развръзка
Още в началото на събора лекарската колегия от Шумен предложи да бъде гласуван вот на доверие на настоящото ръководство на БЛС и вот на недоверие на министър Москов. Предложението бе отхвърлено, но до приемане на дневния ред се стигна след близо час дебати.
Председателят на Управителния съвет на БЛС д-р Венцислав Грозев представи новите моменти в проекта за НРД-2016, свързани с общите разпоредби, дейността на изпълнителите в доболничната и болничната медицинска помощ, както и финансовата рамка на договора. Специално се спря на опасностите при подписване и неподписване на документа. Според д-р Грозев тези рискове са свързани с неясноти в нормативната уредба. Те, съгласно Закона за здравното осигуряване, е трябвало да бъдат приети преди договаряне и подписване на НРД за текущата година.
През цялото време в залата се усещаше недоволство, което сякаш отприщи самият председател на БЛС като предложи промяна в дневния ред – предвидените декларации и становища на делегатите по новия договор да се отложат, като преди тях се изнесат две презентации (за доболничната и болничната помощ). Идеята му даде повод за истинско кресчендо от негативни емоции и изказвания като:
„ Защо ще ни обяснявате параграфи, точки и подточки, нека да говорим по същество.”; „Трябва ли да бъдем винаги плашени какво ще ни се случи оттук нататък?”; „Докога изпълнителната власт ще изнасилва по най-брутален начин цялата медицинска общност?!”.
Срещу НРД-2016 се обявиха лекарските колегии от Пловдив, Враца, Шумен, София, Велико Търново, Ловеч и Варна. Основните им възражения се отнасяха до съществуващия в момента
нормативен хаос в регулацията на българското здравеопазване
Делегатите отбелязаха, че масовите неуредици, породени от безпорядъка, настройват обществото ни все по-негативно към медицинската общност и задълбочават пропастта между лекари и пациенти. Според д-р Георги Кръстев, председател на регионалната лекарска колегия в Пловдив, медиците не са виновни, че от здравни работници бяха превърнати в търговци, а после – в полицаи на НОИ.
„Не е наш проблем да искаме от пациентите да носят документи, че са си възстановили здравноосигурителните права – заяви д-р Кръстев. – „Нашият проблем е друг, в момента не можем да изпълняваме лекарското си изкуство”. Той подчерта, че делегатите от РЛК–Пловдив са изпратили писмо до председателя на Република България Бойко Борисов и копие до председателя на Народното събрание Цецка Цачева, в което лекарите изразяват своята крайна неудовлетвореност и тревога от кризата в българското здравеопазване и от слабата надежда катастрофата да бъде спряна.
Участниците в събора изразиха недоволство и от това, че в момента предложеният
проект на Национална здравна карта (НЗК)
е неприемлив за медиците, а методиката за изработване на картата е съдебно оспорвана. Възразиха и срещу измененията и допълненията към Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. Предметът на нейната регулация се обуславя от Националната здравна карта, която обаче не е действаща и едва ли ще стане такава в близко бъдеще. (Част от текстовете в тази наредба се базират на още не прието законодателство, а това ги прави нищожни.)
Медицинските стандарти
бяха шумно коментирани, като бе изтъкнато, че почти половината нормативни изисквания, са предмет на обжалване във Върховния административен съд на Република България. Те не се приемат за адекватни в медицинските среди, заявиха делегати, напомняйки, че вече е отменен стандартът по ревматология. Съдебно е обжалван и друг нормативен акт –
Наредба за проучване удовлетвореността на пациентите от медицински дейности, закупувани от НЗОК
Лекарите бяха категорични, че изискванията, заложени в този документ са всъщност врата за административен произвол и репресии над изпълнителите на медицински дейности. Причината е, че пациентите са в състояние да усетят само вниманието на болничния персонал, но нямат подготовка и опит за каквато и да е професионална оценка.
Акцент бе поставен и върху предложението за пръстов идентификатор, по-известен като
пръстов отпечатък
Делегатите бяха единодушни, че той няма да изпълни отредената му функция, но за идентификатора ще бъдат ненужно похарчени огромни публични средства. Освен това нововъведението ще доведе до допълнителен хаос в системата, ще ограничи здравноосигурителните права на българските граждани, включително и правото на достъп до здравеопазване, ще влезе в противоречие с регламенти от действащото законодателство на Европейския съюз.
Всичко това показва, че НРД-2016 г. няма силата да осигури достъпно, своевременно, адекватно и качествено здравеопазване.
Какво ще последва след неприемане на Националния рамков договор?
Свои виждания по проблема представиха известни български лекари.
Д-р Юлиан Йорданов, зам.-председател на БЛС:
– Лично аз съм малко учуден от решението на събора. Според мен то е взето емоционално, а не рационално.Последствията от него тепърва ще се виждат, защото няма да остане в сила рамковият договор от предишната година. (Така беше преди първия мандат на ГЕРБ.) Сега изискването е, щом няма нов НРД, да се работи по правила, разписани от министъра на здравеопазването. Ние само ще бъдем изпълнители, което означава, че лекарският съюз тотално ще бъде отстранен от всякакви договорености. Това не е добро, но така реши съборът. Не съм оптимист за бъдещето.
Д-р Андрей Кехайов, бивш председател на БЛС:
– Правно-нормативният безпорядък, който съществува в системата е виден за всички. А вина за неподписването на НРД носи настоящият Управителен съвет на лекарския съюз. Сега ще се премине към нещо административно, но голяма част от административната база не е приета. Ето защо нещата в здравеопазването може да излязат извън контрол.
Проф. Милан Миланов, председател на Управителния съвет на Софийската лекарска колегия :
– От 15 години участвам в преговорите по НРД и никога не съм бил свидетел на такова унижение – да ни викат в последния момент за нови обсъждания (в Надзорния съвет на НЗОК). И няма какво да избираме между две злини. И при подписване на НРД и при неподписване, в двата случая сме зле…
Д-р Александър Заимов, член на Управителния съвет на Софийската лекарска колегия:
– За властимащите беше важно да се подпише рамковия договор, тъй като той щеше да легитимира всичко, което те правят. Малък брой от делегатите на събора вероятно бяха поели ангажимент пред властта, но голямата част от лекарите, както стана ясно, не бяха съгласни с провежданите реформи. Сега изискването е, щом няма нов НРД, да се работи по правила, разписани от министъра. Така че не е изключено да последва хаос в системата.
Все пак, неподписването на НРД е ясно заявена позиция и доказателство, че лекарското съсловие преодолява своята пасивност, като отхвърля договор, зареден с правни неясноти, натоварващ медиците с административни затруднения, материални щети и професионални рискове.