

При все това, ако има поне едно оправдание за идеята Европейският съюз да продължи да съществува, то това е оригиналната: Европейското единство, с още по дълбока интеграция дори на толкова различни и все пак тясно свързани нации, е единнствената гаранция за траен мир.

Ние толкова свикнахме с просперитета който се роди от тази стабилност, че не сме повече способни да си представим, че резултатът би могъл да бде всъщност много различен. Като забравяме войната , ние в никакъв случай не сме прокудили възможността тя да се случи отново. Напротив. Раздухването на национални сантименти е първата стъпка към една фрагментация, която би превърнала конфликтите отново в приемливи.

Да запазим  спокойствие и да продължим все така?  Не . Напускането на Великобритания трябва да послужи като момент в който тези, които остават в Европейския съюз, да проумеят защо е толкова важно да бъдем единни – въпреки всичко. А именно защото е много трудно постоянно да се координират  и отчитат  интересите на другите. Ако  успеем да променим това съзнание, тогава Brexit  ще се окаже нищо повече от един тревожен, но все пак полезен шок.

Ако това не стане, то този петък ще влезе в историята като черна дата: Той ще бъде запомнен като денят в който Европа започна да се разпада. .

Stefan Kuzmany е шеф на отдела „Мнения и Дебати“ на влиятелното германско издание  SPIEGEL ONLINE.

Превод от немски: Пл. К. Георгиев

Юнкер към Фараж: „Вие за какво сте тук?“

Европейският парламент в Брюксел се събра на извънредно заседание заради Брексит. Шефът на Ukip- Найджъл Фараж празнува своята победа, които други членове на парламента посрещнаха с освиркване.

 

Ukip-Chef Nigel Farage im EU-Parlament in Brüssel Zur Großansicht

AFP Ukip-шефът Найдъл Фараж в Европейския парламент в Брюксел

Европейският парламент се събра на извънредна сесия след Брексит- вота на британците. Когато шефът на британската UKIP,  Наджъл Фараж  пристъпи към подиума,  в пленума стана шумно – той бе освиркан с  подвиквания. Фараж, който от години ратува за излизането на Великобритания от ЕС,  отпразнува  Brexit – и своята победа. Когато прди 17  г. той представи своята капания за излизане на страната от ЕС,  всички му се смееха.

„Сега не ви е смешо, нали?“ каза Фараж.  Десният популист обвини европейските политици в измяна. Политическият съюз е останал скрит за гражданите, и се е наложил “ без да каже и частица от истината “ .

За публичността на Фараж се погрижи най-сърдечно лично Евро комисарят  Жан – Клод Юнкер . Двамата обсъдиха дебатите в парламентарната зала и размениха думи на четири очи. Когато Фараж понечи да се се отдалечи от Юнкер, Юнкер се раздели с десния популист като му изпрати въздушни целувки.

.

Nigel Farage und Jean-Claude Juncker Zur Großansicht

AP Найджъл Фараж и Жан-Клод Юнкер

По-късно обаче Юнкер здравата настъпа Фараж и хората на  Ukip, които аплодираха, когато Юнкер заяви, че демократичният вот на британците за Brexit  трябва да бъде уважен. „Това е последниият път когато те аплодират тук “ – заяви Юнкер. Той наистина  се чувствал “ изненадан, че те изобщо са тук. Те се бориха за излизането . Британският народ гласува за излизане. Тогава защо изобщо са дошли тук?

Фараж нарече Brexit- вота „земетресение“  „Великобритания няма да е последната страна, която ще напусне ЕС“ – заплаши шефът на партията  Ukip.

(Със съкращения)

Превод от англ.: Пл. К. Георгиев

Източник: anr/heb/dpa/Reuters

Бележка на редактора

Вие да не мислите, че всичко което се вижда по тв канали и евро-кабеларки даже  става за …ядене. Съвсем не. Няма много да ви бъркаме с коментари. Дидактиката не е наш стил. Хубаво си отвараяйте очите – не толкова за Найджъл, той е стара  „лисица“ , която отдавна играе за  Ситито. И знае как се редуцират символичнси разходи, за да се докарат реални печалби.Вие гледайте нашите „вражалци“ – хем по гладни, хем по отчаяни, како с два микрофона събират „съмишленици“ по кьошетата на София, че и в по големите градове…

Театърът в европренията обаче си е малко или много адвокатски. Там пред съдията може и косите си да скубят, сетне обаче си пият …ичкията. Вие нашите напр. евро палраментаристи по ичкията ще ги познаете, нали не сте вчерашни. А и още един не съвсем емпирично проверен, но все пак социолгически индикатор за „ху из ху„, сиреч кой кой е както се вика, и дебели справочници има по въпроса.

Един плаче за Англия, друг за Русия, трети за „Дойчлан юбер алес“. Четвърти за Францата разбира се нали всеки трети у нас вика мерси вместо благодаря. Имаме и такива, които се разплакват на турските сериали. Един даже сподели че снощи пракъл  главният герой един старец, почтен турчин иначе,  умрял.

Съчувстваме на всички. Но само  както се вика – дистанционно. Понеже Българияфсе изплака вече, бе братя,  това ясно ли ви е милички. И хич не вярва на въздушни целувки,  високопарни там заявления, обещания, закани, заклинания .  Даже като се играят Европарламента. Че ний нашия за какво го храним толкоз години, ако не сме разбрали досега нещо от демократичната мимикрия и демагогия даже.

Та, каквото дойде, ще си го срещаме пак, братя,  както сме го срещали. Това си го знаем като две и две четири. Нищо, че като правило българските политически  сметки никога не излизат аритметично. И като правило други обират парсата. Но и те хаир не виждат.

Така ни учи 1300 -та ни, че и кусур отгоре история.  Пък за културата да не говорим. Нея и министрите ни не схващат  до какво, аджеба се свежда. Пък то заради нея, пустата, която “ ни се яде, пие“, още по- малко се вижда, май че  пребъдваме сред други народи. Пък те си отиват във време- пространството. Къде от много гяволък, къде – ей тъй като „Цък- цък и ….язък“.

То нали викат, че човек каквото сам си направи, друг не може да му го направи. Макар тук изглежда някои са им помогнали, но то си е техен грях. Ние са най добре сами да си помогнем. Нали, пък сетне онзи Горе, ако го има няма начин да не помогне и на всинца ни.

Шотландия налага вето върху излизането на Великобритания от ЕС?

Подписите под петицията за нов референдум за Брекзит вече са над 3 милиона.

Първият министър на Шотландия Никола Стърджън

Шотландският парламент може да наложи вето върху излизането на Великобритания от Европейския съюз, заяви първият министър на Шотландия Никола Стърджън в неделя пред Би Би Си. Тя посочи, че парламентът на Шотландия трябва официално да се съгласи Великобритания да напусне ЕС.

Стърджън каза, че ще поиска шотландският парламент да не даде законодателно съгласие за това.

Шотландците гласуваха против Брекзит на референдума в четвъртък и първият министър търси начини да не допусне излизане от ЕС, отбелязва АП. Нейната Шотландска национална партия няма абсолютно мнозинство в шотландския парламент въпреки голямата популярност, която партията дължи на искането си за независимост.

Според Никола Стърджън съгласието на шотландския парламент ще е необходимо на Великобритания, за да напусне ЕС, но наред с това тя признава, че британското правителство вероятно ще отстоява твърде различна позиция по въпроса.

Преди това Стърджън заяви, че Шотландия възнамерява да проведе нов референдум за независимост от Великобритания. Тя каза, че шотландското правителство започва другата седмица разговори в Брюксел за оставане на Шотландия в ЕС.

 

В неделя сутринта подписите под петицията за провеждане на повторен референдум за членството на Великобритания в Европейския съюз вече са над 3 милиона, съобщи Би Би Си.

 Ние, долуподписаните, призоваваме правителството на Нейно величество да приеме правило, съгласно което, ако гласовете, събрани от привържениците на „вътре“ или „вън“ набират под 60% при обща избирателна активност под 75%, да е необходимо да се проведе втори референдум, гласи петицията.

 Избирателната активност на проведения на 23 юни референдум беше 72 процента. За излизането на страната от ЕС гласуваха 51.9%, а 48.1% бяха за оставане в ЕС.

На референдума в Шотландия през 2014 г., когато се решаваше въпросът за независимостта й от Великобритания, избирателната активност беше 84.6%. В същото време на нито едни парламентарни избори от 1992 г. насам не са гласували повече от 75% от избирателите.

Петициите, подкрепени от над 100 000 подписа, се разглеждат от специализирана комисия в британския парламент, която решава дали да бъде внесена в за обсъждане в парламента. Следващото заседание на комисията е идния вторник.

По-рано премиерът Дейвид Камерън заяви, че втори референдум по този въпрос няма да има. Лидерът на опозиционната Лейбъристка партия Джеръми Корбин също отхвърли идеята за втори референдум, заявявайки: Ние сме длъжни да приемем този резултат.

Междувременно депутатът -лейбърист Дейвид Леми призова колегите си да игнорират резултата от референдума, който няма задължителен характер за парламента.

Ние можем да спрем тази лудост и да сложим край на този кошмар чрез гласуване в парламента, написа той в Туитър. Парламентът трябва да реши дали продължава с Брекзит другата седмица.

Проф. Върнън Богднар от Лондонския Кингс-колидж, който е един от водещите експерти по конституционна история и бивш научен ръководител на Дейвид Камерън в Оксфордския университет, коментира пред „Дейли Телеграф“, че втори референдум едва ли е възможен.

Не мисля, че ЕС ще поиска и по-нататък да продължи да преговаря по този въпрос, те ще приемат сегашното решение като окончателно, каза той, предупреждавайки, че занапред правителствата ще внимават много повече като инициират референдуми.
Професорът по социология от университета в Страйтклайд Джон Къртис, чийто екзит пол бе единственият, прогнозирал победата на консерваторите на парламентарните избори през 2015 г., също отбеляза, че въпросът за членството в ЕС предизвиква толкова разногласия вътре в самите водещи партии и сред техните привърженици, че е много малко вероятно той да може да влезе в чиято и да е предизборна програма още известно време, а още повече да се свиква още един референдум.

Икономически последици от Brexit: Това е земетресение

Главоломно падащи курсове на акциите, повсеместни  загуби: След Brexit решението  на британците първите реакции на борсите са само предястие. По-опасни могат да бъдат дългосрочните последици.

Börse in New York nach dem Brexit Zur Großansicht

DPA Борсата в Ню Йорк след Brexit
От Дейвид Бьокинг,  „Шпигел“
Jeannette Corbeau

Бърз преглед

Ето какво се случи:

  • • 51,9 на сто от британските гласоподаватели гласуваха за това страната им да излезе от Европейския съюз. Делът на участвалите в изборите бе повече от 70 на сто.
  • • Премиерът Давид Камерън обяви че подава оставка през октомври.
  • • Политици от Шотландия и Северна Ирландия искат да останат в ЕС. .
  • • Британският паунд драматично  загуби ог стойността си, курсовете на акциите навсякъде по света се сринаха.
• Десните популсти в цяла Европа се радват и също искат референдуми за ЕС. След първия шок Brexit-вота Себастиян Курц, както и много други наблюдатели се хващат за любим сценарий. „Не може да се изключи домино ефект и за други страни“ , каза австрийският външен министър. Наистина в първите часове след  обявлението за лек превес в полза на излизането на Великобритания от ЕС се наблюдаваше поредица от „верижни реакции“:  Паундът и акциите се сринаха, премиерът  Дейвид Камерън подаде оставка, сепаратисти в други страни триумфираха  и повдигнаха свои претенции.

Но плочките на доминото падат в определен ред с видими разстояния едно от друго, с определено  установим край и възможността да се прекъсне верижнат Brexit-а за британците и останалата част от света обаче наподобяват по скоро  земетресение: един шок, който се разпространява в непредвидими посоки чрез много вълни. При това е трудно да бъда спрян.

Това се дължи веднаж на неяснотата относно това, каква форма на икономически връзки ще поддържа в бъдеще Великобритания с останалата част от Европа.  Привържениците на  Brexit бяха удивително неясни по този въпрос, противниците искаха План Б, за който да помислят по късно. Сега съществува опасност от дългогосишни разправии по сложни въпроси като нов договор за свободна търговия, или либерализацията на пазара на труда.. Това може да разколебае много предприемачи и клиенти, които поради тези причини ще отложат инвестициите и покупките си.

Brexit може да доведе обаче и до неочаквани шокови вълни поради това, че към днешна дата не са известни всички икономически обвързаности и зависимости. Такава бе ситуацията  преди няколко години с финансовата криза.

Когато през септември  2008  инвестиционната банка  Lehman Brothers колабира тогавашният екс – финансов министър Пер Щайнбрюк  (SPD) уверяваше в Бундестага, че САЩ били „в дъното на кризата. Че не е Европа и не е Федерална република Германия.“. Само няколко дни по късно Щайнбрюк и бундесканлерът Ангела Меркел l (CDU) трябваше да организират милиардни кредити за  Hypo Real Estate  и да гарантират дори публично вложенията на германските спестители. Защото и немски институти се бяха оплели със американски ценни книжа без стойност.

Въздействия от Мюнхен до Токио

Днес не е нужно да се стига до такива даматизми. Но че икономическите последици и този път ще надхвърлят измеренията на една страна , става ясно от първите часове в които бе обявено решението – като напр. в Япония. „Загрижени сме в най висока степен за негативните ефекти, до които може да доведе това решение“ каза там Косай Шиндо. Шеф на стоманоднобивния концерн  Nippon Steel & Sumitomo Metal. „Не само във Великобритания, но и за цялата  световна икономика.“

В Индия автомобилният концерт Тata Motors отбеляза значителни загуби в курса на акциите си – той е собственик на някогашните стари британски марки Jaguar и Land Rover. И в Германия освен някои банки има и автомобилни концерни, като  BMW Chart zeigen и  Daimler Chart zeigen които се нареждат сред големите губещи.  Доколко браншът е свързан във висока степен глобално, стана ясно при катастрофата с реактора на Фукушима. Тогава при германските доставчици на коли и други производства , заради случилото се преди това цунами се стигна до  значителни тесни места в производството поради липсата на части, доставени от  Япония / zu erheblichen Produktionsengpässen, weil Teile aus Japan fehlten.

Покрай логистичните проблеми, расте рискът от последващи политически шокове. За това съдействат  Brexit EС -критично настрооени силии в Испания. За втори път в неделя страната се опита в рамките на 6 месеца да намерии способно за управление малцинство. През ноември е твърде възможно най – горещия фен  на  Brexit Donald Trump да бъд избран за следващ президент на САЩ, а на изборите през следващата година и в Германия и Франция популистите да спечелят по голямо влияние.  „Страхувам се не толкова за близкото бъдеще – в крайна сметка пазарът през последните десет години успя да преживее толкова много кризи“ – казва лондонски банкер. „Страхувам се много обаче за дългосрочното бъдеще.“

/Със съкращения/

Превод от немски Пламен К. Георгиев

 

Резюме:  В краткосрочен план  Brexit  доведе  до драматични  сривове на борсите. Дългосрочните последици обаче от гледна точка на мрежово обвързаното глобално световно стопанство не могат да бъдат оценени като цяло. Това показва и опита от финансвата криза или този от катастрофата във Фукушима. 

Източник: Spiegel online, 24.06.2016