Архив за етикет: сащ

Ваня Григорова: Трансатлантическото споразумение между ЕС и САЩ е вредно

Интервю на Рени Нешкова, Студия Трансмедия с Ваня ГРИГОРОВА – от дискусинонната мрежа„Солидарна България“ за преговорите по ТПТИ,    06.05.2016.

- Кое е най-скандалното в документите на организацията „Грийнпийс“ за търговското споразумение ТПТИ  между САЩ и ЕС?

– Нищо неочаквано няма в това, което беше публикувано за споразумението, и преговорите за което текат повече от две години. Но кое е най-скандалното в него? Това е възможността частни бъдещи инвеститори да съдят държава. То не само че може да доведе до огромен хаос в държавата като такава, но и пречи за прилагане на нови правила, нови стандарти и нови регулации. Защото в общия случай това намалява печалбите на корпорациите. Държавните регулации никога не са в полза на корпорациите. Каквато и да е регулация води до намаляване на техните печалби и те винаги ще се опитват да го препятстват. Това е може би причината „Шеврон“ дни преди да изтекат тези секретни документи на „Грийнпийс“ за ТПТИ поиска да се включи клаузата за съдене на държави, защото по този начин ще се възпрепятства приемането на нови регулации. Тази заплаха от подаване на иск пречи на правителствата да налагат регулации, защото са заплашени. Което е скандално. Това значи, че вече нямаме българско управление, нямаме европейско управление, имаме корпоративно-правно управление.

- Тук възниква естественият въпрос – защо това споразумение да е изгодно за САЩ, а да е неизгодно за Европа? Нали се водят преговори, където Европа може да защити интересите си?

– Това е малко некоректна интерпретация и тя дойде за съжаление от надигналата се американофобия. Не е вярно, че Америка ще се възползва, а Европа ще пострада. Напротив, и от двете страни на Атлантика има големи корпорации, които ще се възползват от споразумението, и от двете страни на Атлантика обикновените хора ще пострадат, тъй като капиталът няма националност.

- Това споразумение има геостратегически измерения и възникват подозрения, че най-големите му противници са сред държавите, които ще бъдат извън този бъдещ пазар и нямат интерес то да бъде сключено, именно поради възможността да паднат много регулации пред инвеститорите в САЩ и ЕС.

– Да, така е, Китай няма интерес то да бъде сключено. И въпреки че у нас като източноевропейска държава интерпретацията е, че то е насочено срещу Русия, но нищо подобно няма. Още когато започнаха преговорите, стана ясно, че то е насочено конкретно срещу Китай, срещу неговата надигаща се икономическата мощ. Ние по принцип нямаме нищо против договори между които и да е държави, но такива договори, които установяват високи стандарти на живот, които създават предпоставка за достойни работни места, достойни условия за труд, достойно заплащане. За съжаление този тип договори за свободна търговия – имам натрупан 20-годишен опит от тяхното прилагане – показват, че не се справят с тези предизвикателства. Те наистина премахват бариерите пред търговията, но повече търговия в никакъв случай не означава повече благосъстояние на гражданите.

- Защо преди това споразумение инвестициите се смятаха за нещо добро, всяка държава се бореше за повече инвестиции, а сега изведнъж се оказа, че това не е добро. Не са ли инвестициите пътят за откриване на работни места, за конкуренция, която е изгодна именно за потребителите?

– Има един доклад от „Солидарна България“, който писахме през септември. Само кратко излизане от темата, за да кажа на хората, които имат по-широки интереси за негативите от търговските споразумения по принцип като такива. В него ясно може да се види, че обещанията за повече свободни работни места са балон, че това се подхвърля след световната икономическа криза, която смачка икономиката. И разбира се ние се хващаме за нея като удавник за сламка.

Споразумението NAFTA* е сключено преди повече от 20 години и поради това можем да оценим ефектите от него. То показа, че поне 1 милион работни места в Щатите са загубени. Освен това там има създаден държавен институт, чиято цел е да се бори с последствията от NAFTA – да намери работа на хората, които са я загубили вследствие действията на договора. Когато се сключваше договорът, президентът Бил Клинтън обеща 200 хиляди, после 1 милион, 2 милиона нови работни места. Това приличаше на наддаване на селска сватба – кумецът дава, кумицата дава и т.н. Това се случи при преговорите за NAFTA. Сега обаче става ясно, че не откриване, а загуба на съществуващи работни места са калкулирали и американската, и мексиканската икономика.

- Не е ли по-логично да се калкулират причините за загубени работни места по причина на кризата, а не на този договор?

– Този институт е създаден далеч преди световната икономическа криза, а неговите цели са формулирани точно така – да се бори с последиците за хората, които са си загубили работните места вследствие на NAFTA. Това е директно признаване какви са ефектите от договора. И сега още преди преговорите за ТПТИ през 2013 г. се наредиха Камерън, Обама, Барозу и обещаха невероятно благоденствие и нови работни места, ръст на заплатите, евтини стоки. Разбирате ли, те хипнотизират хората с нещата, от които те имат нужда.

Ние имаме нужда да се отворят нови работни места, да се засили социалната система, хората не могат без това. И те ни дават тези примамки. Разбира се, това няма да се случи. Няма да влезе някой и да ни оправи икономиката ей така. Напротив, това, което правят, е сваляне на бариерите пред големите компании. И не само хората като граждани и като работници ще пострадат – ще пострада малкият и средният бизнес във всички европейски държави, включително и в САЩ.

А те са голямата част от икономиката, гръбнакът на икономиката. Те поддържат огромната част от работните места. Но няма да могат да се справят с конкуренцията например на големи търговски вериги от типа на Уолмарт.

Виждаме какви са последствията само с влизането на Кауфланд, Лидъл, Метро. При нас вече ги няма малките квартални магазинчета, които създаваха някакъв поминък за хората. Същевременно като икономически съветник от КТ „Подкрепа“ мога да ви кажа, че голяма част от тези компании се държат безобразно със служителите си – те подписват договор на по-ниска цена с обещание да плащат допълнително, което никога не се случва. Държат се със служителите си като с крепостни, а ние получаваме „невероятните“ отстъпки от 5 или 10 процента. Разбирате ли в какъв порочен кръг се затваряме?

- Това с веригите е частен пример, може би зле сключени договори, където България не е защитила интереса си. Но ние говорим за един мащабен проект между континенти…

– Давам тези релации като пример какво може да се случи, ако се подпише трансатлантическия договор.

- Но тези търговски вериги до една са европейски, няма американска.

– Затова ви казвам, че няма значение дали е американска компанията или европейска. Капиталът наистина няма националност, него изобщо не го интересува къде оперира.

- Капиталът не е лошо нещо. Но нали се водят политически преговори при какви условия да се осъществява търговията и инвестициите – става дума за сложен юридически инструментариум, който се уточнява и преценява от всички партньори.

– Това, което беше публикувано, се опитаха да го омаловажат, като казаха, че това не е финален текст, че това са позициите на двете преговарящи страни към момента – такива, каквито са. Това, което е смущаващо обаче, е, че на предложенията на американците, които са против нашите интереси, Европейската комисия не само не дава контра предложения, но дори не оспорва американските. Нали е ясно, че когато не се оспорват едни вредни предложения, това не е много обещаващо за оставащото до края на преговорите.

- Има нещо неясно – защо европейските политици ще работят против европейските интереси, ако допуснем, че общите цели на споразумението могат да бъдат в интерес и на двете страни?

– Нещата не се движат от политици, затова процесът не е демократичен. Преговорите не се водят от хора, които ние сме избрали. Те се водят от едни експерти, които са назначени от Европейската комисия, която ние не сме избирали. Трябва да се знае, че позициите на Еврокомисията и Европарламента по редица въпроси са диаметрално противоположни.

Когато Еврокомисията периодично дава информация на Европейския парламент докъде са стигнали преговорите, какво е постигнато и какво се очаква да се постигне, тя не казва какви са пречките, които са записани до момента в преговорните документи. Тя не осведомява депутатите какви са проблемите. Напротив, продължава по чисто сектантски да твърди, че всичко е наред и ние ще постигнем перфектното споразумение. От тези документи, които изтекоха в публичното пространство, става ясно, че ЕК крие истината и от европейските депутати. За какъв демократичен и прозрачен процес можем да говорим изобщо.

- Казвате, че европейските законодатели не знаят какво прави европейското правителство, което води преговорите?

– Точно. Европейското правителство, което не сме го избирали.

- Избирали сме го косвено, както и нашето правителство, такава е системата.

– Да, и не разбирам защо то не работи за нас. Когато се опитахме да връчим подписката, в която взеха участие 3.5 милиона европейски граждани, г-жа Малмстрьом** заяви на нашите представители на инициативата в Берлин, че нея не я интересуват какво казват европейските граждани, защото не са я избрали те. Разбирате ли какво потресаващо отношение има европейски комисар за мнението на европейските граждани?

- Основанията ни да се подпише или не този договор изглеждат същите, каквито бяха, когато влязохме в Европейския съюз с всички съпътстващи последици – конкуренцията, търговските вериги и т.н. Сега пазарът става по-голям, което би трябвало да е добре за бизнеса. Българското законодателство също се съобразява с европейското, българи съдят държавата, ако не получат тук съответстващо правосъдие. Кое е притеснителното в ТПТИ?

– Разликата обаче е много сериозна. Европейският съюз цели изравняване на икономическото състояние на централните държави с т.нар. периферия, където са страни като България, Румъния и пр. За тази цел има еврофондове. Това, че ние не ги ползваме по предназначение, че позволяваме едни кръгове да ги източват и да отиват в области, които не са приоритет, това си е наш национален проблем.

За съжаление трансатлантическото партньорство не предвижда никакви механизми за въздействие върху социалната сфера. То третира само икономическата, без да направи задължителната оценка за ефектите върху социалното. Другото е, че ние изпращаме наши представители в ЕС. Миналата година националисти като г-н Джамбазки или като г-н Бареков се въздържаха при гласуване на резолюция по ТПТИ, имаше и такива, които гласуваха „против“, но имаше партии като ДПС и Реформаторския блок, които я подкрепиха. Но това е наш личен проблем, че не успяваме да ги натиснем достатъчно, така че те да обещаят и да изпълнят обещанието си да не приемат такива текстове. Но  въпреки това имаме един демократичен механизъм да влияем върху решенията на Европейския парламент. При ТПТИ нямаме такъв механизъм за влияние. При трансатлантическото споразумение изравняването ще стане спрямо американските стандарти не за друго, а защото по-ниските стандарти означават повече печалба.

- Какво лошо има в печалбата, това е двигателят на всеки бизнес и всяко общество. Европейските фондове, за които говорите, също се пълнят от данъците на този бизнес. Държавите и политиците не пълнят фондовете, те би трябвало само да създават добри условия за това. Така че ако е добре за бизнеса, ще има работни места, той е двигателят и за социалното, за което говорите.

– Ами това просто не е вярно. Не знам дали знаете, че българската икономика се държи жива на два стълба – европейските фондове и обществените поръчки, тоест пари, които идват от държавата.

- А кой пълни фондовете, не е ли бизнесът?

– Българските и европейските граждани.

- Значи все пак става дума за работа, за бизнес.

– Става дума за общество.

- Опитваме се да разберем за какво трябва да настоява европейското правителство в преговорите по трансатлантическия договор, кое е в интерес за за нас като европейски граждани?

– Смятам, че този договор трябва да се реформира. Целите зад него са порочни. Две години и половина ни лъжат, крият документи и карат евродепутатите да подписват 14 страница декларация за неразпространяване на това, което са прочели. Значи никой не би могъл да има доверие относно това, което ще се случи, защото преговорите се водят от същите преговарящи и по същия начин до момента. Това споразумение трябва да бъде спряно, трябва да бъдат начертани основните цели и да има европейски консенсус какво търсим в това споразумение и тогава да се започне отново.

- Вие сте против по принцип това споразумение?

– То не може да бъде направено изгодно за нас. Когато през 2014 г. настоявахме да има информация, а българското правителство се прави, че изобщо не съществува такъв въпрос, няма как да бъде реформирано нещо, което е вече към приключване.

 

*NAFTA (North American Free Trade Agreement) – споразумение за свободна търговия между Канада, Мексико и САЩ, влязло в сила през 1994 г.

**Сесилия Малмстрьом, европейският комисар по търговията. В отговор на позицията на Малмстрьом по повод изтеклите TTIP документи директорът на офиса на „Грийнпийс“ в Брюксел Йорго Рис казва: „Позицията на комисар Малмстрьом е неискрена. Изтеклите консолидирани документи не споменават принципа на предпазливостта на ЕС, който осигурява по-голяма защита на околната среда и потребителите.“

Барак Обама: Последният президент на Запада

Автор:  Якоб АУГЩАЙН, Spiegel, Април, 25, 2016..

  • Барак Обама бе надеждата на немците за по-добра Америка. Но светът не е по-добро място. Той ни разочарова.

Барак Обама беше в Германия. Прощална обиколка на един човек, който някога бе Месията. Като такъв го посрещнаха германците в онзи през юли 2008 г. край Берлинската Колона на победата. 200,000 души бяха дошли. Никога преди и след това Обама не е говорил пред повече хора. Те го обичаха, надяваха се на него.  Но на Месията се вярва най много, докато е очакван.  В момента в който той се появи започва и „размагьосването“. И „размагьосването“  на  Барак Обама беше неудържимо. Този президент се оказа разочарование.

Обама е човек на високопарните думи, които не  бяха последвани от дела.

Нищо не се  промени. Във в. „Bild“, сега той възхвали политиката спрямо бежанците на германския канцлер до небето. И канцлерът се ръководел от интересите и ценностите, така: „Светът можа да видите в смелата й нагласа, когато много мигранти дойдоха в   Европа … Ние не можем да затворим вратите за нашите ближни, когато те са в такава голяма нужда. Това би било предателство на нашите ценности. “

Досега САЩ са приели около 2500 бежанци от Сирия. През тази година, каза Обама те трябва да станат 10,000. Този брой , той обяви в една страна, която прие един милион души през миналата година и поради това рискува своята политическа стабилност. Като цяло, САЩ  са приели общо 70,000 бежанци от цял ​​свят през изминалата година.

Ценности, ценности, ценности? Хамлет ще каже, „думи, думи, думи …“ Ако моралът е капитал, с който щатите разполагат, то САЩ са в банкрут.

Не  Обама, докара страната до несъстоятелност. За това се погрижи неговия недолюбван  предшественик George Dabbelju  Но, за да се възползваме от по-съвременен език: Обама не яви като попечител на фалит. А като саниращ. Да, Обама също постигна победи: Ядреното споразумение с Иран,  изтеглянето от Ирак и Афганистан,а нормализиране на отношенията с Куба. За това светът трябва да му благодари. Но и пораженията му натежават сериозно: Гуантанамо не е затворен. Войната с безпилотни самолети убива невинни. Америка подлага  света на тотално наблюдение. Осведомителите са безмилостно преследвани. Обама не направи света по-добро място.
фото галерия

Америка е отчуждена от себе си

Думата Запад някога  имаше значение. Тя  описваше  целите и ценностите на един по-добър свят. Това означаваше достойнството на демокрацията и справедливостта, за разлика от произвола на тиранията. Какво направи Америка от Запада,  стана ясно  през лятото на 2013 г., когато много европейски страни забраниха да кацне или прелети самолетът на боливийския президент Ево Моралес , защото подозираха че дигиталният дисидент Едуард Сноудън е на борда. Тези страни се бояха от гнева на хегемонната сила САЩ.

Обама встъпи в длъжност за да обедини една  разделена нация. Това  също се оказа неуспех.  Евангелие от Марко 3, 25: “  И ако един дом се раздели против себе си, тоя дом не ще може да устои.“ Това е често срещано кредо в САЩ,  поне от Ейбрахам Линкълн насам,  когато  той го използва в известната си реч през 1858 г. Линкълн , покорителят на робството. Върху Библията  се закле и Барак Обама, първият чернокож президент на САЩ при встъпването си в длъжност. Но Обама не е Линкълн.

Дори и здравното осигуряване, която трябваше да бъде неговото голямо национално реформаторско дело, му се удаде наполовина, затова пък допринесе за националното разединение. Обществото остава разкъсан социално и политически. Социалното неравенство доби  гротескни черти.  Политическата система е в ръцете на капитала и неговите лобисти. Политическият пейзаж е разбит от идеологическо заслепление  и доминирано от омраза. Една перверзна смес от безотговорност, алчност за печалби и религиозен фанатизъм доминира общественото мнение. Новият Месия вече е Доналд Тръмп.

От европейска гледна точка всичко това звучи отблъскващо: Друга политическа култура. Не е наша. Ние наблюдаваме Америка все повече и повече с поглед, който е подобен на този, с който гледаме на Русия, Китай, Индия. С чувството: Ние сме различни. Барак Обама бе последният президент на Запада. Тези, които ще дойдат след него ще бъдат само държавни глави на Съединените американски щати. И Америка се превърна в чужда страна.

Том Ханкс току-що каза в интервю за „Шпигел“: „Тъмнокож човек в Белия дом, Това бе страхотно ..“ Да. Но това беше и всичко.

На челната снимка: Президентът на САЩ Барак Обама на прощаване с  Германия , DPA

За автора: Якоб Аугщайн /Jakob Augstein/, роден  1967, от  2008  издател на седмичника „Der Freitag“. преди това е работил  за  „Süddeutsche Zeitung“ и die „Zeit“.  „Der Freitag“ се застъпва  за критическия журналализъм в политиката, културата и обществото. Якоб Аугщайн, наследник на стара журналистическа фамилия ратувала за демокрацията в Германия  след Втората световна война  е редовен колонист на престижното издание „Шпигел“. /бел. ред./

Превод от немски: Пламен К. Георгиев

Източник: Spiegel online

Какво се случва между Русия и НАТО?

Главнокомандващият Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа Филип Брийдлав обяви плановете на Алианса да разшири контингента си в шест държави в Източна Европа. Какво означава това за отношенията между Русия и НАТО – въпроси и отговори.

 

Ген. Филип Брийдлав

1. Какво се случи?

В НАТО заявиха за плановете да увеличат присъствието си в близост до западните граници на Русия. През февруари 2017 г. Пентагонът ще разположи допълнително в страните от Източна Европа 4500 американски войници, 250 танка, бойни машини „Брадли“ (Bradley) за пехотата, самоходни гаубици и друга техника.

2. Защо Москва се вълнува от подсилването на НАТО в Европа?

Разширяването на Северноатлантическия алианс е преди всичко нарушение на установения паритет в региона. Следователно това предизвиква безпокойство в Русия за нейната безопасност, става дума за придвижване на военна инфраструктура към границите ѝ.

3. Това е нова позиция на Москва или не?

Не, Москва нееднократно е предупреждавала, че каквито и да било опити на НАТО да укрепят източния си фланг я безпокоят и не могат да останат без отговор. В частност, такава позиция Москва изказа през октомври миналата година след изпитанията на системите ПРО (противоракетна отбрана) на САЩ в Европа. „Това не създава заплаха за нас? Разбира се, че създава! И променя цялата философия на международната безопасност“, заяви руският президент Владимир Путин.

 

4. С какво Москва вече отговори?

В отговор на разгърнатите системи ПРО в Европа през 2014 г. Русия отработи прехвърляне на ракетния комплекс „Искандер-М“ в Калининградска област (руски ексклав в ЕС). А през 2015 г. Русия окончателно напусна ДОВСЕ (Договор за конвенционалните въоръжени сили в Европа). Той беше подписан от 16 държави-членове на НАТО и 6 страни, които са бивши участници във Варшавския договор, като се разбраха за равно количество конвенционални оръжия.

Всъщност, Русия прекрати членството си в ДОВСЕ още през 2007 г., а следователно е прекратила и предаването на информация за преместването на свои войски, въоръжение и техника.

През 2010 г. Москва започна програма за превъоръжаване на армията си, която трябва да бъде изпълнена до 2022 г., независимо от кризата. Оръжейниците могат да разчитат на портфейл от 20 трлн. рубли.

5. Какво планира Русия?

Да вземе мерки, „в това число и чрез използване на военно-технически средства“. Това заяви постоянният представител на Русия в НАТО Александър Грушко, допълвайки, че плановете на Алианса да усилят присъствието си „не са оправдани от нищо“: общият бюджет на Алианса е около трилион долара, което представлява „51% от световните отбранителни разходи“.

Както разказа за „Руски дневник“ ръководителят на центъра за международна безопасност към РАН и експерт от Московския център „Карнеги“ Алексей Арбатов, в случай на реализация на проекта за противоракетна отбрана на САЩ в Източна Европа на основата на ракетите SM-3 Русия ще разгърне през 2018 г. оперативно-тактическия комплекс „Искандер-М“ в Калининградска област на постоянна основа.

 

Освен това през януари 2016 г. министърът на отбраната на РФ Сергей Шойгу вече анонсира създаването на две нови дивизии в Западния военен окръг (в мирно време дивизията наброява 13 000 души – бел. ред.) и една танкова армия (ударно подразделение, в състава на което ще бъдат около 500 танка и 300 БМП – бел. ред.)

6. До какво може да доведе това?

Както отбеляза Арбатов, САЩ започват през 2020 г. своята програма за модернизация на техническите и ядрените си сили и в същата година приключва действието на договора СНВ-3 за ограничаване на настъпателните средства. Тъй като нови преговори за подновяване на договора не се водят, то може да се очаква безконтролна надпревара във въоръжаването, смята експертът.

В този процес, според възможностите си, се включват и нови участници в лицето на Индия и Пакистан. Китай също увеличава арсенала си във всички диапазони. Северна Корея създаде повече от десет ядрени боеприпаси и тества средствата им за доставка, които в бъдеще могат да поразят цели в Москва или Вашингтон.

Източник: Гласове

 

 

САЩ: ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ – 2016 Студенти ще дискутират развитието на кампанията в САЩ

Автор: Амина БАДЕР

Студентски дипломатически клуб в Софийския университет и Трансатлантическият семинар към Научна програма „Академични иновации“ на Университетския комплекс по хуманитаристика „Алма матер“ ще проведат на 26 март 2016 г. в зала № 1 на Ректората на СУ от 11.00 ч. дискусия, посветена на предстоящите на 8 ноември т.г. президентски избори в САЩ.

Дискусията ще включва въвеждаща лекция към темата от доц. д-р Костадин Грозев – преподавател в катедра Нова и съвременна история към Историческия факултет на Софийския университет и редовен член на „Философският клуб“, който ще бъде и модератор на дискусията. В нея със свои експозета ще участват студенти от Студентския дипломатически клуб и представители на Трансатлантическия семинар.

  • Темите ще включват различни аспекти на избирателния процес, текущото състояние на кампанията и редица въпроси като външнополитическите платформи на водещите кандидати,алтернативните визии на аутсайдерите за политическата система Доналд Тръмп и Бърни Сандърс.
  • Ще бъдат потърсени последиците за международните отношения и как изборите и позициите на кандидатите биха повлияли на сътрудничеството между САЩ, Европа, Китай и други региони в света.

В следващата публикация ще ви информираме за по-интересните мнения и акценти в дискусията.